Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в публично
съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6794 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
С решение от 26.06.2017 г. постановено по гр.дело № 61335/2015 год. по описа на СРС, ГО,
143 с-в, е отхвърлен иска на М.В.С., ЕГН
**********, адрес: ***, срещу „ Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, адрес: гр.София,
бул.“ ********, Бенч Марк Бизнес Център, с правно основание чл.82, вр. чл.79 от ЗЗД, с искане съдът да осъди ответника да изплати на ищцата сумата от 3000 лв.,
от които 200 лв.- повреди на хладилника и 2800 лв.- средства, които за
проведеното лечение, прекъснато по вина на ответника, вследствие на
неправомерно спиране на тока в имота на ищцата на 20.05.2015 год., в нарушение
на ОУ на договора между тях. С решението на съда, на основание чл.78, ал.2 и
ал.8 от ГПК е осъдена М.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, адрес: гр.София, бул.“ ********, Бенч Марк Бизнес Център,
сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първата съдебна инстанция.
Срещу постановеното от СРС, 143 с-в решение е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата М.В.С., с която се обжалва изцяло решението
на съда. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. В тази връзка въззивника- ищец, моли съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде
уважен предявения иск.
Въззиваемата страна – ответник „ Ч.Е.Б.“
АД, гр.София / ответник по предявения иск/, чрез процесуалния си представител юрк.Ст.М.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, като неоснователна а първоинстанционното решение –потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
С приемането на
новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. бе въведено ограниченото въззивно обжалване.
Съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по неговата допустимост- в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това
означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до
преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност- само по
посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение. Служебно
въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на
приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на
тези норми е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи
от волята на страните. Само в този случай диспозитивното начало и
състезателността като доминиращи принципи на гражданско- процесуалното право
следва да отстъпят пред принципа на служебното начало. /т.1 от ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
В случая атакуваното решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми. Решението е и правилно, като
на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата М.В.С. срещу ответника „ Ч.Е.Б.“
АД, гр.София, иск с правно основание чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението
си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
В жалбата на ищцата не са изложени каквито и да е конкретни доводи и
твърдения по спора. Жалбоподателката се е задоволила единствено да посочи общо,
че решението на СРС е немотивирано и неправилно, както и че обжалва същото
изцяло, без обаче да излага каквито и да било конкретни оплаквания.
За разлика
от въззивното обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по действащия
ГПК – чл.269 от ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се
изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за
правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди – чл.271 и
чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна,
тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания
акт.
Въпреки,
че съгласно разпоредбата на чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба следва да
съдържа "указание в какво се състои порочността на решението",
липсата на указание относно порочността на решението не прави тази жалба
нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и
последващото й връщане /по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Във въззивната
жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея
жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок
жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи
неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на
императивни материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят
може да допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението
неограничено, до приключване на делото пред въззивната инстанция/ би
обезсмислило въведените в чл.266, ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване
на делото с нови факти и доказателства. /в този см. постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 246 от 23.10.2013
г. по гр.дело № 3418/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.
С оглед на това и предвид липсата на конкретни
оплаквания в жалбата във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение,
въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд
следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не
са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси
въззивният състав препраща към мотивите на СРС на осн. чл. 272 ГПК.
По изложените съображения обжалваното решение
на СРС, Г.О., 143 с-в следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските в производството.
Наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта на присъдените на
ответника разноски не следва да се обсъждат от въззивния съд, тъй като в ГПК/ в
сила от 01.03.2008 год./ не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК/
отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта относно
разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Правомощията на
въззивния съд в тази насока са ограничени- само когато и доколкото постанови
резултат, различен от този на първоинстанционният съд, той може да отмени
изцяло или частично обжалваното решение в частта за разноските. С оглед на това
и при формирания по-горе извод за неоснователността на жалбата на ищцата,
въззивният съд не би могъл по реда на чл.258, ал.1 и сл. от ГПК да ревизира
първоинстанционното решение в частта на присъдените на ответника разноски за
първоинстанционното производство, тъй като не се променя изхода на спора.
Относно тази част на решението е предвиден друг специален ред за защита-
чл.248, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора на
въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемата
страна- ответник по
делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2017 г. постановено по гр.дело № 61335/2015 год. по описа на СРС,
ГО, 143 с-в .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.