Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Каварна, 04.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Каварненски районен
съд в открито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш.,
разгледа докладваното от съдията Гр.д.№200/2017ггод. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и сл. от ГПК, образувано по молба за развод по чл.49,ал.1 от СК.
Постъпила
е искова молба с вх.№1323/07.04.2017г. от Е.Т.Т. с ЕГН ********** ***, срещу С.Х.Т.
с ЕГН ********** ***.
В
молбата си ищеца излага, че с ответницата са сключили граждански брак на 18.07.****.
пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Варна, за което бил
съставен Акт №*/18.07.****. От брака си страните имали родено едно дете – Е.Е. Т.,
родена на ***г. и към момента пълнолетна. Излага още, че през първите години
бракът им вървял добре, като отношенията им били изградени на основата на
взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Постепенно обаче
отношенията им се променили, настъпило отчуждение между тях, престанали да
споделят проблемите си. През последните години ответницата започнала да
упражнява психически тормоз върху него, като го обиждала, вдигала му скандали,
викала без причина и без да се съобразява, че са пред близки и на обществени
места. Често се налагало ответницата да взема лекарства, за да контролира емоциите
си. През последните години няколко пъти напускала семейното жилище. Теглила кредити от
банки и кредитни институции, които се наложило да погасява по-късно с друг
кредит.
Ищеца
твърди още, че през 2015г. предявил иск за развод с правно основание чл.49 от СК пред ДРС, но делото било прекратено, защото ответницата изразила желание да
запази семейството. По късно, през 2016г.
отново било заведено дело от ищеца, препратено по подсъдност в КРС, но
също прекратено, защото ответницата първо изразила желание за споразумение, а
по-късно се отказала от него.
Счита,
че бракът между него и ответницата С.Т. съществува формално и въпреки
положените усилия не е възможно да продължи да съществува.
Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати бракът им, като предостави
ползването на семейното жилище в гр.К. и находящо се на ул.“К.Д.“ на него
поради жилищната нужда и ответницата да възстанови предбрачната си фамилия.
В с.з.
ищеца се явява лично и с упълномощения адв.Н.М.. Посочва, че би могло да се
постигне споразумение между страните, тъй като същите нямат големи различия. Не
се противопоставя ответницата да запази предбрачното си фамилно име и се съгласява
да заплаща претендирания месечен наем от ответницата за ползване на семейното
жилище в размер на 120 лева.
Ответницата
е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита иска за
недопустим, тъй като ищеца навеждал същите твърдения както в предходните две
молби, довели до прекратяване на делата, а счита и иска за неоснователен.
Оспорва
всички посочени факти в исковата молба. Твърди, че ищеца е този, който я е
унижавал пред близки и роднини, отказвал да разговаря с нея по телефона, за да
уредят проблемите си. Твърди, че я е държал в зависимост и подчинение през
целия им семеен живот. Същите мерки предприел и спрямо дъщеря им като за всяка
финансова подкрепа я задължавал да му подписва разписки за дадените суми.
Настройвал дъщеря им срещу нея. Не се съобразявал със заболяванията, които
имала ответницата и дъщеря им и нуждите от внимание и грижи.
Твърди,
че писмения отговор по дело №2307/2015г. пред ДРС бил написан от него, а тя
била заставена да го подпише, както и съгласието за споразумение, което дала
пред КРС по гр.д.№551/2016г.
Противопоставя
се на искането на ищеца за ползване на семейното жилище, като посочва, че тя
имала по-голяма жилищна нужда, както и се противопоставя на искането да
възстанови предбрачното си фамилно име, тъй като била известна с настоящата си
фамилия.
Твърди,
че ищеца Е.Т. е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им и
поради това предявява насрещен иск за развод срещу него, като моли семейното
жилище в гр.К., ул**да бъде предоставено на нея, да запази фамилното име Т.,
претендира месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от датата на
депозиране на насрещния иск. Претендира разноски по делото.
В с.з. ответницата
и упълномощения представител посочва, че е допусната грешка по отношение на
семейното жилище и същото да се счита в гр.К., ж.к.“З.“ ул.“К.Д.“ **. Освен
това се отказва от искането си за предоставяне на семейното жилище за ползване
от нея, а претендира месечен наем, първоначално заявен в размер на 300.00 лева,
като в с.з. изразява желание ищеца да й заплаща наем в размер на 120.00 лева.
Относно претендирания размер на издръжка, заявен с исковата молба и доколкото в хода по същества не е взела становище по нея,
съдът счита, че се е дезентересирала от нея.
Ответника
по насрещния иск е депозирал писмен отговор, като счита иска за допустим и
основателен. Счита обаче, че вина за настъпилото разстройство на брака има
ищцата. Твърди, че компромисите били правени от негова страна, а не от страна
на ищцата. По отношение на семейното жилище също не възразява, но в с.з.
страните постигат съгласие ползването да бъде от него, като той да заплаща
месечен наем в размер на 120.00 лева на ищцата по насрещния иск. Не възразява и
ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име Т., с което е известна. Моли
за оставяне без уважение и на искането за издръжка, тъй като реализира доходи
единствено от трудово правоотношение.
Каварненският районен съд, преценявайки събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
Удостоверението за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт №*/18.07.****.,
че Е.Т.Т. и С.Х. Д. са сключили граждански брак, като съпругата е приела
фамилията на съпруга си – Т.. От брака си страните имат родено едно дете – Е.Е.
Т. с ЕГН **********, понастоящем
пълнолетна, видно от Удостоверение за раждане. По време на брачното съжителство
страните са закупили апартамент №*, находящ се в гр.К., ж.к.“З.“ , ул.“К.Д.“ видно от нотариален акт вписан в СВ Каварна
вх.рег рег.№******
Ищеца представя писмени доказателства – протокол от
16.02.2017г. от който се установява, че между същите страни е бил висящ процес
за развод, приключил с постигане на спогодба, но в последствие прекратен, тъй
като ответницата е оттеглила даденото съгласие.
С отговора на исковата молба ответницата е представила
множество писмени доказателства. На първо място – експертно решение №1420, от
което е видно, че дъщеря им Е.Е. Т. е с диагноза хроничен нефритен синдром.
Представени са амбулаторни листи и епикриза, от които е видно, че ответницата страда
от временни заболявания.
Ответника по насрещния иск е представил извлечение от
банкова сметка ***.01.2017г до **.06.2017г., разписки за заплащани ВиК услуги и
за заплатени фактури на мобилен и
домашен телефон. Представя още, разписки,
че е давал парични средства на дъщеря си Е.
Като доказателства са представени Договор за доброволна
делба вх.рег.№**, Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх.регрег.№** нотариален акт за дарение на недвижим имот от
27.09.2007г., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 25.09.2007г., от
които е видно, че Е.Т.Т. е придобил от майка си и сестра си недвижими имоти –
лозе, нива, офис в гр.К. и урегулиран имот в с.М., общ.К.. През 2017г. ищеца Е.Т.
е сключил договор за кредит за текущо потребление за сумата от 8000 лева.
В с.з. проц.представител на ответницата представя редица
писмени доказателства, които съдът не счита да коментира, доколкото от същите е
видно, че между страните са налице влошени личностни взаимоотношения. Същите се
съзират в депозираните жалба и молба до РП Каварна, с които и двете страни са
сезирали институцията по отношение на ползването на семейното жилище. Отделно
от това са представени писмени доказателства, видно от които е, че ответницата
е закупувала домакински електроуреди.
В хода на процеса са разпитани свидетели на двете стани. Така
от разпита на свидетелите П.А.Д. и Т.Д.Д., водени от ищеца става ясно, че между
страните е имало скандали, като година и половина преди фактическата раздяла на
страните ответницата е напускала семейното жилище. Св.Д. бил повикан след
скандал, при който заварил Е. с раздран потник, целия одран, а С. с готов багаж
да заминава. Според свидетеля имало и
други неща, които са му правили лошо впечатление от поведението на ответницата,
обидите които отправяла срещу ищеца на различни места.
Свидетелката Д.а, сестра на ищеца свидетелства, че
страните са имали скандали помежду си, тъй като брат й и споделял. Твърди, че
ответницата го заплашвала, че ще му изхвърли багажа ако отиде в
командировка. Друг път се случвало да
изхвърля негови предмети през балкона, да го обижда с обидни думи. Свидетелката
разказва, че знае, че С. е напускала семейното жилище и се е изнасяла от него.
Според нея брат й се е грижел за снабдяване с продукти домакинството, за
заплащане на лекарства за дъщеря им.
Противоположни са показанията на свидетелите водени от
ответницата. Така свидетелката К.Д.К., която е приятелка на ответницата
разказва, че няма преки впечатления от съвместния живот на страните. Нейните
впечатления се градели на разказите на ответницата, които й споделяла, че
съпругът й я обижда като я наричал „проста л.“. Твърди, че след раздялата им С.
се чувствала много подтисната. Споделяла с нея, че се страхувала от Е. да не
влезе с трясък в апартамента.
Според свидетеля М.Х.Д.– брат на ответницата, страните
били с влошени отношения, защото сестра му била пренебрегвана и потъпквана като
личност в семейството от ищеца. Той я обиждал, като я наричал „проста д.“, била
неспокойна в семейното жилище. Била принудена да работи на няколко места, за да
се грижи за детето им, което било болно. Според свидетеля сестра му се грижела
изцяло за детето, домакинството, ходила на работа, а ищеца се отдавал на хобито
си – риболов, спорт, тенис.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да
поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Както е посочил
Върховния съд, дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса
на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било
непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от
правния ред съдържание на брачния съюз - т.2 ППВС №10/71г. Именно защото бракът
придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото
по-горе съдържание, основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на ищеца и ответницата,
показанията на свидетелите съдът прави извода, че в конкретния случай е налице
нежелание и на двамата съпрузи да поддържа такава връзка, което им поведение
обективно допринася за дълбокото разстройство на брака. В съдебно заседание и
след приканване на съпрузите към спогодба ищецът заявява, че желае да се
постигне спогодба, но ответницата не желае такава.
Установеният в процеса факт, че страните са във фактическа раздяла от почти
една година, трикратното подаване на искова молба за прекратяване на брака,
съответно предявен насрещен иск за развод водят на извода, че отношенията между
съпрузите не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.
Настоящият състав приема, бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем съществува само
формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което налага
същият да бъде прекратен.
При така достигнатия извод,налице е процесуалното
условие, за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.
По заявеното искане за прогласяване разстройството на
брака по изключителна вина на съпругата, респ. изразеното становище от
ответницата, че вината за разстройството на брака е изключителна на ищеца:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на
съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако
и доколкото това е поискано от някой от страните -чл.49,ал.3 от СК. В случая
такова искане е направено от ищеца в исковата молба - да се прекрати брака
поради изключителна вина на ответницата, а с отговора на исковата молба и
предявения насрещен иск от ответницата – ищца е поискала брака да бъде
прекратен по изключителна вина на ответника.
Съдът приема, че в процеса е установено поведение на
ищеца на незачитане на брачния партньор, като свидетелите на ответницата сочат
на неуважение към нея, с отправяне на обидни думи.
Съдът приема обаче, че от гласните доказателства се
установяват данни и за поведение на съпругата С.Т., несъвместимо с принципите на съпружеските
отношения. Независимо от родствената връзка на свидетелите П.Д. и Т.Д. с ищеца,
съдът възприема показанията им на преки очевидци на скандали между съпрузите и
състояние на Е.Т., при което той е с раздран потник и одраскан целия.
Обстоятелството, че
и съпругата е проявила несъобразено с правилата поведение е необходимо, но и
достатъчно, за да бъде обявено, че вина за прекратяване на брака имат и двамата
съпрузи. Съотношението в степента на укоримост на провиненията на съпрузите е
без правно значение.
По иска за ползване на семейното жилище:
Доколкото страните нямат противоречия и изразиха волята
си гласно в с.з., обективирано в съдебния протокол, то ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.К., ж.к.“З.“ ул.“К.Д.“ ** се предоставя за ползване на
Е.Т.Т., като същия ще заплаща месечен наем в размер на 120.00 лева на съпругата
си С.Х.Т..
По отношение на иска за фамилното име на съпругата:
Съгласно чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. В случая съпругата С.Т. изрично е
заявила желания да запази брачното си
фамилно, т.к. е известна с него. Освен горното, в с.з. ищецът не се
противопоставя и изрично заявява съгласие ответницата да запази името си.
По отношение на иска за издръжка:
С предявяване на насрещния иск С.Т. е заявила искане
ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева. Това искане в
хода по същество не е поддържано от ответницата и нейния проц.представител. Доколкото
същото е заявено с исковата молба, то и съдът дължи произнасяне по него. На
първо място следва да се отбележи, че ищцата не е представила доказателства,
както за получаваните от нея доходи, така и за тези, които получава ответника.
Доколкото от разпита на свидетелите става ясно ищцата работи на три места, а
ответника е държавен служител. Въпреки това съдът счита иска за издръжка за
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, съобразно приетата от съда вина
за разстройството на брака и на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК, страните
следва да бъдат осъдени да доплатят по сметка на съда допълнителна държавна
такса по предявените искове за развод. Така ищеца следва да доплати 25.00 лева
по иска за развод, а ищцата по насрещния иск 20.00 лева по насрещния иск за
развод. Освен това ищцата следва да доплати и държавна такса върху размера на
месечния наем който възлиза на 7.60 лева. Сторените разноски от страните, в
предвид вината за разстройството на брака и съгласно чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК, следва да останат в тежест на всяка от страните,така както са сторени.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД, сключения на 18.07.****.
брак пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна, между Е.Т.Т.
с ЕГН ********** *** и С.Х.Т. с ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
ВИНА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
№* със застроена площ от 86.62 кв.м., находящ се в гр.К., ж.к“З.“ ул.“К.Д.“,
***, ет.*, ап.* на Е.Т.Т., като същия ще заплаща месечен наем за ползването на
жилището на С.Х.Т. в размер на 120.00 лева, считано от влизане на решението в
сила.
ПОСТАНОВЯВА съпругата, след влизане на решението в сила, да продължи
да носи брачното си фамилно име Т..
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.Т. с ЕГН **********, срещу Е.Т.Т. с ЕГН ********** иск за издръжка, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС
Каварна допълнителна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева, по
предявения иск за развод.
ОСЪЖДА С.Х.Т. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Каварна допълнителна такса в
размер на 20.00/двадесет / лева, по предявения насрещен иск за развод и сумата
от 7.60 /седем лева и шестдесет стотинки/ лева по предявения иск за заплащане
на наем.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………..