№ 133
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против
решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на
Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати: - на П. Х. К. сумата от 33000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от
осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни
отношения и отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и
добро име; социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие,
напрежение, тревожност, потиснатост, влошено качество на живот;
отключени заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични
заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с
медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане
като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на
обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД
1
№431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД
№370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и
образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по чл.123, ал.1 от НК
(че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е
признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по
последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от
25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на П. Х. К. сумата от
1257.50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса по
делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на ОС – Варна сумата от 250.00лв. – припадащата се част от
сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска
изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано, не били обсъдени и
наведените от прокуратурата възражения и при липсата на доказателства за
твърдяните негативни преживявания (включително и срив в личния и в
професионалния живот) и психични такива и за връзката им с обвинението,
както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката на
установените му заболявания (хипертонична болест, предсърдно мъждене и
захарен диабет) с незаконното обвинение, окръжният съд неправилно осъдил
прокуратурата за заплащане на обезщетение. Евентуално, обезщетението
било определено в завишен размер, в разрез с принципа за справедливост
съгл. чл. 52 от ЗЗД и при неотчитане от съда на разумния срок на
разследването и продължителност на делото в досъдебната фаза
(прокуратурата не можела да влияе пряко за срока в съдебната фаза), както и
леката мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на ограничения в този
смисъл.
Въззиваемият П. К., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на
2
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на решението в обжалваната осъдителна част е молил за
потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част, като по правилността с оглед наведените оплаквания и като
съобрази доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на П. Х. К., с която срещу Прокуратурата на Република България е предявен
иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 66 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от
осъждане; душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близки
и колеги; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране;
нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост;
както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи,
захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с медикаменти, всички от
които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП
№196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу
ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС ,
върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново
образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и
КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД
№137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил
смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради
незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в
болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло
в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до пълното
изплащане на сумата.
Ищецът е поддържал, че вследствие незаконното обвинение и воденото
наказателно дело срещу него е претърпял неимуществени вреди: шок от
3
обвинението и тежестта на престъплението и наказанието, страх от осъждане,
душевни страдания, негативно отношение и отчуждение от близките и
колегите, социално дистанциране, нарушен сън и апетит, главоболие,
напрежение, тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания
(хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи
постоянни прегледи и лечение с медикаменти, допълнително влошаване на
състоянието му и негативни преживявания, уронване на професионалния му
престиж и авторитет на лекар от медийното разгласяване, включително и от
публични изявления на официалния говорител на прокуратурата за случая и
делата в електронни медии и в печата на следните дати: 25.04.2010г.,
26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г. и 09.12.2016г.
С писмения отговор на исковата молба, прокуратурата е оспорила иска
и е молила за отхвърлянето му. Възразила е, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на претендираното
обезщетение – завишен.
Установено е по делото, че на 09.03.2011г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1
от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете прието за лечение в
МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, при лечението на детето в болницата). В същия ден му е била
определена мярка неотклонение „подписка“, а след няколко дни са му били
предявени материалите по досъдебното производство. На 21.04.2011г.
прокуратурата е внесла срещу ищеца (и още няколко лица) обвинителен акт,
по който е било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС, приключило с
оправдателна за ищеца присъда от 04.10.2011г. По протест на прокуратурата
делото е пренесено пред въззивната инстанция, образувано е във ВНОХД
№431/2011г. по описа на ВАпС, по което присъдата на ВОС е била отменена и
делото - върнато на ОП-Варна за отстраняване на съществени процесуални
нарушения. На 17.12.2013г. е бил внесен нов обвинителен акт срещу ищеца за
същото деяние и е образувано НОХД №1532/2013г. по описа на ВОС, по
което делото отново е било върнато на прокуратурата за отстраняване на нови
съществени процесуални нарушения. На 14.04.2014г. по изготвения трети
обвинителен е било образувано НОХД №421/2014г. по описа на ВОС, по
което с присъда от 29.05.2015г. П. К. е бил признат за невиновен и оправдан.
4
По протест на прокуратурата, делото е пренесено пред въззивната инстанция
и образувано във ВНОХД №370/2015г. по описа на ВАпС, по което
оправдателната присъда на ВОС е била потвърдена. Последвало е касационно
обжалване и пред ВКС е било образувано кнд №1322/2016г., по което делото
отново не е приключило, а е било върнато на въззивната инстанция с
указания. Образувано е било ново ВНОХД №137/2017г., по което с решение
от 28.06.2018г. присъдата на ВОС в частта на оправдаването на ищеца е била
потвърдена. Това решение, по отношение на П. К. не е било обжалвано или
протестирано и на 25.07.2018г. е влязло в законна сила за него. След това,
поради обжалване на присъдата в останата част, делото е продължило в
касационна инстанция, където ищецът е бил призован да се яви.
Случаят и наказателното производство срещу ищеца и останалите
обвинени медици за причинена смърт на дете, поради немарливо изпълнение
служебните задължения, е бил широко медийно разгласен в онлайн издания
на информационни сайтовe с данни, че информацията е „от пресцентъра на
болничното заведение“, от „фейсбук група, създадена от семейството и
близки на родителите на починалото дете“ и от журналистически проверки и
инициативи. Няма данни информацията да е била официално изнесена от
прокуратурата, но интересът в медиите и публичното обсъждане на
наказателното дело е следствие от незаконото обвинение и негативните
преживявания на ищеца в тази връзка съставляват вреди от същото.
Към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил на 58 години,
работел е като „лекар детска хирургия“ при МБАЛ „Св. Марина“ Варна и бил
главен асистент в съответната катедра в МУ Варна. Работил е по
специалността си от 2006г. до 2017г, когато е пенсиониран, като от 2010г. до
2017г. е бил и Началник отделение „Детска хирургия“. Кандидат е на
медицинските науки от 1989г. и се е ползвал с авторитет в професионалните
си среди. Неговите негативни емоционални преживявания са доказани с
показанията на свидетелите св. И.М. (специализант, а след това и асистент по
детска хирургия и колега на д-р П. К.) и св. Г.И. (бивш студент, а след това
колега на д-р К. в детска хирургия, а след 2010г. – работил с него в един
кабинет). Първият свидетел е посочил, че познава д-р К. като отличен
преподавател и детски хирург, ползващ се с голям авторитет в
професионалните лекарски среди в града. След обвинението за причиняване
5
смъртта на детето, отношението към него се променило – появила се
несигурност у колеги и студенти в професионалните му качества. Имало
широко медийно отразяване на случая, а там квалифицирали доктора като
„убиец на дете“. Иищецът съжалявал за загубата на малкия си пациент, но
направил всичко зависещо от него да го спази и не изпитвал вина (свидетелят
бил асистент при операцията). Обвинението в престъплението за смъртта на
детето, обаче както и медийната атака срещу ищеца много и рязко го
променили – от лъчезарен и жизнерадостен човек преди обвинението той
станал много затворен и необщителен, не говорел, не излизал често от дома
си, притеснявал се за развоя на наказателното дело, споделял за зачестили
проблеми с високо кръвно, както и за нови здравословни проблеми със
сърцето и за захарен диабет (такива нямал преди 2010г.). С голямо
облекчение и радост в професионалните среди приели новината за
окончателното оправдаване на д-р К. през 2018г. Той се пенсионирал през
2017-2018 г. Според свидетеля Г.И., след незаконното обвинение в
причиняване на смъртта на детето, д-р К. се променил много - ходел посърнал
и пребледнял на работа, пропускал рапорти или ги напускал преждевременно,
не се чувствал добре, като усмивките и настроението му, които били
характерни за него преди това, напълно изчезнали. Здравословното му
състояние също се влошило - имал проблеми със сърцето, пневмонии и
диабет (преди 2010-2011г. свидетелят не знае ищецът да е страдал от захарен
диабет) и често лежал в болници. Медийното разгласяване на случая с
квалификациите към доктор К. като „убиец“ било обидно за него като
уважаван лекар опитал се да направи най-доброто за пациента си. То
предизвикало и любопитството на познати, колеги и пациенти, които
разпитвали дали е вярно докторът да е причинил смъртта на детето.
Пациентите на ищеца след обвинението рязко намалели.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза д-р Л.Д., изготвено на база преглед на ищеца и
събраната медицинска документация на ищеца по делото, се установява че
заболяването „Хипертонична болест на сърцето“ и „Захарен диабет тип 2“ се
отключват от рискови фактори, основен от които е стресът, като при П. К. те
се отключват и се влошават в периода от м.03.2011г. до м.01.2019г. - периода
на наказателното производство. Преди 2010г. П. К. не е страдал от
хипертонична болест, захарен диабет и предсърдно мъждене. През посочения
6
период ищецът многократно постъпвал в болница (м.03.2016, м.02.2017г,
м.10.2018г, м.04.2019г.), провеждал е и постоянни прегледи при
общопрактикуващия лекар и при специалисти и е приемал медикаментозна
терапия, редовно коригирана и допълвана. При посочените заболявания
пациентите следвало да избягват стресовите ситуации, което при ищеца било
навъзможно. Според вещото лице, ищецът се е чувствувал емоционално
напрегнат, страдал от безсъние и стойностите на артериалното налягане били
повишени в дните около заседанията, въпреки постоянната терапия, която
приемал. Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че през 2007 г., (т.е.
преди обвинението) еднократно е било измерено артериално налягане
160/100, което било основание за отразяването му при прегледа като
придружаващо състояние, но е възможно да е било свързано с болничен
престой заради инфекция, тъй като нямало медицински документи и данни за
артериална хипертония преди 2010г. При ищецът К. хипертонията била
открита във 2- ра степен, което е възможно да се случи и изведнъж, при остри
свързани обстоятелства. През 2016г. заболяването вече е било от 3-та степен.
През целия период на наказателното производство д-р К. е бил подложен на
стрес, което пряко е допринесло за възникване и задълбочаване на
хипертонията и на диабета. Единствени други странични фактори при него са
били възрастта му над 55 години и наднорменото му тегло. Последвалите във
времето инфекции и предсърдно мъждене са пряко свързани с хипертонията и
диабета. Т.е. от експертизата на вещото лице се налага извода, че посочените
заболявания са се проявили в периода на воденото наказателно производство
срещу ищеца, като отчетеното еднократно високо артериално налягане преди
обвинението е изолирано и посочено от вещото лице с друг произход при
разясненията му в съдебно заседание. В този смисъл оплакванията във
въззивната жалба за наличие на болестите преди процесния период са
неоснователни. Експертът е катeгоричен, че стресът е пряка причина за
възникване и развитие на болестите, но в настоящия случай следва да бъде
отчетено и наличието на посочените от него допълнителни фактори за
развитие на болестите като възраст и наднормено тегло.
Установено със заключението на вещото лице по съдебно –
психологичната експертиза е, че в периода 2011-2018г. П. К. е страдал от
соматични заболявания, от вида на кардиологични, ендокринологични -
захарен диабет, множество хоспитализации по повод пулмологични
7
заболявания - бронхопневмонии. Като характер това са соматични (телесни) и
психосоматични заболявания, които се влияят от психологични фактори и
най-вече от стресогенни фактори, изразени във висока степен и впоследствие
станали перманентни, както при ищеца. Перманентният стрес води до дистрес
– до болестни състояния. Повдигнатото обвинение се е отразило пряко
негативно на здравословното му състояние, като е понижило имунната му
система и е обострило наличните до този момент заболявания, отключило е
захарен диабет, довело е до още допълнителни кардиологични диагнози
(предсърдно мъждене и трептене), както и е въздействало върху психо-
емоционалното му състояние (потиснат, тревожен, с перманентен стрес,
понижило е фрустрационния му толеранс, увеличило е невротичността).
Наранени са честта и достойнство му, доброто име на лекар и изграденият
през годините авторитет като професионалист и преподавател в Медицински
университет. Качеството му на живот се е променило, станал е по-затворен,
като е обърнал агресията към себе си – нездравословна агресивност, която
влияе и върху соматичното му състояние. Експертът е акцентирал върху
психосоматичния генезис на диабета и последващите заболявания при К.,
като е пояснил, че несъмнено при ищеца, който е отговорен и съвестен към
работата си, такова обвинение в престъпление по повод на нея повишава
повече чувството за вина, отколкото при друг тип хора, независимо от
обективно наличие или липса на реална такава вина за трагичното
инкриминирано събитие от 2010г. Актуалното емоционално и психологично
състояние на К. е депресивно: лека, по-скоро към умерена степен; съчетава
умерена тревожност; значително повишена невротичност; нездравословна
автоагресивност; затвореност – нежелание да разговаря с околните;
редуцирани социални контакти; пасивно-отбранителен начин на реагиране;
намален фрустрационен толеранс.
Показанията на свидетелите за понесените от ищеца неимуществени
вреди, обсъдени по-горе, са последователни, непротиворечиви,
взаимноподкрепящи и допълващи се и кореспондират със заключенията на
вещите лица, които са пълни, компетентни, безпристрастно изготвени от
специалисти в изследваната област и не са оспорени от страните, поради
което съдът приема за доказано, че ищецът е преживял посочените
емоционални страдания от незаконното обвинение, бил е в перманентен стрес
по време на наказателното производство (продължило повече от 7 години),
8
довел и до дистрес – основна причина за възникването и развитието на
сериозни болестни състояния (съгласно обсъдените заключения на вещите
лица по двете експретизи), както и че към момента той продължава да е в
депресивно състояние (така заключението на вещото лице – психолог).
Предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което той е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща
като процесуален субституент на държавата, е за всички вреди причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било
на производство пред съда. Затова неоснователно е възражението в жалбата,
че делото е било в прокуратурата в кратък период и прокуратурата не
отговаря за съдебната фаза на производството.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение в престъпление по по чл.123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г.
причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна,
поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на
детето в болницата), по което той е оправдан.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
9
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
Съдът съобразява, че наказателното производство срещу П. К. е
продължило над седем години ( 7г. и 4 м.) и това, че се е водило срещу
множество лица и по повече обвинения е обосновало неговата по-голяма
продължителност която надхвърля рамките на разумния срок по см. чл.6, §1
от КЗПЧОС. Този срок представлява един значителен период от живота на
ищеца – мъж на 58 години, утвърден в професията си лекар и преподавател, в
активна възраст, с неопетнена репутация и авторитет, в който период той е
бил подложен на непрекъснатия стрес от наказателното преследване и
неизвестността от изхода му. В насока на по-висок размер на обезщетението
следва да бъдат съобразени най-вече вида и характера на престъплението, за
което ищецът е обвинен – причиняване на смърт на дете и то поради
незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, за което е предвидено много
тежко наказание -лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Съдът
отчита и интензитета на наказателното производство – извършване на
множество процесуални действия, както и хода на наказателното дело в трите
инстанции (в т.ч. и неколкократното му връщане за поправяне на
процесуални нарушения) и в този смисъл поддържания с години страх от
неизвестността от изхода му. В насока на по-високо обезщетение, съдът
отчита също така и обстоятелството, че обвинението е повдигнато във връзка
с професионалната дейност на ищеца като лекар и касае живота на лекувано
(оперирано) от него дете, поради което това обвинение е засегнало с по-голям
интензитет емоционалната му сфера. По-висок размер на обезщетението е
10
обуславен и от това, че случаят е добил популярност в електронните медии,
получил е широк обществен отзвук и е бил обсъждан, включително и сред
колегите, студентите и пациентите на ищеца. Все в тази насока следва да бъде
отчетен и доказания със СПЕ и показанията на свидетелите по-голям от
обичайния интензитет на преживените от ищеца морални вреди от засягане
на обичайния му начин на живот, отражението на стреса в ежедневието му, в
личен план и в работната му среда, вкл. сред колеги, студенти и пациенти
(напрегнатост, потиснатост, тревожност, ограничени контакти, песимистични
нагласи, отдръпване от социалния кръг и затваряне в себе си). Съдът отчита
също и влошаването на здравословното състояние на ищеца (с пряко влияние
и основен фактор за възникване и задълбочаване на хипертонична болест и
захарен диабет и последвалите във времето инфекции и предсърдно мъждене
- свързани с хипертонията и диабета) и необходимостта от непрекъснато
поддържащо лечение, както и че депресивното му емоционално и
психологично състояние (с умерена тревожност, значително повишена
невротичност, нездравословна автоагресивност, затвореност – нежелание да
разговаря с околните, редуцирани социални контакти, пасивно-отбранителен
начин на реагиране, намален фрустрационен толеранс) не е отшумяло и
продължава да е актуално и към момента. От друга страна, съдът съобразява,
че по наказателното дело ищецът е бил с лека мярка за неотклонение
„подписка“, че е оправдан в две съдебни инстанции, както и че е продължил
да работи като лекар на същото място до пенсионирането му.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните
данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за
обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 33 000 лв., като по-високият от средния размер на
обезщетението е обусловен от обсъденото по-горе относно
продължителността, естеството и тежестта на обвинението, медийното
разгласяване и обсъждане на случая, по-голямата интензивност на
емоционалните преживявания, влошаването на здравословното състояние,
негативното повлияване на професионалното и социалното му
функциониране, както и остатъчните депресивни симптоми и след
11
приключване на наказателното дело и това, че повдигнатото обвинение е във
връзка с трудовата му функция, което го компрометира и като
професионалист с коренна промяна и загуби в социалния му живот. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този
смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV
г.о.).
С оглед изложеното, искът за обезщетение за неимуществените вреди е
основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата от 33 000 лв., ведно
лихвите от 25.07.2018 г. Окръжният съд е достигнал до идентични изводи в
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено в
обжалваната му осъдителна част.
С оглед изхода от спора, разноските за първоинстанционното
производство не следва да се променят, а за въззивното производство с оглед
резултата, прокуратурата следва да заплати на ищеца сумата от 1 300 лв., -
сторени разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл.
80 ГПК, чието заплащане е доказано с приложения договор за правна защита
и съдействие.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. №
1651/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати: - на П. Х.
К. сумата от 33000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпяни страх от осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес;
душевни страдания; негативни отношения и отчуждение от близките и
колегите; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране,
нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост,
влошено качество на живот; отключени заболявания (хипертония III-та
степен, кардиологични заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат
постоянно лечение с медикаменти, всички от които – в резултат на
неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на
12
09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД
№613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано
в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД
№421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на
ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за
престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете,
прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за
което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила
на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на П. Х.
К. сумата от 1257,50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС – Варна сумата от 250 лв. – припадащата се
част от сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, да заплати
на П. Х. К., ЕГН**********, сумата от 1300 лв. представляваща сторени във
въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13