Р Е Ш Е Н И Е
260248/8.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
на трети декември две хиляди и двадесета
година,
в открито заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик
ГД №489 по описа за 2020
г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.И.А., ЕГН **********,*** за определяне на
мерки за лични отношения с нейната правнучка К. Н. Н., с ЕГН **********. Ищцата
обосновава молбата с твърдения, че детето е родено от връзката между нейния
внук Н.К.Н., ЕГН ********** с Н.В.Ч. ЕГН **********. Към момента родителите не
живеят заедно, но са в добри отношения и се разбират. Ищцата твърди, че не може
да общува с детето, поради поведението на своя внук – прекъснал връзката си с
нея. Иска от съда да й определи режим на лични срещи с нейната правнучка К. Н. Н..
В отговора ответникът Н.К.Н.
заявява, че той и майката на К. Н. Н., от края на 2018г. не живеят на семейни
начала, но са запазили добри взаимоотношения.Твърди категорично, че никога
изрично и персонално не е забранявал на баба си да се среща със правнучката си
и никога не е влизал в конфликт с баба си по негова инициатива.Тя престанала да
го търси по телефона при една от конфликтните ситуации с родителите му, не
желаела да вижда нито него, нито семейството му. Сочи, че баба му никога
изрично не е изявявала желание да има контакт с правнучка си, след като
прекратила взаимоотношенията си с него. Счита, че правното основание, на което
е базирана молбата на баба му за разрешаване и определяне на режим за контакт с
правнучката й К. Н., е в разрез с действителните факти и обстоятелства. Сочи,
че действителната ситуация, в контекста на семейните му и роднинските му
взаимоотношения, е в пълен разрез с условието на законодателя. Затова счита, че
такъв контакт между дъщеря му и прабаба й не е в интерес на детето и ще доведе
до трайно влошаване на здравословното състояние на детето. Заявява, че К. е на
13 години, разумно дете, съумяващо съвсем трезво и правилно да преценява
ситуациите и не би си позволил да я настройва срещу някого. Такъв режим на
контакт между К. и прабаба й е крайно неудачен и това ще се отрази деградивно
върху състоянието на детето. В тази връзка сочи, че към момента е в изключително
влошени отношения с баща си К. К. и майка си Л.К.. С тях общувал само по
съдебен ред, като исковете се завеждат единствено от тяхна страна към него.
Твърди, че познавайки баба си, тези действия на баща му и майка му са напълно и
осъзнато подкрепени от нея. Лично от баща му било заявено, /отразено
включително и в съдебни преписки,/ че тези взаимоотношения са предизвикани
поради изключителната им омраза към майката на дъщеря му, въпреки, че тя с нищо
не ги е провокирала, те просто не одобряват избора му на партньор. Още в
началото на тяхната връзка с Н., той бил свидетел на негативно отношение на
баба му към нея. Твърди, че изострените взаимоотношения между него и Н. от една
страна и майка му и баща му, с подкрепата на баба му от друга страна,
рефлектирали много негативно върху дъщеря му. Сочи, че баща му си позволил
саморазправа, психически тормоз и заплаха за физически тормоз в продължение на
доста дълго време, срещу дъщеря му К.. Освен това се е държал по изключително обиден
начин с майка й, в присъствието на дъщеря му. Това се отразило изключително зле
върху психическото и физическо здраве на К.. Поради тази причина, Н.Ч. се е
принудила да изпрати жалба до Държавната агенция за закрила на детето и да
подаде жалба в ОДМВР - Шумен. В резултат на това, в рамките на 6 месеца,
започнала много тежка работа на специалистите от „Зона закрила“ - Шумен с
дъщеря му, с цел подобряване и възстановяване на нейното психическо състояние.
Специалисти от същия център работили с него и Н., защото това положение на
непрестанен тормоз от страна на неговите роднини се отразило зле и на двамата,
освен на детето. Тъй като баща му е предупреден от служители на полицията да не
се приближава до Н. и К. и становището на психолозите е К. да няма никакъв
досег до неговите роднини, за да не се връща към старите проблеми и да не се
наруши отново емоционалното й състояние, към момента твърди, че познавайки го,
всъщност търси чрез подкрепата на майка си, контакти с К.. Предвид, че баща му
и майка му са в изключително близки отношения с баба му, е убеден, че тя ще ги
покани да присъстват на евентуални такива срещи. Изразява опасения, че така се
създава възможност дядото на К. отново да започне да я обижда, да я заплашва и
да я настройва срещу него и майка й, т.е. да се поднови психическия тормоз над
детето. За да се запази постигнатото равновесие в психическото състояние на
дъщеря му и доброто й здравословно състояние, счита, че контактите с баба му-
нейна прабаба, би бил добре да бъдат
изцяло ограничени, за да не се създават предпоставки да регресира състоянието
на детето. Ако евентуално се осъществят срещи между дъщеря му и прабаба й,
настоява те да се състоят при определени условия, предвид горепосочените
проблеми, а именно: исканите контакти да се извършват задължително в негово
присъствие или в присъствието на майка й - Н., М.А. да присъства на срещите
сама - без придружител и те да се осъществяват на определено неутрално място.
В отговора, ответникът и
майка Н.В.Ч. заявява, че тя и бащата на дъщеря й -
Н.К.Н., от няколко години не са във фактическо съжителство, но са в добри
взаимоотношения. Твърди категорично, че никога изрично и персонално са
забранявали на М.А. да се среща със правнучката си. Сочи, че тя никога не е
влизала в какъвто и да е конфликт с М.А.. Заявява, че ищцата е прекратила
взаимоотношенията си и нея и с внука си Н.Н. още докато живеели заедно,
преустановила телефонните обаждания и никога не е предявявала желание да се
среща с правнучката си. Твърди, че такива отношения на прабабата с внучката К.
не само, че няма да бъдат в интерес на детето, но и в негов сериозен ущърб,
поради наличните, изключително влошени взаимоотношения с К. Н. К. и Л.Г.К.-
баба и дядо на К. и родители на нейния баща Н.. Всякакви контакти с тях са
прекратени. Те общували с тях само по съдебен ред. За съжаление, прабабата на
дъщеря й и майка на К. К. изцяло подкрепяла поведението на сина си и снаха си и
действията им срещу тях. Особено важен за нея е фактът, че омразата на К. К.
срещу ответницата и сина му се изразила и в посегателство срещу внучката му К..
Тя била подложена от него на продължителен психически
тормоз със заплаха за физически.Твърди, че по това време емоционалното и
здравословно състояние на дъщеря й се влошило много, поради действията на дядо
й срещу нея и майка й, и се принудила да подаде жалба срещу него до Държавната
агенция за закрила на детето. В резултат на това се наложила продължителна
работа на специалисти и психолози от Зона закрила град Шумен с дъщеря й, за да
се укрепи състоянието й. Психолозите били на становище, че детето К. трябва да
стои далеч от контакти с дядо си и останалите роднини по бащина линия, за да не
се получи отново дестабилизация в психическото му състояние. По подобен повод
имало подадена от нея жалба до ОДМВР - Шумен, в резултат, на което на К. К. е
отправено предупреждение за ограничаване на контактите си с нея и дъщеря й. Заявява,
че дядото на К. - К. К. е много манипулативен и властен човек и упорито налага
волята си над съпругата си, децата си и майка си. Поради тази причина допуска,
че той, тъй като има безусловната подкрепа на майка си, е успял да я манипулира
да подаде този иск за осъществяване на контакт с К., с цел и той да присъства
на срещите. Това е прекрасна възможност за него да настройва К. срещу
родителите й и да поднови психическия тормоз и заплахите срещу нея. Поради тези
обстоятелства счита, че контактите между К. Н. и прабаба й М.А. са в разрез с
указаното в чл.128, ал.1 от Семейния кодекс. Сочи, че в момента К. е напълно
дистанцирана от конфликтите между възрастните, от всякакви подробности и факти
около съдебните ни спорове и е желателно това положение да остане такова, с цел
запазване на нейното психическо и здравословно състояние в тази крехка юношеска
възраст. При евентуални срещи, които счита за нежелателни, между дъщеря й и
прабаба й, те задължително да се осъществяват при определени условия, предвид
горепосочените проблеми- задължително в присъствието на един от родителите, М.А.
да присъства на срещите сама - без придружител и те да се осъществяват на
определено неутрално място.
В съдебно заседание
ищцата не се явява лично и не изпраща представител. Ответниците се явяват
лично, за Н.В.Ч. се явява адв. Т. при ШАК
Съгласно чл.
128, ал. 1 СК,
мерки за лични отношения в случая с прабабата на детето, се определят, ако това е в интерес на детето. В решение №
275/2018 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г. о. се приема,
че при определяне режима на лични контакти на баба и дядо с детето, независимо
дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права, или от
страна на другия родител, съдът следва да изхожда от конкретно
съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от
интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но
и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност
бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при
него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през
времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си
или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с
внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва
да бъде съобразено. Освен това, интересът на детето следва да се преценява и с
оглед възможностите на прабабата, в случая , да общува с него, т. е., доколко тя може да отглежда и възпитава детето и какво
влияние може да окаже върху развитието
му като личност. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички
обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна
личност.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, преценката за
най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и
други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Мерките за лични отношения на прабабата-ищца с
детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства. Възрастта на детето и здравословното състояние на прабабата, в
случая, са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва
да бъдат определени мерки по чл.
128, ал. 1 от СК.
С оглед възрастта на детето следва да бъде
преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли е прабабата да ги полага. Неоправдан риск би могъл да
възникне и при определяне на време за лични контакти с дете, което не е имало
за дълго време контакти с прабабата; когато емоционалната връзка липсва или е
прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да
общува с нея продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой
близък. Именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че въпреки
продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето
са в негов интерес, то на основание чл.
128, ал. 2 от СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване
на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място.
От представените писмени доказателства /удостоверения за семейно
положение изх. № 95-К-44 от 02.02.2016г. и изх. № ГРС-04-317 от 05.03.2020г./ се
установява, че детето К. Н. Н. е правнучка на ищцата М.И.А., по бащина линия. Родителите
от няколко години не са във фактическо съжителство, но са в добри
взаимоотношения, като детето живее с
майката. Бащата поддържа ежедневен контакт с дъщеря си. Ответниците - родители
на детето К. Н. Н. заявяват с отговорите си, че никога не са забранявали на ищцата да се
среща със правнучката си. Посочват, че именно ищцата е прекратила
взаимоотношенията си с тях, още докато живеели заедно, преустановила
телефонните обаждания и никога не е предявявала желание да се среща с
правнучката си. Ищцата не представя доказателства за изложените твърдения в
исковата си молба.
От изготвения по делото Социален доклад от АСП ДСП – Шумен № ***г. се установява, че
ищцата е на 99 години, с намален слух, хипертоник, поради фрактура тазобедрената
става получена през 2014г. и след проведено оперативно лечение, се придвижва с
проходилка в жилището си. Живее самостоятелно в жилище собственост на внучката
й Д. К. Н.. По данни на самата ищца, не успявала самостоятелно да поддържа домакинството, което
налагало тези задължения да споделя със семейството на сина си К. К. и с
внучката й Д. К. Н.. Синът й К. К., също пенсионер, посещавал майка си три –
четири пъти дневно, в зависимост от нуждите й и разпределял финансовите
средства. Включена е в програма „Домашен социален патронаж“, за предоставяне на
социална услуга „Доставяне на храна в дома“. За личната си хигиена се грижела
сама, доколкото й стигали възможностите. По наблюдения на социалния работник, е
налице спад във физическите и умствени функции, обусловено от възрастта и
здравословното състояние на ищцата, дейности по домакинство, както и
придвижване из жилището са невъзможни без придружител.Не се наблюдавал активен интерес към живота. Наблюдавала се
тенденция към смесване на факти и събития от минало и настояще. Възрастта и
здравословното състояние я поставяли в социална и междуличностна изолация,
което, според посоченото в доклада, би възпрепятствало изпълнението на
възпитателната и социализиращата й функция на възрастен, полагащ грижи за дете.
Ищцата не поддържала контакти със семейството на своя внук – ответника. Спомените
й за детето К. Н. Н. са от „преди около десет години“. В социалния доклад е
посочено, че с цел събиране на информация по случая, е било установено, че през
месец юни 2018г. детето К. Н. Н. е било насочено с направление от ОЗД-Шумен за
предоставяне на социална услуга „Психологическо
консултиране и подкрепа на дете – жертва на психическо насилие“. В
продължителен период от време спрямо нея е упражняван психически тормоз и са
отправяни заплахи за саморазправа от дядото по бащина линия К. Н. К. /син на ищцата/.
От изслушването на социалния работник към АСП ДСП –Шумен, М. Ахмед се установява, че с детето - правнучка К.
Н. Н. е работено през 2017г. – 2018г. по постъпил в отдел „Закрила на детето“ сигнал
относно травма и срив в психичното и емоционалното му състояние, поради
конфликт на родителите на детето К. с дядото К. Н. К. / баща на ответника Н. и
син на ищцата М.И.А./, който конфликт рефлектирал върху състоянието на детето.
Социалният работник, в съдебно заседание, проведено на 13.10.2020г. заявява,че
:“ …… Дядото по бащина линия К., без
притеснение, в присъствието на детето, използва обидни думи и квалификации
спрямо родителите. Детето не иска в негово присъствие да се говори лошо за
родителите, което е съвсем нормално. Преди да дойда на заседанието, говорих с
колегата, който е работил по случая, каза, че много трудно са стабилизирали състоянието й. Каза, че е бил
много дълъг процес и е трябвало много да се работи в тази насока. В крайна
сметка детето не променя нагласата си относно срещите с близки по бащина линия.
Тя не желае, защото при всяка среща допълнително се травмира. Както и тя
споделя, не й е хубаво да се говори лошо за родителите й. ……. Към този момент
стана ясно, че детето не се е срещала със своята прабаба, седем, осем години.
Тя казва, че самата баба М., с която успяхме да осъществим телефонен разговор,
не можа да си спомни, че има внучка К.. Отидохме на адреса, ……., за извършване
на проучването. Бях с мой колега и тъй като входът се заключва, решихме да
звъним по телефона. тя доста време се бави, докато ни отговори. когато ни
отговори, ние се представихме от къде сме и защо идваме. Тя каза, че нищо не е
подавала в съда, нищо не знае и нищо не е писала. Преди това й казах: „Става
въпрос за внучката Ви К.. вие сте написали, че искате да се срещате с нея“. Тя
ми отговори: „Ама коя“. доста време ми трябваше да й обясня, че тя има
правнучка, че това е внучка на сина й Н.“. Тя след това каза: „Е, ами, ако тя
иска, да идва, да се среща с мен“. Аз я попитах: „Вие искате ли да се срещате?“
Тя ми каза: „Абе, я не ме занимавайте!“ и ми затвори. Това беше 10.09.2020г. С
детето не успях да осъществя контакт или разговор по повод настоящото дело.
Това, че то не желае да се среща с прабабата е към 2017г. - 2018г. Не можах да
разбера дали бащата на Н. полага грижи за нея, защото тя наистина не чува,
въобще не искаше да говори с нас и накрая съвсем ясно каза, че не иска да се
занимава с нас и да приключим разговора. Тя затвори, изключи телефона. Аз й
казах, че все пак трябва да вляза, да се срещна с нея, но тя отказа. Тя каза:
„Не, не, може синът ми нещо да е подавал, аз нищо не знам, нищо не съм
подписвала, никаква молба не съм подавал в съда“. …. На база на този разговор,
който проведох с госпожата, ……и на база на това, с което съм се запознала от
преди, тази жена няма особено желание да се вижда с правнучката си, при
условие, че тя дори не можа да си спомни, че има такава. Това, както и бабата
каза, че може синът й да е подал, е вследствие на дядото на детето, който желае
да се среща и опитва всякакви варианти, за да осъществи среща с внучката си.
Смятам, че едно насилствено определение и задължение на дете на тази възраст да
се среща с възрастен човек, няма да е в неин интерес. Тя е тинейджър, има друга
среда, има други интереси, бабата е в друга възраст. Самият факт, че тя дори не
си спомня за нея, ще бъде допълнителна травма за К..“
В проведеното изслушване на детето К. Н. Н., на ***г.
в „Синя стая“, осъществено с участието
на психолог З.Й., заяви: „………Живея с
майка си. Баща ми идва почти всяка вечер да ме вижда. ……… От страна на майка ми
познавам само нейната майка, която съм виждала доста често като малка и сега
също. Това е баба ми, която живее до нас. С баба ми от страна на майка ми, сега
се виждаме много често. Тя не може да идва, но аз ходя при нея. Разбираме се
добре. Като отида, си говорим за различни неща, които са се случили през
последните дни. От страната на баща ми имам баба, дядо, леля и двамата ми
братовчеди. Аз не ги познавам, не съм ги виждала. Като малка рядко съм ги
виждала. Разбрах, че живеят в Тракийския квартал в град Шумен, но къде точно,
не знам. Не съм се виждала с тях от много години. Виждала съм дядо К. в
четвърти клас, когато майка ми е идвала да ме взема. Той започваше да ни обижда
и да ни заплашва. Заплашваше и майка ми. В момента нямам връзка с този дядо, не
се чуваме, не контактуваме. Нещата, които се случват в момента с мама и тате – това, което е срещу моите
родители, ме притесняват. Проблемите между дядо и моите родители ме напрягат,
но не съм толкова притеснена в момента, както при предния случай. С баба Л. не
съм се виждала от доста време. Тя е жена на дядо К.. Прабаба ми не съм я
виждала никога. Тя се казва М., ако не се лъжа. Мисля, че тя живее в
Тракийския, при тях. Не съм я виждала отдавна. Не знам като малка дали съм я
виждала. Не знам как изглежда. Нищо не знам за нея. Не знам защо тя иска да ме
види, след като от много години не се е интересувала от мен. Никога не се е
опитвала да контактува с мен, не се е обаждала, не е идвала. Не знам дали някой
от моите родители е контактувал с нея. Ако сега се наложи да се виждам при нея,
може да стане, ако аз ходя при нея, защото тя не е в много добро състояние -
много е възрастна и не може да ходи, така разбрах. Бих я попитала защо иска да
ме види, след като не е искала да ме
вижда толкова много време. За мен няма обяснение защо сега иска да ме вижда,
след като досега не е искала да ме вижда. С майката на майка ми се виждаме. Добре се чувствам с
нея, приятно ми е да се виждам с нея. ………... Смятам, че това ми е полезно. Ако
се видя с прабаба си, ще се чувствам объркана и няма да ми е толкова добре,
защото не я познавам. Ако зависи от мен, аз не искам да се виждам с прабаба си
и с никого от страна на баща ми. Това е свързано с факта, че дядо К. не в добри
отношения с моите родители. Свързано е и
с това, че прабаба ми е негова майка. Няма да ми е приятно да се виждам с нея,
защото не я познавам и защото тя е негова майка, и защото се чудя защо досега
не се е обаждала и не ми е търсила. Аз нямам желание да се срещам с нея. Не
искам да се виждам с дядо К. поради това, че е обиждал майка ми и мен, когато
ме е вземала от училище. Много пъти ме обижда, когато съм била с братовчедка
ми. Притеснява ме, като ме заплашва пред съучениците и това, което се е
случвало с нас през минал период от време. Заради поведението на дядо К. не
желая да се виждам с неговата майка, която всъщност не познавам. Не желая да се
виждам и с него самия и с никого от негова страна.“
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството
за определяне на режим на лични отношения по чл. 128 от СК е спорна съдебна
администрация на граждански отношения, основана и на съображения за
целесъобразност. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между
прабабата по бащина линия от една страна и внучката - от друга, сезира съдът да
постанови решение, с което да определи подходящ режим, при отчитане интересите
на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. Безспорно определеният режим
следва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е
проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната
намеса се предприема въз основа на обществения интерес. Всяко дете трябва да
расте в нормална семейна среда, да контактува с всеки от роднините си и да
поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за прабаба на детето,
каквато е конкретната ситуация, то интересът на детето да контактува с нея се
преценява на плоскостта на установените качества на прабабата да отглежда и
възпитава детето и на влиянието, което тя може да окаже върху неговата личност.
В случая детето е момиче на 13 години, което, видно от данните по делото,
е било подложено на
негативно психическо въздействие
от страна на негови роднини, довело до необходимост от предоставяне на социална
услуга „Психологическо консултиране и подкрепа
на дете – жертва на психическо
насилие“. Съдът съобрази възрастта на детето, неговите
физически, психически и емоционални потребности, способностите и възможностите
на ищцата да се грижи за него. Като преценява установените по делото факти,
съдът намира, че интересите на детето К. Н. Н. към настоящия момент не
изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и ищцата, която й
е прабаба по бащина линия.
По делото няма данни прабабата на
детето по бащина линия да е полагала грижи в отглеждането му, да е
осъществявала въобще контакти с детето. От показанията на социалния работник,
осъществил контакт с ищцата по делото се установява, че ищцата, освен че е
отрекла да е подавала молба до съда с искане за контакт с детето, но и на
въпрос дали иска да се среща с детето е заявила:“Не ме занимавайте“. За да бъде
определен режим на лични контакти между прабабата и детето, би следвало да бъде
гарантирана не само възможност на ищцата за контакт с детето, но по-важно е да
бъде гарантиран интересът на детето в общуването му с прабабата, получаването
на грижа, внимание и обич. По делото няма данни да е препятствано поддържането
на лични отношения на ищцата с детето, напротив, налице са данни за
преустановен контакт именно от ищцата с родителите на К.. Съобразявайки изложеното
в социалния доклад, включително и фактите относно физическото състояние на
ищцата, както и заявеното становище лично от детето К. и преценявайки всички
останали обстоятелства по делото, съдът приема, че към настоящия момент не е в интерес
на детето К.
Н. Н. да бъде определен режим на лични отношения с неговата прабаба
по бащина линия – ищцата М.И.А.,
ЕГН **********. Решение в обратен смисъл, според настоящата инстанция, би
довело до едно продължително негативно въздействие върху психичното и
емоционално състояние на детето и върху развитието му .
В този смисъл предявеният иск по чл.128, ал.1 от СК е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.128, ал.1 от СК от М.И.А., ЕГН **********,*** за определяне на мерки за лични
отношения с нейната правнучка К. Н. Н., с ЕГН **********,
като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: