РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1628 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
във фазата по допускане на делба с правно основание чл.34 от ГПК във вр. с чл.27, ал.1 и чл.28
от СК.
Постъпила е искова молба от Т.С.Р. ***, с която
твърди , че страните са бивши съпрузи , като бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № 46/23.05.2013 г. по гр.дело № 273/2013 г. на Районен съд-Кърджали. Твърди,
че по време на брака закупил недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в ***, в
гр.Кърджали, състоящ се oт една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 55,86 кв.м., при граници:
долу-ап.4. горе-ап.8. северозапад-ап.5 и стълбище, ведно с принадлежащите му избено помещение №
6 с полезна площ 7,96 кв.м при граници :
югозапад - мазе 2, и северозапад
– коридор и таванско помещение № 6 с полезна площ 8,40 , както и 13,422% идеални части от общите части на сградата в размер на 7,90 кв.м. и съответното право на строеж за сумата 8 000 лева, като в този апартамент живеело семейството, а след прекратяването на брака -жилището било предоставено на ответницата, която продължавала да живее в него. Понастоящем с ответницата не
били съпрузи и притежавали по ½ ид.ч. от недвижимия имот. Моли, съдът да
допусне до делба между страните
процесната вещ при равни квоти. Претендира разноски. Прави искане по
чл.344, ал.2 от ГПК да се определи като привременна мярка за ползването на
процесната вещ от ответника до окончателното приключване на делбата заплащане
на месечен наем в размер на 87,00 лева съгласно допълнителното писмено
становище на ищеца от 22.01.2019г. /л.38 от делото/, считано от депозиране на
исковата молба до приключване на делбеното производство. В съдебно заседание
чрез упълномощен адвокат и в писмено становище поддържа иска и моли съда да го
уважи.
Ответницата С.Р.О. в срока по чл.131 от ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба, с който намира иска за допустим и основателен, като заявява, че
желае извършването на делба на процесния имот, но оспорва искането за присъждане на разноски и особеното искане по чл.344, ал.2
от ГПК, посочвайки , че процесното жилище се е ползвало и от вече навършилия
пълнолетие син на страните К. Т.Р.. В съдебно заседание лично и чрез адвокат по
пълномощие заявява, че страните имали родени две деца от брака, понастоящем
пълнолетни, от което едното продължавало да учи в Кърджали, а другото работело
в чужбина и се връщало в апартамента, при което счита, че квотата от ½ ид.ч., собственост на ответницата, следва да се
раздели на 3 и ответницата да плаща за ползваната от нея 1/6 ид.ч. , като било
установено и че ищецът имал багаж в апартамента,с оглед на което алтернативно моли
да бъде отхвърлен иска за заплащане на наем.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
С доклада по
чл.146,ал.1 от ГПК е признато за безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е бил прекратен с решение № 46 от 23.05.2013г., постановено по
гр.дело № 273/2013г. по описа на РС-Кърджали, влязло в сила на 23.05.2013г. Признато
е за безспорно, че по време на брака - на
17.10.2000г. - страните са придобили недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в ***, в
гр.Кърджали, състоящ се oт една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 55,86 кв.м., при граници: долу-ап.4. горе-ап.8, северозапад-ап.5 и
стълбище, ведно с принадлежащите му избено помещение № 6 с полезна площ 7,96 кв.м. при граници :
югозапад - мазе 2, и северозапад
– коридор и таванско помещение № 6 с полезна площ 8,40 кв.м. при
граници: югоизток – таван 7, югозапад - стълбище, както и 13,422% идеални части
от общите части на сградата в размер на 7,90
кв.м. и съответното право на строеж. Признато е за безспорно , че
апартаментът е предоставен за ползване на ответника с бракоразводното решение и
че страните притежават собствеността по ½ ид.ч.от процесната вещ.
Процесната вещ е придобита с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №166/17.10.2000г.,
том първи, рег.№ 3270, дело №171/2000г. на нотариус № 279 по НК, с район на
действие РС-Кърджали.
Установява се,че съделителят Т.Р. ***
дължимия данък сгради и такса смет за 2018г., както и че страните са родители
на К. Т.Р., роден на ***г. - понастоящем
пълнолетен, като с бракоразводното решение № 46 от 23.05.2013г.,
постановено по гр.дело № 273/2013г. по описа на РС-Кърджали упражняването на
родителските права над детето Т. са предоставени на майката.
По делото снети свидетелските показания на С.Х.А. – съседка на страните, която заявява,че ответницата останала
да живее в апартамента с двете си деца, като живеела с малкото дете,навършило
18г.,но продължавало да учи, като и другият син се завръщал в апартамента от
чужбина.Ответницата споделяла, че ищецът имал оставен багаж в апартамента.
Изготвени са две заключения по делото.
Според заключението инж.Д.А. –С. средният месечен пазарен наем на ½
ид.ч. от процесния имот към датата на
оценката възлиза на 87,00 лв., а пазарната стойност на жилището към същата дата
– 38 600,00 лв. Вещото лице е посочило,че жилището е в задоволително състояние
със значително овехтяване на довършителните работи и инсталациите за
експлоатационен период от 47 г. Ползвала е оферти от интернет, които е коригирала с коефициент от
3,10. Според заключението на в.л. инж.Е.Я.
при извършване на оценката са приложени метод на пазарните аналози и метод на
вещната стойност, при което е получена крайна оценка на месечния наем от 126,57
лв., от които за ½ ид.ч. от делбения имот възлиза на 63,29 лв., а
пазарната стойност е определена по метода на сравнителните продажби, методът на
приходната стойност и на вещната стойност в размер на 39100,00 лв.
При тези
доказателства, процесният недвижим имот е имал качество на съпружеска
имуществена общност като придобит по време на брака на страните, която с
прекратяването му се е превърнала в
обикновена съсобственост, т.е., при равни дялове за всеки един от съпрузите,
доколкото липсват доказателства по делото за друго и доколкото и страните
правят извяления за това пред съда в съдебно заседание. Страните имат право на
делба по отношение на съсобствената вещ и следва да се допусне трансформация на
създалата се между тях имуществена общност в имуществена разделност, а именно
делба при равни дялове – по 1/2 ид. ч. за всеки от
съделителите от процесната вещ, намиращи се в държане на ответника.
Искането по чл.344,
ал.2 от ГПК във вр. с чл.57, ал.2 СК във вр. с чл.31,
ал.2 ЗС е частично основателно. Съобразно чл.344, ал.2 от ГПК в
решението за допускане на делба, ако всички съсобственици не използват съсобствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от съсобствениците
от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви
суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Посочената разпоредба
урежда отношенията между съделителите по повод ползването на
общата вещ по време на висящността на делбеното
производство и има характер на привременна мярка занапред и въпреки че буквално е разписана за наследници по
отношение на наследствени имоти, съгласно съдебната практика, е приложимо в
отношенията между съсобственици и на друго основание. В тази връзка, целта на привременните мерки, постановени по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, е да се обезпечи ползването на делбените имоти
съобразно правата на съделителите до окончателното извършване на делбата, а в
случай, че такова ползване от всички съделители не е възможно, както е в
разглеждания случай, да се определят сумите, които ползващият имота съделител
следва да заплаща на лишения от ползването му. Поради тази особеност на
привременните мерки да уреждат отношенията между съделителите за времето до
приключване на делбеното производство същите имат действие само занапред. Ето
защо началният момент, от който следва да се присъди месечно обезщетение,
което единият съделител дължи на другия по време на делбеното производство, е
влизане в сила на акта, с който са постановени привременните мерки, а крайният
– окончателното приключване на делбеното производство. Не е спорно по делото,
че процесният недвижим имот се държи от ответницата, на която той е предоставен
за ползване в качеството на семейно жилище по силата на решението за развод на
основание чл.56 от СК. Облигационното право на ползване е прекратено с
навършване на пълнолетие на детето К. Т.Р. на 09.11.2018г. Св.С.А. заяви,че
ответницата ѝ е споделяла ,че ищецът има оставен багаж в апартамента, но
тези показания според съда не са достатъчни, за да се обосноват извод, че на
същия е предоставен достъп и възможност да ползва имота съобразно правата си,
доколкото не се касае за преки и лични впечатления, а за преразказ на думи на ответницата. При това положение, следва
да се направи обратният извод, че ищецът е бил лишен от ползването на
собствения си недвижим имот. Доколкото, съпружеската имуществена общност е
бездялова и съпрузите нямат идеални части, а такива се формират с прекратяване
на имуществената общност, или, както е в настоящия казус с прекратяването на
брака съгласно чл.27, ал.1 от СК, при което съобразно чл.28 от СК дяловете на
съпрузите са равни и с влизане в сила на решението за развод съпружеската
имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове
на съсобствениците.
Съдът намира,че в случая следва да определи дължимия наем по заключението
на в.л. Е.Я., тъй като същото е обосновано
в по-голяма степен, поради чрез ползване на два различни метода - метод на пазарните аналози и метод на
вещната стойност, за разлика от заключението на в.л. Д.А.-С., при което е
ползван само метод на пазарните аналози. Доколкото по делото бе
установено,че апартаментът се обитава и от навършилото пълнолетие дете К.,
което живее заедно с майка си, а за по-голямото дете от брака К. Т.Р., роден на
***г. бе установено, че живее и учи в чужбина и само при завръщането си в
страната гостува на майка си, следва да се направи извод,че съделителката С.Р.
не ползва еднолично площта над полагащата й се част от процесния имот, при
което месечният пазарен наем за процесния делбен имот от 126,57 лв. следва да
се редуцира с ½ идеална част, принадлежаща на същата, след което остатъкът
от 63,29 лв. месечно следва да се раздели на две, с оглед ползването на
жилището от ответницата и навършилото пълнолетие дете К.. Или, следва да се
направи извод, че съделителката дължи на ищеца сумата в размер на 31,65 лв.
месечно, считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното извършване на делбата. За разликата над тази сума и до пълния
заявен размер искането по чл.344, ал.2 от ГПК следва да се отхвърли.
При постановяване
на решението си съдът съобрази и Решение №71/29.06.2018 по дело №2750/2017 на
ВКС, ГК, II г.о.
Направените по
делото разноски са предмет на решението за окончателно извършване на
делбата.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши делба на недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в ***, в
гр.Кърджали, състоящ се oт една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 55,86 кв.м., при граници: долу-ап.4. горе-ап.8, северозапад-ап.5 и
стълбище, ведно с принадлежащите му избено помещение № 6 с полезна площ 7,96 кв.м. при граници :
югозапад - мазе 2, и северозапад
– коридор и таванско помещение № 6 с полезна площ 8,40 кв.м. при
граници: югоизток – таван 7, югозапад - стълбище, както и 13,422% идеални части
от общите части на сградата в размер на 7,90
кв.м. и съответното право на строеж, МЕЖДУ Т.С.Р., с ЕГН **********,*** и С.Р.О., с ЕГН **********
***, ПРИ ДЯЛОВЕ - 1/2 идеална част
за Т.С.Р. и 1/2 идеална част за С.Р.О., който имот е в
държане на С.Р.О..
ОСЪЖДА С.Р.О.,
с ЕГН ********** *** да заплаща ежемесечно на Т.С.Р.,
с ЕГН **********,***, на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата 31,65 лв.,
представляваща пазарен наем за ползване на собствената 1/2 идеална част на Т.С.Р. от апартамент № 6,
находящ се в ***, в гр.Кърджали за периода от влизане
в законна сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата,
като ОТХВЪРЛЯ искането по чл.344, ал.2
от ГПК за разликата над сумата 31,65 лв. до пълния му размер от 87,00 лв. и за
периода от предявяване на искането -
05.11.2018г. до влизане в законна сила на решението по допускане на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните, като решението в частта по чл.344,ал.2 от ГПК има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: