№ 3904
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139357 по описа за 2022 година
Производството е образувано по насрещни искове, предявени от В. Н.
П., ЕГН **********, е постоянен адрес: село Бистрица, район „Панчарево“,
Столична община, ул. „Т № 18А и Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: село
Лозен, район „Панчарево“, Столична община, ул, „К“ № 16, тел. ..... с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права и
местоживеенето на децата на страните Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П.,
ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения с ответника по
иска, осъждането му да заплаща месечна издръжка до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение.
Предявени са и насрещни искове от Й. В. П., ЕГН ********** и М. В.
П., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Н. М. М.,
ЕГН ********** на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 1 СК ответникът да бъде
осъден да заплати месечна издръжка в размер на 400 лв. за всяко дете за
периода от 01.01.2022 г. до 15.09.2022 г., , ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба, депозирана от В. Н. П., се твърди. че страните са
родители на децата Й. В. П. и М. В. П., родени от фактическото им
съпружеско съжителство. Твърди се, че ответницата М. няма капацитет да
1
отглежда и възпитава деца и да създаде здравословна семейна среда. В
подкрепа на тези изводи се излага подробна хронология на събитията и
отношенията между родителите непосредствено преди и след раждането на
децата, както и на причините, довели до фактическата раздяла. Сочи се
финансовата ангажираност на ищеца във връзка с медицинските разноски за
зачеването и раждането на децата, обзавеждане и закупуване на вещи за
нуждите и разходите в домакинството. Дават се конкретни примери за
полаганите от ищеца грижи. Твърди се, че ответницата не идентифицирала
семейното жилище с. Бистрица като дом и предпочитала да прекарва повече
време с децата в дома на родителите й, които имали значително влияние
върху поведението й.
С отговора на исковата молба и насрещната искова молба ответницата и
ищца на НИ оспорва фактическите твърдения в първоначалната искова молба.
Излагат се твърдения за конкретно поведение на ответника по НИМ във
връзка със слабата му ангажираност към семейството преди и след раждането
на децата. Оспорва се изключителният му финансов принос в покриване на
разноските преди и по време на раждането на детето Й. П., като се твърди, че
по-голямата част са били заплатени от здравноосигурителния фонд на ищцата
по НИМ. Акцентира се върху отношенията на ответника по НИМ с неговата
майка. Изброяват се примерно част от ежедневните грижи за домакинството,
които е полагала, едновременно с отглеждане на децата. Също предлага
подробна хронология на отношения между двамата родители преди и след
фактическата им раздяла. Твърдят се актове на вербална агресия от
ответника по НИМ, както и на физическа непосредствено преди раждането на
детето М.. Оспорват се твърденията, че е прекарвала по-голямата част от
времето си в дома на своите родители, като твърди, че ответникът по НИМ е
бил човекът, който многократно е оставял ищцата по НИМ сама, за да може
той да осъществи контакт със свои роднини. Акцентира се върху различията
във възгледите на родителите относно начина на отглеждане на децата, както
и се навежда, че бащата третира различно децата. Дават се примери за
грижите, които майката полага за децата и резултатите от тях.
С отговора на насрещната искова молба твърденията в последната се
оспорват и се поддържат първоначално направените. Акцентира се върху
твърденията за упражнено насилие, като се излага, че са инвокирани с цел
дискредитиране на притежаваните родителски качества. Навежда се, че част
2
от събитията в НИМ не са се развили по описания начин. Излага се, че с
поведението си на публично разпространяване на снимки на местата, които
ищцата по НИМ, посещава с децата, нарушава конституционното им право на
личен и семеен живот. Ответникът по НИМ твърди, че причината да не
придружава ищцата по НИМ до болнични заведения са въведените мерки
срещу разпространение не COVID-19 и паническия й ужас от заразяване.
Отново се подчертава емоционалната зависимост на ищцата по НИ от
нейните родители, както и че те са причината да не припознае семейното
жилище на страните като дом. Навежда се, че в период от около 4 месеца след
образуване на настоящото производство бащата не е имал контакт със
синовете си, като ответницата по НИМ е поставила условие той да оттегли
исковата молба. Оспорват се и претенциите за издръжка за разликата над 250
лв.
В писмената защита ищецът по исковата молба развива подробни
доводи в подкрепа на основателността на предявения иск.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от
същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
3
целесъобразност.
Страните В. П. и Н. М. са родители на децата Й. В. П., роден на
22.11.2020 г. и М. В. П., роден на 28.12.2021 г. от фактическото им
съпружеско съжителство. Не е спорно, че от окончателната раздяла на
родителите на 06.07.2022 г., ответницата и ищца по НИМ Н. М. основно
полага непосредствените грижи за двете деца, правила го е и преди това.
Също не е спорно, от социалните доклади и от гласните доказателства се
установяват, че и двамата родители разполагат с отлични битови условия за
отглеждане на деца и имат подкрепа на широкия семеен кръг – ищецът от
своята майка – свид. К А, ответницата от своите родители – свид. С М. и М.
М.
Спорни са останалите обстоятелства. Процесът не е бракоразводен, с
оглед на което извън предмета на доказване остават причините за
фактическата раздяла на двамата родители и за влошените им отношения,
макар тези обстоятелства да са широко засегнати в исковите молби и
отговорите. Ето защо няма да се разглеждат подробно твърденията за
причините за зачеване на децата, какви грижи е полагал всеки от партньорите
в общото домакинство, колко храна е закупувал, какво е естеството на
престираните грижи, обменените фрази и споровете, довели до раздялата им.
Няма да бъде предмет на обсъждане и доколко всеки от родителите е повлиян
в отношенията си към партньора и децата от своите родители и какъв е
приносът на последните в разрива в отношенията. Настоящият състав приема,
че тези обстоятелства нямат съществено значение за правилното решаване на
делото, т.е. за преценка на родителския капацитет. Не може също да не бъде
отчетено, че за тези твърдения липса и надлежна доказателствена основа. За
такава не могат да послужат социалните доклади, които пресъздават
производни извънпроцесуални твърдения за изгодни за всеки родител факти,
нито общите и неконкретни показания на свидетелките А и М. (също в
голямата си част производни), които следва да се отчете, че са и
заинтересовани от изхода на делото и може да се предположи, че целят
благоприятен процесуален изход за своя низходящ.
Недоказани в хода на производството останаха твърденията в
насрещната искова молба за упражнена от ответника по НИМ физическа и
вербална агресия.
4
Съставът на съда не намира за нужно да бъде пресъздавано
съдържанието на приобщените доказателствени източници, тъй като не счита,
че това ще спомогне за убедителността на съдебния акт. Релевантните части
от съответните източници ще бъдат изрично посочени.
Противно на твърденията на всяка от страните, в хода на
производството се доказва, че и двамата родители разполагат с висок
родителски капацитет, който им позволява да отглеждат децата без рискове за
правата и законните им интереси. Изводът следва от заключенията на
съдебно-психологическата и допълнителната съдебно-психологическа
експертиза, както и от изслушването на вещото лице Танева в съдебно
заседание. Двете експертизи следва да бъдат кредитирани в цялост. Не само
защото не са оспорени от страните, а защото са обективно, компетентно и
безпристрастно изготвени. Вещото лице убедително е защитило изводите си,
като ги е мотивирало с проведените изследвания. Дават се задълбочени и
аргументирани отговори. За да се достигне до тях, са проведени са срещи с
родителите, децата, заедно и поотделно. Наблюдавани са реакциите,
включително при предаване на децата в различна среда. Използвани са
различни методики и тестове за формиране на изводите. Съобразени са и
материалите по делото. Изключително подробно е описана информацията от
проведените срещи и са анализирани резултатите чрез отделните способи на
изследването. Проследим е начинът, по който вещото лице е формирало
крайните изводи, с които съдът не намира основание да не се солидаризира,
като ги кредитира. По време на изслушването вещото лице предлага
допълнителна обосновка на заключението, представяйки конкретни примери.
В експертните заключения последователно се отчита, че ищцата по
НИМ Н. М. и отв. по НИМ В. П. имат способности, възможности и желание
да отглеждат децата си. И двамата познават особеностите и предпочитанията
им. Притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в
тяхното отглеждане. Изводът отлично хармонира и с гласните
доказателствени източници, обективирани в показанията на четиримата
разпитани свидетели, които съобразно възприятията си излагат добрите
грижи, които родителите полагат.
Съгласно заключенията между родителите е налице загуба на доверие
един към друг, комуникацията между тях е добра. Отчита се наличие на
5
проблемни области в отграждането на децата и тогава комуникацията
помежду им става напрегната и влизат в битка за конкурентост. Родителското
сътрудничество е нарушено, което затруднява безпроблемното отглеждане и
възпитание на децата. Именно с тези проблемни области в комуникацията
настоящият състав обяснява показанията на свидетелите А, П., М. и Д в
частите, в които излагат за случаи на спорове, скандали, включително при
предаване на децата. Дори обаче показанията им да бъдат кредитирани в
цялост, това не опровергават извода за висок капацитет на родителите.
Заключението, в частта относно наличие на влошена комуникация в
заключенията, намира подкрепа и в приложената кореспонденция, разменена
чрез Вайбър и електронна поща, която също дава основание за извод за
влошена, но все пак съществуваща комуникация и разминаване относно
представите на двамата родители за упражняване на родителски права и
режим на лични отношения между бащата и децата.
Показателно за високия родителски капацитет на двамата родители е, че
интелектуалното и емоционално развитие на децата изпреварва възрастта им
(в този смисъл освен заключенията на СТЕ, са показанията на свид. Д и
резултати от скрининг на детето Й. П.). Децата са привързани към двамата си
родителите. Показват добре изградена емоционална и доверителна връзка с
родителите. Не са констатирани белези на отчужденост от родителите. Като и
двамата са значими фигури. Няма данни за извършено насилие върху децата.
Не са констатирани белези на стрес и страх у децата от родителите си. При
посещенията в домовете на родителите не са констатирани поведенчески
реакции от страна на родителите или техни близки, водещи до нараняване на
децата, било то физическо или психическо.
Изброените експертни констатации сочат на едно добро, правилно
развитие на децата, което е невъзможно да се постигне без всеки от
родителите да притежава нужните възпитателски и социални качества.
Установеното до тук дава основание да бъде пристъпено към преценка
кой родител е по-пригоден да упражнява родителските права.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
6
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В съдебната практика (Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №
3/74 г., Пленум на ВС) също са заложени критерии за извършване на
преценка, като постановките остават актуални и до днес.
Както беше посочено - родителите имат равни възможности да
отглеждат децата си, тъй като имат отлични битови условия, помощ от
близкия семеен кръг, висок родителски капацитет и финансови възможности
за това.
Като отчете, че децата са в много ниска възраст (3 години Й. и 2 години
М.), в която се нуждаят от грижите на своята майка (виж в този смисъл т. II,
б. „ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на
ВС). Отглеждани са от нея от раждането си. Имат силно изградена връзка и
предпочитание към майката (Й. по-слабо изявено, М. по-силно). М. П.
изпитва тревожност, напрежение и плачливост, когато се отдели от майка си,
поради наличния все още фундаментален страх от изоставяне. Важно е да се
отбележи, че последното се дължи на възрастта му, а не отчуждителни
модели или манипулации, прилагани от майката. Изброените фактори в
съвкупност дават основание на настоящият състав да приеме, че родителските
права следва да бъдат предоставени на майката, при която също да бъде
определено местоживеенето на децата.
Не е в интерес на децата родителските права да бъдат предоставени на
бащата заради изброените по-горе фактори, но и поради липсата на основание
за подобна шокова за децата промяна. Тя крие сериозен риск от травмиране,
особено на детето М., какъвто извод може да се направи от заключението на
допълнителната СПЕ. То все още не е готово, а и няма причина, да бъде
продължително откъсвано от своята майка. Няма и важна причина, която да
налага и децата да бъдат разделяни, а те трябва да бъдат отглеждани заедно.
Бащата следва да има право присъства при всички медицински
7
прегледи, манипулации на децата, по време на родителски срещи, а въпросите
относно избор на училище да се решават по общо съгласие на двамата
родители.
Съдът не приема възраженията на ищеца и ответник по НИМ, че той е
изключен от живота на децата, като следствие на разбиране, че бащата е
излишния родител, както и че майката смята, че полага адекватни грижи за
децата единствено със съдействието на родителите си. Напротив,
последователно от заключенията на СПЕ и изслушването на вещото лице се
установява, че ответницата зачита ролята на бащата и разбира важността й.
След постановяване на привременните мерки може да бъде отчетено, че тя
започва постепенно във възходяща градация с времето да оказва нужното
съдействие за предаване на децата, като непосредствено преди приключване
на устните състезания, видно от констатациите в допълнителната СПЕ,
използва различни похвати, за да обезпечи режима на лични отношения на
бащата, да намали травматизма при детето М. и в крайна сметка да изпълни
режима в интерес на децата.
Във връзка с горното възражение няма как да не бъде отбелязано, че по
делото се установява още, че бащата, а не майката, е родителят, който не
признава приноса на другия в отглеждане на децата и е изключително
подозрителен към всичко, което тя прави, макар обективно децата да имат
отлично развитие. Както се посочи, то не би било възможно, ако майката,
като отглеждащ родител от раждането, няма принос в отглеждането и
възпитанието на децата.
Действително периодите, в които майката е създавала пречки бащата да
общува свободно с децата си, поставяйки различни условия, включително
срещите да бъдат в нейно присъствие, несвоевременното уведомяването на
бащата за заболяване, налагащо хоспитализиране на едно от децата, могат да
се отчетат като негатив за родителския й капацитет. Факт е обаче, че с
устойчивото си поведение в хода на производството тя демонстрира, че е
преодоляла тези си разбирания и оказва нужното съдействие.
Същевременно и родителският капацитет на бащата търпи критика,
досежно посочените по-горе възприятия за ролята на майката, защото
демонстрираното недоверие, мнителност, и трайно отричане на приноса й е
предпоставка за формиране на родителско отчуждение у децата и не е
8
обективно обосновано.
Не се приемат възраженията, че с публикуване на снимки в социалните
мрежи ответницата е нарушила правото на личен и семеен живот. Подобен
риск не е констатиран, като приложените по делото публикации не дават
основание за подобен извод, тъй като не излизат от нормалното житейско
поведение. Не се установява споделяне на данни, които да послужат за
визуална идентификация на децата, навиците им или на местата, които
регулярно посещават. Приложените публикации от електронни медии не
сочат еднозначно на друг извод, защото родителите са публични личности и
като такива е очаквано да бъдат обект на медиен интерес, макар част от него
да не е легитимен, защото липсва публичен от разпространяване на данни от
личния живот на гражданите, дори когато са публични личности.
Следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с
бащата. Децата не следва да бъдат раздевляни, като имат равна възможност и
време за контакт с баща си. Съдът намира, че с израстването им, периодът на
лични отношения през лятото следва да е по-дълъг, като това е трябва да бъде
обвързано с навършване на възраст от 6 години от детето М.. Съдът приема
следният режим:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в
петък до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
седмица е тази, в която първата събота и неделя са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
През останалите официални празници, както следва:
9
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
Лични празници:
• на 25 август /рожден ден на бащата/ - за времето от 10.00 ч. до 21.00 ч.
на същия ден.
Ваканционен режим:
• До навършване на 6 годишна възраст от детето М. П. : 21
календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти септември/,
разделени на три периода от по 7 последователни календарни дни, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден,
за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 07-ми
юли до 19,00 часа на 13-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до
19,00 часа на 07-ми август и от 7-ми септември до 13-ти септември;
• След навършване на 6 годишна възраст от детето М. П. : 30
календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти септември/,
разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден,
за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 07-ми
юли до 19,00 часа на 16-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до
19,00 часа на 09-ти август и от 4-ти септември до 13-ти септември;
10
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03-ти януари до 19-ти март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от
периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 15-ти декември на всяка календарна
година кога в периода 03-ти януари до 19-ти март септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 19-ти до 22-ри февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19-ти март
до 20-ти юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
писмено в срок до 15-ти февруари на всяка календарна година кога в периода
19-ти март до 20-ти юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10-ти до
13-ти април.
• бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на
децата – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в детската ясла,
градина, училище и други.
• Дните на лични отношения между бащата и децата всяка втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на
неделния ден с право на преспиване са включени в рамките на трите периода
от по 7 последователни календарни дни с преспиване през лятото, когато
общият режим на лични отношения съвпадне с периодите на лични
отношения от по 7 последователни календарни дни през лятото.
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата В. Н. П., ЕГН ********** няма право да
упражнява режим на лични отношения с децата Й. В. П., ЕГН ********** и М.
В. П., ЕГН ********** общият режим на лични отношения между тях не се
прилага и майката Н. М. М., ЕГН ********** има право да прекарва
празниците с децата, упражнявайки родителски права.
• В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от великденските
празници, децата прекарват празника (6 май или 24 май) с родителя, който
има право да прекара великденските празници с тях (майката в четна година и
11
бащата в нечетна година).
• Общият режим на лични отношения между бащата В. Н. П., ЕГН
********** и децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН ********** не
се прилага на рождения ден на майката Н. М. М., ЕГН **********.
• Общият режим на лични отношения между бащата В. Н. П., ЕГН
********** и децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********,
при който имат право да осъществяват срещи всяка втора и четвърта седмица
от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право
на преспиване се прилага в периода на платения годишен отпуск на майката
Н. М. М., ЕГН **********.
-Майката ще води децата в дома на бащата за упражняване на режим на
лични отношения. Бащата връща децата в дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Чрез този режим съдът счита, че ще се запази и развие връзката между
бащата и децата и постепенно ще бъде преодолян страхът на детето М. П. от
отделяне от неговата майка.
На този етап настоящия състав не намира за необходимо да определя
задължително ползване на социални услуги от родителите на основание чл.
Не намира за необходимо задължаване на родителите по реда на чл. 138,
ал. 3 СК за ползване на социална услуга, в какъвто смисъл е предложението
на ДСП-„Младост“ (л. 407, том 2). Видно от същото препоръката е за
ползване на социална услуга с оглед преценка на родителския капацитет на
родителите. Съдът счита, че последният е добре изяснен в хода на
производството, посредством заключенията на СПЕ и ползване на социална
услуга за последващо изследване не би спомогнало за повишаване на
родителските качества на страните.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
12
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретния се претендира осъждане на ответника по НИМ за месечна
издръжка в размер на 500 лв. за всяко дете, считано от 16.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не е спорно, че и двамата
родители реализират доходи в достатъчен размер, за да посрещат нуждите на
синовете си.
Касае се до деца на 2 и 3 години. Не се твърдят и доказват
изключителни потребности. При това положение съдът счита, че
потребностите на децата месечно, част от които могат да се презумират,
включващи храна, дрехи, отопление, допълнителни дейности в детската
градина, култура (детска опера, театър) и активности, са на стойност 700 лв.
Не се установяват и различия в нуждите им предвид много близката възраст.
Към момента на приключване на устните състезания те посещават детска
градина и ясла, поради което при преценка на потребностите им не следва да
се включват разходите за детска кухня. Доколкото децата живеят със своята
майка, съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор обуславя
задължение за бащата да осигурява по-голяма част от необходимата парична
13
издръжка на децата. Ето защо претенцията за издръжка за всяко от децата е
основателна за сумата от 400 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 500 лв. исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Следва да бъде присъдена законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Издръжката следва да бъде присъдена от момента на предявяване на
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК.
Насрещните искове за осъждане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
СК на ответника по НИ В. Н. П. да заплати дължима от родител на
ненавършилите пълнолетие деца Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН
********** чрез тяхната майка и законен представител Н. М. М., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 400 лв. за минало време, за
периода от 01.01.2022 г. до 15.09.2022 г., , ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, са частично основателни.
Касае се до период от 258 календарни дни, следователно сборът на
всяка от претенциите е 3 392,87 лв. за периода (13.15 лв. на ден)
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК в
тежест на ищеца е да докаже нуждата си от издръжка за процесния период.
Също така основателността на този иск се предпоставя и от доказване на
конкретен размер на потребностите, както и за чия сметка са били покрити
направените разходи.
В случая не са ангажирани доказателства за конкретните потребности
на ищците за исковия период.
Доколкото не е спорно, че до 05.07.2022 г. (последният ден преди
фактическата раздяла) родителите В. П. и Н. М. са живели заедно, приложени
са и фискални бонове за покупки, свързани с нуждите на децата, може да се
приеме, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка
и исковете за периода от 01.01.2022 г. до 05.07.2022 г. са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
За периода от 06.07.2022 г. до 15.09.2022 г. не са ангажирани
доказателства, че ответникът по насрещните искове е изпълнил задължението
14
си за заплащане на издръжка. Като взема предвид липсата на специални
потребности и обичайните нужди на деца на тази възраст, съдът приема, че за
периода детето Й. е имало нужда от месечна издръжка в размер на 400 лв., от
които 250 лв. следва да бъдат осигурявани от ответника по НИМ, до който
размер искът за периода е основателен. При това положение основателен е за
сумата 591,12 лв. (8,21 лв. на ден при 72 календарни дни в периода от
06.07.2022 г. до 15.09.2022 г.).
Детето М. е имало нужда от месечна издръжка в размер на 350 лв. 200
лв. от които следва да бъдат осигурявани от ответника по НИМ, до който
размер искът за периода е основателен, а за разликата до пълния размер от
400 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При това положение
искът е основателен за сумата 473,42 лв. (6,58 лв. на ден при 72 календарни
дни в периода от 06.07.2022 г. до 15.09.2022 г.)
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 59, ал. 9 СК не следва
да бъдат присъждани разноски и те следва да останат в тежест на страните
така, както са направени, включително разноските за изготвяне на експертизи,
тъй като те са свързани със спора за родителски права. В този смисъл съдът
споделя изразеното в съдебната практика разбиране, че естеството на
първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не
предполага присъждане на разноски. За разлика от исковото производство, в
него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015
г., I г. о., ГК).
15
Ангажирани са доказателства за заплатано възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата и ищца по насрещната искова
молба – адв. Попов в размер на 2000 лв. Стойността на възнаграждението не е
диференцирана съобразно предявените искове. Ето защо съдът приема, че
следва да бъдат разделени на 6 (отговор на искова молба и процесуално
представителство по два обективно съединени иска с правно основание чл.
127, ал. 2 СК, два насрещно предявени обективно съединени иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и 2 субективно активно съединени иска с правно
основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК) – т.е. 333,33 лв. за всеки от исковете
за издръжка за минало време.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца Й. П. ответникът по насрещния иск В. П. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 58,09 лв. – разноски съразмерно уважената част от иска.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца М. П. ответникът по насрещния иск В. П. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 46,51 лв. – разноски съразмерно уважената част от иска.
Процесуалният представител на Предвид отхвърлянето на исковете с
правно основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК в полза на ищците по
насрещните искове не следва да се присъждат разноски.
Ответникът по насрещната искова молба ангажира доказателства за
диференцирано заплащане на адвокатските услуги, но не въз основа на
предявените искове. За релевантни към защитата по исковете с правно
основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК съдът приема сумата от 450 лв. за
изготвяне на отговор по насрещната искова молба, сумата от 400 лв. за
процесуално представителство в открито съдебно заседание на 26.04.2022 г. и
подготовка за делото. Не е посочено каква част от общо заплатената сума 850
лв. е заплатена за процесуално представителство по исковете за издръжка за
минало време. Ето защо съдът приема, че, 2/4 от сумата 450 лв. за отговор по
насрещната искова молба е заплатена за отговор по исковете по чл. 149 СК и
2/4 по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – 112.50 лв. за всеки иск.
По отношение на сумата от 400 лв. за процесуално представителство и
подготовка на делото, съдът намира, че тя следва да бъде разделена на 6 (2/6
за предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК, 2/6 за процесуално представителство
по насрещните искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и 2/6 за
16
процесуално представителство по насрещните искове по чл. 149 СК) – 66.67
лв. за всеки иск. Следователно доказаният размер разноски, сторен от
ответника по насрещните искове по чл. 149 СК за процесуално
представителство е 178.67 лв.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по
НИМ Й. П. следва да бъде осъден да заплати чрез своята майка и законен
представител Н. М. на ответника по НИМ В. П. сумата от 147,54 лв. разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по НИМ Й. П. следва да бъде
осъден да заплати чрез своята майка и законен представител Н. М. на
ответника по НИМ В. П. сумата от 157,74 лв. разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК неотглеждащият родител следва да заплати държавна такса по сметка на
съда върху присъдената издръжка за минало и бъдещо време 1202 (50 лв. за
исковете за издръжка за минало време (25 лв. за всеки иск) и 1 152 лв. за
издръжката за бъдещо време (576 лв. за всеки иск), определена съгласно чл.
69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН ********** на тяхната
майка Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: село Лозен, район „Панчарево“,
Столична община, ул, „К“ № 16 на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Й. В. П., ЕГН
********** и М. В. П., ЕГН ********** при майката Н. М. М., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
на децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН ********** с бащата В.
Н. П., ЕГН **********, при който бащата ще има право да упражнява лични
отношения, както следва:
17
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в
петък до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
седмица е тази, в която първата събота и неделя са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
През останалите официални празници, както следва:
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
Лични празници:
• на 25 август /рожден ден на бащата/ - за времето от 10.00 ч. до 21.00 ч.
на същия ден.
Ваканционен режим:
• До навършване на 6 годишна възраст от детето М. П.: 21 календарни
дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти септември/, разделени на
три периода от по 7 последователни календарни дни, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
18
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 07-ми
юли до 19,00 часа на 13-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до
19,00 часа на 07-ми август и от 7-ми септември до 13-ти септември;
• След навършване на 6 годишна възраст от детето М. П.: 30 календарни
дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти септември/, разделени на
три периода от по 10 последователни календарни дни, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 07-ми
юли до 19,00 часа на 16-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до
19,00 часа на 09-ти август и от 4-ти септември до 13-ти септември;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03-ти януари до 19-ти март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от
периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 15-ти декември на всяка календарна
година кога в периода 03-ти януари до 19-ти март септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 19-ти до 22-ри февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19-ти март
до 20-ти юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
писмено в срок до 15-ти февруари на всяка календарна година кога в периода
19-ти март до 20-ти юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10-ти до
13-ти април.
• бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на
децата – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в детската ясла,
19
градина, училище и други.
• Дните на лични отношения между бащата и децата всяка втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на
неделния ден с право на преспиване са включени в рамките на трите периода
от по 7 последователни календарни дни с преспиване през лятото, когато
общият режим на лични отношения съвпадне с периодите на лични
отношения от по 7 последователни календарни дни през лятото.
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата В. Н. П., ЕГН ********** няма право
да упражнява режим на лични отношения с децата Й. В. П., ЕГН **********
и М. В. П., ЕГН ********** общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката Н. М. М., ЕГН ********** има право да прекарва
празниците с децата, упражнявайки родителски права.
• В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от великденските
празници, децата прекарват празника (6 май или 24 май) с родителя, който
има право да прекара великденските празници с тях (майката в четна година и
бащата в нечетна година).
• Общият режим на лични отношения между бащата В. Н. П., ЕГН
********** и децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН ********** не
се прилага на рождения ден на майката Н. М. М., ЕГН **********.
• Общият режим на лични отношения между бащата В. Н. П., ЕГН
********** и децата Й. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********,
при който имат право да осъществяват срещи всяка втора и четвърта седмица
от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право
на преспиване се прилага в периода на платения годишен отпуск на майката
Н. М. М., ЕГН **********.
-Майката ще води децата в дома на бащата за упражняване на режим на
лични отношения. Бащата връща децата в дома на майката.
-Бащата има право присъства при всички медицински прегледи,
манипулации на децата, по време на родителски срещи;
-Въпросите относно избор на училище за всяко от децата следва да се
решават по общо съгласие на двамата родители.
При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да
20
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на детето си Й.
В. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. М. М.,
ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК месечна издръжка
в размер на 400 лв., считано от 16.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си М.
В. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. М. М.,
ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК месечна издръжка
в размер на 400 лв., считано от 16.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. П., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Н. М. М., ЕГН ********** иск на основание чл.
149 вр. чл. 142, ал. 2 СК В. Н. П., ЕГН ********** ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца месечна издръжка в размер на 400 лв. за минало време
за периода от 01.01.2022 г. до 05.07.2022 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. П., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Н. М. М., ЕГН ********** иск на основание чл.
149 вр. чл. 142, ал. 2 СК В. Н. П., ЕГН ********** ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца месечна издръжка в размер на 400 лв. за минало време
за периода от 01.01.2022 г. до 05.07.2022 г, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** на основание чл. 149 вр. чл. 142,
ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетния си син Й. В. П., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Н. М. М., ЕГН **********
сумата от 591.12 лв. месечна издръжка за минало време за периода от
06.07.2022 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 946,80 лв.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** на основание чл. 149 вр. чл. 142,
ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетния си син М. В. П., ЕГН **********
21
чрез неговата майка и законен представител Н. М. М., ЕГН **********
сумата от 473,42 лв. месечна издръжка за минало време за периода от
06.07.2022 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 946,80 лв.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. П., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Н. М. М., сумата от
58,09 лв. – разноски в производството съразмерно с уважената част от иска
по чл. 149 СК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. В. П., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Н. М. М., сумата от
46,51 лв. – разноски в производството съразмерно с уважената част от иска
по чл. 149 СК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. В. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. П., ЕГН
********** сумата от 147,54 лв. – разноски в производството съразмерно с
отхвърлената част от насрещния иск по чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. П., ЕГН
********** сумата от 153,74 лв. – разноски в производството съразмерно с
отхвърлената част от насрещния иск по чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1202
лв. – разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
22
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23