Решение по КНАХД №247/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК.

Образувано по касационна жалба подадена от Б. П. Б. с [ЕГН], и адрес [населено място], [жк] [адрес] срещу Решение № 74 от 21.02.2025г. постановено по НАХД № 1211/2024 по описа на РС – Перник.

Касаторът, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Намира, че били допуснатите нарушения на материалния закон са довели до неправилни изводи и необоснованост на обжалваното решение, тъй като липсвало пълно и точно описание на нарушението. Не било достатъчно конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Освен това, нарушението се установявало от извлечение от картата на водача от 15.06.2024 г. и очевидно било извършено на тази дата, а не на 20.06.2024 г., както било посочено в НП. Също така, в НП било описано общото време за управление без да били описани всички данни от извлечението, а именно: времето на шофиране, периодите на почивка, което било от съществено значение за определяне дали е нарушено изискването на чл. 7 от Регламент 561/06. Също така, не ставало ясно разпечатката от картата на водача иззета ли е и от кого. По делото не ставало ясно софтуерът за проверка, използван от административния орган лицензиран ли е бил или не.

Всички тези пропуски били съществени и не можели да се преодолеят в хода на съдебното производство.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, и предлага на касационния съд да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Б. Б. против наказателно постановление, с което му е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози затова, че при извършена проверка в качеството му на водач на 20.06.2024 г. около 13:26:01 часа, на АМ С., пътен възел [населено място], посока София, управлява МПС МАН ТГХ 18.440 4X2 БЛС с per. № [рег. номер] от кат. N3, оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive GmbH, 1381.**********, с прикачено към него ремарке ШМИТЦ СКИ 24 с peг. № [рег. номер] по маршрут [населено място] - [населено място] за период на управление на 15.06.24г. - 02:27 ч. (UTC време) до 15.06.24г. -10:45 ч. (UTC време), общо време на управление 07:28 ч., не е спазил максимално допустимият период на непрекъснато кормуване от 04:30 часа, като го е нарушил със 178 минути (2ч 58м). След период на управление от 04:30ч., не е ползвал прекъсване от поне 45 минути или прекъсване не по кратко от 15 минути, и следващо прекъсване, не по кратко от 30 минути, видно от извлечение от карта за водача за 15.06.2024г. Наложено му е наказание по чл.93б, ал.4,т.3 от ЗДвП: глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 7 изр. 1 от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.

За да се произнесе по спора, районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установена, позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, а именно: АУАН№ 139 от 20.06.2024 г, съставен от Д. С. Д., на длъжност инспектор към ОО „АА“ Перник, НП № 34-0000208/09.07.2024 г.; Заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията -;Заповед № 116/28.02.2024 г.; пътен лист № 448401/20.06.2024 г.; извлечение на данни относно работата на водача за периода от 15.06.24г. 02:27 ч. (UTC време) до 15.06.24г. - 10:45 ч. (UTC време).; Справка от информационната система на ИА АА, за издадени карти на водача; писмо с рег. № 25615/14.11.2024 г. от МТС, ИА „АА“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, подписано от Г. С. - Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], с което, във връзка с окомплектована преписка по жалба от Б. П. Б., против наказателно постановление № 34-0000208/09.07.2024 г., изпратена до Районен съд гр. Перник, с peг. № 52-00-21-5574/3/06.11.2024 г. приложено изпратили допълнителни доказателства за установеното нарушение и съставен АУАН бланков № 00139 от 20.06.2024 г., като се сочи, че същите съдържат информация от картата на водача, установени посредством софтуер за разчитане на данни от дигитални карти на водачите, както и от тахографите. Както и свидетелските показания на актосъставителя, така и свидетеля по акта- св. Д. С. Д., на длъжност инспектор към ОО „АА“ - Перник, и св. Е. К. Д., инспектор в ОО „АА“ – Перник.

В решението си съдът изложил мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява деянието, за което са наложени административните наказания и че нарушението е извършенo от жалбоподателя, който е реализирал хипотезата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като е нарушил едно законоустановено правило за поведение, правилно е определена нарушената норма и надлежно е бил описан фактическият състав на същата. Изложил е мотиви, че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, съгласно която е предвидено наказание за водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като за установеното от контролните органи превишение от над 90 минути е определено да се налага глоба в размер на 500 лв., която е в абсолютен размер и правилно е била приложена в настоящия случай..

Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателя, като е приел същите за неоснователни. В тази връзка е изложил, че от субективна страна административното нарушение е осъществено, чрез пряк умисъл, като форма на вината.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат.

Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба срещу изводите на районния съд в обжалваното решение за формална и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително в частта за описанието на процесното нарушение и конкретно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, в каквато посока се преценява изложеното в жалбата. От районния съд е извършена правилна преценка относно съобразяването на процесуалния закон при издаване на оспореното наказателно постановление, като в решението е даден отговор на доводите, изложени в тази част на жалбата (чл. 339, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Мотивите, обосновали тази част на оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към съответната част на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК споделя и възприема като свои, поради което и не е необходимо да преповтаря, мотивите на районния съд относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон досежно установяване на нарушенията от обективна страна. Касаторът в подадената касационна жалба не оспорва установена фактическа обстановка. Доказателствата са ценени от районния съд в тяхната съвкупност и изведените изводи са логични и съответни на същите. По делото се установява, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила.

С оглед наведените от касатора възражения настоящия съдебен състав счита, че със своето деяние Б. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение и няма разколебаване относно това, че е осъществено на посочената и в АУАН и НП постановление дата. Също така в кориците на делото липсват каквито и да е данни оборващи истинността на представените разпечатки от карти на водача, още повече, че същите не се и оспорват от негова страна по време на извършване на проверката.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решението на Районен съд – Перник, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има ответника по касационна жалба, същия не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 74 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 1658/21.02.2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.