РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Бяла, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20244510100342 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „Амиго Финанс“ ЕООД, предишно наименование „Мого България“ ООД,
вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, чрез пълномощник
юрисконсулт Катя Ивова Кръстева против И. К. И., ЕГН **********, и М. А. М.,
ЕГН **********
Претендира от съда постановяване на решение , с което да признае за
установено, че И. К. И., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, дължат
солидарно на „Амиго Финанс“ ЕООД, с предишно наименование „Мого България“
ООД“, ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №
AG0004551:
-8644,44 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж 03/08/2019 г. до 21/09/2020 г.;
-2104,77 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 03/09/2019 г. до 21/09/2020 г.;
-270,94 лева неустойка за забавени плащания за период от 03/08/2019 г. до
21/09/2020 г.;
-194,3лева данъчни задължения,
-160,34 лева разходи за застрахователни премии,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода
на заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. К.
И.,чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител,с който е
въведено възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за
неустойка,начиная от 03.09.2020г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
На следващо място оспорва действителността на Договора с твърдения за наличие
на неравноправни клаузи в същия касателно договореният лихвен процент.
Ответника М. А. М. в срока по чл.131 от ГПК не е представила отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2018г. страните са подписали Договор за финансов лизинг №
AG0004551, по силата на който лизингодателят-ищец се задължил да придобие и
предостави за ползване на лизингополучателя- ответник лизингово имущество-
лек автомобил „Mercedes-benz“,модел „E 200 Cdi“ c идентификационен номер на
рама WDD2122051A176981, c per. № СВ5353ВТ. В договора е посочено, че общата
дължима от лизингополучателя сума е 20023.1 лева. В договора са уговорени
условията на финансовия лизинг и е приложен погасителен план, както и
приложимите общи условия. Лизинговият срок е 24 месеца.Първоначалната
вноска не е заплатена от лизингополучателя,с оглед на което стойността на
финансиране е 13600 лева при ГПР 49.36%. и включва Такса ангажимент и лихва
върху главницата.
Лизингодателят е изпълнил задължението за предоставяне на
лизингополучателя на индивидуализираната вещ, което се установява от
подписания между страните на 04.09.2018г. приемо-предавателен протокол.
На 11.01.2023г. между страните по договора за лизинг е сключена Спогодба,в
която същите са приели за безспорно установени следните обстоятелства,а именно:
1.Към момента на сключване на спогодобата,Лизингодателят и Съдлъжникът
имат непогасени задължения към „Амиго Финанс“ ЕООД, в размер на
14683.12лв.,в това число:дължима и непогасена главница-8644.44лв., включена в
анюитетните вноски с падежи от 03.08.2019г. до 21.09.2020г.; дължима и
непогасена възнаградителна лихва ,включена в анюитетните вноски с падежи
03.09.2019г. до 21.09.2020г.,в размер на 2104.77 лв.; неустойка за забава на
основание чл.15.1 от приложените към Договора за лизинг Общи условия за
периода 03.08.2019г. до 21.09.2020г. размер на 270.94лв.; неустойка за
прекратяване на основание чл.15.5 от приложените към Договора за лизинг Общи
условия в размер на 2479.74лв;
2.Договора е прекратен на 21.09.2020г.
3.Към датата на подписване на спогодбата-11.03.2023г.лизингодателят е
иззел лизинговия актив.
В спогодбата в следствие на направени взаимни отстъпки и с цел да избегнат
каквито и да е спорове страните са се спогодили сумата от 11 746.50
лв.,представляваща 80% от размера на дълга да бъде заплатена на 23 равни
месечни вноски,в размер на 490 лв. всяка една и една последна ,двадесет и
2
четвърта вноска в размер на 476.5 лв.,считано от 15.01.2023г. с краен срок за
погасяване 15.12.2024г. За така уговорените плащания е изготвен погасителен
план,неразделна част от спогодбата.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че лизингополучателят е заплатил сумата от общо
10543.89 лв., от която главница от 5681.40 лв. и възнаградителна лихва от
4862.49лв.Вещото лице е установило, че незаплатените задължения от
Лизингополучателя по договор за финансов лизинг от 04.09.2018г. и Спогодба от
11.01.2023г. са в общ размер на 12029.86 лв. от които 7918.60 лв.- главница,1360.58
лв.-възнаградителна лихва и 270.94 лв.-неустойка за забавени плащания. Вещото
лице е посочило, че общата сума на данъчни задължения платена от лизингодателя
е в размер на 194.03 лв.,а платените застрахователни премии-гражданска
отговорност от лизингодателя възлизат на 160.34лв.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов
лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя
възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора
или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата
на чл. 344, ал. 1 ТЗ,съгласно която лизингодателят има задълженията на
наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл. 347, ал. 2
ТЗ основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са
следните:1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за
ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките
на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на
лизинговата вещ в уговорения срок.Обстоятелството, че по своята същност
финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не
освобождава лизингодателя от посочените задължения.
