Р Е Ш
Е Н И Е
№260077
гр. Несебър, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 146 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Е.Г.” ЕООД срещу „К.Т.” ООД е предявен иск
за присъждане на сумата от 4212 лв. – обезщетение за пропуснати ползи за
периода 12.06.2019г. – 01.10.2019г., вследствие на незаконното изграждане по
инициатива и възлагане на ответника на дистанционно управляема бариера, с която
е ограничен достъпът до паркинга на търговския обект на ищеца, намиращ се в ПИ
с идентификатор № **********по КККР на гр. Несебър. Ищецът сочи, че стопанисва
магазин за електроматериали, находящ се в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг –
запад”. Навежда, че сградата, в която се намира магазинът, е разположена в
комплекс „Камелия Резидънс” в к. к. „Слънчев бряг”. Твърди, че клиентите на
магазина осъществяват достъп до него през двора на сградата. Сочи, че този двор
се използва като част от поземления имот, обслужваща собствениците, наемателите
и гостите на сградата. Твърди, че достъпът до двора винаги е бил свободен.
Излага, че през месец юни 2019г. по инициатива и възлагане на ответника
(собственик на обект в сградата) входът на паркинга бил преграден с поставянето
на дистанционно управляваме бариера – самоволно и без спазване на законовите
изисквания за това. Твърди, че поставянето на бариера било извършено въпреки
волята на голяма част от собствениците и наемателите на обекти в комплекса. Излага,
че е било налице и изрично противопоставяне от страна на представител на друго
дружество, което е съсобственик на земята. Обръща се внимание, че на
дружеството ищец били предоставени два броя дистанционни управления за
бариерата, които не достигали за осигуряване на достъп на целия персонал,
работещ в обекта от двадесет и пет души. Развива съображения в насока, че
наличието на бариера се явило сериозно препятствие за клиентите на дружеството,
което довело до намаление в търговския оборот на дружеството. Сочи, че
бариерата била построена незаконно, тъй като ответникът бил задължен от Община
Несебър да я премахне. Твърди, че оборотът на дружеството за периода
12.06.2019г. – 01.10.2019г. бил в размер на 29 147,10 лв., а за същия
период през 2018г. – 33 359,23 лв. Счита, че разликата представлява
пропуснати от ищеца ползи, вследствие на поставената бариера. С тези доводи от
съда се иска да уважи иска, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „К.Т.”
ООД е депозиран отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди
се, че ищецът още през 2012г. се е разпоредил с недвижимия имот. Сочи се, че П.М.(баща
на управителя на ищеца) не е едноличен собственик на капитала на „********”
ЕООД. Развиват се съображения в насока, че няма данни (освен твърденията на
ищеца) за поставяне на бариерата от „К.Т.” ООД. В тази връзка се сочи, че
заповедта на заместник-кмета на община Несебър за премахване на бариерата е
отменена от Административен съд Бургас. Излага се, че ответното дружество не е
препятствало правото на достъп на ищеца до стопанисвания от него магазин или
дворното място. Твърди се, че бариерата не е поставяна от ответника и
представители на ответното дружество не са предоставяли дистанционни управления
на ищеца. Обръща се внимание, че поземленият имот е съсобствен между няколко
собственика, но сградата е в режим на етажна собственост. Развиват се доводи,
че дворът представлява обща част на тази сграда. Излага се, че поради тази
причина бариерата е поставена по решение на Общото събрание на етажната
собственост от 2017г. – по т. 9, предл. второ от дневния ред. Сочи се, че
достъпът на ищеца не е ограничен, тъй като на ответника не е известно той да е
отправял искания за снабдяване с допълнителни дистанционни устройства, или да е
организирал работата си така, че да осигури достъп на клиенти на магазина.
Акцентира се върху обстоятелството, че председател на управителния съвет на ЕС
е физическото лице И.Т., а не юридическото лице „К.Т.” ООД. Излагат се подробни
съображения срещу размера на претендираните от ищеца вреди. Сочи се, че ищецът
не е положил грижата на добър стопанин по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи
до съда се отправя искане да отхвърли иска. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът по възложена от него работа, противозаконно
е поставена бариера, ограничаваща достъпа до ПИ с идентификатор № **********по
КККР на гр. Несебър, като в причинна връзка с това са настъпили вреди за ищеца
– пропуснати ползи, както и размера на претендираните вреди.
На
първо място от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том VII, рег. № 4161, дело № 1319 от
01.06.2007г. на нотариус Мария Бакърджиева (на л. 20 – л. 22 от делото) се
установява, че „Е.Г.“ ООД придобило собствеността върху самостоятелен обект № ********.2.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, построен в ПИ №
********. Впоследствие на 03.08.2017г. „Е.Г.“ ООД получило правото да ползва
под наем същия имот с предназначение търговски обект (вероятно от нов
собственик) по силата на договор за наем на л. 143 – л. 154 от делото.
Същевременно
в ПИ № **********се намира комплекс „Камелия Резиденс“, като видно от протокол
от 14.08.2017г. (на л. 127 – л. 130 от делото) общото събрание на собствениците
от комплекса взело решение етажната собственост да се управлява от управителен
съвет с председател И.Т. – управител на „К.Т.“ ООД. По т. 9 от дневния ред
общото събрание на етажната собственост възложило на управителния съвет в
рамките на гласувания бюджет да приеме решение да бъдат закупени и монтирани 2
броя бариери в комплекса, с което да се ограничи достъпът на автомобили.
От
показанията на свидетелите Г.и Москоянев се установява, че около месец юни
2019г. била монтирана бариера на входа за комплекса. С монтирането й достъпът
на автомобили до двора на комплекса, вкл. и до пространството пред
стопанисвания от „Е.Г.“ ООД търговски обект – магазин, бил ограничен. На „Е.Г.“
ООД били предоставени 2 бр. дистанционни, с които бариерата да бъде вдигана и
да се осъществява достъп до комплекса. Видно от 2 бр. фактури, ПКО, квитанция и
фискален бон, „Е.Г.“ ООД заплащало на „К.Т.“ ООД такси за поддръжка на комплекс
„Камелия Резиденс“, а също и 50 лв. – за посочените 2 бр. дистанционни за
бариерата.
От
управителя на „Е.Г.“ ООД била подадена жалба от 18.06.2019г. до кмета на Община
Несебър (на л. 12 – л. 13 от делото), в която са изложени твърдения за
незаконно изградена бариера от „К.Т.“ ООД в комплекс „Камелия Резиденс“. Във
връзка с жалбата от служители на община Несебър била извършена проверка на
място, за резултатите от която бил съставен констативен акт № 34 от
08.07.2019г. (на л. 16 – л. 19 от делото). В него било вписано, че възложител
за монтиране на бариерата (по данни на жалбоподателя) е „К.Т.“ ООД, а
извършител на строителството (също по данни на жалбоподателя“ отново е „К.Т.“
ООД. Било констатирано, че с монтирането на бариерата е нарушен чл. 148, ал. 1,
като е налице незаконен строеж по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. За резултатите от
проверката били уведомени всички собственици на земята – „К.Т.“ ООД, „********“
ЕООД, „*********– С“ АД и „********“ ЕООД (с писмо на л. 14 – л. 15 от делото).
Впоследствие от изпълняващ длъжността кмет била издадена Заповед № 1590 от
27.08.2019г. (на л. 6 – л. 8 от делото), с която на „К.Т.“ ООД било наредено да
премахне незаконен строеж – бариера. С влязло в сила Решение № 474 от
09.04.2020г. по а.д. № 2341/2019г. по описа на Административен съд Бургас
посочената заповед била отменена по жалба на „К.Т.“ ООД.
От
показанията на св. Г.(служител в стопанисвания от дружеството ищец магазин) се
установява, че той установил възложителя за монтиране на бариерата – „К.Т.“ ООД
след като се запознал с поставени бележки за премахването й от Община Несебър.
Свидетелят видял, че бариерата се монтира от работници, но нямал други данни за
възложителя за монтирането на бариерата освен посочените от него бележки. От
показанията на св. Москоянев се установява, че бариерата е монтирана по решение
на общото събрание на етажната собственост.
От
описаните по-горе факти не се установява, че по възложена от ответника работа е
поставена бариера, ограничаваща достъпа до ПИ с идентификатор № **********по
КККР на гр. Несебър. Липсва каквото и да е доказателство (извън твърденията на
ищеца), което да доказва, че бариерата е монтирана по възлагане именно от „К.Т.“
ООД. В изготвените документи по преписката на община Несебър, образувана във
връзка с монтажа на бариерата, изрично е посочено, че възложител и изпълнител
на работата е „К.Т.“ ООД, но по данни на жалбоподателя (ищец в настоящото
дело). В рамките на преписката няма данни служителите на община Несебър да са
събрали други доказателства, които да установяват, че именно това дружество е
възложител на монтажа. Т.е. съставените в хода на административната процедура документи,
в частта им, в която е отразен възложител и изпълнител на монтажа на бариерата,
се основават единствено на твърдения на ищеца. Ето защо в тези документи не се
съдържа информация, която да е различна от твърденията в исковата молба и
същите не могат да са доказателство за обстоятелството, че бариерата е
монтирана по възлагане на ответника. Ангажираните от ищеца гласни
доказателствени средства също не доказват, че бариерата е монтирана по
възлагане от ответника, тъй като св. Г.твърди, че е установил лицето, по чието
възлагане е монтирана бариерата по поставените от община Несебър бележки за
премахването й. Т.е. в съзнанието на този свидетел се е формирал извод за
лицето, възложило монтиране на бариерата, единствено въз основа на твърденията
на дружеството ищец, които са в основата на съставените от Община Несебър
документи.
Единственото
ангажирано писмено доказателство за субект, който е възложил изграждането на
бариерата, е протокол от проведено общо събрание на етажната собственост
(цитиран по-горе). Показанията на св. Москоянев са в същата насока. Видно от протокола
за председател на управителния съвет на ЕС е избран И.Т., в качеството му на
управител на „К.Т.“ ООД, като общото събрание възложило на управителя да
организира монтирането на бариера. Следва да се има предвид, че макар и
етажната собственост да е неперсонифициран правен субект, тя встъпва
самостоятелно в права и задължения, свързани с обществените отношения по
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост (арг. от
чл. 1 от ЗУЕС). Именно поради тази причина са предвидени форми на управление на
етажната собственост (чл. 9 от ЗУЕС), а така също и органи по управлението.
Обстоятелството, че етажната собственост е субект, който самостоятелно встъпва
в правоотношения, свързани с общите части, ясно личи и от разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС. Като самостоятелен субект етажната собственост взема своите
решения чрез общото събрание, а изпълнението им следва да се организира от
управителя (управителния съвет). Няма пречка в управителния съвет да участват и
юридически лица. По делото се установява, че решение за монтиране на бариерата
е взето от общото събрание на етажната собственост. Ето защо дори и самото
монтиране да е организирано от управителя на „К.Т.“ ООД, същото не е по
възлагане на самото дружество, а по възлагане на общото събрание на етажната
собственост. Във връзка с тези изводи обстоятелството, че „К.Т.“ ООД е приело
плащане за дистанционни за бариерата също не може да докаже възлагане на
монтирането й от страна на това дружество. Очевидно е, че на управителя на ЕС е
възложено монтиране на бариерата, а управителят на ЕС съвпада с управителя на
дружеството ответник. Последното обаче не променя факта, че възлагането е
извършено от общото събрание на етажната собственост.
Всичко
изложено до тук мотивира съдът да приеме, че въпреки разпределената
доказателствена тежест от ищеца не са ангажирани доказателства (извън такива,
основаващи се на негови твърдения), че по възложена от ответника работа е
поставена бариера, ограничаваща достъпа до ПИ с идентификатор № **********по
КККР на гр. Несебър. Освен това от ответника са ангажирани доказателства за
конкретен правен субект, който е възложил монтирането й. Ето защо първата
предпоставка от фактическия състав на предявения иск не е доказана от ищеца и
искът е неоснователен само на това основание.
Извън
това по делото не се доказа и противоправно монтиране на бариерата, тъй като са
събрани доказателства, че заповедта за премахването на бариерата като незаконен
строеж е отменена с влязъл в сила акт на Административен съд Бургас. Няма данни
за проведена друга процедура и констатиране по надлежния ред, че монтирането на
бариерата е противоправно.
Нещо
повече, по делото не се доказа да са настъпили вреди за ищеца – пропуснати
ползи. От приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза (на
л. 170 – л. 191 от делото), която се кредитира и от съда като обективна,
компетентна и безпристрастна, се установява, че за процесния търговски обект в
периода 12.06.2019г. – 01.10.2019г. дружеството ищец е реализирало ръст на
оборотите спрямо същия период през 2018г. в нетен размер от 3117,48 лв. Т.е. не
се установяват твърденията за спад на оборотите за 2019г. в сравнение с 2018г.
Следователно и този елемент от фактическия състав на предявения иск остава
недоказан по делото.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че искът следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят исканите разноски: 800 лв.
платено възнаграждение за един адвокат, 300 лв. – платени депозити за вещо лице
и 5 лв. – платена държавна такса за съдебно удостоверение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Е.Г.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане
на сумата от 4212 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за
периода 12.06.2019г. – 01.10.2019г., вследствие на незаконното изграждане по
инициатива и възлагане на ответника на дистанционно управляема бариера, с която
е ограничен достъпът до паркинга на търговския обект на ищеца, намиращ се в ПИ
с идентификатор № **********по КККР на гр. Несебър, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.Г.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1105 лв. представляваща направените по делото
разноски, от които 800 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, 300 лв. –
платени депозити за експертиза и 5 лв. - заплатена държавна такса за съдебно
удостоверение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: