РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 311 / 2023 по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/,
образувано по жалба, подадена
с адрес ***,
ПРОТИВ: Направление за включване в
механизма за лична помощ № ********* / 28.10.2022г., с която на основание чл.
25 ал. 2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено
заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-РК/3657/О / 15.08.2023г. и
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на
29.08.2023г. на Б.Р.П. настоящ адрес: *** са определени 120(СТО И ДВАДЕСЕТ )
брой часове месечно за лична помощ, потвърдено с
С ИСКАНЕ: Да бъде отменена оспорваното направление
и му бъдат определени 168 часа, както било посочено в решение по дело №
467/2022г., което бил завел при обжалването на предходната заповед, когато му
били определени 117 часа.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с назначеният му процесуален
представител адвокат Т., който моли съда да постанови съдебен акт, с който да
уважи така депозираната жалба и в съответствие с това да отмени оспорения
административен акт и да върне делото на административния орган със съответни
указания.
В съдебно заседание ответникът по жалбата –
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, редовно призован не се
явява, представлява се от юрисконсулт Г.**, която моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди оспорения индивидуален административен акт.
Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Съдът,
след като провери предпоставките за допустимост и след като констатира, че
жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.25, ал.5 от ЗХУ, срещу подлежащ на съдебен контрол административен
акт, именно Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23021646 от
31.08.2023 година, издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Перник счита същата за процесуално допустима, поради което дължи разглеждането
й по същество.
Съдът като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от
чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
От фактическа
страна:
Административното
производство е инициирано от страна на Б.Р.П., който е депозирал пред Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник Заявление- декларация №
ЗХУ-ИО/Д-РК/О от 15.08.2023 година за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ, ведно с формуляр за самооценка на лице с
увреждане.
На 29.08.2023 година е изготвена индивидуална
оценка на потребностите за хората с увреждания, в която е посочено, че
оспорващият има потребност от получаване на лична помощ, като е определена
лична помощ в размер на 120 часа месечно за периода на изготвената индивидуална
оценка на потребностите (от 29.08.2023 година до 29.08.2028 година) по реда и
условията, определени със закон.
С Направление за включване в механизма „Лична
помощ“ № 23021646 от 31.08.2023 година, издадено на основание чл.25, ал.2 от
Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление - декларация с
вх. № ЗХУ- ИО/Д-РК/3657/О от 15.08.2023 година и заключенията в индивидуалната
оценка на потребностите, изготвена на 29.08.2023 година за Б.Р.П. с адрес: ***
са определени 120 /сто и двадесет/ броя часове месечно за лична помощ, като
направлението е валидно за срок до 29.08.2028 година. Направлението е връчено
на 04.09.2023 година.
Срещу така издаденото Направление за включване
в механизма „Лична помощ“ настоящият жалбоподател е депозирал жалба в
Регионална дирекция социално подпомагане /РДСП/ с вх. № 14-95б-00-0857 от
04.09.2023 година.
С Решение № 14-РД06-0023 от 12.09.2023 година
Директорът на РДСП- Перник е отхвърлил жалбата с мотив, че правилно са
определени 120 часа месечно за лична помощ доколкото при направения цялостен
преглед на преписката на формуляра за самооценка, формуляра на работника водещ
случая, протокола от заседание на специализирания отдел на 29.08.2023 година и
изготвената между личната му самооценка и констатираните реални затруднения и
потребности при функционирането от социалния работник водещ случая, като направените
констатации за функционални затруднения при изпълнение на ежедневни и други
дейности в изготвената индивидуална оценка са обективни.
В хода на развилото се съдебно производство от
страна на административния орган е представена, като писмено доказателство във
връзка с компетентността на издателя на оспорения административен акт Заповед №
ЧР-7-83-413 от 14.08.2023 година, с която е определено за времето от 25.08.2023
година до 31.08.2023 година, включително Анита Кирилова Здравкова- Костадинова
на длъжност Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Перник да бъде
замествана от Евелина Раденкова Г.** на длъжност старши юрисконсулт в отдел
„Закрила на детето“, Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник /лист а така също
и Заповед № РД01-1884 от 01.09.2021 година, в която в т.1 се посочва, че в при
законоустановено отсъствие на титуляря на длъжност „директор на ДСП- Перник“ за
срок от 30 /тридесет/* работни дни, функциите на директора на ДСП- Перник за се
изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжност „юрисконсулт“.
При така
установената фактическа обстановка обсъдена по отделно и в своята съвкупност и
съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, настоящият
съдебен състав пристъпи към проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
От правна страна:
Съгласно чл. 25, ал.5 от ЗХУ заповедта по ал.1
и направленията по ал.2 може да се обжалват по реда на АПК.
Разпоредбата
на чл.148 от АПК е установила правилото за изборност на реда за оспорване:
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс
или специален закон е предвидено друго.
В
случая липсват специални изисквания на АПК или друг закон, който да установява
задължително провеждане на административно оспорване. Освен това в настоящият
случай съдът констатира, че срещу подлежащия на обжалване административен акт,
жалбоподателят е депозирал едновременно две, както следва жалба с вх. №2404 от
04.09.2023 година в Административен съд- Перник и жалба с вх. № 14-94Б-00-0857
от 04.09.2023 година в РДСП-Перник, по повод на която е постановено Решение №
14-РД06-0023 от 12.09.2023 година, издадено от Директор на РДСП- Перник, с
което последната е отхвърлена, но това не се отразява на допустимостта на
жалбата предвид правилото на чл.129, ал.1 от АПК.
Жалбоподателя оспорва административен акт, с който са му
определени 120 часа месечно за лична помощ, като заявява несъгласие с определените
му часове месечно за лична помощ.
Оспореното направление е издадено от компетентен орган
респективно решението с което е потвърдено Направление за включване в механизма
„Лична помощ“ № 23021646 от 31.08.2023 година, издадено на основание чл.25,
ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление -
декларация с вх. № ЗХУ- ИО/Д-РК/3657/О от 15.08.2023 година на директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, на когото с чл.25, ал.2 от ЗХУ е
възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой
часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определен
със закон. В случая същото е подписано от лице, заемащо длъжност посочена в
Заповед № РД01-1884 от 01.09.2021 година но изпълнителния директор на Агенция
социално подпомагане, по силата на която чрез института на заместването
функциите на директора на ДСП се изпълняват в пълен обем от лицето подписало
заповедта, във връзка с което е и представена Заповед № ЧЛ-7-83-413 от 14.08.2023
година, издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и
не е налице основание за неговата отмяна по чл.146, т.1 от АПК.
Налице е изложение на фактическите обстоятелства и
мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка със
сезирането му от настоящия жалбоподател с искане за отпускане на финансова
подкрепа по чл. 25 от ЗХУ. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени
са административнопроизводствените правила при обжалването й пред по –
горестоящия административен орган.
По делото от фактическа страна не е спорно, че
жалбоподателят попада сред кръга на лицата с трайни увреждания над 18-годишна
възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ.
В мотивите на издадения акт админситатвиния орган препраща към заключенията в
индивидуалната оценката на потребностите на правоимащия. Съдебната практика по
въпроса относно излагането на
мотиви в друг документ, извън оспорения,
е постоянна и започва с ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Практиката
мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на
обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно и не
противоречи на закона. Изискването, което се поставя към органа-издател на
акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. С последното
той го приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя,
стават мотиви и на самия акт. В оспореното
направление е посочено за мотиви: на
основание заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Ето
защо всички изложени в
същото писмени
доказателства, факти и обстоятелства по случая, следва да се считат
и като мотив на обжалваната заповед. Видното
индивидуалната оценка на потребностите а хората с увреждания по
заявление-декларация с вх.№ЗХУ-ИО/Д-РК/З657/О / 15.08.2023г. на Б.Р.П., Индивидуалната
оценка на потребностите на г-н П. е изготвена на база лични наблюдения и срещи,
медицинска документация - ЕР на ТЕЛК (друга медицинска документация не беше
предоставена на Дирекция "Социално подпомагане” под мотив, че се намира в
Административен съд - Перник). Съгласно чл.17 ал.1 т.2 от ППЗХУ на 23.08.2023г.
г-н П. беше писмено уведомен за датата и часа (29.08.2023г. от 15.00ч.) на
провеждане на заседанието на специализирания отдел за изготвяне на индивидуална
оценка на потребностите. Степен на трайно намалена работоспособност или вид и
степен на увреждане, както и здравословно състояние към момента на оценката
(медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, други): ЕР на ТЕЛК №
90739/03.10.2022г. със срок "пожизнен" и определени 100% трайно
намалена работоспособност с чужда помощ. Диагноза: УМЕРЕНА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.
Вид на затруднения във функционирането е Интелектуална недостатъчност: за степен
на затруднения във функционирането е определен общ брой точки: 97 превърнати в
часове за лична помощ умножен по коифицент 1.235 или 120(СТО И ДВАДЕСЕТ )
Степен на зависимост: четвърта степен - тотална зависимост/затруднения; Степен
на включване в социалната среда: Констатирана е висока степен на зависимост.
Лицето не проявява интерес да участва в дейности с други хора или да комуникира
с тях. Трудно адаптиращ се в непозната среда извън дома. Не може да се справя
сам при посещение на публични услуги и здравни заведения. Мобилност в
социалната среда и затруднения извън дома: Г-н П. няма двигателни затруднения,
които да налагат използването на помощни средства улесняващи придвижването.
Самостоятелно използва краката си, ходи, може да стои изправен. В рамките на цялото
жилище се придвижва самостоятелно без нужда от подкрепа. Извън дома съобразно
заболяването си се нуждае от придружител за наблюдение и контрол. Споделя, че
среща затруднения при клякане и навеждане. Необходимост от предоставяне на
конкретен вид подкрепа: За подобряване качеството на живот, по-добро социално
включване и интеграция в живота на общността е необходимо предоставяне на лична
помощ, месечна финансова подкрепа и целева помощ за балнеолечение и/или
рехабилитация. Необходимост от целева помощ за ползване на балнеолечение и /и л
и рехабилитационни услуги Необходимост от целева помощ за балнеолечение и / или
рехабилитационни услуги по чл.72 ,т.4 от ЗХУ в размер до 80 % от линията на
бедност , но не повече от действително направения разход на основание чл.76 ал
.2, ал. 3 и ал.б от ЗХУ , която се изплаща по ред и условия определени а ППЗХУ.
Необходимост от предоставяне на месечна финансова подкрепа: Необходимост от
месечна финансова подкрепа по реда на чл.70, т.5 от ЗХУ в размер на 57 на сто
от линията на бедност. Лицето получава лична социална пенсия за инвалидност по
чл.90а КСО. Необходимост от предоставяне
на лична помощ: На база проведени лични срещи, запознаване с предоставената
медицинска документация (ЕР на ТЕЛК) и направена оценка на затрудненията в
следните области: двигателното функциониране, самообслужване, ориентация и
самозащита, психо-социални функции, социално функциониране, изпълнение на
дейности в домашна среда, социални взаимоотношения е констатирана необходимост
от предоставяне на лична помощ в размер на 120 часа месечно за периода на
изготвената индивидуална оценка на потребностите по ред и условия, определени
със закон. Други налични функционални
затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности,
установени на база самооценката на човека с увреждане и констатирани по време
на изготвянето на оценката.
Оценката
е изготвена като обобщено следствие от цялостното нарушение във функционирането
на лицето. Обхваща възможни и невъзможни дейности и затруднения произтичащи от
водещата диагноза (умерена умствена изостаналост) и други заболявания, за които
лицето съобщава. Индивидуалната оценка на потребностите е изготвена с активното
участие на Б.П. и неговата майка. Съгласен е с направените заключения и
подкрепящи мерки, като претендира за максимален брой часове за лична помощ. Предоставяне на целева помощ за ползване на
балнеолечение и /и л и рехабилитационни услуги Да Целева помощ за балнеолечение
и / или рехабилитационни услуги по чл.72 ,т.4 от ЗХУ в размер до 80 % от
линията на бедност, но не повече от действително направения разход на основание
чл.7б ал .2, ал. 3 и ал.6 от ЗХУ , която се изплаща по ред и условия определени
в ППЗХУ. Предоставяне на месечна
финансова подкрепа. Месечна финансова подкрепа по реда на чл.70, т.5 от ЗХУ в
размер на 57 на сто от линията на бедност за съответния период (считано от
01.08.2023г. до 31.08.2028г.). Б. получава лична социална пенсия за инвалидност
по чл.90а КСО. Предоставяне на лична помощ в размер на 120 часа месечно за
периода на изготвената индивидуална оценка на потребностите (от 29.08.2023г. до
29.08.2028г.) по ред и условия, определени със закон.
Във
връзка с образуването и провеждането на административното производство, съдът
констатира спазване на процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от
ППЗХУ и на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от
подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ.
Органът е сезиран със заявление-декларация от жалбоподателя, като човек с
увреждане, във връзка с което случаят е възложен на служител от специализирания
отдел, който да води случая. Последният е осъществил личен контакт със заявителя
в неговия дом, провел е интервю с него и е отразил данните в надлежен формуляр
по чл. 3 от Методиката. Следва заседание на Специализирания отдел към ДСП – Перник,
за провеждането на което пълномощникът на оспорващата е уведомен, съответно в
което е изготвена индивидуалната оценка на потребностите на Б.П., съгласно
дадени разяснителни указания на съда в предходно обжалване на направление за
включване в механизма за „Лична Помощ“ . Оспореното направление е издадено въз
основана само и единствено на направената индивидуалната оценка на
потребностите на Б.П..
Извън
формалното спазване на процедурата, съдът констатира неизпълнение на
задължението от органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Оспореното направление е издадено в
производството по Закона за личната помощ обн. ДВ бр. 105/18.12.2018 г., в сила
от 1.01.2019 г., инициирано със заявление – декларация на жалбоподателя като
човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно
обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира
функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му
права и пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП. Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава
четвърта от закона " Включване в механизма лична помощ", личната
помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на
потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората
с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз
основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена
зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3.
трета степен на много тежка зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на
тотална зависимост/затруднения /арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/. Съобразно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват
компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. От друга
страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка на
потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 7,
вкл. от ЗХУ. Част от необходимата информация е самооценката на човека с
увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането, т. е.
здравословното състояние на конкретния заявител. Източник на визираните данни
са формуляра за самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на
АСП и медицински документи, съответно експертно решение на ТЕЛК. Същите са
приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ.
Касателно
настоящият случаи, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на
потребностите на жалбоподателя, респ. при издаване на оспореното направление,
не е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в
медицинските документи, както и дадено експертно заключение на вещото лице
психолог при предходно обжалване на обжалване на направление за включване в
механизма за „Лична Помощ“, с което е нарушил правилата на специалния закон,
въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра
за самооценка и в ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните в индивидуалната оценка
на потребностите, приета от административния орган, от друга страна. Налице е
незачитане на информацията от самооценката на жалбоподателя, например в р. І –
Двигателно функциониране в частта за използване на ръцете и р. ІІ - Самообслужване
в частта за лягане и ставане от сън, при формиране на индивидуалната оценка на
потребностите въз основа на формуляра за попълване от служителя, водещ случая,
съответно раздели 4. 1 и 4. 2 от същия. Последната е изготвена и без да бъде
съобразено заключението на ТЕЛК при освидетелстване на П. и конкретно на
констатацията за състоянието му, изключващо възможност за самообслужване му в
битово отношение. Броят точки в попълнения от служителя формуляр – приложение №
2 към Методиката, общо 97, съпоставен с максималния възможен брой от 168 точки,
както и на конкретното състояние на П., а именно невъзможността за
самостоятелно обслужване в ежедневието и тоталната зависимост от чужда помощ,
сочи на изводи за незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146,
т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на
информацията в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би
обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по
голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по
механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката и съответно
определени с издаденото направление.
По
съществото на спора, правните изводи са за материалноправна незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Както се посочи, с оспореното направление за
включване в механизма "Лична помощ", издадено на осн. чл. 25, ал. 2
от Закона за хората с увреждания, са определени 97 броя часове месечно за лична
помощ на Б.Р. Пъртванов. Същото е издадено въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателя като човек с увреждане,
съобразно които заключения степента на зависимост на последната е четвърта –
тотална зависимост/затруднение при формирани 97 точки.
Предвидените
критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени във
формуляра за индивидуална оценка в скала по точки от 0 – няма проблем /няма
нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена зависимост/затруднения; 2- степен на
тежка зависимост; 3 - степен на много тежка зависимост и 4 - степен на тотална
зависимост.
Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, в относимата и част по т. 1, б.
"а", конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ
за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от
приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от
1, 235. Горното правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава
изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган
при формиране на общия брой точки, съответно при определяне на месечния брой
часове за предоставяне на лична помощ на оспорващата.
Съобразно
т. 7. 3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която
препраща разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, общият брой точки е сбор
от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1, 5. 2 и 5. 3 от същия
формуляр. Анализирайки относимите части от формуляра съобразно медицинските
документи по делото и съдебно – психологичната експертиза приобщена при
предходно обжалване на направление за включване в механизма за „Лична Помощ“,
съдът констатира несъответствие на определените точки с обективното състояние
на жалбоподателя. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по
част 4. 1 -Двигателното функциониране на оспорващата и конкретно 4.1.1- способност
за самостоятелно и осъзнато използване на ръцете за отваряне и затваряне на
врата, за пускане и спиране на чешма; по част 4. 2 – Самообслужване и конкретно
4.2.1 - способност за самостоятелно миене на части от тялото, 4.2.4 -
способност за самостоятелно сервиране на храната и 4.2.6 - способност за
самостоятелно ставане и лягане за сън; по част 4. 3 – Ориентация и самозащита и
конкретно 4.3.2 – способност за самостоятелно и осъзнато искане на помощ, както
и за съобщаване за наличието на проблеми. Органът е намалил неоснователно
точките за всеки от посочените показатели в изготвената индивидуална оценка на
потребностите. При установената степен на тотална зависимост на П. от личния
асистент в ежедневието, определените 97 часа месечно, не отразяват адекватно
нуждата му от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности,
както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ. Съпътстващите заболяване от неврологичния
и кардиологичния спектър дообременяват адаптивността на Б.Р.П.. Заболяванията представени
от медицинската документация и наличната умерена умствена изостаналост правят
лицето несамостоятелно и изискващо надзор от страна на родител. Това се налага
не само поради налични физически изразени недостатъци, а поради невъзможността
лицето да осмисля поведението си, да изпълнява медицински назначения / употреба
на лекарства / самостоятелно.
Оспореното
направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на
хората с увреждане, установени в чл. 2 от ЗЛП и в чл. 2 от ЗХУ, да им се
предостави подкрепа, включителнона техните семейства, както и да им се
гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между
индивидуалните потребности на жалбоподателя и предоставената от органа лична
помощ.
В
обобщение на изложеното, съдът намира, че са налице основанията за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и оспореният акт
следва да се отмени. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се
върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе
правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална
оценка на потребностите на жалбоподателя, както и конкретният месечен брой
часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл. 10, ал. 3, т. 1, б.
"а" от Методиката.
Предвид
основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
се присъждат деловодни разноски в размер на 841, 52 лв., платими от ответника.
По
разноските
При този изход на спора, право на разноски съгласно чл. 143, ал.1 от АПК има
жалбоподателя, същата не претендира и доказва разноските, поради което съдът не
дължи произнасяне.
С
оглед изложеното подадената жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, като издадени в противоречие с фактите по делото и закона,
накърнявайки и неговата цел заповеди, следва да бъдат отменени, а преписката,
върната на административния орган (арг. чл. 173, ал. 2 АПК) за ново произнасяне
при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък,
предвид значимостта на накърненото право.
С
оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателя същият не претендира
и не доказва сторени такива в настоящото производство, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2 АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Б.Р.П., ЕГН: ********** с адрес ***,
Направление за включване в механизма за лична помощ № 22020086 / 28.10.2022г.,
с която на основание чл. 25 ал. 2 от Закона за хората с увреждания, въз основа
на подадено заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-РК/3657/О / 15.08.2023г. и
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на
29.08.2023г. на Б.Р.П. настоящ адрес: *** са определени 120(СТО И ДВАДЕСЕТ )
брой часове месечно за лична помощ. Направлението е валидно за срок до
29.08.2028г., потвърдено със Заповед №
23021646 / 31.08.2023г., на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"
– Перник.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Перник за ново произнасяне в съответствие с дадените
по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/