№ 484
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500346 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. Г., ищец пред СГС, срещу
решение № 6666 от 04.12.2024 г. по гр.д.№ 12143 по описа за 2023 г. на
СГС, ГО, I-30-ти състав.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца срещу
ответника ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД по чл.432, ал.1 КЗ е била
отхвърлена за сумата над 40 000 лв. до сумата от 200 000 лв.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. Сочи
се, че събраните по делото доказателства обуславят правни изводи за
уважаване на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ в размер 200 000 лв. Макар да
установил правилно механизма на ПТП, както и, че вина за настъпването му
носи застрахования при ответника, водач В. В. П., неправилно
първоинстанционния съд бил определил размера на обезщетението, което се
следва на ищеца. Същото не отговаряло на търпените от ищеца болки и
1
страдания. Правилно бил приел първоинстанционният съд, че между ищеца и
пострадалия С. С., чиято смърт били причинена вследствие на ПТП,
съществува доказана близка връзка, която е подобна на тази между баща и
син. Установено било, че ищеца и пострадалия са живели заедно от времето,
когато С. бил на години. Само по себе си, наличието на биологичен баща не
можело да обоснове извод за липса на привързаност между ищеца и
пострадалия С.. Счита, че СГС не е обсъдил свидетелските показания на
свидетелите К. М. и Т. Н. в тяхната пълнота. По този начин СГС бил
определил едно несправедливо обезщетение. Сочи, че съдебното решение
следва да се позовава освен на закона, така и на справедливостта. Счита, че в
случая въпросът не бил точно юридически, а дълбоко човешки. В случая
връзката между ищеца и пострадалия не била формална. Ищецът бил
изпълнявал всички функции на „родител“. Активната роля на ищеца се
установявала от показанията на биологичните родители на пострадалия.
Ищецът и пострадалия били живели като „семейство“. Относно настъпилата
промяна у ищеца след смъртта на С. се позовава на показанията на
свидетелката К. М., от които се установявала цялата промяна на живота на
ищеца. Решението било неправилно и в частта, в която се приемало наличието
на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Неправилно бил определен и
процента на това съпричиняване – 50 %. Счита, че първоинстанционният съд е
постановил решението си без да извърши преценка на заключението на
комплексната медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/. Изводите
на съда не кореспондирали с доказателствата по делото. Счита, че не може
приноса на пострадалия да се съпоставя с този на виновния водач. От
заключението на /КСМАТЕ/ се установявало противоправното поведение на
водача на МПС. От същото заключение се установило,че основните удари са
причинени вследствие на преобръщането на МПС; касаело се до множество
удари в автомобилното купе. Така пострадалият бил понесъл поредица от
интензивни удари в областта на главата при страничните движения на
автомобилното купе, при което страничното движение на главата и тялото не
можели да бъдат ограничени от обезопасителен колан. Пострадалият бил
пътувал на задната седалка на автомобила, който първоначално започнал да се
върти и обръща през дясната си страна до пълното му установяване в
неподвижно състояние легнал на покрива си като при движението и въртенето
бил изминал около 52 м. Сочи, че при изслушването си вещото лице по
2
медицинската част посочило, че едва две от травмите несъвместими със
живота категорично не могат да бъдат получени при поставен колан-
„разкъсване на сърцето и травмата на черния дроб“. Останалите травми, които
също били несъвместими с живота, можели да бъдат получени и при правилно
поставен колан. Счита, че ако съдът приеме наличие на съпричиняване, то
същото следва да бъде определено не в размер на 50 %, както приел СГС, а в
размер на 20 %. Счита, че неправилно СГС бил възприел изцяло заключението
на КСАМТЕ, което било изготвено по задачи на ответника; изводите на
вещото лице-медик били хипотетични.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част и
вместо това постановено друго с което искът да бъде уважен за сумата още
160 000 лв. , която да бъде присъдена ведно със законната лихва от 26.07.2023
г. до окончателното пращане. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС- ЗАД
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СГС, решение в отхвърлителната му част. Счита, че от СГС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения при обсъждане на събраните по делото,
доказателства. Свидетелските показания, допуснати на страната на ищеца,
били правилно анализирани. Именно въз основа това СГС бил приел, че в
случая е налице изключението да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в полза на ищеца. Правилно била определена
житейската връзка между ищеца и пострадалия. Мотивите на СГС не били в
оспорения от въззивника, смисъл. Правилно било отчетено, че пострадалия
има и биологичен баща. Намира, че размера на присъденото обезщетение е в
съответствие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Правилно било
прието, че след инцидента ищеца не се бил самоизолирал, както и, че не била
констатирана като настъпила необратима промяна в неговото ежедневие.
Обсъдено било, че ищеца има биологично дете и съпруга като била налице
взаимна подкрепа от тях досежно загубата на доведения син. По делото било
установено наличието на съпричиняване и правилно същото било определено
в размер на 50 %. По делото било установено, че пострадалия е пътувал без
поставен предпазен колан; това било в непосредствена връзка с получените
тежки увреждания, които били фатални. Сочи, че ако пострадалия бил пътувал
с поставен предпазен колан, то нямало телесните увреждания да са фатални,
3
защото щял да получи значително по-леки травматични увреждания. Затова и
определеното обезщетение било справедливо. Макар с отговора да се
претендират разноски, в хода по същество пред настоящата инстанция
въззиваемият се отказва от тази претенция.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 23.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.12.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. Механизмът на ПТП бил установен от
изслушаната по делото КСМАТЕ, като причина за настъпването му били
действията на водача на л.а. Мерцедес, който бил управлявал лекия автомобил
със скорост над разрешената за конкретния участък от пътя и над
съобразената с конкретните пътни условия, което довело до загуба на контрол
върху движението му и напускане на пътя вдясно към външната страна на
завоя. С. С. загинал на място, вследствие на съчетана травма, получена от
процесното ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се
изразявали в изпитаните болки и страдания от ищеца от смъртта на С. С. - бил
съсипан, опитвал да се държи, заради майката, но се криел да плаче. Спорно
между страните било обстоятелството дали ищецът, който не бил биологичен
баща на починалия, е материално легитимиран да получи застрахователно
4
обезщетение за претърпените от смъртта му неимуществени вреди. За да
отговори положително на този въпрос първоинстанционният съд се е позовал
на разясненията на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. СГС е приел за доказано по делото, че е налице доказана
близка връзка между ищеца и починалия, която била подобна на отношенията
баща - син. Установявало се от свидетелските показания, че ищецът и
починалият били живели заедно, в едно домакинство, откакто С. бил на около
7 години. Независимо от наличието на топла и близка връзка с биологичния
баща, с който детето било в непрекъснат контакт, доказано по делото било, че
ищецът е заемал активна позиция в живота му и изпълнявал функции, които
можели да се определят единствено като сходни на родителските –
непосредствено отглеждане в общо семейство /нямало как да се обоснове, че
при живот в общо домакинство детето е било 7 отглеждано фактически само
от майката/, грижа, близка връзка – ищецът мотивирал С. да спортува и
ходели заедно на спорт, детето споделяло на К. за момичета и други „мъжки“
неща. Съдът е счел, че подобна връзка между отглеждащ и дете в максимална
степен се доближава до връзката родител – дете, като присъствието в живота
на детето на биологичния му баща по никакъв начин не изключвало, не било
пречка и не била релевантна за съществуването на претендираното право.
Само по себе си, наличието на биологичен родител в живота на детето не било
от естество да обоснове извод за липса на такава привързаност между него и
отглеждащия, която в конкретните житейски обстоятелства да доведе до това,
че смъртта на едната страна да причини на другата морални болки и
страдания, сходни по интензитет с тези на лице от кръга най-близките
родственици, които в конкретния случай било справедливо да бъдат
обезщетени.При тези си мотиви, СГС е счел за установено по делото, че
между страните е била налице връзка на емоционална близост и подкрепа,
произтичаща от така установените фактически отношения, които били трайно
установени /от 2013г. до смъртта на С./ и били съпоставими с отношенията
родител – дете /биологично или осиновено/. Налице били особените житейски
обстоятелства, които в конкретния случай легитимирали ищеца да претендира
обезщетение за вредите, които е претърпял от смъртта на С. С.. Искът бил
доказан по основание. По отношение на неговия размер СГС се е позовал на
правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на
Пленума на ВС. Следвало да бъдат съобразени силата, продължителността и
5
интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на
загубата и нейната внезапност; изключително младата възраст на починалия
/на 18 години/ и възрастта на ищеца /38 години/; обстоятелството, че ищецът и
починалия са живели заедно. СГС е отчел, че ищецът и съпругата му имат и
друго дете, с които живеят заедно в едно домакинство, при което ищецът не
бил изцяло сам в мъката си и напълно лишен от подкрепа и емоционална
близост. Позовал се е и на социално-икономическите условия на живот в
страната. При тези си мотиви е достигнал до извода, че сума в размер на 80
000 лева е подходяща за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване е приел, че същото е своевременно
наведеното от ответника. Посочил е, че от заключението на КСМАТЕ с
категоричност се установява, че починалият е пътувал без правилно поставен
предпазен колан. Ако той бил с правилно поставен предпазен колан, нямало да
изпадне от автомобила и нямало да получи такива увреждания. СГС е
възприел изцяло заключението на КСМАТЕ и при това е достигнал до извода,
че възражението за съпричиняване е доказано по делото. Приносът на
пострадалия следвало да се определи на ½. С толкова следвало да се намали
по размер определеното обезщетение, като искът се уважи за сумата от 40 000
лв., а за разликата над този размер се отхвърли като неоснователен.
Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 26.07.2023 г.,
така както е поискана като СГС се е позовал на чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. с
чл.496, ал.1 КЗ, съгласно която последна разпоредба, при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, се дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 21.06.2018 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2016 Г., ОСНГТК НА ВКС: МАТЕРИАЛНО ЛЕГИТИМИРАНИ
ДА ПОЛУЧАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ
ПРИЧИНЕНА СМЪРТ НА ТЕХЕН БЛИЗЪК СА ЛИЦАТА, ПОСОЧЕНИ В
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 25.V.1961 Г. И ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 ОТ 24.
ХI.1969 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, И ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ
6
ВСЯКО ДРУГО ЛИЦЕ, КОЕТО Е СЪЗДАЛО ТРАЙНА И ДЪЛБОКА
ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИЯ И ТЪРПИ ОТ НЕГОВАТА
СМЪРТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, КОИТО В
КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ Е СПРАВЕДЛИВО ДА БЪДАТ ОБЕЗЩЕТЕНИ.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СЕ ПРИСЪЖДА ПРИ ДОКАЗАНИ ОСОБЕНО
БЛИЗКА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРЕТЪРПЕНИ ОТ
СМЪРТТА МУ ВРЕДИ.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице изключението на
горецитираното ТР и затова на ищеца се следва обезщетение. В този смисъл
въззивната инстанция не намира допуснато нарушение от СГС.
Първоинстанционният съд е анализирал н тяхната съвкупност събраните по
делото гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че
отношенията между ищеца и пострадалия С. са били като между баща и син.
Тази връзка не е отречена поради факта, че пострадалия е имал биологичен
баща, както и, че е поддържал връзка с него. Въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния такъв по този въпрос поради което по арг. от чл.272
ГПК препраща към тези мотиви.
Относно размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Тъй като ищецът се установи да е бил в изключителна емоционална
връзка като баща и син, с пострадалия, чиято смърт е причинена вследствие
на процесното ПТП, състояло се на 14.07.2023 г. , необходимо е да бъдат
7
изследвани негативните последици, следващи в личния и социалния му
живот, силата и продължителността на търпените от него болки и страдания.
От показанията на свидетелите, разпитани на страната на ищеца, се
установява,че ищеца е научил пострадалия да кара колело, запалил го е по
спорта, ходили са заедно да тренират; споделяли са си „мъжки приказки“.
Свидетелят Т. С. Н., биологичен баща на починалия С., сочи, че К. /ищеца/
винаги е бил постоянно до С., когато той не е бил до него.“Той /С./ повечето
време е бил при майка си и К./ищеца/“.
В показанията си свидетелката К. М., майка на С. и която живее на
семейни начала с ищеца, сочи, че последния се „държи“ заради нея и се крие,
когато плаче, за да е силен заради нея. Свидетелката сочи „нас ни се съсипа
живота след инцидента“.
Следва да се отчете младата възраст на починалия /18 години/,
внезапната му загуба и нейният необратим характер. С. е бил обгрижвано с
любов дете, отличен ученик и уникален спортист /показания на свидетеля Т.
Н./..
За определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземе предвид и икономическата
обстановка в страната, както и редица други обстоятелства, които са от
значение за конкретния спор: така и фактът, че починалия е поддържал връзка
с биологичния си баща макар ищецът да е имал активна роля в живота на
пострадалия. Следва да бъде взето предвид и, че ищецът има биологично дете
с майката на пострадалия С. и с които живее в семейство. Следва да се отчете
и възрастта на ищеца, който към момента е на 39 години, т.е същият е на
възраст, на която може да продължи живота си с емоционалната подкрепа на
останалите членове на семейството си.
При тези си мотиви настоящата инстанция приема, че справедлив размер
на обезщетението е такъв от 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, в
който размер обикновено съдебната практика приема, че се дължи за
овъзмездяване на загубата на дете.
Следователно приетия от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 80 000 лв. е несъответен на търпените от ищеца болки и
страдания поради смъртта на доведения му син С. С., починал вследствие на
процесния деликт.
8
Относно съпричиняването:
Спорно по делото /и пред двете съдебни инстанции/ е налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалия от факта, че същият не е бил с
поставен предпазен колан по време на инцидента.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло
за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест
на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на
пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е
разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на
увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима
грижа.
От доказателствата по делото се установява, че процесния автовобил
марка „Мерцедес“, рег.№ ******** е бил оборудван с триточкови предпазни
колона на всичките 5 места и въздушни възглавници пред предните седалки,
странични възглавници на външните седалки и въздушни завеси /заключение
9
на КМСАТЕ, л.164 от делото пред СГС.
От заключението на КМСАТЕ безспорно се установява, че пострадалият
е пътувал на задната лява седалка в катастрофиралия лек автомобил без
поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. При удара
предпазният колан несъмнено би оказал положително влияние при защитата
на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане фиксирано към седалката, а е
нямало да изпадне от автомобила-от данните по делото, вкл.доказателствата
събрани от досъдебното производство, се установява, че тялото на С. С. е било
извън автомобила след катастрофата. В частта на заключението, изготвено от
вещото лице по авто-техническата част е видно, че: „Пътникът С. С., седящ на
задната седалка зад водача, тъй като е бил без поставен предпазен колан от
силната ротация е бил изхвърлен най-вероятно през стъклото на лявата врата“.
В този смисъл е и отговора на въпрос 2.6 от заключението, л.165 от делото
пред СГС. Тъй като при въртенето си автомобилът е и галопирал, вещото лице
не изключва възможността С. да е излетял през задното стъкло, което е с по-
голям отвор“, л.163 от делото пред СГС. При изслушването си в о.с.з.,
състояло се на 15.11.2024 г. вещото лице А. е посочил, че при подобен
механизъм на ПТП, пътник на задната седалка най-често излита от задното
стъкло. „То се троши веднага, тъй като е закалено, става голям отвор и от
галопирането и ротацията пътникът бива изхвърлен, ако е без колан“, виж
л.171 от делото пред СГС. При превъртането на МПС около надлъжната му ос,
телата на пътниците без поставен колан са извършвали хаотични движения
във всички посоки, отговор на въпрос 2.7 от заключението. При изслушването
си в о.с.з., състояло се на 15.11.2024 г. вещото лице д-р М. е посочил, че дори
при преобръщане на автомобила, при поставен предпазен колан, тялото е
щяло да стои фиксирано: „Тялото е фиксирано, ако е с колан…Тялото е
фиксирано, главата няма възможности при фиксирано тяло да се наклони
настрани, да се свие.Практически фиксирано ли е тялото, няма какво да бяга“,
л.172 от делото пред СГС.
Пак от заключението на КМСАТЕ, както и представените по делото
медицински документи, се установява, че вследствие на катастрофата С. С. е
получил следните телесни увреждания /съчетана травма/: Открита черепно
мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в теменно-тилната област на главата
в дясно; одрасквания в слепоочнотеменната област на главата вляво;
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа вдясно;
10
повсеместен субарахноиден кръвоизлив на главния и малкия мозък; Травма на
шията: обширно охлузване на шията и в областта на двете ключици;
кръвонасядане на меките тъкани около рогчетата на подезичната кост и
щитовидния хрущял; Закрита гръдно-коремна травма - счупвания на ребра
двустранно; напречно счупване на тялото на гръдната кост; излив на кръв в
двете гръдни половини (двустранен хемоторакс); разкъсвания и контузии на
двата бели дроба; пълно откъсване на сърцето от корена му; охлузване в
лявата хълбочна област; кръвонасядане на хилуса на слезката; излив на кръв в
коремна кухина (хемоперитонеум); разкъсвания на черния дроб; интензивни
кръвонасядания на дълбоките меки тъкани на гърба; счупване на телата на
двете лопатки; Травма на крайниците: охлузване на лявата предмишница,
бедро и крак; счупване на лявата раменна кост. Причината за смъртта на С. С.
е горепосочената съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на
сърцето/ пълното откъсване от корен/, разкъсванията на черния дроб,
която от своя страна е настъпила в пряка и непосредствена причинна връзка с
процесното ПТП. Описаната гръдно-коремна травма се дължи на силно
притискане в предно - задна посока на гръдния кош и корема. Това е станало
при въртенето на автомобила в процеса на изпадане на тялото от него.
Многофрагментното счупване на черепа в дясно също най-вероятно е
получено от притискане по време на преобръщането. Охлузванията на шията
отпред са получени най-вероятно при подаването на главата от мястото на
изпадането. Също от притискане може да се получат и травмите по
крайниците-вкл. и многофрагментното счупване на лявата раменна кост.
ОТНОСНО процента на съпричиняването:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай.
Действително, установява се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на КМСАТЕ, че причина за
11
настъпване на произшествието е в действията на водача на МПС, марка
„Мерцедес“, който е допуснал навлизане в остър десен завой със скорост по-
висока от безопасната за завоя, поради което управлявания от него автомобил
е загубил напречната си устойчивост на движение и е напуснал пътя в дясно
към външната страна на завоя. Водачът е бил на 18 години по време на
катастрофата и вероятно с малък опит като водач. Това, обаче, не изключва
преценката за „съпричиняване“ от страна на пострадалия С. С..
От отговорите на въпроси 2.5 от заключението на КМСАТЕ се
установява, че предназначението на предпазните колани е да задържат
пътуващите в автомобила на седалките си по време на произшествието.
Триточковите колани, с каквито процесното МПС е било оборудвано,
задържат пътника върху седалката, дори и при преобръщане на автомобила,
каквото в случая се установява от механизма на ПТП, да е било реализирано,
л.165 от делото пред СГС.
В отговора на въпрос 2.11 вещите лица са категорични, че от техническа
и медицинска гледна точка, ако С. С. е бил с правилно поставен предпазен
колан не би изпаднал от автомобила и не би получил такива увреждания, л.166
от делото пред СГС.
При изслушването си в о.с.з., състояло се на 15.11.2024 г. вещото лице
А. е посочил, че в случая са се задействали и страничните въздушни
възглавници, т.е ако пострадалият не е бил излетял от автомобила, същите е
щяло да го защитят от странични удари в купето на автомобила.
При изслушването си в о.с.з., състояло се на 15.11.2024 г. вещото лице д-
р М. е посочил, че основните увреждания на пострадалия се дължат на
притискане между терен- особено разкъсването на сърцето и травмата на
черния дроб, които увреждания са били фатални и несъвместими с живота.
Действително, вещото лице д-р М. сочи, че счупването на главата може да се
дължи на силен удар в тъп предмет, разположен отдясно и би се получил дори
при правилно поставен колан, ако пътника седи отдясно и тялото му излети,
виж л.172 от делото пред СГС, но пострадалият С. е седял на задната лява
седалка зад водача.
Видно от отразените процесуални действия на страните в съдебния
протокол, съставен за в о.с.з., състояло се на 15.11.2024 г., заключението на
КСМАТЕ не е било оспорено от страните; същото е прието от
12
първоинстанционният съд за компетентно изготвено, приема се и от
настоящата инстанция.
В РЕШЕНИЕ № 674 ОТ 12.11.2024 Г. ПО ГР. Д. № 4324/2023 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС, където са разгледани въпросите относно съпричиняването,
изрично е прието, че съдът при своевременно направено такова нъзражение, за
да определи процента съпричиняване на пострадалия, следва да го съпостави
с този на деликвента.
С оглед установеното по делото, че пострадалият е бил без предпазен
колан, както и с оглед конкретните обстоятелства, при които са настъпили
телесните травми, несъвместими с живота, обусловени от изпадането на
пострадалия от автомобила и досега му до терена, приносът на пострадалия е
в равна степен спрямо приноса на виновния водач и съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД правилно е определено от първоинстанционният съд
съпричиняване в размер на 50 %.
При отчитане на така приетия процент на съпричиняване на ищеца се
дължи обезщетение в размер на 80 000 лв. Или следва да му бъде
доприсъдена сумата в размер на още 40 000 лв.
Главницата ще бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на изпадане в забава на ответника - 26.07.2023 г. до окончателното й
плащане./по въпроса за лихвата въззивната жалба не съдържа конкретни
доводи/.
За разликата над 80 000 лв. до сумата от 200 000 лв. въззивната
инстанция намира, че ищцовата претенция се явява неоснователна и като
такава правилно е била отхвърлена от СГС. В тази му част решението ще
следва да бъде потвърдено.
За разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000
лв. първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски не се следват, тъй като такива не са правени.
На ответника разноски се следват за отхвърлената част на ищцовата
13
претенция. Ответникът е направил разноски в размер на 710 лв. /държавна
такса за съдебни удостоверения – 10лв, за вещи лица – 600 лв., за разпит на
свидетели – 100 лв./. Сторени са и разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт. Тези разноски са претендирани и описани в списъка на чл.80
ГПК /л.170 от делото пред СГС/. Или при съобразяване с изхода на спора на
ответника се следват деловодни разноски в размер на 482,43 лв. На основание
чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде определено юриск.възнаграждение в размер на
360 лв. или общо разноски в размер на 842,43 лв. Първоинстанционният съд е
определил разноски в размер на 848,40 лв. или за разликата над 842,43 лв.
обжалваното решение ще бъде отменено.
В полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38,
ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. следва да бъде определено
адв.възнаграждение. При съобразяване с уважената част на претенцията съдът
определя адв.възнаграждение в размер на 4 688 лв. или следва да бъде
доприсъдена сумата в размер на 2 344 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса,
която с оглед уважената част на ищцовата претенция възлиза на 3200 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил такава в размер на 1 680 лв. или следва
в полза на СГС да бъде присъдена държавна такса в размер на още 1520
лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват съобразно изхода на спора .
Такива, обаче, не са сторени.
Въззиваемата страна не претендира разноски и затова не й се
присъждат.
В полза на процесуалния представител на въззивника/ищец на
основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. за процесуално
представителство се следва адв.възнаграждение поради което съдът присъжда
такива в размер на 4 500 лв. при съобразяване, че пред настоящата инстанция
доказателства не се събираха и нямаше доказателствени искания за събиране
на такива.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса,
която с оглед уважената част на ищцовата претенция възлиза на 1600 лв.,
14
която следва да бъде присъдена в полза на Апелативен съд- София.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6666 от 04.12.2024 г. по гр.д.№ 12143 по описа за
2023 г. на СГС, ГО, I-30-ти състав, в частта в която е отхвърлен предявеният
от К. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.2-
адв.М., САК, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, срещу ЗАД
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., за разликата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/ до сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на С. Т. С., ЕГН ********** от ПТП,
настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
26.07.2023г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските,
присъдени в полза на ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* за
сумата над 842,43 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.2- адв.М., САК,
по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата в размер на 40 000 лв.,
представляваща доприсъдено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на С. Т. С.,
ЕГН ********** от ПТП, настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 26.07.2023г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6666 от 04.12.2024 г. по гр.д.№ 12143 по
описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-30-ти състав, в частта в която е отхвърлен
15
предявеният от К. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Алабин“ № 36, ет.2- адв.М., САК, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
срещу ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., за разликата над 80 000 лв. /осемдесет хиляди
лева/ до сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на С. Т. С., ЕГН ********** от ПТП,
настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
26.07.2023г. до окончателното плащане, като правилно.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38,
ал.1,т.2 от ЗАдв., да заплати на адв.Я. Д. Д., ЕГН **********, САК, сумата в
размер на 2344 лв., представляваща доприсъдено адв.възнаграждение за
процесуално представителство на К. К. Г., ЕГН **********, пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплати в полза на Софийски градски съд, сумата в размер на 1520 лв.,
представляваща доприсъдена държавна такса за производството пред
първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38,
ал.1,т.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Т. Д. М., личен № **********, служебен
адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.2, сумата в размер на 4500 лв.,
представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на К.
К. Г., ЕГН ********** пред въззивната инстанция.
16
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1- адв.Н. Л., на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплати в полза на Апелативен съд-София, сумата в размер на 1600 лв.,
представляваща държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17