Присъда по дело №21/2015 на Военен съд - Пловдив

Мотиви по нохд № 21/2015 г. по описа на Военен съд Пловдив

 

         ВОП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б. в това, че на 30.03.2013 г. около 15 часа в гр. К., ЖК „***”, до бл. 5 е управлявал МПС – л.а. марка „***”, модел *** с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+” с фабричен № ARSM – 0189 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението като счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, макар и в минимален размер, но с ефективно изтърпяване на същото.

         Подсъдимият не се признава за виновен.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият *** М.Й.Б. ***, постъпил на кадрова военна служба в БА на 08.06.2009 г. По време на службата си се проявил като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ. Имал добра лична дисциплина, не влизал в пререкания с колеги и команден състав. По време на службата си бил поощряван веднъж с „***”, веднъж с „***” и веднъж с „***”. Не бил наказван. Със заповед № 3-ЛС-25/09.05.2013 г. на командир в.ф. *** – К. бил освободен по взаимно съгласие от КВС и зачислен в запаса.

До момента подсъдимият не е осъждан. Има наложени възпитателна мярка и административно наказание, както следва:

1. Казанлъшки РС, с присъда № 125Б/05.10.1998 г. по НОХД № 394/98 г. на основание чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, на осн. чл. 61, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като на основание чл. 61, ал. 2 от НК и чл. 13 от ЗБППМН му налага възпитателна мярка забележка. В сила от 04.11.1998 г.

2. АНД № 374/2012 г., с решение от 26.09.2012 г. на Военен съд – Пловдив, в сила от 12.10.2012 г. е признат за виновен по чл. 343В, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК освободен от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го лишава от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

На 30.03.2013 г., за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч., на КПП „***” в гр. К., на първокласен път І-5 на км. 199, като дежурни по КАТ, св. С. и св. Г. изпълнявали задълженията си по безопасност на движението с техническо средство „Трафик-радар ТR - 4D” с фабр. № 281. В един момент към тях от *** приближил лек автомобил марка „*** ***” с рег. № ***, управляван от подс. *** М.Й.Б.. Автомобилът се движил с около 120 км/ч, при ограничение 60 км/ч. на това място. Отпред на предна дясна седалка се возил св. В.П. – приятел на подсъдимия. Същия ден те били в с. ***, на колене на прасе, където подсъдимият употребил алкохол. Превишението на скоростта било констатирано от полицейските служители С. и Г. около 14:55 часа на 30.03.2013 г. Поради тази причина св. С. излезнал на пътното платно, като подал сигнал със „Стоп” палка по образец, за да спре автомобила за проверка. Подс. Б., виждайки подадения сигнал със стоп – палка, намалил скоростта на автомобила до изравняването си с полицейския автопатрул, след което увеличил рядко скоростта и продължил движението си, без да спре на подадения сигнал и преминал покрай КПП „***” на гр. К.. Свидетелите Г. и С. изключили и прибрали техническото средство „Трафик – радар” и последвали автомобила със служебния автомобил „***“ с ДК№ ***, като в бързината не изключили правилно „трафик-радара” и той не запаметил показанията на засечената скорост, с която се движел автомобила, управляван от подсъдимия. Около 15:00 ч. полицейските служители Г. и С. установили преследвания автомобил до бл. № *** в ж.к. „***” на гр. К., до гаражни клетки, където същият извършвал маневра на заден ход. Полицейският автомобил спрял зад автомобила, марка „*** ***” и свидетелите Г. и С. извършили проверка на водача на автомобила и пътника в него. Установили, че водач на автомобила е подс. *** Б., а пътника до него бил св. В.П.. В хода на проверката по установяване на самоличността на лицата и документите, които имат, на полицаите им направило впечатление, че подсъдимият им мирише силно на алкохол и дори трудно стои на краката си, като говорът му бил завален и движенията не били добре координирани. Поради тази причина полицаите решили да тестват подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол. Тестването било извършено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен № ARSM-0189, като пробата отчела 1,54 промила алкохол. Всъщност се наложило на няколко пъти подсъдимият да издишва въздух в апарата, за да може да се появят каквито и да било показания. Самият принцип на работа на техническото средство изисква определено количество издишан от лицето въздух за определено време, за да може резултатът от тестването да е правилен. В крайна сметка подсъдимият разбрал какво се изисква от него и изпълнил правилно процедурата по тестването, като показанията на апарата наложили да му бъде издаден и връчен талон за медицинско изследване, но той собственоръчно написал, че отказва да даде кръвна проба.

На подсъдимия бил съставен АУАН с №1191/30.03.2013 г., за това, че не е спрял на подаден сигнал със „Стоп” палка, че управлява МПС по републиканска пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса и че управлява МПС след употреба на алкохол, че не ползва предпазен колан и че управлява МПС, след като е лишен по административен ред от това право.

Техническото средство – „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен   № ARSM-0189 към дата 30.03.2013 г. било техническо изправно, което е видно и от приложените по делото писмени доказателства – л. 62, том I от ДП.

В паметта на техническо средство „Трафик-радар ТR - 4D” с фабр. № 281, липсвали данни за скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил поради обстоятелството, че същата не била запаметена поради неговото неправилно изключване.

Видно от заключението на техническата експертиза на л. 25-34, том II от ДП при средна скорост за движение от 50 км/ч времето необходимо на лекия автомобил, за да измине разстоянието от КПП *** в гр. К. до бл. *** на ЖК „***” в гр. К. е 2,46 мин. При средна скорост на движение от 70 км/ч времето, за което се изминава същото това разстояние, което разстояние е 2,3 км, е 1,58 мин. Иначе казано, вижда се от заключението на експерта, а и това е логиката на нещата, че колкото по-бързо е движението на автомобила, толкова по-кратко е времето, за което се изминава това разстояние.

Съпоставката на това време с установения час, в който е подаден сигнала със стоп плаката, а именно 14:55 часа, времето на обаждане от страна на подсъдимия по телефона – 14:58 часа, както и технологично необходимото време, необходимо за проверка на водача и спътника му, за подготовката и тестването с Алкотест, до времето на извършеното тестване в 15:26 часа показва, че тези интервали са съвместими и действията на двамата полицейски служители Г. и С. са възможни и реално осъществими в посочените интервали време.

Видно от заключението на извършената техническа експертиза на л. 37-47 от ДП, от техническа гледна точка обективните условия за възприемане на возещите се на предните седалки водач и пътник в л.а. марка „***“,  модел *** , с номер ***, движещ се със скорост между 40 км/ч до 60 км/ч при странично разстояние от 3 метра между преминаващия автомобил и наблюдаващите го полицаи през деня към 14:55 часа, е позволявало да бъдат наблюдавани, възприети и конкретизирани през предното обзорно стъкло и през стъклото на предна дясна врата, както водача, така и пътника на автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели С., Г., Г., М., Б., П., както и отчасти от показанията на свидетелят П., а така също и от приложените по делото писмени доказателства и извършените експертизи, от извършените огледи с приложените към тях фотоалбуми, от проведените следствени експерименти и приложените към тях фотоалбуми.

Съдът кредитира показанията на св. С., Г., Б., Г., М. и П., тъй като тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, техните показания са логични, допълват се взаимно, кореспондират помежду си, свидетелите имат ясен спомен за случилото се и всеки един от тях пресъздава със свои думи събитията, на които е бил очевидец. В техните показания не се наблюдава никакъв стремеж към изопачаване, а същите звучат логично и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, а именно с писмените доказателства и с извършените по делото следствени експерименти и огледи.

Съдът кредитира заключенията на експерта, тъй като същите са изготвени с необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката, изготвени са компетентно и не възниква никакво съмнение за тяхната правилност, като освен всичко останало заключенията на експерта се подкрепят от показанията на свидетелите С. и Г., а така също се потвърждават и от приложените по делото фотоалбуми, а също и от приложените към самите експертизи фотоснимки от вещото лице.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. П. само в частта им, в която разказват какво се е случило от момента на пристигането на полицейските служители при тях до момента, в който при тях е пристигнал св. Б.. В тази им част те се подкрепят и от показанията на св. С. и Г.. Видно от обясненията на подсъдимия, двамата със св. П. са изчаквали дълго време – около 30 минути, в близост до бл. *** на ж.к. ***, като през това време при тях не е имало полицаи. Св. П., който по думите му и според обясненията на подсъдимия, до този момент бил управлявал автомобила, се бил разтреперал от случилото се, поради което седнали на беседка и пушили цигари, след което отишли и си купили бира от магазина на св. Г.. След това отново се върнали на беседката да пушат и да пият бирата. Междувременно, видно и от представените разпечатки от мобилните оператори, в 14:58 ч., подсъдимият се обадил на св. Б. от телефона на св. П.. В 15:13 ч., пак от същия телефон, подсъдимият говорил и със св. ***. В 15:26 ч. подсъдимият за втори път звъннал на св. Б.. При първото обаждане в 14:58 ч., според св. Б., подсъдимият само поискал от него да отиде при тях, без да му обяснява къде точно се намират в гр. К., за да прибере автомобила в гаража. На това св. Б. отговорил, че не е възможно да го направи по-рано от 30 мин., тъй като има гости. Разговорът продължил 86 сек. При второто обаждане подсъдимият казал на св. Б., че полицаите са при тях и му обяснил къде точно се намират, за да отиде и да взима колата, което в крайна сметка Б. сторил. След обаждането до ***, но преди второто обаждане към Б., подсъдимият и св. П. решили да се прибират сами, по техни думи, като отново зад волана седнал св. П.. При извършването на маневра, за да обърне автомобила на 180 градуса, в близост до гаражи пред бл. *** в ж.к. ***, св. П. не се справил с маневрата, тъй като, от една страна бил неправоспособен водач и няма опит зад волана, и второ – тъй като блокирал скоростите на автомобила. Поради това, според обясненията на подсъдимия, подкрепени в тази им част и от показанията на св. П., двамата си разменили местата, като подсъдимият седнал на шофьорската седалка, за да може да отстрани възникналия проблем при превключването на скоростите на автомобила ***. Самият автомобил е с автоматична скоростна трансмисия и по думите на подсъдимия е създавал проблеми понякога при превключването на предавките от движение „напред“, „паркинг“ и „задна“. В този момент двигателят на колата е работел и подсъдимият, видно и от показанията на св. П. в тази им част, се опитвал да превключи скоростите и да постави скоростния лост в положение „движение на заден ход“. Впрочем това твърди и подсъдимият, като обясни в съдебно заседание и по какъв начин става отблокирането на скоростите, а именно чрез превключване от една на друга позиция на скоростния лост, за да може да се отблокират скоростите. В този именно момент на мястото пристигнали и св. Г. и С., които забелязали, че подсъдимият е на мястото на водача, а св. П. е на предна дясна седалка, а двигателят на автомобила работел. След пристигането на полицаите подсъдимият загасил двигателя и излезнал от колата си. Тези обяснения на подсъдимия и показанията на св. П. в тази им част се подкрепят и от показанията на свидетелите Г. и С., които са единодушни в това, че при пристигането им с полицейския автомобил до бл. *** на кв. ***, подсъдимият не само е бил на шофьорската седалка, но и че автомобилът в този момент се е движил леко на заден ход.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на св. П. в останалата им част, тъй като те не звучат логично и се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Видно от проведения следствен експеримент на 10.10.2014 г. – л. 132-135, том I от ДП и следствения експеримент на л. 140-143, том I от ДП, ведно с приложените към тях фотоалбуми се вижда, че и при 40 км/ч и при 60 км/ч е било възможно по време на преминаването на автомобила от мястото на подаване на сигнал със „Стоп“ палка ясно могат да се различат в автомобила кой е водач и кой е пасажер до него, при това от разстояние 10 метра в посока *** преди мястото на подаване на сигнала със „Стоп“ палката. Отделно от това, видно от показанията на свидетелите С. и Г., свидетелят С. е излезнал на пътното платно, за да подаде сигнал със „Стоп“ палка и дори е помислил, че автомобилът ще спре, понеже е намалил скоростта си на движение. Вместо това обаче, автомобилът е намалил, минал покрай него, след което рязко подал газ и се отдалечил в посока гр. К.. Двамата свидетели са категорични в показанията си, че при преминаването на управлявания от подсъдимия автомобил покрай тях много ясно се е виждало хората вътре – водачът и пасажерът до него. Нещо повече, свидетеля С. познава подсъдимия покрай обстоятелството, че с неговия брат са били в един клас, а отделно от това живеят в един град, сравнително малък, което позволява и хората да се познават поне по физиономия. След отдалечаването на автомобила *** двамата полицейски служители тръгват веднага със служебния автомобил *** да го преследват и видно от показанията на С. и Г. почти не са го изпускали от поглед. По техни думи са се движили зад преследвания автомобил на разстояние от 50 до 100 метра и не са го губили от погледа си за повече от 5 до 30 сек. Зрителният контакт с преследвания автомобил е бил нарушен само в момента, в който този автомобил рязко завива надясно в началото на гр. К., за да навлезе в кв. „***”. Полицейският автомобил го последва и отново установява контакт с преследвания автомобил веднага след като са завили в същата улица надясно, за да навлезнат и те в квартал „***”. Малко след това забелязват как автомобилът завива наляво в междублоковото пространство на бл. *** в квартала. Докато те стигнат до това междублоково пространство, виждат как преследвания автомобил вече е с лице към една от гаражните клетки и извършва маневра движение на заден ход. В този момент полицейският автомобил спира зад автомобила *** и го принуждава по този начина да преустанови движението си. От изложеното става ясно, че няма как да бъде споделена защитната версия на подсъдимия, поддържана от св. П., че около 30 минути са били изминали, откакто са паркирали до бл. *** в квартал „***“, до пристигането на полицейските служители. Няма как да се сподели неговата теза, че през тези 30 минути той не само е провел 3 разговора по телефона, 2 от които към св. Б. и един към св. П, като първото обаждане е било към св.Б. в 14:58 ч, а в 15:13 ч. към св. *** и в 15:26 ч. към св. Б., ами и са ходили до магазин за хранителни стоки, от където са си взели бира и са пили бира и пушили цигари. Впрочем подсъдимият твърди, че от магазина, в който са си купили бирата с продавач възрастна жена, а именно св. Г., хладилникът за бира се падал вляво от вратата. Тези негови обяснения се опровергават категорично от самата св. Г., която макар и да няма спомен подсъдимият да е ходил на инкриминираната дата в магазина за бира, посочва, че хладилникът за бира е вдясно като се влезе от входната врата. Отделно от това версията на подсъдимия за наличието на проблем с превключването на скоростите на автомобила му, се поддържа само и единствено от него и от св. П., който обаче не е правоспособен водач на МПС. В същото това време, св. Б., който е приятел на подсъдимия и по професия е автомонтьор, е извършвал периодични технически ремонти по автомобила на подсъдимия. Този свидетел твърди, че по автомобила на подсъдимия Б. действително е имало технически проблеми, но те са се изразявали в това, че автомобила сам се е заключвал и отключвал, горния люк сам се е отварял и после нямало как да се затвори. По време на шофиране е правил проблем със загуба на електрически ток. Никога обаче, според свидетеля Б., автомобилът не е правил проблем с превключването на автоматичните скорости. Отделно от казаното, видно от заключенията на експерта, при скорост от 50 км/ч, времето, необходимо за стигане на автомобил от мястото на подаването на сигнал със „стоп-палка“ до бл. *** на ж.к. ***, е само 2 мин  46 сек., като това време намаля, колкото по-висока е скоростта на движение на автомобила. Установено е времето, в което подсъдимият е бил тестван за алкохол и това е станало в 15:25 ч., което се вижда от приложения по делото в оригинал АУАН №***, респ. в 15:26 ч., както е отразено в паметта на апарата “Алкотест-дрегер“ – л. 61., т. 1 ДП. В 15:35 ч. е бил издаден талона за медицинско изследване. За времето от 14:55 ч. до момента на тестването с апарата “Алкотест-дрегер“, описаните от двамата свидетели С. и Г. действия са напълно възможни и реално осъществими в посочения времеви интервал. Няма и обективна пречка преди пристигането на полицейските служители подсъдимият да е успял да се обади по телефона на св. Б. първия път в 14:58 ч., преди пристигането на полицаите, тъй като обективно е имал време за това, а и продължителността на разговора е била само 86 сек.

Съдът не дава вяра и на показанията на св. ***. От една страна, този свидетел не е очевидец на станалото и показанията му се явяват производни, като възпроизвеждат основно казани пред него думи на подсъдимия, тъй като въпросния ден са разговаряли поне пет-шест пъти. От друга страна неговите показания относно това кой е управлявал автомобила на връщане в гр. К. не намират опора в останалите доказателства по делото, посочени по-горе, от които стана ясно, че не св. П., който е и неправоспособен водач, а именно подсъдимият е човека, управлявал собствения си автомобил на прибиране от с. ***. Не на последно място следва да се има предвид и това, че този свидетел и подсъдимият са приятели и е обясним стремежа на свидетеля с показанията си да се опита да помогне на Б. в един криворазбран опит от приятелско рамо, дори и с цената да спести част от истината.

Съдът намира, че от доказателствената съвкупност по делото следва да бъдат изключени двата следствени експеримента, извършени на 18.09.2013 г. на л. 106-108, том I ДП и от същата дата на л. 118-120, том I от ДП, ведно с изготвените към тях фотоалбуми, тъй като в тези два следствени експеримента участващият автомобил на мястото на автомобила на подсъдимия е бил полицейски автомобил с марка „***”. Този автомобил е коренно различен от автомобила, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата, поради което няма как тези два следствени експеримента да бъдат приобщени към доказателствения материал, тъй като от вида и марката на превозното средство, при сравнително еднакви други показатели, зависи зрителния ъгъл, от който се възприема разположението на возещите се в автомобила, а при различен зрителен ъгъл, поради различието в превозното средство, се стига и до различен начин на пречупване на светлината, което ясно личи от приложените към следствените експерименти фотоалбуми. А пречупването на светлината и променения зрителен ъгъл водят и до различен начин на възприемане на возещите се лица. Освен това, видно от представената справка на л.89, том II от ДП от БАН НИМХ – филиал П., на инкриминираната дата 30.03.2013 г. за времето от 14 до 16 часа в района на гр. К. е имало 10 бала облачност, което означавало напълно покрито с облаци небе. Тези два следствени експеримента обаче, първо са били проведени в различен час и второ и по-важно, по време на тяхното извършване атмосферните условия са били слънчево време, което от своя страна също допълнително се отразява както на зрителния ъгъл, така и на пречупването на светлината в стъклата на преминаващ автомобил.

Също така от доказателствената съвкупност следва да бъде изключен и протоколът за следствен експеримент на л. 127-131, том I от ДП извършен на 19.11.2013 г. Видно от протокола за следствен експеримент, автомобила на подсъдимия не са могли да го отворят, за да проведат следствения експеримент, тъй като по сведения на самия подсъдим е имал проблем с електрониката и не е можел да отключи вратите.

Вън от горното, дори и да се приеме за вярна тезата на подсъдимия, че той се е качил в автомобила си само за да провери и да отстрани евентуалното наличие на технически проблем по автомобила, свързан с невъзможността на св. П. да превключи скоростите на автоматичната трансмисия, то това не променя нищо от правната квалификация и съставомерността на извършеното от Б. деяние. От събраните по делото доказателства не се установи подсъдимият да е употребявал алкохол пред полицейските служители след тяхното пристигане до бл. *** в ж.к. *** до момента, в който са го поканили да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Напротив, от показанията на св. Г. и С. се установи, че след излизането на подсъдимия от автомобила от страната на шофьора, където се е намирал до този момент, на тях им е направило впечатление, че той  лъха на алкохол и дори трудно стои на краката си, с некоординирани движения и завален говор. Точно поради тази причина те решили да го тестват с техническо средство за употреба на алкохол. От показанията на свидетелите С., Г., П. и от обясненията на самия подсъдим става ясно, че в момента на пристигането на полицаите със служебния автомобил и спирането зад автомобила на подсъдимия, именно подсъдимият е този, който се е намирал зад волана на колата, установи се, че двигателят е работел, че подсъдимият се е опитвал да превключва скоростите на автоматичната трансмисия, а според показанията на Г. и С. автомобилът дори се е движел леко на заден ход. Подсъдимият е седнал на мястото на водача с ясното съзнание, че е употребил алкохол, с ясното съзнание и намерение да помогне на св. П. и да превключи скоростите на автомобила, т.е. извършил е активни действия с механизмите и приборите на превозното средство, с цел привеждането на автомобила в движение. Иначе казано, дори и автомобилът в този момент да не се е движил на заден ход, както твърдят свидетелите С. и Г., а да е бил в покой, това е без значение, тъй като поведението на дееца е било активно и е било насочено към привеждането на автомобила в състояние, което му позволява да се движи, като не без значение е и обстоятелството, че в момента, в който е извършвал тези действия, двигателят на превозното средство е работел, или с други думи подсъдимият в този момент е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Относно съдържанието на понятието управление има непротиворечива и константна съдебна практика, поставена с пилотното решение по този въпрос – ППВС 1/83 г. по нд №8/82 г. - т. 2, което е актуално, не е загубило своето значение и е напълно относимо към настоящия казус.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:

На 30.03.2013 г., около 15:00 часа, в гр. К. в ж.к. „***” до бл. *** е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „***” *** с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен № ARSM-0189 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се определи при балансиращи обстоятелства. От една страна, като смегчаващи обстоятелства следва да се имат предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. По време на службата си се е проявявал като изпълнителен и дисциплиниран боец, не влизал в пререкания с колегите си, не е наказван, а  само е награждаван. Като приятел е човек, на когото може да се разчита. Семеен е, в затруднено материално състояние, търси си работа. От друга страна обаче, като отегчеващи обстоятелства, следва да се отчете обстоятелството, че до момента подсъдимият има множество нарушения на правилата за движение, включително и спрямо него е намирала веднъж вече приложение разпоредбата на чл. 78а НК, отново за престъпление по транспорта. Видно от приложените по делото писмени доказателства, подсъдимият има трайно изградени навици към неспазване на правилата за движение, като системно и упорито ги нарушава. В това отношение показва един устойчив модел на поведение. Най-честите нарушения, допускани от него, са идентични на настоящото престъпление – управлява МПС след употреба на алкохол, управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред, не спира на подаваните му сигнали със „Стоп“ палка, както и в настоящия случай, а напротив, увеличава скоростта и прави опити всеки път да се укрива. С други думи подсъдимият се разкрива като една личност със завишена степен на обществена опасност, тъй като този вид престъпления, а именно управлението на МПС след употребата на алкохол, често стават причина за причиняването на далеч по-сериозни съставомерни последици и най-често именно употребата на алкохол провокира извършването на други престъпления по транспорта. Касае се до престъпление с висока степен на обществена опасност, независимо от размера на предвидената за него наказателна отговорност. Това е едно престъпление, което, за съжаление, е често срещано в съвременната действителност. Реална е опасността да се застраши в това състояние сигурността на останалите участници в движението. Това, че в конкретната ситуация не са настъпили и други съставомерни последици е само и единствено въпрос на случайността, а не на трезвата преценка на подсъдимия. Липсва у подсъдимия каквато и да било следа от разкаяние за стореното. Същият и към настоящия момент продължава да не осъзнава последиците на извършеното от него престъпление. Отделно от казаното с поведението си подсъдимият е допуснал и тежко нарушение на военната дисциплина. В случая, предвид изложеното, най-справедливото наказание за подсъдимия би било лишаване от свобода в размер на шест месеца. По този начин в най-пълна степен биха се постигнали целите на наказанието и особено що се касае до възпитателното и предупредителното въздействие върху другите членове на обществото. Както е посочено в решение № 526 от 15.01.96 г. по нд № 427/95 г. на ВС на РБ – І н.о., целите на наказанието са две – индивидуалната и генералната превенция. При това в посоченото решение е отразено, че основната цел на наказанието е общата превенция, а личността на дееца е един втори, допълнителен фактор, имащ значение при избора на наказанието. Това в никакъв случай обаче не следва да се отразява при преценката от съда при определяне на конкретно наказание за конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. /В този см. и Решение 528/93 г. по нд  № 377/93 г. на ВС на РБ – І н.о./ Именно тази конкретна преценка мотивира настоящия съдебен състав да приеме, освен посочения вече размер на наказанието лишаване от свобода, че в случая по отношение на подсъдимия са налице условията по чл. 66 НК.

Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му наказание не надвишава три години, то съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият да търпи ефективно това си наказание, а ще следва, на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Макар и с отлагане изпълнението на наказанието, съдът счита, че с условното осъждане подсъдимият ще има възможност да преосмисли своето поведение до момента и ще си даде ясна равносметка на стореното, за да може за в бъдеще да се поправи към спазване на законността в страната.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от три години. В случая, изложеното относно обществената опасност на деянието и дееца мотивираха настоящия съдебен състав да определи този размер на наказанието лишаване от правоуправление. Не без значение е и обстоятелството, че до момента на няколко пъти по административен ред, включително и с цитираното по-горе решение на Военен съд Пловдив, са му били налагани наказания лишаване от правоуправление, последното от които е за срок от десет месеца, което явно обаче отново не се е оказало достатъчно да мотивира дееца да се въздържа от управление на МПС, да не говорим пък след употребата на алкохол.

Граждански иск няма предявен.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред, пълно незачитане на правилата за движение.

Подсъдимият следва да заплати по сметка на РС „Военна полиция“ – Пловдив сумата от 255 лв. разноски по воденето на делото, както и следва да заплати в полза на държавата, по сметка на Военен съд Пловдив, сумата от 100 лв. разноски по воденето на делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

08.04.2015 г.                                      ВОЕНЕН СЪДИЯ: