Р Е Ш
Е Н И Е
№ 593/26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№493/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.Т.Ж. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат С., срещу Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 16.08.2019г. издаден от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
прекратен ангажимен по заявление УИН 12/230407/01288 подадено от оспорващия. В
жалбата са развити доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, като се поддържа, че е издаден от некомпетентен орган в
нарушение на административнопроизводствените правила, а алтернативно се сочи,
че е преклудирана възможността за издаването му. В съдебно заседание оспорващия
не взема становище по спора.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й., оспорва жалбата и развива
доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на
разноски по воденото съдебно производство.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. с
изх.№02-120-6500/553 от 16.08.2019г. издаден от Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“. За да мотивира издаването на оспорения
административен акт, административния орган е посочил, че съгласно чл.14, ал.1
от Наредба №11/03.04.2008г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. При тези мотиви на основание
чл.21 от Регламент (ЕС) №65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на
подробните правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2015г. и на основание
чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г., е прекратен поетия през кампания
2007г. петгодишен ангажимент по мярка 211 „ Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ по заявление УИН 12/230407/01288,
което е подадено от оспорващия.
По делото не е спорно, че
оспорващия е подал общо заявление за плащане на площ по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програма за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. По делото не е спорно, че по
отношение на оспорващия е издаден Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 27.06.2013г. издаден от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, който с Решение
№468/23.01.2017г. по адм.дело №8769/2016г. по описа на АССГ е прогласен за
нищожен. По делото не е спорно, че по отношение на оспорващия е издаден Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие
на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 21.11.2017г.
издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, който
е отменен с Решение №4613/28.03.2019г. по адм.дело №13961/2018г. по описа на
ВАС.
От събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Неоснователно
оспорващия поддържа, че оспорения административен акт е нищожен, тъй като не
бил издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като със
Заповед №03-РД-2891/23.07.2019г. (л.12, 13 по делото), Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Заместник изпълнителния директор
на държавен фонд "Земеделие" правомощия на основание чл.
20, т. 2 и т. 3 и чл.
20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП. Делегирането е правомерно, тъй като е
извършено от орган по реда на чл.
20, т. 2 и т. 3 и чл.
20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от
неговия кръг. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.4 /Дв. бр. 12 от 2015 г./
„Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.” т.е. безспорно оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, предвид
делегираните му права с посочената заповед, като в тази връзка е неоснователно
направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че
процесния АПМА е издаде от некомпетентен орган. Предвид горното, настоящият
състав приема, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговата материална компетентност, във валидна писмена
форма и не е налице твърдяната от оспорващия нищожност.
Оспорения административен акт е издаден в писмена форма, но не съдържа мотиви,
които да дават яснота при какви факти и обстоятелства се е стигнало до издателя
му, като по този начин е нарушено правото на защита на оспорващия. По делото се
установява, че по отношение на оспорващия е бил издаден Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 21.11.2019г. издаден от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л.28, 29 по
делото) , който е отменен с Решение №4613/28.03.2019г. по адм.дело
№13961/2018г. на ВАС (л.16-20 по делото), като е основание за отмяната му е
липса на мотиви и конкретизация по отношение на основанията в административния
акт. Оспорения в настоящето производство административен акт възпроизвежда като
съдържание предходно отменения административен акт, като в него липсва каквато
и да е конкретизация по отношение на фактическите установявания, който да
мотивират издаването му, тоест механичното пренасяне на правни норми от
нормативни актове не е довело до надлежно излагане на мотиви, което е съществен
порок, който не дава възможност на оспорващия и на настоящия съдебен състав,
какво е мотивирало издателя на акта. Пълнотата изисква да се посочи, че както и
при предходния административен акт, с който е прекратен ангажимента по
отношение на оспорващия, така и в оспорения административен акт липсват
подробни фактически основания по отношение на приложимостта на разпоредбата на
чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г., което е съществен порок, който е лишава
оспорващия и настоящият съдебен състав от установяване на основанията, който са
формирали волята на издателя на административния акт.
При издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресата на
административния акт не е уведомен за започване на производството и не е имал
възможност да участва в производството по издаването му, тоест лишен е правото
да защити надлежно интересите си, което разгледано в контекста на останалите
пороци на административния акт е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като административния акт е
издаден в нарушение на чл.35 АПК.
Основателно оспорващия поддържа, че в случая за административния орган е
била преклудирана възможността за издаване на оспорения административен акт.
Това е така, тъй като по делото не се спори, че крайния срок за подаване на
заявления по директни плащания и/или за промени за тях за кампания 2011г. е
10.06.2011г. (в тази насока и мотиви в административния акт), тоест след като
оспорващия не е спазил това изискване към тази дата следва да се приеме, че е
извършил нередовност, която следва да се установи в съответствие с Регламент
(ЕО) 2988/95 относно защита на
финансовите интереси на общността, респективно по реда на Регламент (ЕС) №65 на Комисията
от 27.01.2011г. за определяне на подробните правила за прилагане на Регламент
(ЕО) №1698/2015г. Разпоредбата на чл.3, §1 от с
Регламент (ЕО) 2988/95 относно защита на
финансовите интереси на общността е регламентирала давностните срокове за процедурите
по установяване на нередовности, като е предвидил, че срокът за давност за процедурите е четири
години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е
извършена, като е
посочено, че срокът за давност
влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния
давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако
административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на
член 6, параграф 1. И
в двете предвидени хипотези е преклудирана възможността за издаване на
оспорения административен акт, с който е прекратен финансовия ангажимент, като
крайния срок на издаване в едната хипотеза е изтекъл на 10.06.2015, а в другата
хипотеза, която урежда абсолютния давностен срок за издаване на
административния акт на 10.06.2019г., тоест след издаване на административния
акт.
В
случая при съобразяване на обстоятелството, че нередовността е извършена на
10.06.2011г. следва да се приеме, че за административния орган е била
преклудирана възможността за издаване на административния акт, тъй като той е
постановен извън рамките на предвидения срок, като съдът отбелязва, че Регламент (ЕО) 2988/95г. относно защита на финансовите
интереси на общността се прилага във всички случай, при липса на регламентация
в българското законодателство, която да е основана на разпоредбата на чл.3, § 3
от с Регламент (ЕО) 2988/95 относно
защита на финансовите интереси на общността. В тази връзка следва да се
отбележи, че неоснователно пълномощника на оспорващия поддържа, че в случая по
отношение на давността е приложим реда на ДОПК, тъй като с разпоредбата на чл.162,
ал.2, т.8 ДОПК е прието, че недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз имат характер на публични вземания. Това е така, тъй като оспорвания в
настоящето производство административен акт няма характер на акт за
установяване на публично държавно вземане, с който да се установява размер на
дължимо публично задължение, тоест по отношение не е приложим реда на ДОПК, а
реда на Регламент (ЕО) 2988/95г., тъй като с административния акт е оспорващия, който е земеделски стопанин е
изключен от подпомагане, но по отношение на него не е определена сума подлежаща
на възстановяване, която би имала характер на публично държавно вземане по
смисъла на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 16.08.2019г. издаден от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
предвид което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх.№02-120-6500/553 от 16.08.2019г. издаден от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
прекратен ангажимент по заявление УИН 12/230407/01288.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: