РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500431 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-05-01-
1852/04.08.21г. на СлОС от „Обединена Българска банка“ АД, вписана в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“,
бул.“Витоша“ № 89Б, против решение № 110/21.07.2021г. по в.гр.д.№
20212200500314/2021г. по описа на СлОС, с което е потвърдено извършеното
с Протокол изх.№ 11235 от 07.06.2021г. разпределение на суми между
кредиторите по изпълнително дело № 20197680400234 по описа на ЧСИ
М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ, с район на действие – района на СлОС, в
частта за разпределени суми по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че е неправилно.
Поддържа, че ЧСИ не е привилегирован кредитор и неправилно сумата,
посочена в разпределението като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, е разпределена в
негова полза предпочтително. Счита, че вземането на ЧСИ по т.26 не попада в
обхвата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, не е привилегировано и не следва да бъде
събрано с първа поредност за сметка на вземането на привилегирования
1
взискател – ипотекарен кредитор. Твърди също, че разпределението е
незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е разпределил с привилегия в полза на
банката разноските в изпълнителното производство, платени авансово от нея
в качеството й на взискател. Направено е искане обжалваното решение да
бъде отменено и постановено ново, с което бъде отменено атакуваното
разпределение, а в полза на банката бъдат разпределени авансово платените
разноски в изпълнителното производство и сумата, предвидена за плащане в
полза на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ, при което всички такси бъдат
фактурирани на „ОББ“ АД, гр.София.
Въззиваемите Х. В. Д., И. Й. Д., Община Сливен и ТД на НАП Бургас,
офис Сливен, не депозират отговори,не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК, вр.
с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и е допустима. Апелативен съд - Бургас приема, че не
е необходимо събиране на допълнителни доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба вх.№ 8262/18.06.2021г. на ЧСИ М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ, от
„Обединена Българска банка“ АД, чрез ю.к. С. И., против извършеното с
Протокол изх.№ 11235 от 07.06.2021г. разпределение на суми между
кредиторите по изпълнително дело № 20197680400234 по описа на ЧСИ
М.Минкова. Изложени са оплаквания, че разпределението е неправилно по
мотиви, абсолютно идентични с изложените в жалбата, по която е образувано
настоящото производство. Оспорва се събирането на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ с привилегия. Твърди се, че тази такса е всъщност сума от
реализацията на имущество на длъжника, което имущество следва да бъде
осребрено, за да бъдат удовлетворени кредиторите. Затова тя трябва да бъде
разпределена на тях, при зачитане на реда, определен от чл.136 ЗЗД. Твърди,
че ЧСИ не е кредитор и не е правилно дължимите му суми да бъдат
изплащани с привилегията от първи ред по цитираната законова разпоредба.
Заявява, че сумите по т.26 ТТРЗЧСИ не попадат в никой от редовете по
чл.136 ЗЗД и затова подлежат на удовлетворяване, след тези на
2
привилегированите кредитори. Счита, че така на практика ЧСИ събира сумата
по т.26 от кредитора, а не от длъжника. Затова извършеното и посочено по-
горе разпределение следва да бъде отменено, сумата по т.26 ТТРЗЧСИ -
разпределена на Банката и фактурирана от ЧСИ като внесена такса по делото.
Излага аргументи. Не ангажира доказателства.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение СлОС е обсъдил
въведеното оплакване, засягащо таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и като го е счел за
неоснователно, е потвърдил горното разпределение в съответната част.
Настоящият състав приема, че постановеното решение е правилно. За да
възприеме този извод, съобрази следното:
Производството по изп.д.№ 20197680400234 по описа на ЧСИ
М.Минкова, е образувано по молба от „ОББ“ АД, с приложен към нея ИЛ за
подробно описаните в него суми, които Х. Д. и И. Д. са осъдени да заплатят
солидарно на Банката.
В хода на изпълнителното производство е започнало осребряване на
имущества на длъжниците. На публична продан са изнесени недвижими
имоти и са реализирани парични суми.
С оглед разпоредбата на чл.458 ГПК, ЧСИ е изискал от НАП и от
Община Сливен информация за дължими публични вземания.
От депозираните отговори от двете ведомства се установява, че
длъжниците имат задължения към Община Сливен за ДНИ и ТБО и публични
задължения към НАП.
Както Държавата, в лицето на НАП, ТД – Бургас, така и Община
Сливен, са присъединени по право и е извършено разпределение на сума от
54 724лв., като таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 4090.75лв. с ДДС е
разпределена привилегировано, преди вземането на Банката, обезпечена с
ипотека.
По въведеното оплакване на Банката относно приложението на чл.136
ЗЗД относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, Апелативен съд Бургас приема
следното:
3
Принудителното събиране на дължими частни вземания се осъществява
по реда на ГПК от ДСИ или ЧСИ. ЧСИ са лица, на които Министърът на
правосъдието е възложил публичната функция по извършване на действия за
принудително изпълнение за събиране на парични притезания. Образуването
на изпълнително производство пред ЧСИ става по възлагане на кредитора, по
правилото на чл.426 ГПК. ЧСИ, за разлика от ДСИ, не получава заплата и
работи в условията на самоиздръжка. Съдебният изпълнител извършва
действията по принудително събиране на суми за удовлетворяване на
кредитора и му се дължи възнаграждение – чл.34 ТТРЗЧСИ. Именно таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължимото възнаграждение за извършваната дейност и
положения от него труд по осъществяване на изпълнителния способ,
осигурил постъпленията, които се разпределят. Това е характерът й и
посредством нея се овъзмездява трудът на ЧСИ.
Таксата е пропорционална и за разлика от другите такси по Тарифата,
не се заплаща авансово от взискателя, а се събира върху събраната сума. Тя
представлява такса, поставена в тежест на длъжника, а не както се твърди в
жалбите на „ОББ“ АД, такса, събрана от взискателя, защото, както вече бе
изложено, не се внася авансово от него и на следващо място с нея не се
намалява дългът. Затова неоснователно е да се твърди, че била събрана от
взискателя.
На следващо място относно поредността й в разпределението: както
вече бе изложено, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ представлява възнаграждението
на ЧСИ, което осигурява функционирането на ЧСИ и поддържаната от него
кантора, с деловодител, счетоводител, помощници, лица, връчващи
съобщения, уведомления и т.н. Ето защо редно е вземането за тази такса да
бъде удовлетворено с първия ред привилегии, доколкото тя гарантира
съществуването на кантората, в условията на самоиздръжка. Тя се явява
задължение на взискателя към ЧСИ и при положение, че нормативните актове
постановяват събирането й на базата на събраната от длъжника сума, а не
преди това, редно е да бъде включена в първия ред на привилегированите
вземания, доколкото без съществуването на ЧСИ и неговата кантора,
взискателят не би могъл да удовлетвори вземанията си. Горните изводи са
съобразени с целите на изпълнителното производство и тези по ЗЧСИ, поради
което разпределянето на тази такса в полза на ЧСИ преди привилегията на
4
банката по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, не е незаконосъобразно, а възраженията на
жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Затова обжалваното решение на СлОС следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до оплакванията, че ЧСИ не е разпределил в първия ред за
предпочтително удовлетворяване сумите на извършените от Банката разноски
– настоящият съд не може да се произнесе, доколкото подобен диспозитив
липсва в атакуваното решение на СлОС. Едва при възможно и евентуално
уважено искане за неговото допълване в горния смисъл и изразено
недоволство от страната от крайното разрешение, АС дължи произнасяне по
същество.
Налага се заключение, че постановеното от СлОС решение е правилно и
съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/21.07.2021г. по в.гр.д.№
20212200500314/2021г. по описа на СлОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5