Задълженията на лизингополучателя са предвидени в
разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател
съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за
определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно
предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава
незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху
наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД/.
Установи се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението
си и е придобил от трето лице МПС, марка и модел „Mercedes Benz” модел
„Е 200 CDI, което е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател
срещу договореното възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с
падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. За
3
установяване на това обстоятелство е представен Приемо-предавателен протокол
от 04.09.2018г., подписан от лизингополучателя.Този частен свидетелстващ
документ се
ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е
оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва
да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на
лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор. Съгласно чл. 13.5
от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има право да прекрати
договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска, лизингова
вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи подлежащи на възстановяване по
реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя
с повече от 5 дни. Установява се, че поради неплащане на лизингови вноски,
ищецът е упражнил правото си да прекрати едностранно договора, във връзка с
което на 14.09.2020г. на ответника е връчено уведомление за прекратяване на
договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за
заплащане на лизинговите вноски, като считано от 21.09.2020г., договорът е
прекратен. Съдът намира, че уведомлението за прекратяване следва да се счита
надлежно връчено по реда на чл.46,ал.2 от ГПК.
Обстоятелството,че договорът е прекратен към тази дата се установява и от
данните съдържащи се в подписаната между страните спогодба.
Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и
договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко-продажба
на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да
се разглежда като форма на предоставяне на целево
инвестиционно кредитиране. Тези специфики на договора не изключват
основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по
аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, която препраща към договора за
наем /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за
финансов лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен
правопораждащ факт. В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за
лизингови вноски се покриват с понятието "периодични плащания". В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение
№ 225 от 18.10.2017 г. по т. д. № 60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.
Предвид така изложеното следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД като договорът за финансов лизинг да се счита
развален занапред.
Следователно за ищеца е възникнало задължението за заплащане на
лизинговите вноски за главница и възнаградителна лихва за периода от
04.09.2018г. до 21.09.2020г. г., т.е. до датата на прекратяване на договора и
връщане на лизинговата вещ на лизингодателя, като след този период е
отпаднало задължението за заплащане на лизингови вноски по договора, тъй
като занапред е отпаднало действието на договора и ответникът е
преустановил ползването на лизинговия актив.
Съдът не възприема доводите на ответника за недействителност на
4
възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави. При
произнасяне по това възражение следва да се има предвид правната
характеристика на договора за финансов лизинг, при който, за разлика от
оперативния лизинг, размерът на лизинговото възнаграждение /общата
стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива
първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и
неговата печалба. Съдът намира, че размерът на възнаграждението за
лизингодателя е съобразено с периода на действие на договора и общата стойност
на лизинговата вещ. По така изложените съображения следва да се
присъди и претендираното задължение за възнаградителна лихва за периода до
21.09.2020 г. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че
размерът на непогасеното задължение за главница за периода от 03.08.2019 г. до
21.09.2020 г. е в размер от 7918.60 лв., а размера на незаплатените лизингови
вноски за възнаградителна лихва за периода от
03.09.2019г. до 21.09.2020г. е в размер от 1360.58 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е
погасил задълженията си заплащане на главница и възнаградителна лихва,
поради което исковата претенция за главница следва да бъде уважена до
размер на сумата от 7918.60 лв. за периода от 03.08.2019 г. до 21.09.2020 г. и
отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 8644.44 лв.
Исковата претенция за възнаградителна лихва следва да бъде уважена до
размер на сумата от 1360.58 лв. за периода от 03.109.2019г. до 21.09.2020г. и
отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 2104.77лв.
По силата на чл. 15.1 от ОУ към договора - при забава на плащане на
парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок
сума, за целия период на забава. В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в. л. е посочило, че дължимата се неустойка съгласно чл. 15.1 от
ОУ към договора е в общ размер на сумата от 270.94 лв. за периода от
03.08.2019 г. до 21.09.2020 г., начислена върху всяка една от просрочените
вноски.По така изложените съображения съдът намира, че тази
претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.В насока
изложеното съдът намира възражението на особения представител на ответника за
наличие на изтекла погасителна давност относно това вземане,начиная от
03.09.2020г. до подаване на заявлението-12.10.2023г., за неоснователно.Аргументи
в тази насока се извеждат от обстоятелството ,че заявлението по чл.410 от ГПК е
депозирано на 13.07.2023г. в Районен съд Русе,а образуваното дело е изпратено по
подсъдност на БРС,който е и издал ЗИПЗ .
В чл. 8.6 от Общите условия е предвидено, че лизингополучателят
дължи заплащането на данъците върху лизинговия актив, а съгласно
разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от Търговския закон разноските по поддържане
на вещта са за сметка на лизингополучателя. В чл. 9.9 от Общите условия е
предвидено, че ако лизингополучателят не е заплатил дължимите данъци,
5
лизингодателят има право да ги заплати и удържи тези суми от първото
постъпило плащане от лизингополучателя. Видно от платежно нареждане от
15.07.2020г. 30.07.2019г., ищцовото дружество е заплатило по сметка на Столична
Община, Район Изгрев сумата от общо 7603.58 лв., с посочено основание:„Данък
МПС 2019/2020г.“Доколкото договорът е
прекратен на 21.09.2020 г., лизингополучателят дължи заплащане на
дължимия данък пропорционално за този период, който съгласно
заключението на вещото лице е в размер на сумата от 194.03 лв.
В чл. 9.9 от Общите условия е предвидено, че ако лизингополучателят не е
заплатил дължимите данъци и застрахователни премии, лизингодателят има право
да ги заплати и удържи тези суми от първото постъпило плащане от
лизингополучателя.Съобразно заключението на ВЛ общата сума на платените
застрахователните премии от страна на лизингодателя възлиза на 160.34лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 702/2023 г.
по описа на Районен съд Бяла – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 314.26 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 282.32 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна
такса в размер от 264.26 лв., депозит за назначаване на особен представител на
ответника от 800.00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение.
Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 1464.26 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 1315.47лв.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че И. К. И. , ЕГН ********** и М. А. М.,ЕГН **********,
дължат солидарно на „Амиго Финанс“ ЕООД (с предишно наименование „Мого
България” ООД), ЕИК *********, следните суми: сумата от 7918.60 лв./седем
6
хиляди деветстотин и осемнадесет лева и 60 стотинки/ – главница, представляваща
падежирали лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0004551, дължими за
периода от 03.08.2019г. до 21.09.2020г.,като отхвърля иска за разликата над
уважения размер до пълния му предявен размер от 8644.44лв; сумата
от 1360.58 лв./хиляда триста и шестдесет лева и 58 стотинки/ - договорна лихва за
периода от 03.09.2019г. до 21.09.2020г.,като отхвърля иска за разликата над
уважения размер до пълния му предявен размер от 2104.77лв; сумата от 270.94
лв. /двеста и седемдесет лева и 94 стотинки/- неустойка за забава за периода от
03.08.2019г. до 21.09.2020г.; сумата от 194.03 лв./сто деветдесет и четири лева и 03
стотинки/ – заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2019г./2020 г.,както и сумата от
160.34 лв./сто и шестдесет лева и 34 стотинки/,представляваща разходи за
заплатени застрахователни премии, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -
13.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед № 313/18.10.2023г. по ч.гр.д. № 702/2023 г. по описа
на Районен съд Бяла.
ОСЪЖДА И. К. И. , ЕГН ********** и М. А. М.,ЕГН **********, да
заплатят на „Амиго Финанс“ ЕООД (с предишно наименование „Мого България”
ООД), ЕИК *********, сумата от 282.32лв./двеста осемдесет и два лева и 32
стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 702/2023 г. по описа
на Районен съд Бяла,както и сумата от 1315.47 лв./хиляда триста и петнадесет лева
и 47 стотинки/ – разноски в исковото производство по гр.д. № 342/2024 г. на
Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
7