РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на трети юли през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6225 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази
Ищеца И.С.С.,
че на 10.03.2015г. е бил сключен договор между покойния й вече съпруг Д.С.С. и
„Енергомонтаж-Р“ АД гр. Русе за прехвърляне на собствеността върху две
дружества- „Адис Инвест“ ЕООД, регистрирано в България и „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия.
На
16.03.2015г. починал съпругът на ищцата- Д.С.С..
Въпреки, че
съгласно договора било задължение на купувача да извърши необходимите действия
по вписването на прехвърлянията в търговските регистри на България и Германия,
ищцата извършила тези действия.
По силата на
договора „Енергомонтаж-Р“ АД имало задължение да заплати на ищцата И.С.С. като
трето ползващо се лице сумата 300000 лева, от които 100000 лева следвало да се
заплатят при настъпването на определено условие, а 200 000 лева следвало
да се заплатят в шест месечен срок, в
който купувачът можел да иска намаляване на цената при констатирани липси на
активи и СМЦ от патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения
на двете дружества. Този срок изтекъл на 10.09.2015г. и в този срок ищцата не
била уведомена за наличието на липси и на 07.03.2017г. С. отправила нотариална
покана до „Енергомонтаж-Р“ АД за заплащане на сумата 200 000 лева по
договора, но ответникът не заплатил претендираната сума.
В настоящото
производство И.С.С. претендира да „Енергомонтаж-Р“ АД й заплати сумата 22000
лева, частично от общото задължение по договора заедно с неустойка и лихва за
забава.
Ответникът
оспорва иска. Признава сключването на договора. Твърди, че по вина на
наследниците на Д.С. има забавяне при вписването на прехвърлянето на дяловете,
което се е осъществила на 11.07.2016г. Твърди, че действията по вписването в
търговския регистър в Германия е било възможно да се извършат единствено от
наследниците на Д.С.. Твърди, че Кръстю Кръстев е бил вписан като управител на
„Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия на 29.09.2016г. До този момент и
след смъртта на Д.С. дружеството било управлявано от прокурист- У.Б., който е
имал достъп до документацията на дружеството и до банковите му сметки.
Счетоводната и техническата документация на дружеството се съхранява във
файлове в облачно хранилище Google drive до което и до сега достъп има само
ищцата. Ищцата единствено имала възможност да се разпорежда електронно с парите
на дружеството и отказва да предостави на ответника токен устройството за
интернет банкиране. Твърди, че по вина на ищцата не се е сбъднало условието при
което е следвало да се заплати първата част от цената по сделката в размер на
100000 лева- възстановяване от „Адис Шалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия на
„Енергомонтаж-Р“ АД на предоставена временна финансова помощ. Твърди също така,
че към момента в който Кръстю Кръстев е бил вписан като управител на немското
дружество по неговите сметки е имало само 14335,36 евро и е било невъзможно то
да възстанови временната финансова помощ на „Енергомонтаж-Р“ АД. Ответникът
твърди също така, че не е уведомил ищцата за липси от продадените дружества в
предвидения в договора срок, тъй като той не е бил вписан като управител и не е можел да получи
необходимата информация. Твърди, че „Адис Шалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия
имало две задължения съответно за 559123,54 евро и за 126660,01 евро, за които
уведомил ищцата. В шестмесечен срок след вписването на Кръстю Кръстев като
управител на продадените дружества ответникът уведомил ищцата за липса на
активи от „Адис Инвест“ ЕООД за 180658,96 лева и наличието на нововъзникнали
задължения за „Адис Шалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия в размер на 311218,58
евро във връзка с което прави намаление на цената. По тези съображения
ответникът счита, че ищцата няма вземане срещу него и предявеният иск е
неоснователен.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 183 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 129 от ТЗ и чл.
22 от ЗЗД за заплащане на цената по договор за продажба на дружествени дялове,
като претенцията се предявява от трето ползващо се лице по договора за продажба.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На
10.03.2015г. в гр. София е сключен договор (л.6-11) между Д.С.С. от една страна
(наречен ПРОДАВАЧ) и от друга страна “Енергомонтаж-Р“ АД гр. Русе (наречено КУПУВАЧ) и К.К.К.
(наречен ПОРЪЧИТЕЛ или СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК). Договорът е озаглавен „Договор за
прехвърляне на собствеността върху дружества (продажба на бизнес)“. В началната
част на договора страните излагат мотивацията си да го сключат, като приемат за
установено помежду си, че през
последните няколко години продавачът е изградил и развил успешен бизнес
в областта на производството и монтажа на стоманени изделия на територията на
България и Германия, който бизнес е структуриран в две дружества, които са
еднолична собственост на продавача- „Адис Инвест“ ЕООД със седалище в гр. Русе
и „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ със седалище гр. Падеборн, Германия. При
тези обстоятелства страните изразяват волята си продавачът да продаде бизнеса
си, а купувачът да го придобие. След деклариране на намеренията си страните се
договарят, че продавачът ще прехвърли на купувача всички притежавани от него
дружествени дялове в „Адис Инвест“ ЕООД, гр. Русе както и сто процента от
капитала на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия. За целта страните се задължават
до 20.03.2015 г. да се явят пред нотариус и да подпишат два отделни договора за
прехвърляне на дружествени дялове в изискваната от българското, съответно
немското законодателство форма. Съгласно
т.3 от договора купувачът се задължава след прехвърлянето на
дружествените дялове да предприеме необходимото за отразяване на прехвърлянията
на дялове в търговските регистри на България и Германия и да освободи продавача
от функциите му на управител на двете дружества.
В т.4 от договора е определена цената
на сделката- 400 хиляди лева, за която е договорено да бъде заплатена както
следва:
-
В тридневен срок от подписването на договора купувачът
предоставя на „Адис Инвест“ ЕООД сумата 89000 лева и на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия сумата 12 хиляди лева (6300 евро) за покриване на
спешни задължения. Изрично е посочено, че това плащане страните приемат като
плащане на цената по сделката;
-
Остатъкът от 300 хиляди лева страните се съгласяват да
бъде получена от трето по договора лице- И.С.С. (трето ползващо се лице), като
сумата е платима на две части:
- в срок от
два месеца от подписването на договора купувачът се задължава да заплати на
третото ползващо се лице „50% (петдесет процента) от сумите получени от ADIS Stahlbau Gmbh като
възстановяване на временната финансова помощ по чл. 12 от този договор, до общ
размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева)“;
- остатъкът от
договорената продажна цена в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева)
може да бъде намален при констатирани от купувача в рамките на 6 месеца след
сключването на договора липси на активи и СМЦ от патримониума на двете
дружества, както и на скрити задължения на тези дружества. Намаляването се
извършва със стойността на липсите и задълженията, но само ако общият им размер
надхвърля 5% (пет процента) от цената на сделката. Процедурата по констатиране
на липси и задължения е описана в договора.
В т.5-11 от
договора страните са описали частично имущественото състояние на прехвърляните
дружества, като са декларирани задълженията на дружествата към
28.02.2015г. -на „Адис Инвест“ ЕООД
1587752 лева задължения към банки и 711000 лева текущи задължения към бюджета,
доставчици и персонал, а на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия
задължение в размер на 95 000 евро. В договора е вписано, че при
подписването му продавачът предоставя на купувача счетоводни баланси на двете
дружества, като тези документи се заверяват от страните и стават неразделна
част от договора и служат за основа на констатациите по чл. 4.3 от договора.
С чл.12 от
договора купувачът се е задължил да преведе 200 000 лева в деня на
подписване на договора по банковата сметка на ADIS Stahlbau Gmbh, която сума не е част от продажната
цена, а е временна финансова помощ.
В чл. 14 е
договорено, че две седмици преди изтичане на 6 месечния срок по чл. 4.2.2
купувачът предоставя на продавача и третото ползващо се лице писмените си
констатации за евентуални липси на активи и СМЦ, за новопоявили се задължения
извън тези по чл. 5,6, и 7 и вземания и тежести по чл. 8 и 9 от договора. Ако
общият размер на липсите, задълженията, тежестите и претенциите надвишава 5% от
цената по сделката, купувачът има право да намали остатъчното плащане със същия
размер.
В чл. 19 е
договорена неустойка при забава на купувача да заплати останалата част от
продажната цена от 300 хиляди лева в размер на 0,1% на ден за всеки ден
просрочие, но не повече от 5% от цената на сделката.
На
10.03.2015г. Д.С.С. и „Енергомонтаж-Р“ АД са сключили два договора с нотариална
заверка на подписите (л.12-14) с които Д.С.С. е прехвърлил на „Енергомонтаж-Р“
АД 100 процента от капитала на „Адис Инвест“ ЕООД и на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия, в които е посочено, че имуществените отношения са
уредени в отделен договор.
На
16.03.2015г. Д.С.С. е починал (л.15).
На
24.07.2015г. „Енергомонтаж-Р“ АД изпраща до „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия чрез И.С.С. писмо (л.88), в което сочи, че последното дружество има задължения към „Адис
Инвест“ ЕООД в размер на 559123,54 евро и към „Енергомонтаж-Р“ АД в размер на
126660,01 евро и е поискал дължимите суми да бъдат изплатени. Посочил е че има
проблеми с възложители на договори към „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия и че е необходимо съдействие от нейна страна за да бъде упълномощен да
представлява дружеството за да разреши спорове по графици и представителна
власт.
На 4 април
2016 година И.С.С. и С. Д.С., роден на ***г. са се явили пред немски нотариус-
д-р Д.А., като последният е констатирал, че И.С.С. е майка, а починалия Д.С.С.
е баща на С. Д.С.. И.С.С. и Д.С.С. имат и още едно дете- С.Д. С., роден
на ***г, който е представляван пред немския нотариус от И.С.С.. Нотариусът е
констатирал, че в Търговския регистър на град Падеборн е регистрирано
дружеството ADIS
Stahlbau Gmbh със седалище в гр. Падеборн и е регистрирано под номер HRB 11181 с
уставен капитал 25000 евро. Починалият Д.С.С. е собственик на целия капитал на
дружеството и е вписан като единствен управител на дружеството. Пред немския
нотариус е представен договорът за продажба на капитала на ADIS Stahlbau Gmbh на
„Енергомонтаж-Р“ АД. С. Д.С. действащ със съгласието на И.С.С. и С.Д.С.
представляван от И.С.С. са заявили пред нотариуса, че прехвърлят върху приобретателя придобитият от тях по наследяване дружествен
дял с номинална стойност 25000 евро. Посочено е от нотариуса, че прехвърлянето
се извършва незабавно и с вещен ефект и от този момент правото на глас
преминава върху приобретателя, а по отношение на икономическото прехвърляне
важат разпоредбите на договора за покупка на дела съгласно българското право.
Посочено е също така, че прехвърлянето влиза в сила едва след като всички
съгласия и декларации необходими по закон
и/или дружествения договор са дадени на законно основание. Посочено е че
разноските по съставянето на документа се поемат от приобретателя.
На 17.05.2016.
български нотариус е заверил декларация от К.К.К. (л.31-34) в качеството му на
представляващ „Енергомонтаж-Р“ АД с която той е одобрил всички декларации
дадени от И.С.С. пред нотариус д-р Денис Айферт на 4 април 2016 година.
На
05.07.2016г. Районен съд Падеборн , Германия е издал Съвместно удостоверение за
наследници в което е посочено, че наследници на починалия на 16.03.2015г. Д.С.С.
са С.Д.С. и С. Д.С. при равни права.
На
11.08.2016г. немска юридическа кантора е изпратила писмо до К.К.К. и
„Енергомонтаж-Р“ АД (л.59-61) с указания да бъдат подписани три документа:
решение на съдружниците за назначаването на К.К.К. за управител на ADIS Stahlbau Gmbh, молба за
вписване в търговския регистър и разяснения на нотариуса към управителя.
На
17.08.2016г. е съставен протокол за проведено извънредно Общо събрание на
съдружниците на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия (л.62-66), на което
е взето решение за управител на дружеството да бъде избран К.К.К., което
решение е заявено за вписване в търговския регистър (л.67-71).
На
27.09.2016г. по сметката на ADIS Stahlbau Gmbh е имало 14335,36 евро (л.83-84)
На 31.01.2017г.
немски нотариус е удостоверил (л.35-36), че на основание на договор от
04.04.2016г. единствен съдружник в „Адис Щалбау Гмбх“- Германия е
„Енергомонтаж-Р“ АД, с ЕИК ********** със седалище гр. Русе, България.
На
07.03.2017г. И.С.С. е отправила нотариална покана (л.42-43) до К.К.К. и
„Енергомонтаж-Р“ АД за заплащане на цената по договора за продажба на бизнес в
размер на 200 хиляди лева.
На
04.05.2017г. „Енергомонтаж-Р“ АД съставя писмо до И.С.С. в отговор на
получената покана, в което сочи, че договорът с Д.С.С. не е произвел целяното с
него действие в пълен обем поради смъртта на Д.С.С. и изискванията на закона в
Германия, което е довело до значително забавяне при прехвърлянето на „Адис
Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия. В тази връзка се прави възражение, че
задължение за заплащане на цената не е възникнало за „Енергомонтаж-Р“ АД тъй
като не са били надлежно прехвърлени дружествените дялове на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия. Сключеният договор между „Енергомонтаж-Р“ АД и Д.С.С.
не е признат за валиден от компетентните органи в Германия и не е произвел
правно действие. Това водело до неизпълнение на задължението на прехвърлителя
по договора, поради което за приобретателя не е възникнало задължение за
заплащане на цената. В писмото се твърди още, че поради неизпълнението на
договорното задължение за прехвърляне на дружествения дял в съответствие с
немското право „Енергомонтаж-Р“ АД не е могло да получи никакви суми от „Адис
Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия за да изпълни евентуалното си задължение
по чл. 4.2.1 от договора и е било в невъзможност да установи липсите на активи
и/или други скрити задължения. Дори и договорът да се приеме за изпълнен, то
датата на изпълнението е 29.09.2016г. от която дата тече шестмесечния срок за
уведомяване за установени липси на активи и скрити задължения и в рамките на
който срок И.С.С. е била уведомена за наличието на липси и задължения. Общата
сума значително надхвърля задължението на „Енергомонтаж-Р“ АД, поради което
последното следва да се счита за погасено. Твърди се в писмото, че са
установени липси от „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия в размер на 298 000
евро, за които липси приобретателя е нямало как да разбере преди К.К.К. да бъде
вписан като управител на дружеството.
На
30.06.2015г. „Адис Инвест“ ЕООД издава фактура № ********** (л.255-256) за
доставени метални конструкции на ADIS Stahlbau Gmbh за сумата 72012,10 лева. Фактурата е
подписана за издател от К.К.К.. Металните конструкции са изпратени от „Адис
Инвест“ ЕООД и получени от ADIS Stahlbau Gmbh видно от приложената международна
товарителница за автомобилен превоз (л.257).
На
24.02.2015г. е подписан договор № 15-3734 (л.258) между „Адис Инвест“ ЕООД и
„Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия за изработка и транспорт до
Германия на метални конструкции със срок на изпълнение до 11.03.2015г. и срок
за плащане до 11.04.2015г. Във връзка с този договор „Адис Инвест“ ЕООД
издава фактура № ********** от
02.04.2015г. (л.260-261), която е подписана за издател от К.К.К., като стоките
са изпратени на получателя на 09.03.2015г. и са получени на 11.03.2015 (л.262).
В периода от
04.03.2015 до 20.03.2015г. са сключени още три договора между „Адис Инвест“
ЕООД и ADIS
Stahlbau Gmbh със същия предмет със стойности съответно 34288,86 евро,
148200 евро и 279339 евро. Стоките по тези договори са изпратени от „Адис
Инвест“ ЕООД на единадесет пъти в периода 03.04.2015 до 24.06.2015 и са
получени от ADIS
Stahlbau Gmbh, като съответно са издадени фактури за сумите. Фактурите
са подписани от К.К.К. за издател.
По делото е
назначено вещо лице, компютърен специалист, който осъществява достъп до акаунт
с наименование „Dimitar Karolev” в уеб-базираната услуга (хранилище на данни) Google Drive. Вещото лице
дава заключение, че в акаунта е имало папка с наименование ADIS Stahlbau, която папка
е била споделена с пет акаунта- В.Ч., Д.К., П.Р., Р.П., У.Б., които лица са
имали достъп до папката в периода 22.12.2014г. до 12.02.2018г. От акаунта на Д.К.
е влизано последно на 25.10.2016г. Поставена е допълнителна задача на вещото
лице по която същото прави извадка на действията на Р.П. в Google Drive.
По делото е
разпитан свидетеля Р.З.П., който заявява, че е работил в „Адис Инвест“ ЕООД от
месец ноември 2012 година до края на април или началото на май 2016г. когато
напуснал, тъй като нямало работа. П. имал достъп до папката в хранилището Google Drive, където
правел справки за К.К.К. за приходите и разходите на немското дружество, като
за тази отчетност отговаряла служителка на име Петра Редиг. П. започнал работа
в „Адис Инвест“ ЕООД като организатор производство, а след като Кръстю Кръстев
закупил фирмата бил назначен като заместник управител, но със същите функции,
които изпълнявал и преди. П. твърди, че след закупуването на „Адис Инвест“ ЕООД
от К. последният е поддържал контакт със служителите в немската фирма, като за
целта е ползвал преводач.
На
24.02.2015г. е била връчена нотариална покана до „Адис Инвест“ ЕООД от „ПГС-96“
ООД за приемане на извършени СМР.
На
02.04.2015г. по ч.гр.дело № 975/2015г. на РРС е бил издаден изпълнителен лист
(л.337) срещу „Адис Инвест“ ЕООД за сумата 19140,18 лева в полза на „ПГС-96“
ЕООД. Делото е било образувано на 10.03.2015г. На 20.04.2015г. по изпълнително
дело № 20154520404019 на ДСИ при РРС на „Адис Инвест“ ЕООД е била връчена
покана за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист издаден
по гр. дело № 975/2015г. на РРС, като общият размер на задължението с лихвите и
всички разноски е станал 22565,43 лева. На 08.05.2015г. „Енергомонтаж-Р“ АД
плаща по изпълнително дело № 20154520404019 на ДСИ при РРС сумата 35762,21 лева
за задължения на „Адис Инвест“ ЕООД. Не става ясно как дълга по изпълнителното
дело, който към 16.04.2015г. е в общ размер 22565,43 лева се е увеличил до
платената на 08.05.2015г. от „Енергомонтаж-Р“ АД сума от 35762,21 лева.
Свидетелят С. Д.
Н. е заместник изпълнителен директор в „Енергомонтаж-Р“ АД. Десетина дни след
сключването на договора за закупуване на „Адис Инвест“ ЕООД Кръстев дал на
свидетеля списъци с ДМА за проверка дали всичко е налично. Било констатирано,
че липсват около десет неща. Бил съставен протокол за липсите, но свидетелят не
знае от кого е подписан и не знае дали липсите са били отчетени надлежно в счетоводството.
Свидетелят не е подписвал този протокол, но твърди, че са съставили документа
приложен на л.89 от делото.
В съдебно
заседание на 15.05.2018г. е изслушан лично законния представител на ответника- К.К.К..
Същият обяснява, че е предоставил временна финансова помощ на „Адис Щалбау
Гмбх“, но тъй като все още не е бил „във владение“ на немското дружество е
включил възстановяването на временната финансова помощ като условие за
изплащането на възнаграждението на третото ползващо се лице по договора за
продажба на бизнес. К.К.К. е бил вписан като управител на „Адис Щалбау Гмбх“ на
26.09.2016г. на която дата според него по сметките на дружеството е следвало да
има около 800 хиляди евро, а реално е имало само 14500 евро. Дружеството е
имало и вземания за 179 хиляди евро, от които 120 хиляди евро не са получени
въобще, което според К. е извършено умишлено. На изрично поставен въпрос К.
отговаря, че волята по процесния договор е била да закупи работещо предприятие,
а не съвкупност от активи. Твърди, че към момента на сключването на договора
предприятието е било работещо, но към датата на вписването му като собственик и
управител вече не е било работещо. На изрично поставен въпрос К. отговаря, че
нововъзникнали задължения по договора са такива, които са възникнали преди
сключването на договора, но не са описани в него. Заявява също така „подписах
документите за дружеството почти на доверие и мисля, че нямаше да има проблем
ако се беше работило нормално“. Твърди също, че към момента на закупуване на немското
дружество не е имало баланс, а той за да го оцени се е ръководил от извлечения
от банковите му сметки и справка за вземанията, тъй като дружеството няма други
активи. Твърди, че ако е знаел, че по сметките на „Адис Щалбау Гмбх“ е имало
само 14500 евро е нямало да го придобие. Към момента на подписване на договора
Кръстев е смятал, че по сметка на дружеството е трябвало да има 70 хиляди евро.
Кръстев признава, че преди сделката, на 18 февруари са идвали при него в
България служители на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия - У.Б. и
Петра Редиг, които са знаели, че К. купува фирмата. К. заявява „те почти ме слушаха от начало, и в интерес
на истината имахме и разбирателство, тъй като знаеха, че купувам фирмата. След
продажбата на фирмата, но преди да я впишат в немския ТР има хора, които са
ощетили немската фирма. Първо разбрах, че У.Б. е изтеглил сумата 64000 евро и
ги е внесъл по личната си сметка. Имал вземания и толкоз. Той е прокурист и е имал
право да взема 4800 евро на месец или да взема 7% от приходите от договора,
който е сключил за изпълнение.“
К. твърди
също, че тъй като е имало действащи договори, той („Енергомонтаж-Р“ АД ) още на
18.02.2015 година е започнал да произвежда продукция и е изпратил работници,
които да монтират, тъй като в противен случай „щяхме да влезем в неизпълнение на договора“. Поръчката е
изпълнена, подписан бил протокол за приемане, но българското дружество не
получило дължимите суми. Според К. цялото вземане на „Адис Щалбау Гмбх“ по
споменатата поръчка е за 800 хиляди евро, от които българската фирма реално е
получила 65000 евро. Твърди, че У.Б. първо изтеглил 65000 евро, а след това още
240000 евро, като счита, че 90% от общо изтеглената сума от Бринкман са
откраднати. Друга част посочените 800 хиляди евро, които получило „Адис Щалбау
Гмбх“ били раздадени за заплати.
К. признава
също така, че липсите в „Адис Инвест“ ЕООД е оценявал по стойността на
придобиване на активите. Признава също, че лиспите не са отразени счетоводно и
твърди, че инвентаризацията в „Адис Инвест“ ЕООД е правил на 15.03.2015г.
По делото е
назначено вещо лице икономист на което е възложено изготвяне на счетоводна
експертиза, по което се дава следното заключение:
I.
Нововъзникнали задължения на „Адис Инвест“ ЕООД и Адис
Щалбау ЕООД:
Вещото лице
определя като нововъзникнали задължения плащания по кредитна карта издадена от
„СИ банк“ и констатира, че в периода 18.03.2015г. до 31.12.2015г. от
разплащателната сметка на „Адис Инвест“ ЕООД са заплатени общо 16651,25 лева от
които 2648,38 лева са платени от друго дружество, а 14002,87 лева са заплатени
от „Адис Инвест“ ЕООД.
Друго нововъзникнало задължение според вещото лице е сумата 35762,21 лева
заплатена от „Енергомонтаж-Р“ АД като дълг на „Адис Инвест“ ЕООД към „ПГС-96“
ООД по изпълнително дело № 2015420407019 на ДСИ при РРС. Към 28.02.2015г.
задължението към „ПГС-96“ ООД не е било осчетоводено от „Адис Инвест“ ЕООД.
Ответникът не представя на вещото лице извлечение от счетоводната отчетност
на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия. Представя му единствено
извлечение от разплащателна сметка в евро на немското дружество в банка в
Германия и справка за разходите за търговско представителство на У.Б. за периода
10.03.2015г. до 29.09.2016г, които са в размер на 428805,47 евро, като
представляващият ответника е заявил пред вещото лице, че в посочения период
договорът за търговско представителство е бил прекратен.
В периода 02.04.2015г. до 29.09.2015г. „Адис Инвест“ ЕООД е издало фактури
за доставка на метални конструкции на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ на обща стойност 735077,13
лева. Към 31.12.2016г. няма плащания по тези фактури.
II.
Съществуващите текущи задължения на „Адис Инвест“ ЕООД
към 28.02.2015г. според вещото лице са в размер на 711017,84 лева което
приблизително съответства на декларираните в чл.6 от договора текущи задължения
в общ размер 711000 лева.
III.
Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на
ответника не са отразени липсите на активи, за които ответника представя
списък. Повечето от активите на „Адис Инвест“ ЕООД са били счетоводно отписани
преди датата на сделката между Д.С.С. и „Енергомонтаж-Р“ АД. Единствения актив,
който не е бил напълно счетоводно амортизиран е машина за разпробиване на готов
профил с балансова стойност 17910 лева, на който актив са начислявани
амортизации до 30.04.2017г, за който актив обаче се твърди от ответника, че липсва- включен е в списъка
на л.89 от делото.
IV.
Вещото лице дава заключение за приходите и разходите на „Адис
Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ въз основа на представени от ответника справки,
според които приходите на дружеството в периода 10.03.2015г. до 29.09.2016г. са
в размер на 863541,65 евро, като в т.ч. е включена временна финансова помощ в
размер на 117000 евро, получени приходи от СМР в размер на 626519,78 евро и
приходи от СМР от минал период 119673,53 евро. Разходите на ответното дружество
също са констатирани от вещото лице въз основа на представена от ответника
справка и за периода 10.03.2015г. до 29.09.2015г. са в размер 428805,47 евро и
са направени от У.Б..
При така
събраните доказателства съдът от правна страна намира следното:
Правата и
задълженията по настоящото дело произтичат от сключения между Д.С.С. и
„Енергомонтаж-Р“ АД договор на 10.03.2015г. озаглавен „Договор за прехвърляне на собствеността
върху дружества (продажба на бизнес.
В началната
част на договора страните излагат мотивацията си да го сключат, като приемат за
установено помежду си, че през
последните няколко години продавачът е изградил и развил успешен бизнес
в областта на производството и монтажа на стоманени изделия на територията на
България и Германия, който бизнес е структуриран в две дружества, които са
еднолична собственост на продавача- „Адис Инвест“ ЕООД със седалище в гр. Русе
и „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ със седалище гр. Падеборн, Германия. При
тези обстоятелства страните изразяват волята си продавачът да продаде бизнеса
си, а купувачът да го придобие. След деклариране на намеренията си страните се
договарят, че продажбата на бизнеса ще се извърши като продавачът прехвърли на
купувача всички притежавани от него дружествени дялове в „Адис Инвест“ ЕООД,
гр. Русе както и сто процента от капитала на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия. За целта страните се задължават до 20.03.2015 г. да се явят пред
нотариус и да подпишат два отделни договора за прехвърляне на дружествени
дялове в изискваната от българското, съответно немското законодателство форма. Съгласно т.3 от договора купувачът се задължава след
прехвърлянето на дружествените дялове да предприеме необходимото за отразяване
на прехвърлянията на дялове в търговските регистри на България и Германия и да
освободи продавача от функциите му на управител на двете дружества. Страните
договарят продажна цена от 400 хиляди лева платима от на три части както
следва:
-
100 хиляди лева платима в тридневен срок от подписване на
договора, която сума ще се преведе на „Адис Инвест“ ЕООД и на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“ и която сума страните приемат за плащане на част от цената по
сделката;
-
300 000 лева платими на И.С.С. на два пъти при
условия, които ще бъдат анализирани по-долу.
Спорно е дали
сумата от 100 хиляди лева платима на „Адис Инвест“ ЕООД и на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“ може да се приеме като част от цената по сделката, но дори и да
се приеме, че това не е цена, а сума която купувачът инвестира в закупуваните
дружества, това не променя правните последици от договора.
В деня в който
е подписан договора за продажбата на бизнеса-10.03.2015г. страните по него
сключват два отделни договора с нотариална заверка на подписите пред български
нотариус, с които Д.С.С. прехвърля на „Енергомонтаж-Р“ АД сто процента от
капитала на „Адис Инвест“ ЕООД и на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия. На 16.03.2015г. умира Д.С.С.. Проблемите между страните свързани с
процесния договор започват от различния режим на договорите за продажба в
България и в Германия и незнанието на страните за тези различия.
Съгласно чл.93
от КМЧП „Договорите се уреждат от избраното
от страните право.“ В чл.2 от договора за продажба на бизнес страните са
уговорили, прехвърлянето на дружествените дялове от немското дружество ще стане
в съответствие с немското законодателство, което е логично предвид
необходимостта от вписване в немския търговски регистър. Съгласно чл. 43 от
КМЧП съдът
или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. В изпълнение
на последната разпоредба и предвид факта, че продажбата на дружествения дял в
„Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия се подчинява на немското право
съдът установи съдържанието му от официалният интернет сайт на немското
Федерално министерство на правосъдието и защита на потребителите. Установеното,
което ще бъде изложено по-долу, съответства на твърденията и на двете страни
пред съда, които са съгласни, че с договора за продажба на дружествения дял в
„Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия от 10.03.2015г. с нотариална
заверка на подписите от български нотариус не е прехвърлена собствеността на
дела и тази продажба не може да бъде вписана в германския Търговски регистър. Това
означава, че с подписването на договора за продажба на дяловете в „Адис Щалбау
Гмбх Вертфертретунг“ пред български нотариус не са били изпълнени задълженията
на продавача по договора за продажба на бизнес.
По-долу ще
бъде направено най-общо сравнение в режима на продажбата по българското и по
немското право в аспектите касаещи процесния договор.
Договорът за
продажба в българския ЗЗД е дефиниран в чл. 183 от ЗЗД като:
„С договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати“.
Този текст
обаче е свързан с разпоредбата на чл. 24 от ЗЗД:
„При
договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго
вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по
силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.“
Т.е. по
българското законодателства при продажбата на едно право прехвърлянето на
правото в патримониума на купувача настъпва по силата на самия договор, като не
е необходимо нито предаването на вещта (когато предмет на договора е право
върху вещ), нито допълнителни действия или правни изявления на страните.
Действащият ЗЗД не се отклонява от принципите на ЗЗД от 1892 в чл. 218 от който
се приема, че „Продажбата на известна и
определена вещь е свършена между страните и правото на собственость, е
придобито по закона отъ купувача спрямо продавача, щомъ стане съглашението за
вещьта и цената, макаръ предаването на вещьта и да не е още извършено, нито
заплатена цената.“ Този текст от
своя страна е реципиран от действащите тогава италиански граждански кодекс и
френски граждански кодекс, като така в България се възприема правната традиция,
че продажбата е завършена и правото е прехвърлено в момента, в който страните
постигнат съгласие за продажбата на конкретна вещ и за нейната цена, без да е
необходимо вещта да е предадена или цената да е платена или да се извършват
други действия. Предаването на вещта и заплащането на цената са части от
изпълнението на договора за продажба, който вече е завършен с постигането на
съгласието по посочените въпроси относно вещта/правото и цената.
За
разлика от това разрешение в Германия договорът за продажба има само
облигационно действие- той създава права и задължения за страните, но той
самият не прехвърля собствеността. За да премине собствеността върху
приобретателя освен сключването на договор за продажба е необходимо и
допълнително условие- при движимите вещи е необходимо вещта да бъде предадена
на приобретателя и страните да са съгласни да се прехвърли собствеността (чл.
929 от Германския граждански закон), по отношение на недвижимите имоти е
необходимо постигане на съгласие за прехвърляне на собствеността оформено, като
отделна декларация и вписване в съответния регистър (чл. 873 и чл. 925
ал.1
от Германския граждански закон).
Съгласието за прехвърляне на собствеността е самостоятелна абстрактна правна
сделка (чл. 925 ал.2 от Германския
граждански закон), и не е свързано с
валидността на договора за продажба. По подобен начин е уредено и прехвърлянето
на дялове в дружества с ограничена отговорност- необходима е една облигационна
сделка за продажба и втора абстрактна сделка за прехвърляне на собствеността-
чл.15 ал.3 и ал.4 от немския Закон за дружествата с ограничена отговорност.
Закона ясно разграничава двете сделки, като изисква за всяка една от тях
писмена форма с нотариална заверка на подписите, но ако втората сделка по
прехвърлянето на собствеността е сключена в необходимата форма с нотариална
заверка на подписите то първата сделка дори и да е без нотариална заверка
остава валидна- чл.15 ал.4 от от немския Закон за дружествата с ограничена
отговорност. Доколкото приложимото
право по отношение на продажбата на дружествения дял в „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия е немското, то очевидно извършената в България
продажба на 10.03.2015г. няма транслативен ефект, тъй като липсва
допълнителната абстрактна сделка изразяваща волята да се прехвърли
собствеността. Окончателното прехвърляне на собствеността върху дружествения
дял се е осъществило след подписването от наследниците на Д.С.С. на договорът
от 04.06.2016г. (л.14-30) и подписването на декларацията от К.К.К. (л.31-34) с която го одобрява.
Както в
отговора на исковата молба, така и в последващи изявления на ответника по
делото се навежда довод, че след сключването на договора за продажба на бизнес
на 10.03.2015г. служител в „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия на име У.Б.
е изтеглил от сметката на дружеството сума в размер на около 428 000 евро,
за която се твърди, че представлява вреда за немското дружество и се твърди, че
тази вреда е настъпила в резултат на забавеното изпълнение на задължението за
прехвърляне на дружествения дял от страна на ищцата, като представител на
наследниците на Д.С.С.. Тези твърдения обаче не са направени като надлежно
възражение, което да противопостави на правото на ищцата да получи цената,
нейното задължение да обезщети вредите от собственото си неизпълнение. Освен
това тези твърдения остават недоказани. В заключението на вещото лице се сочи,
че има направени разходи от сметката на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия в размер на 428805,47 евро, но това заключение се базира на справка от
ответника на български език, поради което то няма доказателствена стойност
по-голяма от твърдение на ответника. Освен това дори да се приеме, че У.Б. е
направил посочените разходи, по делото не се установява по никакъв начин те
дали са били правомерни или не, ако са правомерни дали са били целесъобразни
или не. Не на последно място ако сумите
са били присвоени от Бринкман, не е без значение възможно ли е било да се
предприемат действие за възстановяването им. В съдебно заседание К.К.К.
заявява, че се е консултирал с немски адвокати, които му били казали, че
възстановяването на сумата ще отнеме поне две години и ще са необходими разходи
поради което не е предприел действия. Не е сезирал немската прокуратурата, тъй
като това трябвало да стане чрез ищцата. Тези обяснения са крайно неприемливи,
тъй като сумата за която се твърди, че е присвоена е достатъчно голяма и ако
наистина е присвоена, то при полагане на грижата на добрия търговец разходите
за правни услуги и периодът от време необходим за правните процедури не би
следвало да са пречка, а след вписването на К.К. като управител на „Адис Щалбау
Гмбх Вертфертретунг“- Германия през 2016 година същият има лична възможност да
сезира немската прокуратура, което няма да е свързано с големи разходи и за
което не му е необходимо съдействие на ищцата. Вместо да предприеме действия по
възстановяване на сумата, за която се твърди, че е присвоена и/или да докаже присвояването
и вредите от него в настоящото производство (съответно и отговорността на
ищцата за тези вреди) ответникът прави възражения, за това, че има скрити и
новооткрити задължения на двете дружества, които е купил и това му дава право
да намали цената с тези задължения, както и че не се е сбъднало условието при
което част от цената следва да бъде платена. По тези възражения съдът намира
следното:
С чл. 4.2.1 от
договора за продажба на бизнес страните са договорили :
„ В срок от
два месеца от подписването на този договор КУПУВАЧА се задължава да преведе на третото ползващо се
лице 50% (петдесет процента) от сумите получени от ADIS Stahlbau Gmbh като
възстановяване на временната финансова помощ по чл. 12 от този договор, до общ
размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева)“.
Така
формулираната клауза е безсмислена- купувачът няма задължение да възстановява
на третото лице получена временна финансова помощ. Клаузата би имала смисъл ако
плащането към третото лице беше уговорено да се извърши „след възстановяване на временната финансова помощ“, но не и по
уговорения начин „като възстановяване
на временната финансова помощ“. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на
договорите следва да се търси действителната обща воля на страните. Безсмислеността
на клаузата при нейния буквален прочит налага тя да бъде тълкувана. Ако приемем
тълкуването на ответника, че заплащането на сумата по чл.4.2.1 от договора трябва
да стане „след възстановяване на временната финансова помощ“, а не както е
записано „като възстановяване на временната финансова помощ“, то страните биха
могли да имат такава воля само до вписването на К.К.К. като управител на „Адис
Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия. След този момент възстановяването на
финансовата помощ става по волята на Кръстю Кръстев - законен представител на
длъжника, което би означавало да се предостави на волята на длъжника да реши
дали да плати. Последното обаче според съда не е била волята на прехвърлителя,
тъй като съдът изхожда от житейската презумпция, че при сключването на
договорите страните действат разумно. Поставянето на едно плащане на добрата
воля на длъжника не е разумно действие. За това съдът приема, че възстановяването
на временната финансова помощ би могло да бъде условие за изплащане на сумата
по чл.4.2.1 от договора, само до вписването на К.К.К. като управител на
немското дружество, но не и след този момент. Кръстев е вписан като управител
на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ през септември 2016 година и след този
момент „Енергомонтаж-Р“ АД безусловно дължи заплащане на сумата по чл.4.2.1 от
договора. Възстановяването на временната финансова помощ е свързано както с
волята на управляващия немското дружество така и с обективната възможност това
да се случи- наличието на средства. По делото обаче не се доказа, че „Адис
Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия не може да възстанови временната
финансова помощ, въпреки че има твърдения в тази насока. Има данни за наличната
сума по сметка на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ към даден момент, но
липсват каквито и да е доказателства, че това е единствената банкова сметка ***,
както и липсват доказателства за вземанията и другите активи на
дружеството. При твърдения за
невъзможност да се възстанови временната финансова помощ поради липса на
средства и активи, то би следвало да се докаже, а освен това би следвало да се
изследва и въпроса дали К.К. е предприел всички необходими действия за да
събере вземанията на „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия за да осигури
връщането на временната финансова помощ, защото никой не може да черпи права от
собствено недобросъвестно или небрежно поведение. По тези съображения съдът
счита, че след вписването на К.К.К. като управител на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“ условието за плащане на частта от цената свързано с
възстановяване на временната финансова помощ е престанало да действа, тъй като
няма характера на условие, което да не зависи от волята на длъжника. Условието
според българското право (което е приложимо за договора за продажба на бизнес)
може да бъде само бъдещо несигурно събитие- чл. 25 от ЗЗД. За това условието не
може да бъде оставено на волята на длъжника. А когато длъжникът недобросъвестно
попречи на сбъдването на условието, се счита, че то се е сбъднало- чл.25 изр.
второ от ЗЗД. Липсата на пари сама по себе си не освобождава от отговорност-
чл. 81 ал.2 от ЗЗД.
Другото
възражение, което прави ответника е за наличието на липси, скрити и новопоявили
се задължения по чл. 4.2.2 и чл.14 от договора, с които иска да намали
дължимата цена.
Прави
впечатление, че в чл. 4.2.2 от договора се говори за „скрити задължения“, а в
чл. 14 за „новопоявили се задължения“ и се поставя въпроса за тълкуване на
последното понятие. „Новопоявили се задължения“ според представителя на ответника
означава нововъзникнали задължения след подписването на договора. „Новопоявили
се задължения“ обаче според съда е синоним на „скрити задължения“ и означава
такива задължения, които са съществували към момента на подписване на договора,
но не са били обявени от продавача на купувача. От изслушването в съдебно
заседание на Кръстю Кръстев, а и от самия договор се установява, че предмет на
продажбата са действащи търговски дружества, а не съвкупност от имущество. При
търговски дружества с назначен персонал, дори и да не сключват никакви сделки
нови задължения възникват с простото изтичане на определени срокове- такива са
задълженията за заплати, за данъци и др. Освен това установи се по делото, че
към момента на процесната продажба „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“- Германия
е имало сключен договор на голяма стойност за изработка и монтаж на метални
конструкции, по който договор изработката е извършена от „Адис Инвест“ ЕООД. И
продавача и купувача са били наясно с този договор (Кръстев признава, че е
започнал да работи по този договор още преди покупката на дружествата, на
18.02.2015- л.405). След като и двете страни са били наясно за наличието на
споменатите договори, то е било очевидно, че по тях ще възникват както права,
така и задължения и такъв тип задължения няма разумна причина да се приспадат
от цената и за това договора не може да се тълкува в този смисъл. „Новопоявили
се задължения“ следва да се разбира в смисъл на „новооткрити“, а не на
„нововъзникнали“. Този извод се подкрепя и от факта, че чл. 4.2.2 и чл.14 визират
едни и същи липси и задължения, като първия член урежда възникването на
задължението, а последният реда за неговото заплащане, съответно реда за
констатиране на липси и задължения. За
това „скрити задължения“ и „новопоявили се задължения“ в цитираните две
разпоредби има еднакъв смисъл посочен по-горе. В същия смисъл е и признанието
на К.К.К. за волята на страните, който в съдебно заседание заявява
„Нововъзникнали задължения са тези, които
са възникнали преди датата на подписване на договора, но не са включени
в него.“ Това изявление слага край на всякакви съмнения при тълкуване на волята
на страните.
На следващо
място- предмет на сделката между „Енергомонтаж-Р“ АД Д.С.С. е целия бизнес
(което се вижда и от заглавието на договора и от началните изявления в него), а
правнотехническия способ за постигане на тази цел и изпълнение на договора е
прехвърлянето на сто процента от капитала на двете дружества. За това задълженията на едното дружество към
другото не се отразяват по никакъв начин на цената на бизнеса и не могат да
бъдат основание за промяна на тази цена- задължението на едното дружество се
явява право на другото и общата стойност на бизнеса (двете дружества като
съвкупност) остава непроменена.
И не на
последно място голяма част от задълженията на „Адис Щалбау Гмбх
Вертфертретунг“- Германия към „Адис Инвест“ ЕООД, на които се позовава
ответника за да иска намаляване на цената възникват след като Кръстю Кръстев е
придобил „Адис Инвест“ ЕООД и е имал контрол върху управлението му. Реално за
всички задължения от кръга на посочените на Кръстю Кръстев е било известно че
ще възникнат още преди да подпише договора за покупка на бизнес. Пред съда К.
признава, че още на 18.02.2015 година е започнал да произвежда продукция и е
изпратил работници, които да монтират. За това задълженията на „Адис Щалбау
Гмбх Вертфертретунг“ към „Адис Инвест“ ЕООД възникнали след продажбата на бизнеса
не може да се приемат като „новопоявили се“ по смисъла на чл.14 от договора и
съответно не следва да се приспадат от продажната цена.
Проблемът
между страните възниква не по причина, че „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“-
Германия дължи на „Адис Инвест“ ЕООД определена сума, а в това, че не я е
заплатило и че вероятно не може да я заплати. Само че процесния договор на
урежда такава хипотеза. Коренът на проблема между страните е в въпросите дали
„Енергомонтаж-Р“ е претърпяло вреди поради забавеното финализиране на част от
сделката, били ли са присвоени пари от немското дружество, добре ли е било
управлявано то след сключването на договора за продажба на бизнес до вписването
на К.К.К. като управител и следва ли И.С.С.
да носи отговорност за забавеното финализиране на прехвърлянето на капитала на
немското дружество. Ако се изследва въпроса за вредите от несвоевременното
прехвърляне на собствеността на дяловете в „Адис Щалбау Гмбх Вертфертретунг“ би
следвало да се изследват и въпросите свързани с приноса на К.К.К. за
настъпването на тези вреди като например: било ли възможно на 10.03.2015г. да
сключи пред български нотариус и втората сделка необходима по немското право-
за прехвърляне на собствеността, с което да се финализира придобиването, било
ли е възможно на 10.03.2015г. в България Кръстев да бъде назначен от Д.С.С. за
управител на немското дружество и да се впише незабавно като управител в
немския Търговски регистър, и много други. Всички тези въпроси обаче остават
извън предмета на делото, тъй като ответника само твърди вреди без обаче да ги
противопоставя на вземането на ищцата и съответно да ги доказва. Вместо това
ответникът прави опит за превратно тълкуване на клаузите на договора, за да
заобиколи необходимостта да докаже твърденията си за претърпени вреди и за
отговорността на ищцата за тях.
Задължението
на „Адис Инвест“ ЕООД към „ПГС-96“ ЕООД несъмнено представлява скрито
задължение по смисъла на процесния договор. За това задължение е бил издаден
изпълнителен лист срещу „Адис Инвест“ ЕООД на 02.04.2015г. по ч.гр.дело №
975/2015г. на РРС, а последното дело е образувано на 11.03.2015г.- т.е.
