№ 147
гр. Разград, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 и по чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 14276 от 13.06.2022 г. от К. Н. В. с
ЕГН **********, която на основание чл. 463, ал. 1 от ГПК обжалва
Постановление за разпределение на събрана сума, постановено на
07.06.2022 г. по изпълнително дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег.
№ 912 в КЧСИ. Частният жалбоподател твърди, че на 08.06.2022 г. й е
предявено разпределението от 07.06.2022 г. на събраната сума по изп. дело
със страни взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи чрез законния си
представител и майка Г.Б., и длъжника В.Н. В. от изнесена на публична
продан ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.4312.2.9. Твърди, че е придобила имота по предходното изречение
чрез Нотариален акт за покупко-продажба от 23.09.2015 г. от длъжника по
делото. Тази сделка е обявена за относително недействителна по отношение
на Н.В. и И.В. с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД №
232/2018 г. на РС Разград. Процесната ½ идеална част от недвижимия имот е
изнесена на публична продан и е възложена на трето лице с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.12.2021 г. за сумата от 52 234 лв.
1
Частната жалбоподателка счита обжалваното разпределение за
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли
постановеното на 07.06.2022 г. разпределение да бъде изменено в частта, с
която сума в размер на 20 653,61 лв. е определена като остатък от продажната
цена и да се допълни разпределението, като се постанови посочената сума да
бъде определена за получаване от частната жалбоподателка в качеството й на
присъединен по делото взискател с права по чл. 177, ал. 2 от ГПК и в
качеството й на собственик на имота. Сочи, че взискателите по делото ще
бъдат удовлетворени от разпределените им 26 566,71 лв. и би следвало сумата
в размер на 20 653,61 лв. да бъде разпределена на частната жалбоподателка за
направени от нея подобрения в продадения в рамките на принудителното
изпълнение имот, за които е представен по делото изпълнителен лист, както и
в качеството й на собственик на ½ идеална част от имота. Навеждат се
твърдения, че лишаването на частната жалбоподателка от сумата води до
претърпяване от нейна страна на имуществени вреди. Задържането на сумата
по сметка на ЧСИ за евентуални бъдещи задължения към взискателите е
неправилно и противоречи на материалния закон.
С частната жалба се оспорват изводите на съдебния изпълнител
исканата сума да не бъде включена в разпределението, тъй като според ЧСИ
нормата на чл. 177 от ЗЗД е неприложима по аналогия. В частната жалба се
твърди, че нормата на чл. 177 от ЗЗД се прилагала спрямо частната
жалбоподателка.
В обобщение, моли да се измени обжалваното разпределение,
постановено на 07.06.2022 г. от ЧСИ С. с рег. № 912 по изп. дело № 34/2021
г., в частта по т. 4 от разпределението, с която сумата от 20 653,61 лв. е
определена като остатък от продажната цена, като се допълни т. 4 от
разпределението с разпореждане сумата от 20 653,61 лв. да бъде определена
за получаване от жалбоподателката в качеството й на собственик по
отменената по реда на чл. 135 от ЗЗД сделка и кредитор по чл. 177 от ЗЗД на
основание на представения по изп. дело изпълнителен лист за извършени
подобрения в имота.
Подадена е и частна жалба с вх. № 15201 от 22.06.2022 г. от К. Н. В. с
ЕГН **********, която на основание чл. 435, ал. 4 във връзка с чл. 508, ал.
3 от ГПК обжалва запорното съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г. по
2
изп. дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ. Твърди се
получаване на 20.06.2022 г. на посоченото запорно съобщение, с което е
постановен запор върху бъдещо вземане в размер на 20 653,61 лв.,
представляващо остатък от продажната цена на ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.9. Частната
жалбоподателка твърди, че е придобила процесния имот чрез Нотариален акт
за покупко-продажба от 23.09.2015 г. с длъжника по изпълнителното дело,
като сделката е обявена за относително недействителна по отношение на Н.В.
и И.В. с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на
РС Разград. Сочи се, че запорът бил в полза на Н.В. и И.В. относно бъдещите
им вземания от длъжника. Моли запорът на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК
да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
В частната жалба се твърди, че към момента на налагане на запора не
съществува ликвидно и изискуемо вземане на взискателите по изп. дело №
34/2021 г. на ЧСИ С.. Навеждат се твърдения, че вземанията на взискателите
по делото ще бъдат изцяло удовлетворени от разпределената на 07.06.2022 г.
сума. Отбелязва, че задължено лице по изп. дело е длъжникът В. В.. Сочи, че
е недопустимо в рамките на образуваното изпълнително дело да се налага
обезпечителна мярка запор върху вземане на трето за изпълнителното дело
лице.
Излагат се твърдения, че налагането на запор лишава жалбоподателката
от възможността да получи сумата от 20 653,61 лв., което води до
претърпяване от нейна страна на имуществени вреди. Запорирането на сумата
по сметката на ЧСИ за обезпечаване на евентуални бъдещи задължения към
взискателите, чийто размер не може да бъде установен към настоящия
момент, се явявало неправилно и противоречащо на материалния закон.
В частната жалба се сочи, че българското законодателство не позволява
на съдебен изпълнител да задържи по своя сметка такава част от сума,
получена от продажба на имот, която надвишава размера на задължението по
образуваното изпълнително дело, като наложи запор върху тази сума.
В обобщение, се отправя искане на основание чл. 435, ал. 4 във връзка с
чл. 508, ал. 3 от ГПК съдът да отмени запорното съобщение с изх. № 13039 от
14.06.2022 г., постановено от ЧСИ Г.С., с което е постановен запор върху
бъдещо вземане в размер на 20 653,61 лв., представляващо остатък от
3
продажната цена на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.505.4312.2.9, която частната жалбоподателка е
придобила чрез Нотариален акт за покупко-продажба от 23.09.2015 г. и която
сделка е обявена за относително недействителна по отношение на Н.В. и И.В.
с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на РС
Разград.
При спазване на процедурата по чл. 275-276 във връзка с чл. 463, ал. 1
във връзка с чл. 436 от ГПК ЧСИ Г.С. е администрирал жалбите, като е
разменил книжа.
Постъпило възражение от 15.06.2022 г. от Г.Б. като майка и законен
представител на И.В. и Н.В. чрез адв. И.К. срещу частната жалба от
13.06.2022 г. относно разпределението на сумите. Във възражението се сочи,
че неоснователно частната жалбоподателя се позовава на чл. 177 от ЗЗД,
понеже тази разпоредба е приложима само за ипотекиран имот. Изразява
становище, че сумата в размер на 20 653,61 лв. следва да бъде разпределена
на длъжника В. В. или по преценка на съда на К.В., но върху същата следва да
бъде наложена обезпечителна мярка „запор“ съобразно подадената от
кредиторите, действащи чрез своята майка Г.Б., молба, за да съществува
гаранция за реалното заплащане на издръжката. В обобщение, сочи, че
частната жалба е неоснователна.
Постъпило възражение от 27.06.2022 г. от Г.Б. като майка и законен
представител на И.В. и Н.В. чрез адв. И.К. срещу частната жалба от
22.06.2022 г. относно запора на бъдещо вземане. Сочи, че частната жалба е
неоснователна. Излагат се твърдения, че запорното съобщение е извършено в
изпълнение на указанията, посочени в мотивите към Решение № 39 от
28.03.2022 г. по ВГД № 62/2022 г. по описа на ОС Разград.
От другите заинтересовани лица по изпълнителното дело не са
постъпили възражения.
Съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваните
действия на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК в следния смисъл:
Съдебният изпълнител е на мнение, че жалбата срещу разпределението
на сумите е неоснователна, като не можела да бъде приложена по аналогия
4
нормата на чл. 177 от ЗЗД. По жалбата срещу запорното съобщение са
изложени доводи, че след публичната продан на имота имуществото на
длъжника се е трансформирало в пари и последните не са изгубили
функцията си да удовлетворят вземането на взискателите. Съдебният
изпълнител сочи, че издръжката следва да бъде обезпечена в изпълнителния
процес чрез налагане на запор върху остатъка от продажната цена.
Като взе предвид възраженията и становищата на страните,
както и доказателствата по делата, Окръжен съд Разград достигна до
следните фактически изводи:
Г.Б. в качеството си на майка и законен представител на И.В. и Н.В. е
подала на 10.04.2017 г. молба за образуване на изпълнително дело пред СИС
при РС Варна срещу В. В.. С молбата е представен изпълнителен лист,
издаден на 08.03.2017 г. по ГД № 593/2016 г. на РС Разград, за изплащане на
издръжка в размер на 150 лв. за всяко от децата, считано от 16.09.2015 г.,
ведно с дължимата законна лихва. Образувано било изпълнително дело №
2088/2017 г. по описа на СИС при РС Варна.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том
5, рег. № 6204, дело № 852/2015 г. по описа на нотариус Р.И. с рег. № 378 в
НК, вписан в СВ Разград под акт 22, том 16, дело № 3072/2015 г., на
23.09.2015 г. длъжникът В. В. е прехвърлил чрез продажба на съсобственика
си К. Н. В. (негова сестра) притежаваното от него право на собственост върху
1/2 идеална част от следните недвижими имоти – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.9, представляващ апартамент № 9 с
адм. адрес гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 35А, вх. А, ет. 5, и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.48, представляващ гараж,
находящ се на същия административен адрес.
С Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на ОС Разград,
влязло в сила на 18.11.2020 г., на основание чл. 135 от ЗЗД сделката, описана
в нотариалния акт от 23.09.2015 г., е обявена за относителна недействителна
спрямо взискателите И. и Н.В.и.
Впоследствие с молба от 11.01.2021 г. изпълнителното дело е
прехвърлено при ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ. Последният по молба на
взискателите е извършил опис и оценка на недвижими имоти, които са
5
изнесени на публична продан. На 10.12.2021 г. за купувач на ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.9 е обявен
К.В.Н.. След внасяне на продажната цена – 52 234 лв., е изготвено
Постановление за възлагане от 17.12.2021 г., което е влязло в сила на
27.01.2022 г.
На 23.12.2021 г. длъжникът В. В. и К.В. сключили Спогодба с
нотариална заверка на подписите във връзка с погасяване на задължения.
Предмет на спогодбата е признаване от В. В., предвид извършената публична
продан на продадената от него ½ идеална част от недвижимия имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.9, на
задължението си към К.В. до размера на сумата 31 000 лв., представляваща
част от общата продажна цена, описана в Нотариалния акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 23.09.2015 г. Страните са се съгласили сумата
31 000 лв. да се изплати от В. В. на К.В., като 20 000 лв. се платят на
следващия ден след подписване на спогодбата, а сумата 11 000 лв. в 30-
дневен срок. Съгласили се, че В. В. дължи на К.В. и сумата от 12 000 лв.,
представляваща припадащата се част от заплатената от К.В. сума за
извършени от нея след придобиване на правото на собственост върху ½
идеална част от имота полезни разноски за запазване на имота.
Въз основа на спогодбата, К.В. се е снабдила с изпълнителен лист от
04.01.2022 г. по ЧГД № 3/2022 г. по описа на РС Разград, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу В. В. за сумата 22 000 лв. главница, съставляваща частично
вземане по спогодбата, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2022 г.,
както и 440 лв. разноски по делото. Съгласно издадения изпълнителен лист от
04.01.2022 г. 10 000 лв. представляват главница от признатото от В. В.
задължение, а 12 000 лв. са свързани с полезните разноски, направени от
К.В. върху процесния имот.
На 10.01.2022 г. К.В. е конституирана като взискател по делото за
описаните в приложения изпълнителен лист от 04.01.2022 г. вземания.
С молба от 13.01.2022 г. и удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено
от ЧСИ С. по изп. дело № 9/2021 г., адв. И.К. е конституиран като взискател
по изп. дело № 34/2022 г. относно вземанията му за адвокатски хонорар по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА относно процесуалното представителство на И. и
6
Николова В.и пред трите съдебни инстанции по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Вземанията му са в размер на 1 533,28 лв. адвокатски възнаграждения, 200
лв. разноски по изпълнителното дело и 68,50 лв. прости такси и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ.
С молба от 13.01.2022 г. и удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено
от ЧСИ С. по изп. дело № 10/2021 г., Г.Б. като майка и законен
представител на И.В. и Н.В. е конституирана като взискател по изп. дело №
34/2022 г. относно вземанията им за 26,11 лв. представляващи направени по
ГД № 232/2018 г. на ОС Разград разноски, които са възложени с решението по
това дело на длъжника В. В.. В молбата са включени и 72 лв. такси и
разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Постъпилата от продажбата на жилището сума в размер на 52 234 лв.
първоначално е била разпределена от ЧСИ на 11.02.2022 г. по следния
начин: Първи ред – вземания – по чл. 136, т. 1 от ЗЗД за разноските по
принудителното изпълнение: общо 1400,20 лв., от които 500 лв. в полза на
И.В. и Н.В. чрез тяхната майка и законен представител Г.Б.; 900, 20 лв. –
такси с ДДС и разноски от ТТРЗЧСИ на осн. чл. 79, ал. 2 от ГПК в полза на
ЧСИ. Останалата сума след приспадане на тези разноски е разпределена: по
чл. 136, т. 5 от ЗЗД – за Н.В. и И.В. чрез тяхната майка и законен
представител Г.Б. сумата 34 150,28 лв., от които 23 350,28 лв. за просрочена
издръжка и 10 800 лева за бъдеща издръжка за 36 месеца по 150 лева за всяко
от децата и 2 722,82 лв. такса, която дължи длъжника по т. 26 от тарифата,
общ размер на вземането 36 873,10 лв. Разпределени са вземания по чл. 136,
ал. 3 от ЗЗД – 98,11 лв. за И.В. и Н.В., такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 26;
за адв. И.Х.К. 1 801,78 лв. и такса по т. 26 в размер на 190,39 лв. с ДДС.
Включени са такси за ЧСИ в общ размер на 3 825,41 лв. Остатъкът от 11
858,42 лв. е определен за възстановяване на К.В..
С Решение № 39 от 28.03.2022 г. по ВГД № 62/2022 г. по описа на ОС
Разград, в сила от 26.05.2022 г., е отменено издаденото на 11.02.2022 г.
разпределение по изпълнителното дело и са дадени указания на ЧСИ да
изготви ново разпределение за сумата от 52 234 лв.
На 07.06.2022 г. е направено ново разпределение, което е предмет на
обжалването. Разпределението е в следния смисъл: Първи ред – вземания – по
чл. 136, т. 1 от ЗЗД за разноските по принудителното изпълнение: общо 2
7
200,20 лв., от които 500 лв. за разноски по изп. дело в полза на И.В. и Н.В.
чрез тяхната майка и законен представител Г.Б.; 800 лв. адвокатско
възнаграждение по изп. дело в полза на Г.Б.; 900,20 лв. – такси с ДДС и
разноски от ТТРЗЧСИ на осн. чл. 79, ал. 2 от ГПК в полза на ЧСИ.
Останалата сума след приспадане на тези разноски е разпределена: по чл. 136,
т. 5 от ЗЗД – за Н.В. и И.В. чрез тяхната майка и законен представител Г.Б.
сумата 27 277,91 лв., от които 25 629,40 лв. за просрочена издръжка; както и
2 109,31 лв. такса, която дължи длъжника по т. 26 от тарифата. Разпределени
са вземания по чл. 136, ал. 3 от ЗЗД – 98,11 лв. за И.В. и Н.В., такса в размер
на 12 лв. с ДДС по т. 26; за адв. И.Х.К. 1 801,78 лв. и такса по т. 26 в размер
на 190,39 лв. с ДДС. Включени са такси за ЧСИ в общ размер на 3 211,90 лв.
Останалата сума в размер на 20 653,61 лв. е посочена като остатък от
продажната цена.
С молба от 13.06.2022 г. Г.Б. като майка и законен представител на И.В.
и Н.В. е поискала като обезпечителна мярка налагането на запор върху
вземането на третото лице К.В. от остатъчната сума от продажната цена
в размер на 20 653,61 лв.
До К.В. на 14.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение. Няма данни за
връчването му, но К.В. в жалбата си твърди, че го е получила на 20.06.2022 г.
Запорното съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г. е адресирано до К.В.,
като за обезпечаване на бъдеща издръжка е наложен запор върху сумата
от 20 653,61 лв., представляваща остатък от продажната цена на ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.4312.2.9.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подадени са две жалби срещу действия на частен съдебен изпълнител,
които следва да бъдат разгледани по отделно и по всяка да има отделно
произнасяне на съда.
Без уважение като ненеобходимо следва да бъде оставено
доказателственото искане за прилагане на ВГД № 62/2022 г. на ОС Разград,
понеже на настоящия състав е служебно известна информацията по него
(съставът на съда е бил същият). А и настоящото дело съдържа идентична
8
информация с тази, която се съдържа в папката по другото дело, а
постановеният съдебен акт по делото също е служебно известно
обстоятелство.
По частната жалба по чл. 463, ал. 1 от ГПК срещу разпределението
от 07.06.2022 г.
Окръжен съд Разград констатира, че частна жалба с вх. № 14276 от
13.06.2022 г., с която се обжалва разпределението на сумите, е подадена от
легитимирано лице – взискател, в преклузивния срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК,
платена е държавната такса за образуване на гражданско дело, и е против
подлежащ на обжалване акт по чл. 460 от ГПК, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество по чл. 463, ал. 2, изр. 2
във връзка с чл. 278 от ГПК.
По същество жалбата против разпределението е основателна.
Аргументите за това са следните: Частната жалбоподателка е присъединен
взискател по изп. дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ С., изрично
конституирана от съдебния изпълнител с разпореждане от 10.01.2022 г.
Вземанията й са обективирани в изпълнителен титул, а именно –
изпълнителен лист от 04.01.2022 г., издаден въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, носеща
изпълнителна сила. След като посредством изпълнителен лист съдът е
постановил, че нейните вземания подлежат на принудително изпълнение,
то ирелевантни се явяват доводите на страните и на съдебния
изпълнител дали намира приложение разпоредбата на чл. 177 от ЗЗД.
Тази норма е свързана със съобразяване на привилегиите при разпределяне на
суми, а не с оспорване качеството на взискател по делото. След като всички
останали взискатели и вземания по изпълнителното дело са удовлетворени и е
налице остатък, без значение е, че частната жалбоподателка е хирографарен
кредитор и не разполага с обезпечение на вземанията си. Няма законов довод
при наличие на достатъчно имущество на длъжника, част от кредиторите да
останат неудовлетворени, за да се пази това имущество за бъдещи вземания
на привилигированите кредитори. Привилегиите имат действие по
отношение на вземания, които подлежат на принудително изпълнение, но
9
не и на неизискуеми, макар и за издръжка. В случай че взискателите И. и
Н.В.о имат възражения срещу вземанията на К.В. и оспорват съществуването
на вземането й спрямо В. В., то те могат да търсят защита по исков ред по
реда на чл. 464 от ГПК в едномесечен срок от разпределението на сумата на
К.В., но сумата не може да се задържа по изпълнителното дело при наличен
изпълнителен титул на конституиран по делото взискател, какъвто е К.В..
Неоснователен е и доводът, че удовлетворение следва да получат
само страните, които са спечелили иска по чл. 135 от ЗЗД. Това правило е
валидно само ако сумата не е достатъчна за всички взискатели, тогава
предимство имат тези, които успешно са провели Павловия иск пред третото
лице, което също участва в изпълнителното дело с вземане, произтичащо от
недействителността.
С иска по чл. 135 от ЗЗД са обявени за относително недействителни две
идеални части от различни недвижими имот. След като за единия имот е
проведено успешно изнасяне на публична продан и са удовлетворени
взискателите към момента на разпределението, то за бъдещата издръжка
кредиторите не са необезпечени – за тях ще остане възможността да поискат
принудително изпълнение върху другата ½ идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.48 в случай на бъдещо
неизпълнение на задълженията за издръжка.
Следва да бъде отбелязано, че в отмененото разпределение от
11.02.2022 г. ЧСИ С. е разпределил остатъка в размер на 11 858,42 лв. за
възстановяване на К.В., макар и в мотивите на разпределението да е посочил,
че не я счита за взискател и кредитор по делото. Въпреки това остатъкът
разпорежда да се възстанови на нея, без да мотивира това си разпореждане и
в какво качество има право да получи остатъка от сумата. А сега с
обжалваното разпределение качеството кредитор отново не й е признато, а
дори и остатъкът от сумата не й е разпределен – отново без мотиви.
От обжалваното разпределение не става ясно за принадлежността на
остатъчната сума в размер на 20 653,61 лв. – дали ЧСИ я счита за
имущество на длъжника (по аргумент от факта, че налага запор на вземане,
макар и неправилно), или на третото лице, което е купувач по увреждащата
сделка (на което при отмененото разпределение е възложена сумата, понеже
й е отречено качеството на кредитор). Следва да бъде отбелязано, че съгласно
10
Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК „искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма
вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не
излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане
на Павловия иск, кредиторът-ищец [И. и Н.В.и] по паричното вземане
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си [спрямо В. В.] към прехвърленото имущество, независимо, че
то е преминало в патримониума на трето лице [К.В.]“, т.е. прехвърленото
имущество не се връща в патримониума на праводателя. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. по
описа на ВКС, ОСГТК „последиците от уважаването [иска по чл. 135 от
ЗЗД] му се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата
сделка – остава действителна за страните по нея [В. В. като прехвърлител
и К.В. като приобретател], но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/
по отношение на кредитора ищец [И. и Н.В.и] - и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество [процесната ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.505.4312.2.9], макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя [К.В.]“. Следователно въззивната
инстанция намира, че правото на собственост върху процесната ½ идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2.9
след влизане в сила на решението по чл. 135 от ЗЗД е принадлежало на К.В..
След възлагането на публична продан на тази ½ идеална част на К.Н., правото
на собственост върху нея е преминало върху К.Н., която е заплатила
продажната цена по сметка на ЧСИ. Постъпилата по изпълнителното дело
продажна цена има значение на имущество на длъжника, което е
получено от насочването на принудително изпълнение върху имот, по
отношение на който е успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД. Няма
законово основание, въз основа на което частният съдебен изпълнител да
присъди тази сума – остатък след удовлетворяването на кредиторите на
длъжника, на третото лице приобретател по обявената за недействителна
увреждаща сделка, ако то не е и взискател по делото. Третото лице не е
страна по изпълнението и съдебният изпълнител следва да върне тази сума на
длъжника, понеже неговите кредитори са удовлетворени. Това трето лице –
купувач по увреждащата сделка, има право на иск за вреди от продавача по
11
увреждащата сделка, но то към момента на влизане в сила на решението по
чл. 135 от ЗЗД – 18.11.2020 г., няма как да има изпълнителен титул, въз
основа на който да претендира вредите от продавача по увреждащата сделка.
Едва на 10.01.2022 г. К.В. е придобила качеството кредитор на длъжника В. В.
и на което качество (а не като трето за изпълнението лице, купувач по
увреждащата сделка) има право да получи съразмерно сумите, останали за
разпределение в последния ред на хирографарните кредитори.
Поради изложените доводи, разпределението, с което се определя
остатък от продажната цена в размер на 20 653,61 лв., а на частната
жалбоподателка се отказва разпределение на сума, съразмерна на
вземанията й, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Само в допълнение, посоченото разпределение няма да се повлияе от
наложения запор, тъй като същият не е наложен върху вземане на длъжника
В. В. спрямо третото лице К.В., както законът изисква, а върху сума, която е
събрана по изпълнителното дело и се твърди в запорното съобщение да е
вземане на трето лице – частната жалбоподателка. Тази сума не е задължение
на третото лице К.В. спрямо длъжника В. В. и не може да бъде предмет на
запор спрямо нея. Ето защо, запорът не може да породи действие спрямо
частната жалбоподателка и не е пречка да й се разпредели остатъчната сума
от продажната цена на имота по съразмерност с останалите хирографарни
кредитори.
Тъй като настоящият въззивен съд действа при условията на пълен
въззив (по арг. от Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело №
6/2017 г. по описа на ВКС, ОСГТК), Окръжен съд Разград следва да разгледа
разпределението по чл. 460 от ГПК и в останалите му части:
В първи ред са разпределени 800 лв. адвокатско възнаграждение по
изп. дело в полза на Г.Б. съгласно стр. 4, т. 3.1. от обжалваното
разпределение, а впоследствие в края на стр. 5, т. 4 от обжалваното
разпределение за Г.Б. в лично качество не са разпределяни суми. Посочената
сума от 800 лв. представлява адвокатското възнаграждение, което Г.Б. е
заплатила от името на двете си деца И. и Н.В.и, в полза на адв. И.К. за
образуване на изп. дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ С.. Следователно тази
сума е заплатена от името на взискателите чрез тяхната майка и така
12
следва да бъде описана в мотивите на разпределението. Това се
потвърждава от приложения по делото Договор за правна помощ от
06.01.2021 г. серия Б № 379896 от адвокатския кочан на адв. К..
С обжалваното разпределение в пети ред е разпределено с 2 279,12 лв.
като главница в повече на взискателите И. и Н.В.и в сравнение с
предходното разпределение. Като има предвид, че между първото
разпределение (от 11.02.2022 г. и за сумата от 23 350,28 лв. за просрочена
издръжка) и настоящото разпределение (от 07.06.2022 г. и за сумата от
25 629,40 лв.) е изминал период от почти 4 пълни месеца и дължимата
издръжка за всяко дете е 150 лв. на месец, посочената сума не е ясно как е
формирана. При направена аритметична сметка 300 лв. за двете деца на
месец, умножени по 4 месеца, прави 1 200 лв. издръжка. Законната лихва за
забава върху 8-те вноски в размер на 150 лв. не би могла да възлезе на
1 079,12 лв. Увеличението на тази сума следва да бъде обяснено от
съдебния изпълнител в новото разпределение.
Разноските в размер на 98,11 лв. в полза на И.В. и Н.В. са разпределени
в последен ред по съразмерност с останалите хираграфарни вземания.
Въззивната инстанция намира това за неправилно. На първо място, в тази
сума са включени вземанията им за 26,11 лв. представляващи направени по
ГД № 232/2018 г. на ОС Разград разноски, които са възложени с влязлото в
сила решение по това дело на длъжника В. В.. Тези разноски са свързани с
иска по чл. 135 от ЗЗД и като такива следва да бъдат разпределени в първи
ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. На второ място, останалите 72 лв. са такси и
разноски по Тарифата към ЗЧСИ, свързани с образуваното изп. дело №
10/2021 г. по описа на ЧСИ С. за събиране на тези 26,11 лв. Т.е. тези такси и
разноски в размер на 72 лв. са свързани с вземания за разноски по
принудителното им събиране, т.е. отново първи ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. В обобщение, сумата от 98,11 лв. следва да бъде разпределена в
първи ред, а не в последния ред наред с вземанията на хирографарните
кредитори.
Като присъжда парите в полза на К.В. като хирографарен кредитор,
ЧСИ С. следва да има предвид разпоредбите за съразмерност на
вземанията от съответния ред – вземанията на адв. К. и на К.В. следва да са
съразмерно удовлетворени, понеже вземанията им не са привилегировани по
13
смисъла на чл. 136 от ЗЗД. Вземанията на адвоката са присъдени адвокатски
хонорари по чл. 38, ал. 2 от ЗА относно осъщественото процесуално
представителство на взискателите И. и Н.В.и пред трите съдебни инстанции
по иска по чл. 135 от ЗЗД. Тези разноски обаче не се считат за „разноски по
иска по чл. 135 от ЗЗД“, понеже не са сторени от ищците, а се присъждат по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвоката, който се явява и взискател.
В обобщение, разпределението от 07.06.2022 г. ще бъде отменено и
вместо него ЧСИ С. следва да състави ново разпределение, в което да
съобрази мотивите на настоящото решение относно вземанията от първи,
пети и последен ред, както и вземанията на К.В. като хирографарен кредитор,
който има право да получи удовлетворение в изпълнителното дело от
продажбата цена на процесния имот.
По частната жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК срещу запорното
съобщение от 14.06.2022 г.
Окръжен съд Разград констатира, че частна жалба с вх. № 15201 от
22.06.2022 г., с която се обжалва запорното съобщение, е подадена от К.В.
в качеството й на трето за изпълнителното дело лице (а не като
взискател по делото), в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
платена е държавната такса за образуване на гражданско дело, но
жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, който не
фигурира в предмета на обжалване по чл. 435 от ГПК, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Аргументите за това са следните:
На обжалване по реда на чл. 435 от ГПК подлежат само действията или
отказите на съдебните изпълнители, които са изрично посочени в закона.
Законът ограничава процесуалната легитимация на страните и основанията,
на които се обжалват действията или отказите, до предвидените в ГПК.
Третото лице може да обжалва с частна жалба само действията на съдебния
изпълнител, които са лимитативно посочени в чл. 435, ал. 3-5 от ГПК, като
следва да се имат предвид и останалите предпоставки на посочените
разпоредби (в този смисъл Определение от 13.03.2019 г. ВЧГД № 59/2019 г.
по описа на ОС Разград; Определение № 175 от 19.05.2022 г. ВГД №
14
134/2022 г. по описа на ОС Разград; Определение № 1076 от 27.04.2022 г. по
ВГД № 1148/2022 г. по описа на ОС Пловдив; Определение № 439 от
1.07.2021 г. по ВГД № 1560/2021 г. по описа на ОС Пловдив; Определение №
477 от 3.05.2022 г. по ВГД № 303/2022 г. по описа на ОС Благоевград). В
посочените разпоредбите не фигурира възможност третото лице да обжалва
насочване на изпълнение от съдебен изпълнил спрямо негово имущество,
каквото безспорно се явява неразпределената сума, която е запорирана.
За да се изследва въпроса, свързан с допустимостта на запорното
съобщение и последиците, до които води, въззивната инстанция изхожда от
фактите, че взискателите И. и Н.В.и с молба от 13.06.2022 г. са поискали като
обезпечителна мярка налагането на запор върху вземането на третото лице
К.В. от остатъчната сума от продажната цена в размер на 20 653,61 лв. От
буквалния прочит на молбата става ясно, че взискателите признават правата
на К.В. да получи остатъчната стойност от публичната продан, но в същото
време искат от ЧСИ да насочи изпълнение спрямо имуществото на К.В., която
не е длъжник по изпълнителното дело.
Изложените разсъждения се потвърждават и от изпратеното от ЧСИ
запорно съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г. В същото, адресирано до
К.В., е посочено, че за обезпечаване на бъдеща издръжка се налага запор
върху сумата от 20 653,61 лв., представляваща остатък от продажната цена на
½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.4312.2.9. В запорното съобщение не е посочено чия е собствеността
върху тези пари.
Самата молба на взискателите и запорното съобщение са
вътрешнопротиворечиви. Със запор на вземане се запорират вземанията на
длъжника (В. В.) СПРЯМО трети лица (например К.В. или други лица), но
не и вземанията НА третите лица, които нямат нищо общо с длъжника
(роднинската връзка няма значение за запорното съобщение и качествата на
взискател, длъжник и трето лице по изпълнително дело).
Нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, въз основа на която обосновава
частната си жалба К.В., касае хипотези, свързани с изпълнение, насочено
върху вещи по смисъла на гл. 42 от ГПК „ Изпълнение върху движими вещи“ и
гл. 43 от ГПК „Изпълнение върху недвижими вещи“. Разпоредбата на чл. 435,
ал. 4 от ГПК не намира приложение спрямо гл. 45 от ГПК „ Изпълнение върху
15
вземания на длъжника“, в която е регламентиран запорът на вземания от
трето лице.
Нормата на чл. 508, ал. 3 от ГПК има предвид оспорване задължението
от третото лице, а не изрично право на жалба в полза на третото лице. Не
може да се направи извод, че законът има предвид възможност за обжалване
на запора, в случай че третото лице оспорва задължението си, доколкото
законодателната техника в случая е изрично и лимитативно посочване на
хипотезите, при които действията на съдебен изпълнител подлежат на
обжалване. В случай че правата на трети за изпълнителния процес лица са
засегнати и те нямат право на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител по чл. 435 от ГПК, то на тях е предоставена исковата защита по
реда на чл. 440 от ГПК.
В обобщение, запорното съобщение не би могло да породи действие
спрямо К.В. на няколко основания: разпределението по чл. 460 от ГПК не е
влезнало в сила, запорът е наложен за вземане на самото трето лице от
разпределението на суми, които се намират по сметка на ЧСИ.
Поради недопустимост на производството по частната жалба с вх. №
15201 от 22.06.2022 г., с която се обжалва запорното съобщение, съдът не
взема отношение по съществото на жалбата и описаните от жалбоподателя
основания за отмяна на обжалваното запорно съобщение, нито по наведените
възражения от взискателя и ЧСИ. Такава е и практиката на Окръжен съд
Разград по сходни казуси – Определение от 14.02.2013 г по ВЧГД № 401/2012
г. по описа на ОС Разград. Но поради взаимната обусловеност на
законосъобразността на разпределението на сумите и запорното съобщение,
въззивната инстанция взе отношение, като разясни гореизложеното.
Страните не са отправили искания за присъждане на разноски и такива
не следва да бъдат присъждани.
Настоящото решение в неговата цялост подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Варна,
като решението по частната жалба от 22.06.2022 г., с която се обжалва
запорното съобщение, има характер на определение.
С оглед изложеното, жалбата от 13.06.2022 г. против разпределението
на сумите от 07.06.2022 г. следва да бъде отменено и вместо него ЧСИ С.
16
следва да състави ново разпределение, в което да съобрази мотивите на
настоящото решение относно вземанията от първи, пети и последен ред, както
и вземанията на К.В. като хирографарен кредитор, който има право да получи
удовлетворение в изпълнителното дело. Жалбата от 22.06.2022 г., с която се
обжалва запорното съобщение, се явява недопустима и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде прекратено в тази част.
Поради това, на основание чл. 463, ал. 2 във връзка с чл. 437 във връзка
с чл. 278 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 14276 от 13.06.2022 г. от К. Н. В. с
ЕГН ********** изготвеното разпределение на суми, предявено на
страните с Протокол за разпределение от 07.06.2022 г. по изпълнително
дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ за изготвяне на ново
разпределение на постъпилата от публичната продан сума в размер на 52 234
лв. при съобразяване на указанията, изложени в мотивите на настоящото
решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 15201 от
22.06.2022 г. по описа на ЧСИ Г.С., подадена от К. Н. В. с ЕГН **********,
която на основание чл. 435, ал. 4 във връзка с чл. 508, ал. 3 от ГПК
обжалва запорното съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г. по изп. дело №
34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧГД № 204/2022 г. по описа на
Окръжен съд Разград В ЧАСТТА по подадената частна жалба с вх. № 15201
от 22.06.2022 г. по описа на ЧСИ Г.С..
Решението, включително и в частта, в която има характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18