Р Е
Ш Е Н
И Е
№465
03.08.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 1110 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220,
ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Евротекс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.„Георги Раковски”
№66, представлявано от управителя Я.Е. П., подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж.,
срещу Решение към МД с MRN 20BG002002035164R9/27.08.2020 г., с Рег.№32-331902/12.11.2020
г., на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция
„Митници“.
В
жалбата се твърди, че обжалваното Решение, било незаконосъобразно и следвало да
бъде отменено изцяло.
Излагат
се съображения, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност, митническите
органи трябвало да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на
митническата стойност и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното
увеличаване. Твърди се, че в Решението пространно място било заето за описание
на т.нар. „справедливи цени“, дефиниция, създадена в закона на 01.01.2020 г. с параграф
1, т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар. „справедливи цени“ били
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
но същите не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали
в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и 74 от МК.
В
Решението на стр.4 административният орган се позовал
на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в същото се говорело за „договорна
стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер
на покупните цени при вноса на сходни стоки“ и в тази връзка в Решението нямало
изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки
и доказателства за това, че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“.
Според
текста на стр.3 в Решението, основателни съмнения можели да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова
прагова стойност. Единственият извод, който можело да се направи от този текст
бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези
„справедливи цени“, всъщност представлявала минимална митническа стойност, а
съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено митническата
стойност да се основава на минимални митнически стойности.
Във
връзка с описанието, възниквал и въпросът как е определена като стойност тази
„справедлива цена“, тъй като не било достатъчно да има дефиниция в закона, а
трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой
нормативен акт били записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“ следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази
информация на официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези
стойности и съдът не можел да провери как е формирана цената за стоките по
тарифните номера, обхванати от решението.
Относно
митническата стойност в жалбата се твърди, че в случая административният орган
приложил разпоредбата на чл.74, параграф 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл.140
от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447. Най-важното в случая било, че митническите
органи трябвало да прилагат последователно методите, предвидени в чл.74,
параграф 2 и само ако не открият договорни стойности за идентични, и сходни
стоки за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС,
или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за
производството на такива стоки, можело да се премине към определяне на стойност
по чл.74, параграф 3 от МК. Именно това условие не било спазено, тъй като имало
събрани по делото писмени доказателства за налични вносове на идентични или
сходни стоки на територията на страната, за което говорел и текстът на самото
решение – на стр.5 от същото било записано, че са намерени такива стойности, но
понеже били необичайно ниски, затова били отхвърлени.
В
същото време чл.141, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС
постановявал, че когато се намери повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, се прилагала най-ниската от тях. Тази разпоредба била
императивна и не давала възможност на митническите органи да я дерогират и да
преминат към приложението на чл.74, параграф 3 от МК. Митническите органи
нямали право да преминават към определяне на стойността по следващ способ, под
претекст, че стойността на сходните стоки била ниска, и това представлявало
нарушение на правилата за определяне на митническата стойност.
От
друга страна не било ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 3 от МК, тъй като
жалбоподателят бил представил на митническите органи фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните разходи
до страната, с което доказал декларираната митническа стойност. Обратното,
митническите органи не били извършвали проверка в счетоводството на дружеството
относно платената или подлежаща на плащане цена.
По изложените в жалбата съображения се моли
обжалваното Решение да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.
Ответникът,
Директор на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител по делото и в писмено становище, развива подробни съображения за
неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С митническа декларация - MRN20BG002002035164R9/27.08.2020 г."Евротекс" ЕООД
декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ стока „употребявани
дрехи – 650 пакета“, 16541 кг. бруто, 16216 кг нето, държава на износ Пакистан,
деклариран произход Пакистан, с обща фактурна стойност 31465.00 USD при курс за митнически цели 1.68926 лв за 1 USD и посочени код по комбинирана номенклатура – 63090000 и по
Тарик - 00 с износител
Ретекс Глобал, Карачи. Към митническата декларация били представени
търговска фактура SHC/014/2020-21 от 18.07.2020г., опаковъчен лист,
коносамент № MEDUPK906378,
фактура за транспортни и други разходи, фактура за изготвяне на
митнически документи, сертификат за фумигация, платежни нареждания за внасяне към бюджета на мито и ДДС, и
пълномощно.
Във връзка с митническото оформяне на стоката и проверка
на данните в приетата митническа декларация, вкл. декларираната митническа
стойност, с писмо рег. № 32-250294 от 27.08.2020г. на Началника на МБ Варна Запад(л.36),
дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на
стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.89 от същия регламент, чл.148
от Регламент за изпълнение ЕС №2447/2015 и чл.59, ал.1 от ЗДДС, следва да
учреди обезпечение в размер 17 578.00 лв. В писмото са указани формите на
обезпечение и срокът за представянето му, както и последиците от непредставяне
на такова. Писмото било връчено на 27.08.2020г. на представител на дружеството,
като депозитът е внесен с платежно нареждане
по сметка на ТД Северна морска на същата дата.
С писмо рег. № 32-250306 от 27.08.2020г. на Началника
на МБ Варна Запад „Евротекс”ЕООД било уведомено, че за нуждите на допълнителна
проверка на процесната митническа декларация, съгласно чл.188,”б” от Регламент(ЕС) №
952/2013г. на Европейският парламент и на съвета от 09.10.2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза и чл.140, ал.1 от Регламент за изпълнение(ЕС)№ 952/2013г.
на Европейският парламент и на съвета за
създаване на Митнически кодекс на съюза, поради съмнения относно декларираната
стойност на стоките, следва в 3-дневен срок от получаване на същото да
представи подробно посочени в т.1- т.6
от писмото документи и информация в
подкрепа на декларираната митическа стойност. Писмото било връчено на
представител на дружеството на 27.08.2021г.
На 28.08.2020г.е извършена проверка на стоката по
горепосочената МД, за което е съставен протокол от същата дата (л.62).
В отговор на писмо
рег. № 32-250306 от 27.08.2020г. от дружеството е представено писмо вх.№32-255585/01.09.2020г. (л.65), в което
били обективирани пояснения по отношение вече представените документи,
приложени били допълнителни такива и
били декларирани обстоятелства касателно
осъществения внос.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32 -282339/29.09.2020
г. (л.26) по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с което адресатът бил уведомен за мотивите,
на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация № MRN20BG002002035164R9/27.08.2020г. Със съобщението дружеството е уведомено, съгласно
чл.26 ал.1 от АПК, за започване на административно производство, като на
основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 му е предоставена възможност
за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Указано
е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с издаване на
решение на административния орган.
Съобщението е получено от дружеството на 30.09.2020г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.34).
На 12.11.2020г. Директорът на ТД
Северна морска при Агенция "Митници" е издал оспореното в настоящото
производство Решение рег.№ 32-331902, с което е отказал да приеме митническата стойност на
декларираната стока №1 в МД с № MRN20BG002002035164R9/27.08.2020г. и е определена нова митническата
стойност на същата, в размер на 60 972.16
лв, представляваща сумата от 3,76 лв/кг при посочване на базата за формирането
й - МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г.
В резултат на последното са установени за досъбиране мито в размер 414.43 лв и ДДС в размер 1646.80
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (EС) № 952/2013 г.
В решението
е взето предвид внесеното обезпечение в размер на 17580 лв, като е посочено, че след погасяване на задълженията остатъкът от
депозираната сума следва да бъде освободен, на основание чл.98 от
Регламент (EС) № 952/2013. Определени са датата на възникване на
задължението – 27.08.2020г. и длъжника – оспорващото дружество. Разпоредено е
същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че
решението е неразделна част от митническа декларация с № MRN20BG002002035164R9/27.08.2020г.
От фактическа страна в решението е посочено, че
стоката по декларацията попада в списъка на стоки с висок риск за финансовите
интереси на ЕС, утвърден със Заповед №ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на
финансите, на основание чл.66в от ЗМ, като справедливата цена за нея за ЕС е в
размер на 7,39 лв/кг. Описани са извършените в хода на проверката действия по
изискване и представяне на обезпечение, проверка на стоката, изискване на
допълнителни документи и информация, и съответно постъпилите от дружеството
такива. Прието е, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани
дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС. Поради продължаващи съмнения и след представяне на допълнителни
документи, установяващи, че декларираната стойност на внесените стоки
представлява цялата платена или платима
за тях сума, е прието, че митническата стойност не следва да се определя
по метода на договорната стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приета
е неприложимост в случая на вторичните методи за определяне на митническа
стойност по чл.74, §2 б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради
липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока.
Прието е, че митническата стойност за Стока 1 от МД № MRN20BG002002035164R9/27.08.2020г. следва да се определи на основание
чл.74, §3 от същия регламент като се вземе предвид декларираната митническа
стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32 -
332621/13.11.2020г. , което е получено на 14.11.2020г., видно
от приложеното известие за доставяне(л.14).
Жалбата срещу решението е подадена чрез
административния орган и заведена с вх.№32 - 345853 от 25.11.2020г.
В хода на
съдебното производство са приобщени като
доказателства: Заповед №ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите, ведно с
приложение; справки от митническата информационна система МИС3А и от системата
„ТЕЗЕЙ“, ведно с превод на български език, послужили за анализ при обосноваване
на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа стойност и
при определяне на новата такава на процесната стока.
По делото по искане на жалбоподателя е допусната и съдебно – счетоводна експертиза. След
анализ на документите по делото и счетоводната информация на дружеството –
жалбоподател, вещото лице е установило,
че плащането на декларираните в митническа декларация № MRN20BG002002035164R9/27.08.2020г. стоки е извършено от вносителя към продавача по
банкова сметка, ***нбанк , който показва
извършено плащане на 28.07.2020г.
на сумата 31 465 USD от сметка
BG02RZBB91551164123614
на ЕВРОТЕКС ЕООД към РЕТЕКС ГЛОБАЛ ПВТ, Карачи
Пакистан по фактура SHC/014/2020-21/ 18.07.2020г. Според вещото лице
документите показват извършено плащане
на декларираната сума от 31 465 USD.
По
въпрос 2 вещото лице дава заключение, че плащането е извършено от банкова
сметка ***зносителя, потвърдено от наличните по делото суифт и банково
извлечение, както и е регистрирано в
счетоводството на жалбоподателя.
Експертизата
дава заключение, че в процесната фактура се сочи цената на стоката в размер на 31 465 USD. Тази сума е декларирана в процесната
митническа декларация и се намира в
счетоводните регистри на жалбоподателя.
Съответно, според вещото лице, е налице съответствие между платената цена на
стоката и декларираната стойност по процесната митническа декларация.
В
отговор на въпрос 4 – Какви видове стоки са внесени по процесната декларация от
27.08.2020г. и тази, ползвана от митническите органи и на каква стойност, в
констативно-съобразителната част от заключението вещото лице анализира
съдържанието на двете декларации, като сочи,
че и в двете стоките са декларирани с
общо наименование „Употребявани дрехи“. Сочи, че от данните за процесната
митническа декларация и тази, използвана от митническите органи като база, се
установява, че видовете стоки са: дамски и мъжки панталони, блузи спортни
облекла, ризи, поли, рокли, якета, тениски, потници, пуловери, палта и други. Според вещото лице, доказателствата,
представени по процесния внос, както и счетоводните записвания дават основание
да се заключи, че са налице условията за
определяне на митническата стойност по чл. 70 от Регламент(ЕС)№
952/2013г.Установени са договорна стойност, като и действително платената цена
на стоките продадени за износ за ЕС,
респ. България. Митническата стойност на стоките, описани в обжалваното решение
следва да бъде определена съобразно разпоредбите на чл. 70 от Регламент(ЕС)№
952/2013г. и следва да бъде в размер на 53 152.57лв.
Съобразно възприетото, вещото лице
посочва, че допълнително задължение за
мито и ДДС за стоките не възниква.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от
лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган предвид
регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент(ЕС) № 952/2013.
Обективирано е в писмена форма като не се установява при издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазено е изискването
на чл. 22, § 6, изречение първо от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би
било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок.
В изпратеното на оспорващото дружество по реда на чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент № 952/2013, съобщение са изложени обстоятелствата, обосноваващи
съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. Със съобщението е дадена възможност за изразяване
на становище по посочените в него мотиви в 30-дневен срок от получаване на
съобщението, от която оспорващият се е
възползвал.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни в територията на ЕС стоки е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Съгласно чл. 74 § 1 от МК, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл.74, § 3 от МК, когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на регламента.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова
при спазване установената от
регламента поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение,
а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса.
В този случай следва се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл. 141
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф
3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според пар. 5 на
чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, параграф 2, т.
14 "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на
митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В
процесното Решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума,
митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година
по дело C‑291/15 от 16.06.2016г. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член
30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е
приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо
да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение.
Въз
основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо
място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по
реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните
методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Според
изложеното от административния орган в процесното решение, съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че
декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при сходни стоки в ЕС.
В
решението е посочено, че за целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи използват
оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар.
„справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1, т.40 от Допълнителните
разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че основателните съмнения може
да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от
определена рискова прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата
прагова стойност може да бъде определена на база на тези справедливи цени.
Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия
(Joint Research Centre). Посочено е, че за Стока №1 по ЕАД, описана като
„употребявани дрехи – 650 пакета“ код по КН **********, държава на произход Пакистан, справедливата цена на ЕС е в размер на 7,39
лв./кг.
Въз
основа на така изложените мотиви може да бъде проверено дали в издадения акт
митническите органи са обосновали надлежно „основателни съмнения“ относно
декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за неприемане
на тази декларирана договорна стойност.
В
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза изрично се посочва че в
представената по делото справка от системата THESEUS показва данни от THESEUS –
Statistics and Information Technologies for Anti-Fraud (SITAF) за вноса в ЕС за
периодамай 2016 – април 2020 г. на стоки в продуктов код
63090000. В този код съгласно посочената продуктова номенклатура се включват
следните групи стоки: „продуктов код 63090000 износени
дрехи и аксесоари за обличане, одеяла и пътни одеала, домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане, от всички видове текстилни материали, вкл. всички видове
обувки и шапки, показващи признаци на значително износване и представени в
насипно състояние или бали, чували или подобни опаковки (с изключение на
килими, други подови настилки и гоблени)“. Според експертизата (т.200),
таблицата на лист 91 в кориците на делото сочи внос в отделни страни на ЕС на
артикули от продуктов код 63090000 и не е ясно какъв е относителният дял на отделните
артикули в общата сума. Експертизата приема, че всеки отделен продукт има
собствена конкретна цена и в случая тази информация не би могла да служи за
анализ на митническата стойност за целите на митническото облагане. Освен това
(т.210), след сравняване на обхвата на артикулите в двете номенклатури (ТАРИК
тарифен код 6309 00 00 и Theseus Product cote 63090000) е видно, че обхвата на
артикулите в Theseus е значително по-широк, като там се включват и одеяла и
пътни одеяла, домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане и други, а
процесният внос е само употребявани дрехи.
Вещото
лице приема, че доколкото системата „ТЕЗЕЙ“ е предназначена за експертите за
борба с измамите, а според атакувания акт не са констатирани измами или други
митнически нарушения, то ползването на данни от тази система за целите на
сравняване и определяне на митническата стойност не би било приемливо. Такъв
подход води до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на
конкретен продукт в конкретно състояние, като при определяне на публични
държавни вземания, следва да се прилагат точни стойности, а не средни и/или
приблизителни.
Въз
основа на така приетото заключение на експертизата, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, може да се направи извод,
че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с
обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на
стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от 7.39
лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на §1, т.40 от ДР на ЗМ, може да
представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от продуктов
код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за
средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на
декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен това по несъмнен начин от
заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване с цената
от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от
продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код
**********, каквито са процесните. При липсата на други изложени в Решението
данни, неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни
стойности на стоката, се явява немотивирано и незаконосъобразно.
В
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза изрично се установява, че плащането на декларираните в процесната митническа
декларация от 27.08.2020г. стоки по фактура SHC/014/2020-21/
18.07.2020г. е извършено на
28.07.2020г.от банковата сметка на жалбоподателя, по банковата сметка на
износителя, което е потвърдено от наличните
по делото суифт и банково извлечение, както и е регистрирано в счетоводството
на жалбоподателя. С това заключение се
опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза. Доводите на ответната страна, че
експертното заключение е непълно и
неточно, тъй като в същото е записано, че вещото лице е работило върху подробна
фактура SHC/360/2018-19/24.05.2019г., която не е била представена като годно
доказателство по делото не се възприемат от съда. Обратно на посоченото от
ответника цитираната подробна фактура с посочване на отделните артикули,
единични цени, тегло и др.показатели е приета по делото, без оспорване от
същата страна, ведно с нейния надлежен превод в последното по делото съдебно
заседание. По делото не е приета като писмено доказателство фактура със същия
номер, но която не представлява подробна такава и на която вещото лице при
изготвяне на заключението си не се е позовало.
Като
немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на
договорната им стойност, административният орган е постановил обжалваното
Решение в нарушение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори да се приемат за
доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на
член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за
немотивираност на административния акт са относими и към тази част от
процесното Решение, с която митническата стойност на стоките е определена
съгласно вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Споделят
се изцяло наведените от жалбоподателя възражения, че за да бъде определена
митническата стойност на основание член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, следва тя да не може да се определи съгласно параграф 1, което
означава да се изчерпи неуспешно последователното прилагане на букви от а) до
г) от параграф 2. В процесния случай мотивите в решението – за липса на данни,
годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по изброените букви, са
формални и не съответстват на изискванията на материалния закон и събраните по
делото доказателства.
Самият
административен орган е установил и вписал в решението си, че за периода юни
2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „Е. ЕООД регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности за внасяната стока. В решението му е
обективиран и извода, че „в митическата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение не са намерени
резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други
вносители, които не са необичайно ниски.“ Тези установявания сочат, че
необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да
изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т.е. с
оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да е налице ясна
обосновка за приложение именно на този резервен способ, като административният
орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определянето ѝ по някой от предходните методи,
изключвани в установената последователност.
В
случая не е извършен и какъвто и да било анализ на разумните способи, изискуеми
от приложената норма в различните ѝ хипотези, при което не става ясно коя
от хипотезите – на буква „а“, „б“, или „в“ на член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013 административният орган е приел за относима, както и защо митническата
стойност на стоката е приета именно въз основа на стойността по цитираната в
решението декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г.
По
изложените съображения, оспореното Решение се явява незаконосъобразно по
смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано, постановено при
липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва да бъде
отменено.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за
производството, платими от ответника. Направени са разноски от общо 810.00
лева, от които: 50 лева – внесена държавна
такса(л.7), 400 лв. – общо внесен депозит
за изготвяне на експертиза (л.107 и л.170) и 360
лева – заплатено по банков път по фактура
(л.
10 и л.11 ) възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 19.11.2020г., което по
своевременно направеното възражение на ответника съдът не намира за прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG002002035164R9/27.08.2020 г., с Рег.№32-331902/12.11.2020
г., на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна
морска в Агенция „Митници“ да заплати на
„Е. ЕООД - гр.Д. ул.“Г. Р.“ №**, ЕИК 1********, направените по делото разноски
в размер на 810.00(осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: