Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260 190 Дата 29.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 9 юни 2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 215 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260157/02.12.2020
г., постановено по т. д. № 728/2017 г., Пловдивският
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ..., да заплати
на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., обща сума в
размер на 201 075.79 лева, от която:
154
362.64 лева (32 690,64 лв. + 87 310 лв. + 34 362 лв.) – главница,
представляваща задължения на О.П. към дружество „И. – и.” АД във връзка със сключен между тях договор № .../...
г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията
на гр. П., съобразно
проведена обществена поръчка № ..., които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Я. Б., рег. № ... на КЧСИ по
изпълнително дело № .../... г.;
9
969.74 лева – лихва върху главницата от 32 690,64 лв., дължима за периода от
01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;
26
627.13 лева – лихва върху главницата от 87 310 лв., дължима за периода от
01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;
10
115,79 лева – лихва върху главницата от 34 362 лв., дължима за периода от
08.01.2015 г. до 01.12.2017 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
04.12.2017 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 13 853.04 лв. – разноски по
делото.
В
тази част решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
страната на ответника:
„И. – и.“ АД, ЕИК ... и
Н.Г.Е.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „И. – и.“ АД, ЕИК ..., да заплати на О.П. БУЛСТАТ ..., сумата, с която дружеството се е
обогатило неоснователно в размер на 67 052.64 лв., от които
32 690,64 лв., платени по банкова
му сметка на 30.04.2014 г. и
34 362 лв., платени по банковата
му сметка на 08.01.2015г.,
ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на обратния иск – 22.12.2017 г. до
окончателното плащане,
ведно със сумата от 3 132.11 лв. – разноски по делото по
уважения обратен иск,
ПРИ
УСЛОВИЕ че О.П. изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по
първоначалния иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.П. БУЛСТАТ
..., против Н.Г.Е., ЕГН **********,
обратен иск за връщане на сумата, която Общината му е изплатила поради грешка и
с която неоснователно го е обогатила, в размер на 87 310 лв., заплатени по
банковата сметка на депозитаря Р.
В. Д. – Б. на 30.04.2014
г. в полза на Н.Е. в качеството му на заложен кредитор“.
В осъдителната му част, относно посочената по-горе присъдена сума от
общо 201 075.79 лева, ведно с присъдените лихви и разноски, това решение се
обжалва от О.П. с подробни съображения за неговата
неправилност. Ответникът по жалбата „М.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна.
О.П. обжалва
решението и частта му, с която искът против Н.Г.Е. е бил отхвърлен, ответникът
по тази жалба също е на мнение, че тя е неоснователна.
Дружеството „И. – и.“ АД не е обжалвало решението в частта му, с която е бил уважен
предявеният от О.П. обратен осъдителен иск за сумата от общо 67 052.64 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата 22.12.2017 г. до окончателното плащане и 3 132.11
лева разноски.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
І. Относно исковете на „М.“ ЕООД по чл. 452,
ал. 3 ГПК, предявени против О.П.
Ищецът
„М.“ ЕООД е взискател по изп. дело № .../... г. на ЧСИ Я. Б., рег. № ...,
междувременно преобразувано в изп. дело № ... по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № ...,
а понастоящем отново преобразувано – вече с № ..., отново по описа на ЧСИ Я. Б.,
рег. № ....
Според
представеното в настоящата инстанция Удостоверение на ЧСИ Я. Б. с изх. №
1286/14.05.2021 г. (л. 87), изпълнителното основание, въз основа на което през
2013 г. е било образувано делото, е изпълнителен лист, издаден в полза на „М.“
ЕООД по т. д. № 1373/2013 г. на Софийски градски съд (л. 10). Солидарни длъжници
по това изпълнително дело са дружествата „И.“ АД и „И. – и.“ АД, а размерът
на дълга им към взискателя „М.“ ЕООД понастоящем продължава да е почти в размер
на сумата по изпълнителния лист – 459 532.53 лева, плюс вече платените
такси от общо 710.70 лева.
Но дъжникът
по изпълнителното дело „И. – и.“ АД е притежавал вземане срещу О.П. произтичащо
от сключения между тях Договор № ... от ... г. (л. 93 и сл.). На осн. чл. 450 и
чл. 507 ГПК, на датата 31.05.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил на О.П.
като длъжник на „И. – и.“ АД, редовно и съобразено със закона запорно съобщение (л.
12), с което е наложил запор върху точно и конкретно описаните в него вземания
на „И. – и.“ АД „по Договор № ... от ... г. за текущ ремонт
на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена
обществена поръчка № ...“.
Запорното
съобщение е получено в О.П. на датата 03.06.2013 г. (л. 13) и по този факт спор
няма. Първоначално отговорът на О.П. по чл. 508 ГПК (л. 14) е бил, че към
датата 03.06.2013 г. „ликвидни и изискуеми“ вземания на „И. – и.“ АД по посочения
договор няма, но след напомнянето (л. 15), че запорът се отнася и за бъдещи
вземания по този договор и искане на подробна справка за вече извършените по
него плащания, с Писмо изх. № 13 ЧСИ ... от 16.06.2015 г. (л. 16 и сл.) О.П. е
уведомила съдебния изпълнител, че плащанията по договора били приключени,
приложен е и опис на 11 плащания към „И. – и.“ АД по 11 бр. фактури.
Допълнително
О.П. като трето задължено лице, е изпратила до съдебния изпълнител и Писмо с изх.
№ .../... от 01.07.2015 г. (л. 18 и сл.), за още едно допълнително плащане към „И. – и.“ АД.
От справката
към Писмото с дата 16.06.2015 г. и от Писмото с дата 01.04.2015 г. се вижда, че
след датата 03.06.2013 г., на която О.П. бе получила запорното съобщение, в
полза на „И. – и.“ АД са били извършени следните плащания по
Договор № ... от ... г.:
- на датата 30.04.2014 г. е била платена сумата
от общо 120 000.64 лева по ф-ра № .../... г. като част от нея – сумата 32 690.64
лева е била преведена пряко по банкова сметка *** „И. – и.“ АД, а
остатъкът от 87 310.00 лева, също с погасителен ефект по отношение на „И. – и.“ АД, е бил
преведен не пряко, а на депозитар, в полза на заложен кредитор на това
дружество, по учреден особен залог с № ... и
- на датата 08.01.2015 г. е била платена
сумата 34 362 лева, отново преведена пряко по сметката на „И. – и.“ АД.
В
тази обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на исковата молба и
фактически неоспорена от ответника О.П. ищецът „М.“ ЕООД е предявил исковете по
чл. 452, ал. 3 ГПК, за плащане на посочените по-горе три суми, платени от третото
задължено лице О.П. на кредитора си „И. – и.“ АД, след връчване на запорното съобщение от 03.06.2013 г.:
- сумата 32 690.64 лева, платена на
датата 30.04.2014 г.;
- сумата 87 310.00 лева, също платена
на датата 30.04.2014 г. и
- сумата 34 362.00 лева, платена на
датата 08.01.2015 г.
1. По иска за плащане на сумата
32 690.64 лева, преведена на датата 30.04.2014 г. от О.П. пряко на нейния
кредитор „И. – и.“ АД.
1.1. По делото дори няма спор, че плащането е
извършено след връчване на запорното съобщение от 03.06.2013 г., а датата на която
съдебният изпълнител е изпратил това запорно съобщение, както и фактът, дали
окръжният съд е сгрешил при нейното изписване, са без никакво значение.
Удостоверението
на съдия изпълнителя с вх. № 263885/20.05.2021 г. (л. 87) установява, че към
настоящия момент непогасеният дълг на длъжника „И. – и.“ АД към
взискателя „М.“ ЕООД по изпълнителното дело е в размер на сумата 460 243.23
лева, търсената от ищеца сума (32 690.64 лева) не надвишава този дълг и е
в границите на обезпечения чрез запора материален интерес.
Трябва да е
ясно, че редовно връченото запорно съобщение валидно легитимира съдебния изпълнител да получи
сумата, за която третото задължено лице не оспорва, че дължи на своя кредитор
(длъжника на взискателя), а това означава, че в отношенията между третото
задължено лице и неговия кредитор (длъжника на взискателя) внасянето на сумата
по сметка на съдия изпълнителя (чл. 508, ал. 3 ГПК) има същия погасителен
ефект, какъвто би имало плащане, извършено на самия кредитор. При това редовността
на плащането, което третото задължено лице извършва на основанието по чл. 508,
ал. 3 ГПК, не зависи от действителността на запора и/или законосъобразността на
водения срещу неговия кредитор (длъжника на взискателя) изпълнителен процес: независимо
от основанието за последващо евентуално вдигане на запора или за прекратяване
на този процес, включително и поради недействителността на изпълнителното
основание, редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на
съдебния изпълнител остава незасегната, вж. изричната разпоредба по чл. 433,
ал. 5, предл. 2-ро ГПК.
Затова третото
задължено лице няма процесуална компетентност да оспорва чрез възражения против
плащането нито активната материална легитимация на взискателя, по чието искане
е бил наложен запора върху вземането, нито валидността на изпълнителното
основание, въз основа на което е било образувано изпълнителното производство. Щом
третото задължено лице не оспорва вземането на своя кредитор (длъжника на
взискателя), тогава запорното съобщение е безусловна заповед, която не подлежи
на преценка – както за основателността на запора, така и за размера на сумата,
която трябва да бъде внесена по сметката на съдия изпълнителя.
Изводът
е, че третото задължено лице не разполага с възможност за подобна преценка,
съответно и с такива възражения, не само при изпълнение на задълженията му по
чл. 508 ГПК, но и като ответник в иска по чл. 452, ал. 3 ГПК: извън неговия
интерес е да знае, каква точно сума при разпределението по чл. 460 ГПК евентуално
би била разпределена на ищеца (като на взискател или на присъединен кредитор),
за да ограничи основателността на предявената срещу него претенция за плащане,
само до размера на тази сума.
Затова
направените в процеса и поддържани от О.П. възражения за евентуално предходно
удовлетворяване на ищеца „М.“ ЕООД, като
взискател по друго изпълнително дело, различно от това, по което е бил наложен
процесния запор върху вземането на „И. – и.“ АД, както и за недоказан от ищеца размер на сумата, която би му била
евентуално разпределена в изпълнителния процес – като правно несъстоятелни – не
са подлежали на обсъждане.
1.2. Не е вярно, че плащането на сумата
32 690.64 лева, преведена на датата 30.04.2014 г. от О.П. пряко на „И. – и.“ АД, не било включено
в предмета на запорното съобщение от 03.06.2013 г., тъй като било плащане,
направено „след приключване изпълнението“ на Договор № ... от ... г.,
вземанията по който са предмет на запора. Времето на извършване на плащането не
го лишава от основание, нито може да подмени двустранно приетото от страните
основание, затова възражението е неоснователно.
1.3. В тази обстановка претенцията на ищеца „М.“
ЕООД е, сумата от 32 690.64 лева, която третото задължено лице О.П. е
платило след получаване на запорното съобщение от 03.06.2013 г. на кредитора си
„И. – и.“ АД (длъжника
на „М.“ ЕООД), да му бъде платена пряко нему.
Материално
основание за такова плащане, обаче няма.
Първо,
плащането по чл. 452, ал. 3 ГПК, не е обусловено от съществуваща материална облигационна
връзка между ищеца „М.“ ЕООД и ответника О.П. а от неизпълненото процесуално
задължение на О.П. по чл. 508, ал. 3 ГПК: в образуваното от „М.“ ЕООД
изпълнително дело № .../... г. на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., сега преобразувано с №
..., О.П. като трето задължено лице, вместо да плати по сметка на съдия
изпълнителя сумата 32 690.64 лева, на датата 30.04.2014 г. е платила тази
сума на длъжника по това изпълнително дело „И. – и.“ АД. И тъй
като съдия изпълнителят няма компетентност, чрез осъдителен иск да събира
сумите, които в нарушение на закона (чл. 508, ал. 3 ГПК) не са му били
преведени от третите задължени лица, с иска по чл. 452, ал. 3 ГПК, тази процесуална
компетентност е предоставена на взискателя и на присъединилите се кредитори – това
са лицата, които имат интерес, плащането по чл. 508, ал. 3 ГПК, да бъде фактически
извършено.
Второ,
ако третото задължено лице плати пряко на ищеца по чл. 452, ал. 3 ГПК, това
плащане няма да е противопоставимо на присъединилите се кредитори и – за събиране
на вземанията, с които те са се присъединили – могат на свой ред също да водят
искове по чл. 452, ал. 3 ГПК. Затова неизпълнението на определеното със закон
задължение по чл. 508, ал. 3 ГПК, може да бъде поправено не с непредвидено в
закона пряко (извън изпълнителното дело) плащане на взискателя, а само с
неговото точно изпълнение.
И
трето, взискателят би бил материално легитимиран лично да получи редовно
плащане от третото задължено лице само в два случая: ако вземането на неговия
длъжник, по реда на чл. 510 ГПК, му е било:
а) предоставено за събиране или
б) дадено вместо плащане.
В
случая по чл. 452, ал. 3 ГПК, не е налице нито една от тези две хипотези,
напротив, става въпрос за искане на ищеца, чието съдържание е определено от
закона: щом е предявен иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, тогава ищецът, който не може
да е друг, освен легитимиран „взискател или присъединил се кредитор“ във висящо
изпълнително производство, може да иска от третото задължено лице да изпълни само
онова плащане, което законът (чл. 508, ал. 3 ГПК) го е задължавал да изпълни, а
то не е изпълнило – да плати, но не пряко на ищеца, а по сметка на съдия
изпълнителя. Друго материално задължение третото задължено лице е нямало и не е
било длъжно да изпълнява, защото само плащането по чл. 508, ал. 3 ГПК, е можело
да го освободи от облигационната му обвързаност с неговия кредитор – длъжника
на ищеца. По същия начин, както след получаване на запорното съобщение, третото
задължено лице не е можело да плати пряко на кредитора на своя кредитор (пряко
на взискателя) така и при уважен иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, отново не може да
плати пряко на ищеца (на взискателя и/или на присъединилите се кредитори).
Затова
искането по чл. 452, ал. 3 ГПК, не зависи от способността на ищеца да го
формулира, Щом този иск е бил приет за основателен, тогава е процесуално
възможно ответникът да бъде осъден, да изпълни само по начина, предварително
посочен в разпоредбата по чл. 508, ал. 3 ГПК.
Заключението
е, че – в тази негова част – обжалваното решение ще следва да се отмени, а
предявеният от „М.“ ЕООД иск съответно се уважи, чрез осъждане на О.П. да
заплати търсената сума от 32 690.64 лева по сметката на съдия изпълнителя,
ведно с поисканата законна лихва, считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
Претенцията за плащане
на обезщетение за забавеното плащане на посочената сума от 32 690.64 лева,
представляващо законната лихва върху тази сума, начислена за предхождащия
предявяването на иска три годишен период от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г., което обезщетение е в
размер на сумата 9
969.74 лева,
също е основателна. Относно задължението да преведе сумата от 32 690.64 лева
по сметката на съдия изпълнителя, О.П. е в забава, която е настъпила с
изтичането на едноседмичния срок от извършеното на 03.06.2013 г. връчване на
запорното съобщение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 508, ал. 3 и ал. 1 ГПК) и
нарочна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в случая не е била необходима. Забавата е
настъпила от 11.06.2013 г., затова претенцията – като основателна – подлежи на
уважаване.
2. По иска за плащане на сумата 87 310
лева, преведена на датата 30.04.2014 г. от О.П. по сметка на депозитаря по
учреден от Н.Г.Е., като заложен кредитор на „И. – и.“ АД, особен
залог с № ....
Това плащане
е погасило част от вземането на „И. – и.“ АД към О.П. по ф-ра № .../... г., издадена и приета по сключения между тях
Договор № ... от ... г. за „текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на
територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № ...“.
Затова
съображенията на Апелативния съд са същите, както при плащането на сумата
32 690.64 лева, платена на датата 30.04.2014 г. по същата фактура, но
пряко на „И. – и.“ АД, вж. по-горе т. 1.1., за това плащане буквално се отнасят и
съображенията, посочени в по-горе в т. 1.2. Търсеното от ищеца плащане също не
може да бъде присъдено пряко нему, по въпроса съдът препраща към съображенията,
изложени по-горе в т. 1.3.
В случая,
остава да се добави само следното:
Никакво
значение за иска по чл. 452, ал. 3 ГПК няма, че плащането на сумата 87 310
лева е извършено от О.П. не пряко на кредитора „И. – и.“ АД
(длъжника на „М.“ ЕООД), защото това плащане е било в полза на „И. – и.“ АД, като длъжник
по изпълнителното дело, заведено от ищеца „М.“ ЕООД. Особеният залог, учреден
от „И. – и.“ АД в полза
на кредитора му Н.Г.Е., е бил вписан на датата 21.12.2013 г., което ясно личи
не само от регистрационния номер на особения залог – № ..., който номер е бил конкретно
посочен не само в Уведомителното писмо на заложния длъжник „И. – и.“ АД до О.П.
с вх. № .../28.04.2014 г. (л. 166) и в справката за плащане по ф-ра .../... г. приложена
в Писмото на О.П. до ЧСИ Я. Б. с изх. № Писмо изх. № ... от 16.06.2015 г. (л.
16 и сл.), но и буквално – от издаденото от Централния регистър на Особените
залози Удостоверение № .../...г., позиция № 8 (л. 184 и сл.), с което е било
установено, че вписването, учредено в полза на заложния кредитор Н.Г.Е., е
направено на датата 21.12.2013 г., в 13.54 часа.
Запорното
съобщение бе получено от О.П. на датата 03.06.2013 г., самият запор е бил
вписан в Централния регистър на особените залози на датата 19.06.2013 г. в
15.52 часа (вж. позиция № 6 от Удостоверението на ЦРОЗ). Затова няма съмнение,
че процесният запор, наложен по изпълнителното дело с взискател „М.“ ЕООД, е
бил противопоставим на последващо вписания на 21.12.2013 г. особен залог на
кредитора Н.Г.Е. (чл. 12, ал. 1 ЗОЗ).
Без никакво
значение за правата на ищеца е, че в съобщението за залога на вземане, което е
било изпратено от депозитаря Р. Д. – Б. и е било получено от О.П. с вх. № ...
от 13.03.2014 г. (л. 165), депозитарят наистина е допуснала грешка, като е посочила
датата на вписване на особения залог като „21.12.2012 г.“. Тази грешка обаче –
сама по себе си – не може да подмени реда и противопоставимостта на предходното
вписване по отношение на последващото и няма отношение към правата на „М.“ ЕООД
по чл. 452, ал. 3, във вр. с чл. 508, ал. 3 ГПК.
Затова и по
отношение на сумата 87 310 лева искът по чл. 452, ал. 3 ГПК, е бил
основателен и е подлежал на уважаване.
Заключението
е, че – в тази негова част – обжалваното решение също ще следва да се отмени, а
предявеният от „М.“ ЕООД иск съответно се уважи, чрез осъждане на О.П. да
заплати търсената сума от 87 310 лева по сметката на съдия изпълнителя, ведно с
поисканата законна лихва, считано от датата на предявяването на иска 01.12.2017 г. до
окончателното плащане на сумата.
Претенцията за плащане
на обезщетение за забавеното плащане на посочената сума от 87 310 лева,
представляващо законната лихва върху тази сума, начислена за предхождащия
предявяването на иска три годишен период от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г., което обезщетение е в
размер на сумата 26 627.13 лева, също е основателна. Относно задължението
да преведе сумата от 87 310 лева по сметката на съдия изпълнителя, О.П. е
в забава, която е настъпила с изтичането на едноседмичния срок от извършеното
на 03.06.2013 г. връчване на запорното съобщение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
508, ал. 3 и ал. 1 ГПК) и нарочна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в случая не е
била необходима. Забавата е настъпила от 11.06.2013 г., затова претенцията –
като основателна – подлежи на уважаване.
3. По иска за плащане на сумата
34 362.00 лева, преведена на датата 08.01.2015 г. от О.П. пряко на „И. – и.“ АД.
По този иск
съображенията на Апелативния съд са същите, както при плащането на сумата
32 690.64 лева, платена на датата 30.04.2014 г. пряко на „И. – и.“ АД, вж.
по-горе т. 1.1., за това плащане буквално се отнасят и съображенията, посочени
в по-горе в т. 1.2. Искането на ищеца, сумата по плащането да бъде присъдена
пряко нему, също не може да бъде уважено, по въпроса съдът препраща към
съображенията, изложени по-горе в т. 1.3.
Тук остава
да се добави само следното:
Няма
съмнение, че плащането е погасило вземане на „И. – и.“ АД към О.П.
по сключения между тях Договор № .../... г. за „текущ
ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно
проведена обществена поръчка № ...“ (л. 93 и сл.). Въпросното вземане е за
връщане на гаранция, внесена на 17.09.2012 г. от изпълнителя „И. – и.“ АД по
сметка на възложителя О.П. обезпечаваща не нещо друго, а точно изпълнението на
този договор (чл. 23, ал. 1). Затова е крайно несъстоятелно да се твърди, че задължението
на възложителя О.П. за връщане на гаранцията, внесена по договора, не било предмет
на този договор и така не попадало в обхвата на запорното съобщение, връчено на
О.П. на датата 03.06.2013 г.
Изводът е,
че по отношение на претенцията за плащане на сумата 34 362 лева искът по
чл. 452, ал. 3 ГПК, е бил основателен и е подлежал на уважаване.
Заключението е, че – в тази негова част – обжалваното
решение също ще следва да се отмени, а предявеният от „М.“ ЕООД иск съответно
се уважи, чрез осъждане на О.П. да заплати търсената сума от 34 362 лева
по сметката на Съдия изпълнителя, ведно с поисканата законна лихва върху тази сума, считано
от 04.12.2017 г. до окончателното и заплащане.
Претенцията за плащане
на обезщетение за забавеното плащане на посочената сума от 87 310 лева,
представляващо законната лихва върху тази сума, начислена за предхождащия
предявяването на иска период от 08.01.2015 г. до 01.12.2017 г., което обезщетение е в размер на сумата 10 115.79 лева, също е основателна. Относно задължението да
преведе сумата от 34 362 лева по сметката на съдия изпълнителя, О.П. е в
забава, която е настъпила с изтичането на едноседмичния срок от извършеното на
03.06.2013 г. връчване на запорното съобщение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
508, ал. 3 и ал. 1 ГПК) и нарочна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в случая не е
била необходима. Забавата е настъпила от 11.06.2013 г., затова претенцията –
като основателна – подлежи на уважаване.
4. Разноските.
Независимо
от размера на бъдещата сума, която ищецът би получил при разпределението по чл.
460 ГПК, съобразно изцяло защитения по делото материален интерес, на осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, О.П. ще следва да бъде осъдена, да заплати на
„М.“ ЕООД разноските, направени пред двете съдебни инстанции, в общ размер на
сумата 19 453.04 лева.
ІІ. Относно обратния иск, предявен от О.П.
против Н.Г.Е..
Претенцията
за връщане на платената сума от 87 310 лева е била предявена като дължима
на основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, но впоследствие, с
допълнителната искова молба (л. 245 и сл.), е поддържана като претенция за
връщане на платеното поради плащане по грешка (чл. 56 ЗЗД).
По
този иск е необходимо да се уточни, че процесуално основание да бъде предявен
като „обратен“, е нямало. Искът е самостоятелен, защото неговото разглеждане
изобщо не зависи от уважаването на първоначалния иск, предявен от „М.“ ЕООД
против О.П. за същата сума от 87 310 лева.
В
иска по чл. 452, ал. 3 ГПК, за ищеца е без никакво значение, дали след
връчването на запора третото задължено лице е платило пряко на своя кредитор
(длъжника на взискателя) или е платило на кредитор на своя кредитор. Извършеното
плащане, ако е било редовно, и в двата случая е действително за третото
задължено лице и е имало пряк погасителен ефект в отношенията му с неговия
кредитор (длъжника на взискателя). Плащането е недействително само в
отношенията между третото задължено лице от една страна и взискателя и
присъединилите се кредитори от друга, за тях плащането им е непротивопоставимо.
Последицата
е, че ако искът на взискателя по чл. 452, ал. 3 ГПК, бъде уважен и третото
задължено лице бъде осъдено, да плати дължимата сума по сметка на съдия
изпълнителя, тогава третото задължено лице, понеже е платило дълг на длъжника към
взискателя в изпълнителния процес, ще встъпи – до размера на платеното – в
правата на взискателя, като кредитор, към неговия длъжник в изпълнителния
процес (чл. 74 ЗЗД). И само в този случай обратният иск би бил допустим: ако е
предявен от ответника в иска по чл. 452, ал. 3 ГПК (третото задължено лице), но
само срещу длъжника на взискателя и не защото този длъжник се е неоснователно
обогатил (чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД), като въпреки запора е получил
плащане, а защото третото задължено лице – до размер на сумата, за която е
осъдено и е платило – е встъпило в правата на взискателя, като кредитор по вземането, за събиране на което е бил
образуван изпълнителния процес.
Казано
иначе, при уважаването на иска на „М.“ ЕООД, ответникът О.П. не може да иска
обратно сумата, която е била платена на Н.Г.Е. – това плащането е било действително
и с него валидно, до размер на сумата 87 310 лева, е бил погасен съществуващ
дълг на О.П. към „И. – и.“ АД. Както извършените след връчването на запора плащания
на О.П. пряко към „И. – и.“ АД са били действителни, така е действително и плащането
към Н.Е., направено за сметка на „И. – и.“ АД. Затова О.П. както няма основан на неоснователното
обогатяване обратен иск към своя кредитор „И. – и.“ АД, така
няма и същия иск към кредитора на „И. – и.“ АД Н.Е.. Обратният иск на О.П. може да е само към „И. – и.“ АД и то само
в качеството и на кредитор, който – до размер на платеното – е встъпил в
правата на „М.“ ЕООД към „И. – и.“ АД. Взискателят „М.“ ЕООД няма права към Н.Е., като кредитор
на неговия длъжник „И. – и.“ АД, затова и встъпилото в правата на „М.“ ЕООД трето
задължено лице О.П. няма такива материални права към Е., които биха могли да
бъдат защитени чрез привличането му като трето лице помагач в процеса по чл.
452, ал. 3 ГПК и съответно – с предявяването на обратен иск.
Само по себе
си, поддържаното от О.П. притезание по чл. 56 ЗЗД е било неоснователно.
Според ищеца,
„грешката при плащането“ се изразявала в заблудата му, че връчването на
запорното съобщение от датата 03.06.2013 г. било непротивопоставимо на особения
залог, учреден в поза на Н.Е. на по-късната дата 21.12.2013 г. Както и по-горе
в т. І.2. се каза, „грешката при плащането“ – може би – е била предизвикана от
Съобщението за залога на вземане (л. 165), в което депозитарят наистина е
допуснала грешка, като е посочила датата на вписване на особения залог като
„21.12.2012 г.“. Тази грешка обаче, не е направила задължението на О.П. към нейния
кредитор „И. – и.“ АД „чуждо
задължение“ по смисъла на чл. 56 ЗЗД и предпоставките за уважаване на иска са
липсвали.
Изводът в
крайна сметка е, че:
а) относно начина на уважаване на
първоначалните искове, обжалваното решение е неправилно и на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК, в тази негова част ще следва да се отмени, като исковете бъдат съответно
уважени, съобразно по-горе написаното и
б) относно отхвърления обратен иск на О.П.
против Н.Г.Е. решението е законосъобразен отговор на поставения по делото спор
и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното
препращане в тази им част (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския
окръжен съд.
ІІІ. Следва да бъде отбелязано, че при отхвърлената
въззивна жалба на О.П. по отношение на уважените първоначални искове на „М.“
ЕООД за сумата 32 690.64 лева, платена на датата
30.04.2014 г. и сумата 34 362.00 лева, платена на датата 08.01.2015 г.
и при липса на подадена от „И. – и.“ АД въззивна жалба срещу уважаването на предявения срещу
това дружество обратен иск, общо за сумата 67
052.64 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата 22.12.2017 г. до окончателното
плащане и 3 132.11 лева разноски, в
останалата му част Решение
№ 260157 от 02.12.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
728/2017 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
Затова Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И:
І. По исковете на „М.“ ЕООД ЕИК ..., против О.П.
БУЛСТАТ ...
1. ОТМЕНЯ
Решение № 260157 от 02.12.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд
по т. д. № 728/2017 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ..., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., обща сума в размер на 201 075.79 лева, от която:
154
362.64 лева (32 690,64 лв. + 87 310 лв. + 34 362 лв.) – главница,
представляваща задължения на О.П. към дружество „И. – и.” АД във връзка със сключен между тях договор № .../... г. за текущ ремонт на пътни
асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № ..., които са изплатени след наложен
запор от ЧСИ Я. Б., рег. № ... на КЧСИ по изпълнително дело № .../... г.;
9
969.74 лева – лихва върху главницата от 32 690,64 лв., дължима за периода от
01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;
26
627.13 лева – лихва върху главницата от 87 310 лв., дължима за периода от
01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;
10
115,79 лева – лихва върху главницата от 34 362 лв., дължима за периода от
08.01.2015 г. до 01.12.2017 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
04.12.2017 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 13 853.04 лв. – разноски по
делото“.
2. ОТХВЪРЛЯ искането на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., по предявения против О.П. БУЛСТАТ ..., иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното
плащане в размер на сумата 32 690.64 лева (тридесет и две хиляди
шестстотин и деветдесет лева и 64 ст.), да бъде присъдено пряко в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ....
3. ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ ..., като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, да заплати по изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., взискател по което е „М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 32 690.64
лева (тридесет и две хиляди шестстотин и деветдесет лева и 64 ст.),
представляваща, част от вземане на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., по ф-ра № .../... г. издадена въз основа на Договор № .../... г. за текущ ремонт на пътни
асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № ..., което вземане, до посочения размер от
32 690.64 лева, О.П. е погасила на датата 30.04.2014 г. чрез банков превод
по сметка на „„И. – и.“
АД, ЕИК ..., въпреки предходно връчено на датата 03.06.2013 г. запорно
съобщение по наложен върху това вземане запор, постановен по изпълнително дело
№ ... по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., понастоящем преобразувано в изпълнително
дело № ..., също по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ...,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2017 г. до
окончателното плащане на сумата, както и
сумата 9 969.74
лева (девет
хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 74 ст.), представляваща обезщетение
за забавеното плащане на посочената по-горе сума от 32 690.64 лева, в
размер на законната лихва върху тази сума, начислена за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.,
като сумите бъдат платени от третото задължено лице О.П. БУЛСТАТ ..., чрез превод по
следната банкова сметка ***ов, рег. № ...:
IBAN *** „А. Б. Б.“ АД, BIC
***.
В
тази му част решението е постановено при
участието на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., като трето лице помагач, привлечен в процеса от О.П. БУЛСТАТ ....
4. ОТХВЪРЛЯ искането на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., по предявения против О.П. БУЛСТАТ ..., иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното
плащане в размер на сумата 87 310 (осемдесет и седем хиляди триста и
десет) лева, да бъде присъдено пряко в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ....
5. ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ ..., като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, да заплати по изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., взискател по което е „М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 87 310 (осемдесет и седем хиляди триста
и десет) лева, представляваща, част от вземане на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., по ф-ра № .../...
г. издадена въз основа на Договор № .../... г.
за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена обществена
поръчка № ..., което вземане на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., до
посочения размер от 87 310 лева, О.П. е погасила на датата 30.04.2014 г., чрез
превод по сметка на депозитар Р. Д. – Б. по учреден особен залог № ..., в полза
на заложния кредитор по този особен залог Н.Г.Е., ЕГН **********, въпреки предходно
връчено на датата 03.06.2013 г. запорно съобщение по наложен върху това вземане
запор, постановен по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ...,
понастоящем преобразувано в изпълнително дело № ..., също по описа на ЧСИ Я. Б.,
рег. № ...,
ведно със законната лихва върху посочената сума от 87 310 лева,
считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата 26 627.13
лева (двадесет
и шест хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 13 ст.), представляваща
обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе сума от 87 310
лева, в размер на законната лихва върху тази сума, начислена за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.,
като сумите бъдат платени от третото задължено лице О.П. БУЛСТАТ ..., чрез превод по
следната банкова сметка ***ов, рег. № ...:
IBAN *** „А. Б. Б.“ АД, BIC
***.
В
тази му част решението е постановено при
участието на Н.Г.Е., ЕГН **********, като трето лице помагач, привлечен в процеса от О.П. БУЛСТАТ ....
6. ОТХВЪРЛЯ искането на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., по предявения против О.П. БУЛСТАТ ..., иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното
плащане в размер на сумата 34 362 (тридесет и четири хиляди триста шестдесет и
два) лева, да бъде присъдено пряко в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ....
7. ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ ..., като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, да заплати по изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., взискател по което е „М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 34 362 (тридесет и четири хиляди триста
шестдесет и два) лева, представляваща, вземане на „„И. – и.“ АД, ЕИК ..., за
възстановяване на внесена гаранция по Договор № .../... г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на
територията на гр. П.,
съобразно проведена обществена поръчка № ...,
което вземане, до посочения размер от 34 362 лева, О.П. е погасила на
датата 08.01.2015 г. чрез банков превод по сметка на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., въпреки
предходно връчено на датата 03.06.2013 г. запорно съобщение по наложен върху
това вземане запор, постановен по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Я. Б.,
рег. № ..., понастоящем преобразувано в изпълнително дело № ..., също по описа
на ЧСИ Я. Б., рег. № ...,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2017 г. до
окончателното плащане на сумата, както и
сумата 10 115.79 лева (десет хиляди сто и
петнадесет лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за забавеното
плащане на посочената по-горе сума от 34 362 лева, в размер на законната лихва
върху тази сума, начислена за периода от 08.01.2015 г. до 01.12.2017 г.,
като сумите бъдат платени от третото задължено лице О.П. БУЛСТАТ ..., чрез превод по
следната банкова сметка ***ов, рег. № ...:
IBAN *** „А. Б. Б.“ АД, BIC
***.
В
тази му част решението е постановено при
участието на „И. – и.“ АД, ЕИК ..., като трето лице помагач, привлечен в процеса от О.П. БУЛСТАТ ....
8. ОСЪЖДА
О.П. БУЛСТАТ ..., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 19 453.04 лева
(деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и три лева и 04 ст.) разноски
по делото.
ІІ. По обратния иск на О.П. против Н.Г.Е., ЕГН
**********:
1. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260157 от 02.12.2020 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 728/2017 г., в частта му, с която
съдът е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от О.П. БУЛСТАТ ..., против Н.Г.Е., ЕГН **********, обратен иск за връщане на сумата, която Общината му е изплатила поради
грешка и с която неоснователно го е обогатила, в размер на 87 310 лв.,
заплатени по банковата сметка на депозитаря Р. В. Д. – Б. на 30.04.2014
г. в полза на Н.Е. в качеството му на заложен кредитор“.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.