О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 1376 22.05.2020
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение- първи граждански състав, на двадесет и втори
май през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева
2. Пламена Върбанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1635 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е в законоустановения срок
молба с вх. № 1301/22.01.2020 г.,
подадена от процесуалния представител на А. Т. С., Л.И. Б. и Л.И.К.- адв. М.О.-
БАК, със съдебен адрес:***, с която се иска допълване и изменение на
постановеното по делото Решение № І- 162 от 06.01.2020г. в частта за
разноските.Изразява становище, че съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция, приключил с отмяна на решението на районния съд в частта, с
която са отхвърлени исковете на А. Т. С.,
Л.И. Б. и Л.И.К. против Етажната собственост на вход 1 от жилищна сграда 1 с
идентификатор №07079.820.1180.1 по КК на гр.Бургас, кв.,,Сарафово“, с адрес:
гр.Бургас, кв.,,Сарафово, “ул.,,А.Д.“№**, к/с,,Клара апартхотел и резидънс“,
представлявана от ,,ЕС ПИ ВИ- Сарафово“, за отмяна на решения по т.4 и т.5, приети на Общо събрание
на ЕС от 24.08.2017г., съдът следва да се произнесе по отговорността за
разноските в първоинстанационното производство. Счита, че на основание чл.248
от ГПК въззивният съд дължи произнасяне
с допълнителен съдебен акт, като се претендира
Решение№1890/22.07.2019г. по гр.д.№6642/2017 на БРС (изменено с
Определение№7507/19.09.2019г.), да бъде отменено в частта за разноските над
893,33 лева; иска се осъждане на въззиваемата страна да заплати поравно на
въззивниците разноски, направени пред въззивната инстанция, в общ размер от 36,67
лева.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор на молбата от насрещната страна.
Постъпила е молба с вх.№2574/06.02.2020г.
от въззиваемата страна -,,ЕС ПИ ВИ- Сарафово“ЕООД,предявена чрез адв.М.Г.- БАК,
за допълване и изменение на постановеното по делото Решение №І-162 от
06.01.2020г. в частта за разноските.В тази молба се се сочи, че с
горецитираното решение въззивният съд е отменил частично
Решение№1890/22.07.2019г. по гр.д.№6642/2017г. по описа на БРС, по отношение
на решения по т.4 и т.5 от взетите
такива на ОС на ЕС, проведено на 24.08.2017г., като е потвърил първоинстанционния
съдебен акт в останалата част.Твърди, че видно от представените по делото
доказателства(списък по чл.80 от ГПК), въззиваемата страна е направила съдебно-
деловодни разноски в размер на 500лева- заплатено адвокатско
възнаграждение.Моли за допълване на решението в частта за разноските, като
бъдат осъдени въззивниците да заплатят на въззиваемата страна сторените пред
настоящата инстанция разноски съразмерно на отхвърлената част от претенцията,
а именно: сумата от 333,33 лева, платима поравно от въззивниците.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК не
е постъпил отговор на тази молба от
насрещната страна.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилите молби и прецени материалите по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молби с вх.№1301/22.01.2020 г. и с вх.№2574/06.02.2020г. са подадени от активно
легитимирани лица в законовия
едномесечен срок от постановяване на решението по делото.
Съгласно чл.81 ГПК съдът се
произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в
съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде
допълнено по реда на чл.248,ал.1 ГПК.
Отговорността за разноските по
делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с
нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при
постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се
посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл.
236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в
случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на
искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на
съдебния акт.
Разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай допълването на
съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда.
Втората хипотеза на чл. 248,
ал.1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично
произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането
не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
В конкретния случай, съдът не се е произнесъл по въпроса за
отговорността за разноските по делото.
За да се ангажира отговорността за
съдебно-деловодните разноски на насрещната по спора страна, е необходимо
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ Страната да е
направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в
инстанцията, за която се претендират; /2/ Те да са от категорията на посочените
в чл.78,ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски; /3/ Да са реално направени или да
се фингира /чл.78,ал.8 ГПК/ извършването им; /4/ Да са представени
доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави
искане за присъждането им; /5/ Изходът на спора, предмет на разглеждане от
съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната,
претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в
чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал.2 на
чл.7 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за
завеждането му, какъвто не е настоящият случай/.
Относно искането, направено с молба
по чл.248 от ГПК, депозирана от въззивниците чрез процесуален представител
адвокат О. съдът намира следното:
Пропускът на съда да се произнесе
не се преклудира поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази част.
С въззивната жалба се претендира
присъждане на разноски пред въззивна
инстанция, като горното искане е заявено и в проведеното открито съдебно
заседание от 04.12.2019г. Видно от представените по делото
доказателства, направените от въззивниците разноски пред БОС възлизат на сума в размер от 110
лева(80лева- заплатена държавна такса и 30 лева- депозит за назначаване на
преводач), като не е представен списък съгласно чл.80 от ГПК.
Данните по делото сочат, че страната е направила
своевременно искане за присъждане на разноски, а съдът не се е произнесъл и не
е присъдил исканите разноски с решението си.
Настоящият състав намира, че
молбата за допълване на решението в частта за разноските се явява основателна.
С оглед изхода на спора, в полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 36,67 лева.Математически изчислен, този резултат се получава като се раздели сумата от 110
лева на 6 /броя на решенията на ОС на ЕС, чиято отмяна се иска/ и така получената сума се умножи по 2 / броя на отменените
с въззивното решение решения на ОС на ЕС/.Въззивният съд, предвид отмяна на
решенията по т.4 и т.5 от атакуваните и
приети от Общото събрание на ЕС общо шест решения, преизчислява
присъдените от районния съд в тежест на ищците-въззивници разноски в общ размер
от 1340 лева/ присъдени с
първоинстанционното решение и определение № 7597/19.09.2019г. за изменението му
в частта за разноските/.При това положение Решение №1890/22.07.2019г. на БРС в
частта за разноските,изменено с определение № 7597/19.09.2019г. , следва да се
отмени в частта за присъждане в тежест на ищците на разноски над
сумата от 893,33 лева.На ищците се
дължат разноски пред районния съд в размера от 488,33лева, която сума се
изчислява пропорционално на уважените два иска от общия размер разноски предвид
направените от ищците разноски и представения списък на разноските/л.344 от
делото на БРС/.
Относно искането по чл.248 от ГПК, направено от адвокат М.Г. в качеството й
на пълномощник на въззиваемата ,,ЕС ПИ ВИ- Сарафово“ЕООД за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 500 лева- адвокатско възнаграждение/съгласно договор за
правна защита и съдействие –л.48 от делото на БОС/, следва да се отбележи
следното:
Налице е направено от страна на
пълномощника на въззивниците в
рамките на съдебните прения в проведеното открито заседание на 04.12.2019г., възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна ,,ЕС ПИ ВИ-
Сарафово“ЕООД.
Критерият при определяне дали
едно заплатено за процесуална защита и правно съдействие в рамките на конкретно
производство пред съда възнаграждение е „прекомерно“ е обвързан от законодателя
с правната и фактическа сложност на делото. Чл. 78 ал. 5 ГПК сочи, че „ако
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно“ , съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна може
да намали неговия размер.
Производството е за отмяна на
решения, взети на общо събрание на етажната собственост. Искът по чл.40 ЗУЕС е неоценяем и
за него минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.1
т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет е 300 лв. (Определение
№16/22.01.2016 по дело №4113/2015 на ВКС, ГК, I г.о.).
При преценката на конкретното
искане и с оглед на направеното възражение за прекомерност на заплатеното на
адвоката на ЕС възнаграждение от 500
лв., настоящият състав,
базирайки изводите си на конкретиката на исковете по чл.40 ЗУЕС като
фактическа и правна сложност, на извършените в хода на
процеса от страната процесуални действия, на установена задължителна съдебна
практика по приложение на закона, намира възражението за основателно, като
същото следва да се присъди в размера, определен от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
300лева.
Предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция и с оглед приетото за основателно възражение и частичната
основателност на въззивната жалба, следва на страните да се присъдят разноски
по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът намира заявените от страните искания с
правно основание чл.248 от ГПК за основателни, поради което следва да бъде
допуснато допълване на въззивното решение в частта за разноските.
По изложените съображения и
на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПЪЛВА Решение №І-162 от 06.01.2020г.,постановено по в.гр.д№1635 по описа за 2019г. на Окръжен
съд- Бургас в частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯВА в частта за разноските
Решение № 1890/22.07.2019г., постановено по гр.д.№ 6642/2017г. по описа на
РС-Бургас и изменено с определение № 7597/19.09.2019г.,
в която част А.
Т. С., Л.И. Б. и Л.И.К. са осъдени да заплатят поравно на Етажната собственост
на вход 1 от жилищна сграда 1 с идентификатор №07079.820.1180.1 по КК на
гр.Бургас, кв.,,Сарафово“, с адрес: гр.Бургас, кв.,,Сарафово,“ ул.,,А.Д.“№**,
к/с,,Клара апартхотел и резидънс“ извършени пред районен съд разноски над
сумата от 893,33 лева /осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА Етажна собственост на вход 1 от жилищна сграда 1, с
идентификатор 07079.820.1180.1 по кадастралната карта на град Бургас, кв.
Сарафово, с адрес град Бургас, кв. Сарафово, ул. А.Д. № 78, комплекс „Клара
апартхотел и резиденс“, представлявана от управителя на „ЕС ПИ ВИ-Сарафово“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Ген. Гурко № 7Б, ет. 5, ап. офис
15, да заплати по
равно на А. Т. С., гражданин на Руската федерация, роден на ***
год., с постоянен адрес ***, Рубльовское шосе, дом. 42, корп. 2, ап. 357, с
адрес в Република България: област Бургас, община Бургас, град Бургас, кв.
Сарафово, ул. А.Д. № 78, вх. 1, ет. 3, Л.И.К., родена на *** година, гражданка
на Руската федерация, с адрес град Москва, ул. Шолохова, д. 17, кв.181 и Л.И.Б.,
родена на *** година, гражданка на Руската федерация, двете със съдебен адресат
адвокат М.О. ***, с адрес на кантората: град Бургас, ул. Оборище 90, ет. 1-2,съдебно-деловодни
разноски,извършени пред РС-Бургас в размер от 488,33 лева /четиристотин
осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ и 36,67 лева/тридесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски,извъреши пред ОС-Бургас.
ОСЪЖДА А. Т.
С., гражданин на Руската федерация, роден на *** год., с постоянен адрес ***,
Рубльовское шосе, дом. 42, корп. 2, ап. 357, с адрес в Република България:
област Бургас, община Бургас, град Бургас, кв. Сарафово, ул. А.Д. № 78, вх. 1,
ет. 3, Л.И.К., родена на *** година, гражданка на Руската федерация, с адрес
град Москва, ул. Шолохова, д. 17, кв.181 и Л.И.Б., родена на *** година,
гражданка на Руската федерация, двете със съдебен адресат адвокат М.О. ***, с
адрес на кантората: град Бургас, ул. Оборище 90, ет. 1-2, да заплатят по равно
на Етажна собственост на вход 1 от жилищна сграда 1, с идентификатор
07079.820.1180.1 по кадастралната карта на град Бургас, кв. Сарафово, с адрес
град Бургас, кв. Сарафово, ул. А.Д. № 78, комплекс „Клара апартхотел и
резиденс“, представлявана от управителя на „ЕС ПИ ВИ-Сарафово“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Бургас, град Бургас 8000, ул. Ген. Гурко № 7Б, ет. 5, ап. офис 15, сумата от
300 лева /триста лева/ разноски, извършени пред въззивната инстанция.
Определението е неразделна част
от Решение №І-162 от 06.01.2020г. по
в.гр.д№1635 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.