РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Анна Ив. Иванова
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502403 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД ПБЗН на
МВР-гр.София, ул.“*** против решение № 2517/07.07.2022г. по гр.д.№ 20388/2021г. на
ПдРС,І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия Т. М. Т. с
ЕГН:********** сумата от 1000,80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 120,10 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1,143, положен през периода 01.01.2019г. - 10.07.2020г., сумата 210 лв.-
мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2019г. до 23.12.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2021г., както и
разноските на ищецата в размер на 400 лв. и сумата 220 лв.- по сметка на бюджета на съда.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС
неправилно е приложил коефициента по Наредба за структурата и организацията на
работната заплата от 2007 г. при наличие на приложим специален закон, именно Закона за
МВР. Твърди се, че не са изложени ясни и обосновани мотиви относно това как е
преизчислен положения нощен труд. Сочи се, че с изменението на чл. 187, ал. 4 на ЗМВР,
обнародван във в. ДВ бр. 60/2020 г., вече изрично е предвидено, че положеният нощен труд
подлежи на умножаване с коефициент 1 /единица/, поради което искът за заплащане на
допълнително възнаграждение за периода след изменението е неоснователен. Счита, че в
ИМ претендираният период за главницата е от 01.01.2019 до 31.12.2021г., а искът е уважен
за периода от 01.01.2019 до 10.07.2020г., поради което съдът е следвало да отхвърли
1
претенцията за периода от 10.07.2020 до 31.12.2021г. като неоснователна, а на ГДПБЗН-
МВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.Претендира за разноски. Прави
възражение за прекомерност на платеното АВ.
Въззиваемият Т. М. Т., чрез процесуалния му представител адв.Ю. С., оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че решението на РС е правилно и
законосъобразно и се иска потвърждаването му.
Претендира за разноски.
ПОС, ХІV гр.с., като анализира фактите и доказателствата по делото, намира
следното:
Производството по гр.д.№ 20388/2021,г. на ПдРС,І гр.с. е образувано по искова
молба от Т.Т. против ГД ПБЗН- гр.Пловдив, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и
чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че Т.Т. е държавен служител,
работещ по служебно правоотношение в ГД ПБЗН- гр.Пловдив на длъжност***“ в сектор
„Специални оперативни дейности“.
С молба от 22.06.2022 г. /л.104 от д.РС/ ищецът чрез адв.С. е направил изменение на
иска си за главницата за положен извънреден труд от 1113,66 лв. на 1000,80 лв., съгласно
заключението на ВЛ Ст.К., а с протоколно определение №5060/27.06.2022 г. на
осн.чл.214,ал.1 ГПК РС е допуснал исканото изменение. Тъй като в заключението на ВЛ К.
сумата 1000,80 лв. е посочено, че е дължима за периода 01.01.2019-10.07.2020 г., следва да се
приеме, че исканото и допуснатото изменение на иска до сумата 1000,80 лв. , поради което
съдът правилно не е постановил отхвърлителен диспозитив за периода 11.07.2020-31.12.2021
г., тъй като е уважил изцяло претенцията след нейното изменение.
През периода 01.01.2019-10.07.2020 г. ищецът твърди, че е полагал труд при сумарно
изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени. През периода от
19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г./, съгласно чл.31, ал.2 от която, положените часове нощен труд следвало да бъдат
умножени с коефициент 1,143. Впоследствие били приети две други наредби Наредба №
8121з- 592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г., в които липсвали
изрично норми, идентични на тази на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г..
Сочи се, че макар в последващите наредби да не е налице изрична такава идентична
разпоредба, то при непълнота в специалния нормативен акт следва да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която,
2
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
С подадения от ответника отговор на исковата молба, същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и единствено
приложими по отношение на държавните служители в структурите на МВР се явяват ЗМВР
и съответните подзаконови нормативни актове.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния
период въззиваемият Т.Т. е работил по служебно правоотношение с ГДПБЗН - МВР-
гр.София. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение
по ССЕ, изготвено вещото лице С. К., се установява, че през процесния период 01.01.2019-
10.07.2020г, въззиваемият е положил общо 840 часа нощен труд, като разликата от 120,1ч не
са му платени, тъй като не са приравнени на дневен труд чрез приложението на определен
коефициент. Приравнени на дневен труд отработените часове стават 960,1 часа. От
заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от 1,143 по
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата дължимото
допълнително възнаграждение е в размер от 1000,80 лева, а лихвата за забавено плащане на
това възнаграждение е в размер от 210 лева. за периода 01.01.2019-23.12.2021 г.
В ЗМВР / до приемането на нова ал.4 на чл.187, Д.в., бр.60/07.07.2020г./ и в
действалите през процесния период Наредба № 8121з- 908 от 2.08.2018 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и
за изпълнение на специфични служебни дейности /отм., считано от 04.10.2019г./, Наредба №
8121з- 1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм., считано от
10.01.2020г./ и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм. 03.11.2020г./липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1
определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата
на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното:
3
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда “. Специалната закрила по КТ, освен правила
относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По
конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се
заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ.
Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от
ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта.
След изменението на ЗМВР с Д.в., бр.60/07.07.2020г., с приетата нова ал.4 на чл. 187 от
ЗМВР е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1, т.е. с коефициент 1. При приложението на коефициент
1,143 се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния
съд размер от 1000,80 лева, ведно със мораторните лихви за забавено плащане в размер на
210 лв., в който размер претенциите са основателни и следва се уважат.
Ето защо, обжалваното решение ще следва потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, в полза на Т. бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски за адв.възнаграждение.От представения ДПП е видно, че е платено АВ в размер от
400 лева., срещу което е повдигнато възражение за прекомерност. С оглед правната и
фактическата сложност на делото следва да се приложи НМРАВ №1/2004г. При цена на
исковете 1210,80 лв., съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ дължимото АВ е в размер на 314,76
лв., до който размер следва да се редуцира платеното АВ от Т..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2517/07.07.2022г. по гр.д.№ 20388/2021г. на ПдРС,І
гр.с.
ОСЪЖДА ГД ПБЗН на МВР-гр.София, ул.“**** да заплати на Т. М. Т. с
ЕГН:********** сумата от 314,76 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5