обосновано може да се предположи, че задължението е съществувало преди тази
дата и същото не е обявено на купувача. За това посоченото задължение подлежи
на приспадане от дължимата цена. Това задължение според поканата за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20154520404019 на ДСИ при РРС е в общ размер
на 22565,43 лева заедно с всички лихви и разноски, като остава неясно защо „Енергомонтаж-Р“
АД плаща по изпълнително дело № 20154520404019 на ДСИ при РРС сумата 35762,21
лева за задължения на „Адис Инвест“ ЕООД.
Вещото лице
установява плащания по кредитна карта на „Адис Инвест“ ЕООД в общ размер
16651,25 лева от които 14002,87 лева платени от „Адис Инвест“ ЕООД и 2648,38
лева са платени от друго дружество. Всички плащания обаче са след като К.К.К. е
придобил капитала и получил контрол на управлението над „Адис Инвест“ ЕООД,
като най-голямото плащане- в размер на 9235,41 лева е извършено на
31.12.2015г.-повече от 9 месеца след като Кръстев поема контрола над „Адис
Инвест“ ЕООД. По делото не се установи произхода на тези задължения и дали те
не са създадени от новия собственик. Ответникът не ангажира доказателства за
произхода на задълженията, като вещото лице заявява, че не са му представени
никакви доказателства от ответника за произхода на тези задължения въпреки
поставения въпрос. Доколкото не се установява произхода на задълженията и
момента на тяхното възникване, то те не могат да се приемат за „скрити“ или за
„новопоявили се“ по смисъла на договора и съответно не следва да се приспадат
от дължимата цена.
Възражението
за намаляване на продажната цена със съществуващи липси остана недоказано. В
„Адис Инвест“ ЕООД не са били осчетоводени липси след придобиването, напротив –
на вещи за които се твърдят, че липсват са били начислявани амортизации години
след продажбата на дружеството. На следващо място- ответника претендира приспадане
на твърдяните липси като определя стойността им по цена на придобиване на
активите. Според заключението на вещото лице обаче по-голямата част от вещите
за които се твърди, че липсват са били напълно амортизирани счетоводно. Липсата
на активи на „Адис Инвест“ ЕООД представлява вреда за „Енергомонтаж-Р“ АД,
която се съизмерява със стойността на липсващите вещи към момента на
придобиването на „Адис Инвест“ ЕООД от „Енергомонтаж-Р“ АД. Тази стойност по
никакъв начин не е равна на стойността на придобиване и до колкото повечето от
активите са били напълно амортизирани и отписани счетоводно и предвид на липса на други доказателства за
тяхната стойност съдът приема, че тези активи са без стойност, възможно е било
да са бракувани и за това тяхната липса не уврежда „Енергомонтаж-Р“ АД. На
активите, които са имали счетоводна стойност са начислявани амортизации до 30.04.2017г,
поради което остава недоказана тяхната липса. Съдът на кредитира показанията на
св. С. Донев Н., тъй като същият е служител на ответното дружество, а
показанията му се опровергават от липсата на надлежно извършена инвентаризация
по реда на закона на счетоводството, липсите не са отразени счетоводно и от
факта, че „Адис Инвест“ ЕООД е начислявало амортизации до 2017 година на активи
за които твърди, че са липсвали още към 2015 година.
И не на
последно място К.К.К. твърди, „на 10 март влязох във влзадение на „Адис Инвест“,
както и че липсите са констатирани на 15 март. Т.е. няма как да се установи
дали липсите не се възникнали след като Кръстев е „влязъл във владение“ на
„Адис Инвест“ ЕООД.
„Енергомонтаж-Р“
АД дължи на И.С.С., като трето ползващо се лице по договора сумата 300 хиляди
лева. От тази сума на приспадане подлежи единствено скритото задължение към
„ПГС-96“ ЕООД в размер на 22565,43 лева според поканата за доброволно
изпълнение или 35762,21 лева според доказателствата за платена сума от от
„Енергомонтаж-Р“ АД сума. Всъщност конкретния размер подлежащ на приспадане в
случая е без значение, тъй като и в двата случая частично предявеният иск за
сумата от 22000 лева е изцяло основателен.
По делото се
навеждат доводи във връзка с непредоставяне на достъп до Google Drive акаунта в
който е съхранявана част от счетоводната информация и непредаване на токън
устройство за интернет банкиране. Тези доводи са ирелевантни за изхода на
спора, тъй като не се твърдят конкретни вреди от твърдяните факти, които вреди
да се приспаднат от продажната цена. Освен това не се установи Google Drive акаунта да е притежание
на някое от закупените дружества, а предвид наименованието му най-вероятно той
е бил лично притежание на Д.С.С.. По тези съображения доводите относно Google Drive акаунта и
токън устройството не оказват влияние на
резултата по делото.
В чл. 19 от
договора е предвидена мораторна неустойка в размер на 0,1% за всеки ден забава
при изплащането на сумата от 300 хиляди лева на третото ползващо се лице, но не
повече от 5% от сумата. Такава забава е налице, поради което частично предявеният
иск за неустойка в размер на 1100 лева дължима за периода 13.03.2017г. до 06.06.2017г.
е изцяло основателен.
Искът за
мораторна лихва е предявен за забава в друг период, а именно- за периода
07.06.2017 до 07.09.2017г. и е частично основателен. Мораторната лихва и
мораторната неустойка обезщетяват вредите от забавата в различни периоди,
съответно обезщетяват различни вреди и за това не се кумулират. В този смисъл е
и разрешението на въпроса за кумулирането на мораторна неустойка и мораторна
лихва дадено от ВКС:
„Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение
се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за
ограничена до размера на неустойката.“- Решение
№68/09.07.2012 по дело №450/2011 на ВКС, ТК, I т.о.
Законната
лихва за периода 07.06.2017г. до 07.09.2017г. върху главницата от 22000 лева е
в размер на 568,34 лева и до този размер претенцията следва да се уважи, а над него да
се отхвърли.
На ищцата
следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 2307,98 лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Енергомонтаж-Р“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 9, ет.3 да заплати на И.С.С.,
ЕГН ********** с адрес *** следните суми:
-
22000 /двадесет и две хиляди/ лева представляваща част от
договорена продажна цена по договор
сключен на 10.03.2015г. между „Енергомонтаж-Р“ АД и Д.С.С. за прехвърляне на
собствеността върху дружества, по който договор И.С.С. е посочена като трето
ползващо се лице, което да получи цената по сделката, със законната лихва върху
тази сума за периода от 08.09.2017г. до окончателното изплащане;
-
1100 лева представляваща неустойка по същия договор за
забава на плащането в периода 13.03.2017г. до 06.06.2017г,
-
568,34 лева
представляваща мораторна лихва за забава в
изплащане на главницата в периода 07.06.2017г. до 07.09.2017г, като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения
размер;
-
2307,98 лева
разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: