Р Е
Ш Е Н И Е
номер 54 20.06.2018
година
град ****
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тридесет и първи май 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ****
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 689 по описа на
съда за
2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Р.Р.Й., чрез адв. Н. ***, срещу П.П.М., с която
се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищцата
твърди, че през месец април 2014 г. била в близки отношения с ответника и
живели на съпружески начала, когато ищцата решила да закупи къща, в която да
живеят заедно. Твърди, че в деня на сделката 25.09.2014 г. ответникът я помолил
имотът да се води на негово име, тъй като имал намерение да тегли кредит и това
щяло да спомогне за одобрението на кредита от банката, като обещал в
последствие да си оправят финансовите взаимоотношения. Ищцата твърди, че на
25.09.2014 г. ответникът закупил следните недвижими имоти: 1. Дворно място,
находящо се в с. ****, община ****, цялото с площ от 978 кв.м. по скица и с
площ от 1125 кв.м. по нотариален акт от 1989 г., представляващо УПИ Х-76 в кв.
1, ведно с всички постройки, подобрения и приращения в имота, в това число и
двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1980 г., със ЗП от 104 кв.м.,
търпима постройка съгласно параграф 127, ал. 1 от ЗУТ; 2. Празно дворно място,
находящо се в с. ****, община ****, цялото с площ от 2540 кв.м. по скица и с
площ от 2210 кв.м. по нотариален акт от 1994 г., представляващо УПИ IX-75 в кв.
1, ведно с всички постройки, подобрения и приращения в имота. Твърди, че
средствата за закупуване на къщата били заплатени от нея, което било видно от
платежно нареждане от 25.09.2014 г., с което наредила сумата от 13800 лв. по
сметка на продавача ****. Твърди, че от тогава ответникът не проявил желание да
й прехвърли имота, нито й върнал лев от платените от нея суми за закупуването
на имота. Твърди, че ответникът я заблудил, като преди закупуването й казал, че
ще живеят там двамата, а преди около половин година я изгонил от къщата и
отказал дори да й върне багажа. Счита, че с това действие ответникът се е
обогатил неоснователно за нейна сметка, като е придобил къщата с двете дворни
места и следвало да върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването й, а именно със сумата от 13800 лв. Твърди, че били проведени
няколко разговора с ответника да върне сумата, но отговорите на ответника били
недружелюбни и не довели до резултат. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 13800 лв., с която
сума тя се обеднила, а ответникът се обогатил за нейна сметка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението. Представя писмена защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника П.П.М., чрез адв. З. ***, в който оспорва изцяло иска като
неоснователен. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че с
ищцата установили през месец август 2014 г. близки приятелски отношения, като в
последствие в началото на 2015 г. заживели заедно в дома му в с. ****, община ****,
****. Твърди, че в края на 2016 г. ищцата го напуснала и заминала да живее при
близките си в чужбина, като се върнала през месец април 2017 г. в дома му за
няколко дни, през които отношенията им се влошили поради това, че ищцата
откраднала документи от къщата му, включително и бележник със записки. Твърди,
че на въпрос защо го е направила, тя му отвърнала, че е родена в лъжовен месец,
месец април, и затова го лъже. Излага собствени фактически твърдения като
твърди, че с бившата си съпруга продали свой недвижим имот в гр. **** на
08.02.2012 г., обективиран в нотариален акт № 962/08.02.2012 г., като получил
сумата от 9715 евро, равняващи се на 19000 лв., което се виждало от преводно
нареждане от 08.02.2012 г. Твърди, че в последствие на 25.10.2013 г. изтеглил
кредит от банка в размер на 5265,32 евро, които съхранявал изтеглени в брой в
дома си, и започнал да търси имот в с. **** за закупуване. Твърди, че при
договарянето с продавача ****, от която били закупени посочените в исковата
молба имоти, последната поискала неизплатената част от продажната цена в размер
на 13800 лв. да й бъде заплатена в деня на сделката в брой. Твърди, че
приготвил парите в брой и отишъл в нотариалната кантора на нотариус **** в гр. ****
заедно с ищцата, която го придружавала като близък в онзи момент човек. Твърди,
че след подписването на нотариалния акт разбрал, че не може да заплати сумата в
брой на продавача, а следвало да се извърши по банков път. Твърди, че тъй като
ищцата имала открита сметка в ОББ й предал парите, за да отиде тя да ги преведе
по банкова сметка ***, след което ищцата отишла в банката, внесла парите в
своята сметка, превела ги на продавача по сделката и се върнала при нотариуса
да представи платежното нареждане. Твърди, че действително в началото на 2015
г. заживели заедно, но съжителството им продължило до месец април 2017 г., в който
период живели на семейни начала и нямали сключвани договори, в това число за
заем или наем. Поради това счита, че нито той се е обогатил за сметка на
ищцата, нито тя се е обеднила за негова сметка, тъй като независимо от
представеното платежно нареждане, нищо не било излязло от нейния патримониум.
Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представя писмена защита. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въпросът за допустимостта на иска е
разрешен с влязло в сила определение на въззивната инстанция и съгласно ч. 278,
ал. 3 ГПК съдът е длъжен да се съобрази с това, което пък изключва излагането
понастоящем на мотиви относно допустимостта на иска. Затова и съдът приема, че
искът е допустим и ще следва да се разгледа по същество за неговата основателност.
Фактическият състав, от който възниква
право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, включва следните кумулативни елементи: 1. обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2. обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго
лице; 3. липса на основание за обогатяването.
С протоколно определение от 31.05.2018 г.
е обявен за окончателен проектът на доклад по делото, с който на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че ищцата и ответникът са установили близки
отношения в периода между месец април и месец август 2014 г., които продължили
до средата на 2017 г.
Предвид отделените като безспорни
обстоятелства на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК ищцата следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е настъпило обедняване за нея –
намаляване на нейното имущество със сумата от 13800 лв., съответно
обогатяването на ответника със същата сума от 13800 лв.; че ищцата е превела на
25.09.2014 г. по банков път сумата от 13800 лв. на лицето **** за закупуване на
имот, който бил прехвърлен на името на ответника по силата на техни
договорености, които ответникът в последствие не изпълнил чрез прехвърляне на
имота на нея или връщане на парите; както и наличието на връзка между техните
неизпълнени договорености с обедняването и обогатяването.
По делото е
прието като писмено доказателство преводно нареждане от 25.09.2014 г. /л.6/, от
което е видно, че ищцата Р.Р.Й. е превела на лицето **** сумата от 13800 лв.
Като основание за превода е посочено покупко-продажба на имот.
Съответно
по делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 67 от 25.09.2014 г. /л.7/, том 4, рег. № 3493, нот.д. №
351/2014 г. на нотариус ****, от който е видно, че лицето **** е продала на
ответника П.П.М. *** с площ от 978 кв.м. и построена в него двуетажна жилищна
сграда и празно дворно място с площ от 2540 кв.м. за сумата от 15000 лв.
Извършената сделка е вписана в Служба по вписванията /справката на л.10/.
По
делото е прието като писмено доказателство извлечение от сметка на ищцата Р.Й.
/л.73-78/ за периода от 01.08.2014 г. до 30.09.2014 г., от което е видно, че на
21.08.2014 г. ищцата е получила на два пъти суми от лицето **** на стойност
съответно 6055 лв. и 18138 лв., след което се констатира на дата 24.09.2014 г.
теглене от сметката на сумата от 14000 лв. последвана от внасяне на дата
25.09.2014 г. на сума в размер на 12800 лв., след което на същата дата
25.09.2014 г. е извършен превод в полза на лицето **** в размер на 13800 лв. с
основание покупко-продажба на имот. За получените суми на дата 21.08.2014 г. по
делото е приета справка по лице от АВп /л.79/, от която е видно, че ищцата е
продала заедно с други две лица апартамент в гр. **** на лицето ****, от който
е получила на същата дата суми на два пъти.
По
делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 37 от 08.02.2012 г., том 1, рег. № 449, нот.д. № 35/2012 г. на
нотариус **** /л.41-42/, от който е видно, че ответникът П.П.М. и лицето ****
са продали на лицата **** и **** самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент в гр. ****, срещу цена от 19430 евро, като всеки от двамата
продавачи е получил по банков път сумата от 9715 евро. За установяване на
получената от страна на ответника П.М. сума от 9715 евро по банков път е прието
по делото платежно нареждане от 08.02.2012 г. /л.43/ и извлечение от сметка
/л.44-45/. От същото това извлечение от сметка е видно, че на следващия ден на
09.02.2012 г. ответникът П.М. е извършил банков превод в полза на лицето ****
със сума в размер на 5125,58 евро в равностойност на 10 000 лв. /видно от
титулната част сметката е във валута евро/. Същевременно от дадените обяснения
по реда на чл. 176 ГПК от ответника П.М. се установява, че на след изповядване
на сделката пред нотариуса на 08.02.2012 г. е дал в брой на лице, именувано ****,
сумата от 10 000 лв. Всъщност от банковото извлечение е видно, че името на
лицето е ****, а не ****, но това обстоятелство досежно името не е от значение
за спора, а важна информация носи обстоятелството, че паричната сума е
излезнала от патримониума на ответника. Прието е и кредитно досие /л.46/, от
което е видно, че ответникът е получил на 25.10.2013 г. кредит в размер на
5265,32 евро.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От разпита
на св. **** и **** се установява, че ищцата им споделяла, че искала да си
закупят с ответника имот в с. **** с получени пари от продажба на апартамента
на нейната майка. А от писмените доказателства се установява именно, че на 21.08.2014
г. ищцата е получила парични средства от трето лице за продажба на апартамент в
гр. ****. От показанията на свидетелите и от писмените доказателства се
установява, че собствеността върху закупената къща с двор в с. **** е била
прехвърлена само на ответника П.М.. Установява се, че към онзи момент есента на
2014 г. ищцата и ответникът са живее на семейни начала, имали са много добри
отношения и са планували бъдещите си съвместни отношения като семейство, като в
това число е взетото от тях решение да закупят по-голяма къща в с. ****, тъй
като къщата, в която са живели до тогова била малка. Ищцата Р.Й. споделяла на
двете свидетелки, че е вложила получените парични средства от продажбата на
апартамента в гр. **** в ново закупената къща в с. ****. Установява се, че двете
свидетелки са критикували ищцата защо къщата е прехвърлена по документи само на
ответника, а тя не фигурирала като собственик.
От
показанията на св. ****, които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед нейната евентуална заинтересованост в полза на ответника и
съпоставени с останалите събрани доказателства, се установява, че преди около 5
години е работила в центъра на гр. ****, където имало банка и няколко пъти
ходила с баща си /ответника/, за да оправят документи той да изтегли кредит за
закупуване на къща. За изтеглянето на кредит от страна на ответника са налични
по делото писмени доказателства – кредитно досие /л.46/, от което е
видно, че ответникът е получил на 25.10.2013 г. от „Юробанк България“ АД кредит
в размер на 5265,32 евро. Видно от извлечението на ответника от банковата му
сметка в „ПИБ“ /л.44-45/, че от края на 2012 г. и насетне салдото по сметката
му е било под 50 евро, т.е. не е имал налични авоари. Свидетелката ****
посочва, че баща й имал преди това парични средства от продажбата на апартамент
в гр. ****, но пък се установи по делото, че тези парични средства са
прехвърлени на третото лице **** /10 000 лв. или 5125,58 евро/, а другата част
от паричните средства ги е прехвърлял в друга банкова сметка ***. Свидетелката ****
посочва, че баща й имал по-малката къща от около 5 години, но не била сигурна в
това. От показанията на св. **** се установява също, че прехвърлителката по
процесната сделка **** е искала цената за имота в с. **** да й бъде предадена
на ръка, но след това се оказало, че суми над 10 000 лв. не можело да се
предават в брой и следвало да се преведат по банков път. В показанията св. ****
посочва, че не е присъствала на сделката, но знае от баща й, че той дал сумата
от 13800 лв. на ищцата, за да ги внесе по банков път на продавачката, а преди
това бил дал 1200 лв. капаро на продавачката.
От
съвкупния анализ на писмените и гласните доказателства, особено при съпоставяне
на показанията на св. **** и извлечението от банковата сметка на ищцата /виж
л.78 от делото/, може да се направи обосновано заключение, че ищцата Р.Й. е
изтеглила на 24.09.2014 г. от банковата си сметка сумата то 14 000 лв., като
няма друга обоснована причина на тази дата да се изтегли точно такава по размер
сума, освен да бъде използвана за закупуване на имота на следващия ден, чрез
предаване на сумата в брой на продавача ****. Освен това е видно, че на следващия
ден 25.09.2014 г., в деня на изповядване на сделката при нотариус, ищцата е
внесла обратно по сметката си сумата от 12800 лв., с 1200 лв. по-малко от
изтеглените предходния ден, и на същия ден 25.09.2014 г. е превела сумата от
13800 лв. по банкова сметка ***. Тук ще се отбележи, че ищцата Р.Й. е внесла на
следващия ден обратно в банковата си сметка точно с 1200 лв. по-малко, именно
колкото посочи св. **** да са били дадени като капаро на продавача за
извършената сделка. От всичко изложено до тук следва извод, че ищцата от
собствените й парични средства в банковата й сметка в ОББ е заплатила изцяло на
продавача **** цената за продадения апартамент в размер на 15000 лв. – първо е
предала 1200 лв. капаро и след това е превела по банков път сумата от 13800 лв.
Какви са вътрешните отношения между ищцата и ответника към онзи момент, за да
бъде прехвърлена собствеността върху имота на ответника, а не на ищцата,
остават извън предметния обхват на делото, тъй като никоя от страните не твърди
да са имали финансови взаимоотношения /дарение, заем или друга сделка/ във
връзка с това. Всички тези техни решения са били взети на плоскостта, че са
живели на семейни начала към онзи момент. Като резултат от всичко обаче е
видно, че имуществото на ищцата е намаляло със сумата от 15000 лв., а това на
ответника се е обогатило със стойността на закупения недвижим имот в с. **** на
25.09.2014 г. за сумата от 15000 лв., без да се твърди от страните или да се
доказва съществуването на основание за това имуществено разместване.
В
доклада по делото беше указано на ответника, че при установяване на тези
обстоятелства, той следва да докаже наличието на правно основание
за обогатяването си за сметка на обедняването на ищцата. Това както се посочи вече не беше сторено по делото и
поради това съдът приема, че същият се е обогатил със сумата от 15000 лв.,
стойността на закупения имот, с която стойност е обедняло имуществото на
ищцата.
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че ответникът следва да върне на ищцата
сумата, с която се е обогатил, до размера на по-малката сума между обедняването
и обогатяването, които пък в случая са идентични по стойност. Тъй като ищцата
претендира сумата от 13800 лв. и тъй като гражданския процес е диспозитивен,
т.е. съдът се произнася в рамките на претендирания размер, то следва да се
уважи изцяло иска за сумата от 13800 лв. като се осъди ответника да я заплати
на ищцата.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата разноските за производството, чиито общ размер възлиза
на сумата от 1452 лв. - заплатена държавна такса в размер на 552 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие от 04.09.2017 г. /л.5/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.Р.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 13800 лв.
(тринадесет хиляди и осемстотин лева), представляваща стойност на неоснователното
обогатяване на П.П.М., вследствие на придобитата собственост върху недвижим
имот въз основа на договор за покупка на имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 67 от 25.09.2014 г., том 4, рег. № 3493,
нот.д. № 351/2014 г. на нотариус ****, чиято цена е заплатената от ищцата Р.Р.Й.,
ведно със законната лихва от
10.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1452 лв. (хиляда
четиристотин петдесет и два лева), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – ****
в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: