№ 1180
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501199 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
срещу решение №262904/03.12.2021г., постановено по гр.д. № 15732/2020 г.
на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№260186/22.03.2022г., с което въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4373,56 лв.,
представляваща сбор от заплатеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* на ЗАД „Алианц България“, Булстат *********,
застрахователно обезщетение, заплатено от последното дружество, като
възнаграждение за авторемонтни дейности по л.а. „Шкода Октавия“, рег.
номер СА **** ТК, собственост на „Аутобохемия“ АД, по силата на
застрахователен договор с клауза „Пълно каско“ от 07.10.2013г. между
„Аутобохемия“ АД и ЗАД „Алианц България“, Булстат *********, в размер
на 4358,56 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по щета с
номер 0300/14/417/501630, която сума е била дължима от „ДЗИ Общо
1
застраховане“ ЕАД, като застраховател по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 06.12.2013г., сключена за „Форд
Мондео“, с рег. номер В **** НС, между ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и
И.Г.М., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 15,00 лв., представляваща разноски за
ликвидация на регресна преписка по щета с номер при ищеца
43082951600523, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1337,13 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата, дължима за периода от 08.12.2017г. до 08.12.2020г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че изводът, че водачът виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, не почива на безспорно доказани факти.
Поддържа се, че показанията на свид. Железов следва да бъдат ценени в
смисъл, че безсъзнателното състояние и неадекватното поведение на
ответника се дължат на удар в главата. В частта, че ответникът е избягал от
болницата, показанията не следва да се кредитират, тъй като не са преки и
непосредствени. Подобен факт не се установява и от показанията на свид. С.,
които са останали необсъдени в решението. На следващо място се излагат
доводи за завишен размер на присъденото обезщетение и неправилност на
експертното заключение, извършило оценка на щетите по снимков материал и
при съобразяване само на цените на сервиза отремонтирал автомобила, а не и
на средните пазарни цени. В условията на евентуалност се поддържа
релевираното в първата инстанция възражение за давност, основано на
твърдения, че липсват доказателства за споразумение между ищеца и ЗАД
„Алианц България“АД за уреждане на насрещни отношения по регресни щети
и че не е установена датата, на която е било възможно прихващането по
конкретната щета. Твърди се, че са изминали повече от пет години от датата,
на която прихващането е било възможно и че не следва да се приема за
безспорно, че датата на плащането е 21.04.2017г. Наведени са оплаквания, че
решаващият съд не е приложил правилно нормата на чл.274, ал.1 от КЗ (отм.),
вр. чл.110 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
2
първоинстанционното решение. Твърди, че механизмът на ПТП, стойността
на вредите и наличието на причинно-следствена връзка са установени с
изслушаната САТЕ, която не е оспорена от страните в първата инстанция,
поради което релевираните във въззивната жалба оплаквания са
несвоевременни. На свой ред прави доказателствен анализ на свидетелските
показания, от които счита, че се установява по категоричен начин, че
ответникът е отказал проба за алкохол и е направил опит да избяга от
местопроизшествието, а относно отклонението от проба в болничното
заведение твърди, че свидетелските показания кореспондират с НП №14-
0819-№005706/12.12.2014г. Поддържа, че неоспорените официални
свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила.
Посочена е съдебна практика в подкрепа на разбирането, че давността тече от
изискуемостта на суброгационното вземане, т.е., считано от изплащане на
застрахователното обезщетение. Счита фактическият състав на извършеното
на 21.04.2017г. прихващане за установен с представените писмени
доказателства – писмо от 20.04.2017г. до ЗАД „Алианц България“АД и
платежно нареждане.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с
чл.45 от ЗЗД от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу П. К. К., за
заплащане на сумата от 4373,56 лв. - възстановено от ищеца, като
застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, на застрахователя по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение, сумата от 15,00 лв. - разноски за ликвидация, ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата от 1337,13 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от 08.12.2017г. до 08.12.2020г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и И.Г.М. била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
л.а. „Форд Мондео“, с рег. № В3***НС, обективиран в застрахователна
полица от 06.12.2013г. На 05.10.2014г., в 18:20ч., на ГП Е70, на около 500 м.
преди гр. Варна, настъпило ПТП, при което били нанесени щети на л.а.
„Шкода Октавия“, с рег. № СА **** ТК. Произшествието било посетено от
органите на Сектор ПП при ОД – МВР Варна и бил съставен протокол за
ПТП. Установено било, че причина за ПТП е неправомерното поведение на
ответника П. К., който като водач на л.а. „Форд Мондео“, с рег. № В3***НС,
при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над превозното
средство и допуснал удар в задната част с л.а. „Шкода Октавия“, като
преустановил движението си в метален стълб. Ответникът бил откаран по
3
спешност в МБАЛ „Св. Анна“, но напуснал болничното заведение преди да
бъде прегледан и преди да му бъде взета кръвна проба, с което свое
поведение виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог. Между собственика на л.а. „Шкода Октавия“ - ТК
„Аутобохемия“ АД и ЗАД „Алианц България“ била сключена застрахователна
полица по клауза „Пълно каско“. На 06.10.2014г. в ЗАД „Алианц България“
АД от Д.В.Ж. било депозирано уведомление за щета. От ЗАД „Алианц
България“ било издадено възлагателно писмо за извършване на ремонтни
дейности по застрахования л.а. в автосервиз „Еуратек Ауто“ ЕООД, като за
ремонта било заплатено възнаграждение на автосервиза в размер на 4358,56
лв. Като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за увреждащия автомобил, настоящият ищец
получил регресна покана от ЗАД „Алианц България“ за възстановяване на
заплатената сума от 4358,56 лв. Сумата е била погасена, чрез направено
прихващане до този размер. С оглед на това се претендира сумата от
виновния водач за ПТП.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска с твърдения, че не се е отклонил от проверка за
алкохол. Поддържа, че след като бил откаран в спешен център, изчакал два
часа и никой не му извършил преглед. С него нямало представител на
полицията, чувствал се добре, поради което преценил, че няма причина да
чака и си тръгнал. Оспорва наличието на описаните от застрахователя щети,
причинната им връзка с ПТП и техният размер. Излага, че по делото липсва
застрахователна полица за „Шкода Октавия“. Твърди, че подадената от ЗАД
„Алианц България“ до „ДЗИ Общо застраховане“ покана за доброволно
изпълнение не съдържа дата. Оспорва, че между двете дружества е налице
споразумение за уреждане на насрещни отношения по регресни щети.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност с твърдения,
че липсват данни на коя дата е извършено прихващането между двете
застрахователни дружества.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от ангажираните писмени и гласни
доказателства се установява, че на 05.10.2014г. е настъпило ПТП между л.а.
„Форд Мондео“ с рег. № В **** НС и л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № СА ****
ТК. Съгласно Протокол за ПТП №1522897/05.10.2014г. и Наказателно
постановление №14 – 0819 – 005706/12.12.2014г. ответникът П. К. К., като
водач на „Форд Мондео“ с рег. № В **** НС, поради движение с
несъобразена скорост е загубил контрол върху автомобила и се блъснал в л.а.
„Шкода Октавия“, с рег. № СА **** ТК. Според заключението на САТЕ при
съпоставка на уврежданията на л.а. „Шкода Октавия“, описани от
застрахователя и видимите на снимковия материал, както и схемата в
протокола за ПТП, може да се достигне до извод, че това е реалният и
4
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие.
Посоченият механизъм кореспондира и с показанията на свид. Д.Ж.,
разпитан в качеството му на водач на увредения автомобил. От същите се
установява и че ответникът е направил опит да избяга от органите на реда,
когато му били поискани документите, многократно отказал тест с дрегер,
настоявал да даде кръвна проба, а половин час след като бил откаран от екипа
на „Бърза помощ”, от полицията се обадили, за да съобщят, че ответникът е
избягал още при спиране от линейката.
В обстоятелствената част на Наказателно постановление №14 – 0819 –
005706/12.12.2014г. също се съдържат констатации, че ответникът е откаран
от екип на спешна медицинска помощ с оплаквания в ляво коляно, откъдето е
избягал преди да бъде прегледан, както и преди да му бъде взета кръвна
проба.
Към момента на ПТП между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и И.Г.М.
е действал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за л.а. „Форд Мондео“ с рег. № В **** НС, обективиран в застрахователна
полица № 06113002884292 от 06.12.2013г. за период от 06.12.2013г. до
05.12.2014г. Същевременно увреденият автомобил л.а. „Шкода Октавия“, с
рег. № СА **** ТК, е застрахован по договор за застраховка с клауза „Пълно
каско“ между ЗАД „Алианц България“ и „Аутобохемия“АД за периода от
02.11.2013г. до 01.11.2014г., видно от представения сертификат към
застрахователна полица №13-0300/412/5001120.
За щетите по л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № СА **** ТК, получени в
резултат на претърпяното ПТП на 05.10.2014г., е уведомен застрахователят по
застраховка „Каско”, който възложил ремонта на автосервиз „Еуратек Ауто“
ЕООД по образуваната преписка №0300/14/417/501630. С оглед отстранените
щети по застрахования автомобил „Еуратек Ауто“ ЕООД е издало фактура от
31.10.2014г. за сумата от 4358,56 лв. Според заключението на САТЕ тази
сума съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети,
съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на
обезщетения по застраховка Каско. Видно от преводно нареждане от
13.11.2014г. сумата е заплатена от ЗАД „Алианц България“ на „Еуратек
Ауто“ ЕООД.
С изплащане на обезщетението застрахователят по застраховка „Каско”
ЗАД „Алианц България“ се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу
ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност, на основание чл.411 от КЗ.
Суброгационната претенция до ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
е предявена чрез представената по делото покана за доброволно изпълнение
от ЗАД „Алианц България“ за сумите от 4358,56 лв. и 15,00 лв. –
ликвидационни разходи. Същата не съдържа дата на изпращане и на
получаване. Ответникът също не ангажира доказателства, че същата е
достигнала до ответника преди повече от пет години преди предявяване на
5
иска.
В отговор на поканата с уведомление изх. №92-347/20.04.2017г. до ЗАД
„Алианц България“ ищецът е заявил, че превежда едностранно сумата от
202416.24 лева, която е резултат от предварително договореното между
застрахователите прихващане на суми по взаимни регресни претенции,
посочени в Приложение №1: Одобрени суми от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД по регресни претенции на ЗАД „Алианц България“ (60 броя щети за
218118,85 лева) и Приложение №2: Одобрени суми от ЗАД „Алианц
България“ по регресни претенции на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД (18
броя щети за 15702.61 лева). Процесното вземане по щета
№0300/14/417/501630 в размер на 4373.56 лева е посочено в Приложение №1
под т.1. Фактът на получаване на уведомлението от ЗАД „Алианц България“
не е оспорен от ответника.
Представено е и платежно нареждане от 21.04.2017г., с което ищецът е
превел по сметка на ЗАД „Алианц България“ посочената по-горе сума с
основание „уреждане на насрещни задължения по взаимни регресни
претенции, уведомление от 20.04.2017г.“.
С регресна покана изх. №92-11010/20.11.2017г., получено от ответника
чрез неговия брат на 24.11.2017г., му е предоставен срок за доброволно
изплащане на сумата от 4373.56 лева главница и 15 лева ликвидационни
разходи.
Показанията на свид. С. не са информативни за релевантни за спора
факти, доколкото свидетелят няма конкретни спомени за процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Искът с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, с
който съдът е сезиран, е регресен иск на застраховател, платил
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
срещу причинителя на вредата. Регресното вземане възниква с плащането,
поради което приложим е материалният закон, действал към момента на
завършването на правопораждащия фактически състав.
6
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца, съгласно
установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за
репариране на причинени на застрахования вреди, настъпило застрахователно
събитие, предизвикано от виновно противоправно деяние на застрахования,
виновно отклоняване на последния от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог и плащането на обезщетение на увреденото лице.
В тежест на ответника е да докаже, че доброволно е дал алкохолна проба,
както и предпоставките за въведеното от него правопогасяващо възражение,
включително началният момент на давността.
Правопораждащият фактически състав на регресното право на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ съдът приема за
доказан по безспорен начин от обсъдените по-горе доказателства.
Еднопосочно са установени настъпването на процесното застрахователно
събитие по вина на ответника и причинените имуществени вреди. При
извършено натурално възстановяване на щетите обезщетението е в размер на
реално направените разходи, установени в случая с фактура.
Застрахователното обезщетение за пострадалия автомобил е изплатено
опосредено - чрез възстановяване на платеното от застрахователя по
застраховка „Каско”, след извършено прихващане на взаимни регресни
претенции на двете дружества.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства, че е
съдействал на органите за реда за даване на алкохолна проба. Отказът му да
се подложи на тест се установява от последователна верига от преки и
косвени доказателства – писмени и гласни, които не са опровергани с
насрещно доказване. Свидетелските показания не могат да се преценят като
заинтересовани, тъй като изходът на спора за регресното вземане на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да доведе
до отпадане на основанието за получаване на обезщетение по застраховка
„Каско“. Отделно от това същите не са изолирани, а кореспондират с
констативната част на наказателното постановление. Отклоняването от проба
е формално деяние, поради което ирелевантно е на какво се е дължало
неадекватното поведение на ответника след инцидента. С оглед изложеното
съдът приема, че деянието на ответника реализира фактическия състав на
чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание и размер, поради което на разглеждане подлежи своевременно
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. По
въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя, какъвто е и предявеният иск, съществува задължителна
практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/1977 г., според която същите се
7
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която
започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията
на правоимащите лица. Регресното право на застрахователя срещу деликвента
възниква по силата на закона – чл.274 КЗ /отм./, респ.чл.500 КЗ, а не от
застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се
е освободил от отговорност с факта на изплащане на
обезщетението. Погасителната давност за регресно вземане на застрахователя
в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати
обезщетение на третото лице започва да тече от момента, в който
прихващането е могло да се извърши /решение №35 от 09.07.2019 г. на ВКС
по т.д. № 1175/2018 г., I ТО/. В случая обаче прихващането е съчетано с
частично плащане, поради което следва да се приеме, че фактическият му
състав е завършен на датата на плащането - 20.04.2017г. Респективно това е и
датата, на която е възникнало регресното вземане на ищеца срещу прекия
причинител на щетата. Исковата молба е депозирана на 08.12.2020 г., т.е.
петгодишният давностен срок не би могъл да изтече.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, се явява основателен до пълния
претендиран размер, включващ главница от 4373,56 лв. и разноски за
ликвидация от 15,00 лв., последните дължими на основание чл.411, вр. чл.410
от КЗ.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С изглед изхода от спора по главния иск основателна се явява и
акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. С получаване на регресната покана -
20.11.2017г., ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи мораторна
лихва от посочения от ищеца по-късен момент - 08.12.2017г., съобразен с
тригодишния давностен срок, до предявяване на иска – 08.12.2020г., в размер
на 1337,30 лева, изчислен с електронен калкулатор. С оглед диспозитивното
начало искът следва да бъде уважен до претендираните 1337,13 лева.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски в размер на 620 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на хонорара е неоснователно, доколкото същият
не надхвърля съществено минималния размер по Наредба 1/09.07.2004 г.
(617.03 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение №262904/03.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 15732/2020 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№260186/22.03.2022г.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, да заплати „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, сумата от 620 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9