№ 12314
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110109592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.07.2022 г., депозирана от С.
Л. К. ЕГН ********** срещу „............... в качеството му на собственик на лек
автомобил с ............ с предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за
сумата от 500 лв. частично от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на настъпило на 26.11.2021 г. в гр............,
собственост на дружеството, е бил наранен собственият на ищцата домашен любимец-
куче, мъжко, порода „немска овчарка“, именувано .........., ведно със законната лихва,
считано от 23.02.2022г. до плащането, както и сумата в размер на 486,90 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински
радходи за лечение на животното, ведно с със законната лихва, считано от 23.02.2022г.
до плащането.
Поддържа, че на 26.11.2021 г. между 10:20 и 11:00 ч. разхождала домашния си
любимец .......... (........) - порода немска овчарка в гр. ...........я често излизала там със
своето куче, тъй като има свободна зона за разхождане на домашни любимци. В
конкретния ден, по време на обичайната разходка, кучето на ищцата се разхождало
свободно и при пресичане на платното за движение бива блъснато от водач на лек
автомобил с ............. Инцидентът е настъпил в гр. София, п.к. 1137, ул. „Самоковско
шосе“ № 214. Твърди, че несъобразена та скорост, с която колата преминала, предвид
спокойния квартал, както и липсата па спирачен път, е довела до злощастното събитие.
Ищцата се отправила веднага към кучето, за да му окаже помощ, тъй като последното
било легнало на улицата неподвижно и в безпомощно състояние. След удара шофьорът
слязал от колата и започнал да се държи арогантно и да крещи, като демонстрирал с
поведението си, че единственото нещо, за което бил загрижен, е автомобилът му.
Поддържа, че поведението на шофьора било изключително оскърбително на фона на
създалата се ситуация, като възмущението му се дължало на останалите следи по
колата вследствие настъпилото инцидентно пътио-трапспортното произшествие с
1
блъснатото куче. Непосредствено след настъпване на инцидента, ищцатами подала
сигнал па телефон 112. Тъй като кучето .......... имало нужда от незабавна лекарска
помощ, ищцата се отправила към Ветеринарна клиника „......... За транспортирапето на
кучето съдействали служители на куриерска фирма „......“, които били и преки
очевидци на настъпилия удар. Ищцата не дочакала на място пристигането на
полицейските органи, тъй като състоянието на кучето непрестанно се влошавало. В
резултат на случилото се, кучето .......... било в критично състояние /наранено и
стресирано/, което изисквало незабавно намесата на специалисти — ветеринарни
лекари. На място в клиниката бил извършен спешен преглед, поставена му е венозна
анестезия, направена му била рентгенография, както и ехографско изследване на
коремни органи. Лекарите констатирали, че кучето трябва да остане за лечение в
клиниката, за да бъде под наблюдение, тъй като състоянието му изисквало постоянни
грижи. На следващия ден- 27.11.2021 г. кучето на ищцата било изписано, а лечението,
което се изразявало в приемане на медикаменти и смяна на превръзки на раните,
продължило до края на 2021 г. Вследствие на случилото се ищцата изживяла силен
стрес, тъй като кучето .......... е част от живота на цялото й семейство. Притеснението,
уплахата и тревогите, които изпитвала при настъпване на удара, безпокойството за
живота на кучето, поставянето му под анестезия и целият процес на възстановяне са
продължили през цялото време. Това е дало отражение в цялостния начин на живот и
психическото състояние на ищцата, изразяващо се в нарушение на съня и
безпокойство, което рефлектирало върху цялото семейсзво по време на едни от най-
светлите празници — Коледно-новогодишните. Кучето .......... било отглеждано в
Развъдник за елитни немски овчарки ,,Von Vауа“ в град Бургас. Тази порода кучета
били тествани за ДНК и DM дегенеративна миелопатия, рентгеново изследвани за
дисплазия на лактите и тазобедрената става, а също така разполагало и с документ за
родословие. За кучето на ищцата винаги са били подлагани специални грижи като за
член от семейството — всички необходими ваксинации са извършвани, а именно
третиране против ехинококи, ваксина срещу гана по кучетата, кучешки аденовирус,
кучешка парвовироза, кучешки параинфлуенца вирус (жива атенюирана) и срещу
лептоспироза при кучета (инактивпрана), ваксинация против бяс, както и
допълнително третиране против други паразити. Разполага с ветеринарен паспорт, а в
случай, че ищцата пътува извън страната, кучето разполага и с издаден Европейски
паспорт. Поддържа, че поведението на водача на лекия автомобил било противоправно,
същият нарушил чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно който
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай па необходимост, при възникване на
опасност, да спре. Преминавайки в непосредствена близост до зелени площи, водачът е
бил длъжен да предвиди възможно препятствие по време на движението, включително
и внезапно преминаване на куче пред автомобила. Неизпълнявайки законовите си
задължения, тоест когато водачът не е направил всичко, зависещо от него да
предотврати инцидента, последният е осъществил състава па чл. 45 от ЗЗД - виновно
противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между леянието и врелата,
което е предпоставка за ангажиране на отговорността му. Във връзка с настъпилото
произшествие, ищцата понесла преки имуществени врели в общ размер на 486.90 лв.,
подробно посочени по пера в исковата молба. Продължителните страх, безспокойство
и притеснения, които изпитвала ищцата за живота на домашния си любимец, оказали и
продължават да оказват влияние на нейния ежедневен начин на живот. Ищцата
страдала и към момента от нарушение в съня, както и кошмари, свързани с инцидента
и гледката, на която е била свидетел — безпомощното състояние на кучето. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
2
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани. Управителят на ответното дружество Владимир
Павлов поддържа, че шофирал процесния лек автомобил при настъпването на
инцидента, като оспорва да се е движел с превишена скорост поради лошото състояние
на пътната настилка и интензивния трафик. Поддържа, че кучето не е пресичало
пътното платно, а, тичайки в зелените площи отстрани, изведнъж изскочило и се
ударило в управлявания от него лек автомобил. Нямало спирачен път заради ниската
скорост, с която шофирал. Попитал собственичката защо разхожда кучето си без ремък
и намордник на обществено място, като тя му отговорила, че ще се обади на спешен
номер 112. Ответникът също се обадил на спешния телефон, като помолил да дойде
екип на пътна полиция. Ответницата не дочакала полицията и си тръгнала с кучето.
Тогава ответникът предупредил да не идва дежурен екип на полицията и си тръгнал.
Поддържа, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл.106 ЗДвП, както и разпоредбата
на чл.13 т.1 от Наредба на СОС за придобиване, притежаване и отглеждане на
животни- домашни любимци /кучета и котки/ на територията на СО. Твърди, че ако
ищцата е спазвала разпоредбите на ЗдвП и наредбата на СО, и е разхождала кучето на
повод, нямало да се стигне до удар в МПС. Оспорва състоянието на кучето да е било
критично, като поддържа, че представените документи, с които са му изписани
медикаменти, носели дата от 27.11.2021 г. Оспорва представения клиничен протокол,
който не бил подписан и подпечатан, а в приложените касови бонове за ветеринарни
услуги не били посочени конкретните услуги, които са извършени и на какво животно.
Поддържа, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди, тъй като никой не може
да извлича права от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Фактическият състав на деликта е налице, когато са
причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице,
при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже плащане, както и
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Между страните не се спори и от представените по делото паспорт на домашен
любимец, удостоверение за ваксинации и родословие се установява, че ищцата е
3
собственик на мъжко куче, порода „немско овчарско куче“, родено на 15.08.2020 г.,
отговарящо на името ........... Не се спори между страните и че на 26.11.2021 г. в
интервала между 10.20 ч. и 11.00 ч. в ......... между кучето, собственост на ищцата и л.а.
............ с ............, собственост на ответното дружество и управляван от управителя му
Владимир Павлов, е настъпило ПТП, следствие на което по отношение на кучето е
било осъществено ветеринарно лечение.
Спорен по делото е конкретният механизъм на произшествието, както и дали от
страна на лице, на което ответното дружество е възложило работа, е било осъществено
конкретно противоправно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което да са
били осъществени твърдените вреди.
Според чл. 106 ЗДвП водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на
животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните така, че да не
създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на
пътя. От изложеното от ищцата в исковата молба се установява, че в конкретния ден,
по време на обичайната разходка, кучето се е разхождало свободно, като е излязло на
платното за движение, вследствие на което е настъпило ПТП с преминаващия лек
автомобил, собственост на ответното дружество. Кучето не е било водено от ищцата на
повод, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Наредба за придобиване, притежаване и
отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, като от
доказателствата по делото не се установява мястото, където същото е било разхождано,
да представлява такова за свободно пускане на домашен любимец. Само по себе си,
всяко животно съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за
движението. Излизането на животни /диви или домашни/ на платното, тяхната скорост
и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат
съобразени изначално от водачите на ППС. Така възможност, респективно
задължение, би възникнало за всеки водач, ако опасността от животни е била
сигнализирана от предупредителен пътен знак. По делото не са представени
доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало
произшествието. В разглежданата хипотеза, за водача на МПС са липсвали обективни
предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на
пътното платно ще излезе домашно животно, което ще пресече пътното платно.
Предвид изложеното съдът намира, че поради липса на първата предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно – противоправно поведение, безпредметно се
явява обсъждането на останалите предпоставки, а исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни.
За пълнота по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се посочи, че съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта
не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и
критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Независимо от
разпределената й доказателствена тежест, ищцата по делото не представи писмени
доказателства, нито ангажира гласни такива, от които да се установят твърдените
негативни изживявания, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена
и на това основание като недоказана.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 ГПК и съобразно изхода на спора пред настоящата
4
инстанция в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в
размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Л. К. ЕГН **********, съдебен адрес гр.........
срещу „............... съдебен адрес гр.......... искове по чл. 49 ал.1 ЗЗД във вр. чл. 45 ал.1
ЗЗД за сумата от 500 лева частично от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 26.11.2021 г. ПТП в гр................
ПТП, между л.а. ............ с ............ и движима вещ-куче, порода „немско овчарско
куче“, родено на 15.08.2020 г., отговарящо на името .........., както и сумата от 486,90
лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляваща разходи за
ветеринарно лечение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Л. К. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „............... сумата от 400 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5