МОТИВИ:Срещу подсъдимия Х.Н.Д. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2,т.5 и т.7,във
връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.18,ал.1,във връзка с чл.28,ал.1 от НК,за
това,че на 12.04.2012
год. в гр. Угърчин, обл. Ловешка на ул."Х. Ботев” при условията на
повторност в немаловажни случаи и предварителен сговор като не представлява
маловажен случай, с И.М.Д., М.К.М., М.Е.Д.,*** и Б.Н.Д. ***, чрез използване на
технически средства - брадва, два броя кирки, чук и търнокоп, направил опит да
отнеме чужди движими вещи - силов кабел с медни жила, броня от стоманени ленти
за неподвижно полагане СВТ 4x16 - 1 бр. с дължина 1.9 м, 1 бр. с дължина 5.2 м и 1 бр. с дължина 4.1 м, всичко на обща стойност 208.77 лв., собственост и от
владението на Кметство Община Угърчин, без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението
срещу подсъдимия,така както е повдигнато с обв
акт,като счита,че от събраните по делото доказателства и самопризнанията на
подсъдимия безспорно се установява,че е извършил престъплението, за което е
предаден на съд и моли да бъде признат за виновен.Моли съда да определи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода към минимума,предвиден в закона,като
приложи чл. 58а, ал. 1 от НК и намали
така определеното наказание с 1/3.Наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор
при строг режим.Излага,че на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът следва да
постанови, да бъде изтърпяно и отложеното наказание от 8 месеца лишаване от
свобода по НОХД № 580/2011 г. на РС-Троян, в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален общ режим. По отношение на веществените доказателства
счита,че следва да бъдат отнети в полза на държавата,тъй като са
средство,послужило за извършване на престъплението,като с оглед ниската им
стойност следва да бъдат унищожени.
Подсъдимият Х.Н.Д.
се явява лично и с адв.Г.Г.,служебно назначен по
досъдебното производство,като се признава за виновен и признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти и моли съда да му наложи по-малко
наказание.Защитникът му адв.Г. излага,че подзащитният му съжалява за извършеното и за това,че е бил
подведен от останалите участници и е имал добросъвестно участие в целия
наказателен процес,тъй като още в първия си разпит прави пълни и подробни
самопризнания,в съдебната фаза също съдейства за гладкото протичане на
процеса,благодарение на неговото съгласие производството по отношение на
останалите подсъдими е приключило със споразумение и благодарение на него
днешното дело ще приключи само с едно съдебно заседание.Счита,че всичко това
говори,че подзащитният му съзнава вината си и
съжалява,като признава изцяло
фактическата обстановка,така както е отразена в обстоятелствената част на обв.акт.Излага,че несъгласието им с обвинението е свързано
само с правната квалификация на обвинението,тъй като счита,че е налице
маловажен случай и деянието следва да бъде квалифицирано по чл.194,ал.3 от НК.Според решение №667/28.11.203 год.на І н.о.на ВКС съдебната практика е
утвърдила един стойностен критерий от 3 минимални работни заплати,а в настоящия
случай се касае за една твърде по-малка сума,за възстановяване на щетите и се
касае за опит.Всичко това говори за незначителни вредни последици,което е
достатъчно съгласно чл.93,т.9 от НК да се приеме,че случаят е маловажен.Затова
моли съда да определи наказание при квалификация чл.194,ал.3 от НК.Ако съдът не
сподели тези му виждания и не промени квалификацията,моли да определи минимално
наказание при условията на чл.55 от НК,тъй като освен смекчаващите
обстоятелства,изтъкнати от прокурора,се касае за един млад човек,в изключително
тежко материално и социално положение,за неграмотен човек,което е причина да не
може да си намери място в обществото,но причината да остане без образование не
може да се търси само у него и вина имат редица държавни органи.Също така
обръща внимание,че се касае за опит и чл.58 от НК също дава възможност за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
С оглед признаване на вината от подсъдимия и
направените от него самопризнания,че признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът е разгледал и решил делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните
по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от
подсъдимия самопризнание относно изложените в обв.акт
обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези
факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Х.Н.Д.,И.М.Д.,М.Е.Д.,М.К.М.,***
и подс.Б.Н.Д. *** се познавали помежду си и били
безработни.
На 11.04.2012
год.вечерта петимата подсъдими се събрали пред дома на И.М.Д..Разговаряли
помежду си и станало дума за намиращ се положен в тротоарната част на ул.”Х. ***
електрически проводник.Същият представлявал кабел положен преди години като
част от трасе,захранващо уличното осветление и бил собственост на
Общината.Поради преустановено захранване мрежата не била действаща,а наскоро извършвани
в района ремонтни дейности довели до съществуващ изкоп,в който на места от
повърхността се виждал проводника.Петимата подсъдими решили да изкопаят и
вземат от този проводник.През нощта след полунощ отишли на место и започнали да
копаят с носени за целта лопати,кирки,търнокоп.Имали на разположение чук и
брадва,с която прекъсвали изкопаният кабел.Докато работели посменно,на
място привлечени от шума дошли първоначално св.М.С.О.,а после и св.Йолдан А.Й. и Ц.Р.Й..Без да вземат участие в това,което
вършили подсъдимите,наблюдавали действията им.Впоследствие св.Ц.Й. съобщил пред
полицейски орган за видяното.На место пристигнал св.Л.Я.П.-полицейски служител
при РУП-Угърчин.При появата на полицейски автомобил подсъдимите избягали.
При
извършеният оглед на местопроизшествие били установени изкопни работи.Намерени
били три парчета от проводника с дължина съответно 1,9м,5,2м и 4,1 м,както и
два броя кирки,брадва,права лопата,чук и търнокоп,надлежно описани и иззети
като веществени доказателства.
В заключението
на извършената стоково-икономическа експертиза се подвежда извод,че предмета на
посегателство е силов кабел с медни жила,с броня от стоманени ленти за подвижно
полагане в ел.мрежи и инсталации СВТ 4Х16 и пазарната стойност на същия при
обща дължина от 11,2м на трите парчета,намерени на местопроизшествието
съставлява 208,77 лв.Същото количество в оценка като скрап има стойност 44,22
лв.С разписка/л.7/ кабелът е върнат на собственика-Община Угърчин,представлявана
от св.В.С.В.-***.
По отношение
на подс. И.М.Д.,М.Е.Д.,М.К.М.,*** и подс.Б.Н.Д. наказателното производство е приключило със
споразумение от 05.12.2012 год.,с което са им наложени съответните наказания.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Х.Н.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2,т.5
и т.7,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.18,ал.1,във връзка с чл.28,ал.1
от НК,като на 12.04.2012
год. в гр. Угърчин, обл. Ловешка на ул."Х. Ботев” при условията на
повторност в немаловажни случаи и предварителен сговор като не представлява
маловажен случай, с И.М.Д., М.К.М., М.Е.Д.,*** и Б.Н.Д. ***, чрез използване на
технически средства - брадва, два броя кирки, чук и търнокоп, направил опит да
отнеме чужди движими вещи - силов кабел с медни жила, броня от стоманени ленти
за неподвижно полагане СВТ 4x16 - 1 бр. с дължина 1.9 м, 1 бр. с дължина 5.2 м и 1 бр. с дължина 4.1 м, всичко на обща стойност 208.77 лв., собственост и от
владението на Кметство Община Угърчин, без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Съдът
приема,че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд,като
съобрази направените пълни самопризнания,писмените доказателства и показанията
на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият
е осъществил престъплението,като е започнал изпълнителното деяние, чрез
действие,насочено към преустановяване фактическата власт на владеещия вещите и
установяване на своя фактическа власт върху тях,но деянието е станало
недовършено по независещи от дееца причини,тъй като на мястото на извършване на
престъплението е пристигнала полиция. Подсъдимият е осъществил деянието чрез
използване на технически средства,поради което деянието е квалифицирано по чл.
195, ал.1,т.4,пр.2 от НК. С оглед на това,че подсъдимият Д. се е сговорил
предварително с останалите подсъдими/по отношение на които делото е приключило
със споразумение/ за извършване на деянието,деянието е квалифицирано по
чл.195,ал.1,т.5 от НК.Данните за минали осъждания на подс.Д./
по НОХД №580/2011год. на РС-Троян и по НОХД №63/2012 год.на ЛРС/ ,обуславят
квалификацията на деянието по чл.195,ал.1,т.7 от НК,а именно извършено при
условията на повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от НК.Обстоятелството,че подс.Д. е извършил деянието в
изпитателния срок на присъдата по НОХД №580/2011 год.на РС-Троян,както и че го
е извършил само месец след влизане в сила на присъдата по НОХД №63/2012 год.на
ЛРС обосновават немаловажност на случая. Съдът не споделя изложеното от адв.Г.,че незначителността на вредните последици е
достатъчно да се квалифицира случая като маловажен,тъй като липсата или
незначителността на вредните последици е само една от предпоставките за
маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК.В случая са налице незначителни
вредни последици,тъй като се касае за опит към кражба и стойността на
вещите,предмет на престъплението е ниска,но не така стои въпроса с обществената
опасност на деянието и на дееца.Въпреки,че предходните осъждания не могат да се
приемат като отегчаващо вината обстоятелство,тъй като са включени в
квалификацията на деянието,за което е предаден на съд подс.Д.,то
деянието и дееца се отличават с по-висока обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид,тъй като,както беше отбелязано
по-горе се касае за деяние извършено от подсъдимия само месец след като вече е
бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността по НОХД №63/2012 год.на ЛРС и в
изпитателния срок на предходната присъда по НОХД №580/2011 год.на РС-Троян.По
изложените съображения съдът приема,че не са налице основания за промяна на
квалификацията на деянието по чл.194,ал.3 от НК.
Стойността на вещите предмет на
посегателство се установява от назначената в хода на досъдебното производство
стоково-икономическа експертиза.
От субективна страна подсъдимиият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените обстоятелства,съдът
квалифицира деянията,призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,самопризнанията на подсъдимия,а стойността на отнетите вещи се
установява от заключението по стоково-икономическата експертизата.
Причини за извършване на
престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства
по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс.Х.Н.Д. настоящата инстанция съобрази
разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК и на чл.58а,ал.1 от НК и прие,че са налице
условията на чл.54 от НК и му наложи
наказание 1 година лишаване от свобода,което намали с 1/3 и му наложи наказание
от 8 месеца лишаване от свобода за престъплението,за което е предаден на съд. На основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание.При
определяне на наказанието съдът взе предвид от една страна направеното от
подсъдимия самопризнание и това,че щетите са възстановени,а от друга високата
обществена опасност на деянието и на дееца,като прие ,че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,поради което не са
налице предпоставките за приложение на чл.58,ал.4,във връзка с чл.55 от НК.
Съдът не приема и изложеното от адв.Г.,че
обстоятелството,че подс.Д. е неграмотен и безработен
следва да се приема за многобройни смекчаващи вината обстоятелства,тъй като
противното би означавало да се поощрява извършването на престъпления с цел
набавяне на средства от това лице.
Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на присъдата
по НОХД №580/2011 год.на РС-Троян съдът на основание чл.68, ал.1 от НК, приведе
в изпълнение отложеното наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода
наложено със споразумение № 151/11.11.2011г., по НОХД№ 580/2011г. на РС-Троян.На
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, определи първоначален строг режим в
Затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание Лишаване от свобода.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подсъдимия е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
На
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът постанови да бъдат отнети в полза на
държавата веществените доказателства: 1
брой права лопата, метална, с дръжка около 1.04 метра, 1 брой
метална брадва с дървена дръжка, с дължина около 64 см, 1 брой метална кирка с
дръжка, с дължина 45 см,1
брой метален чук с дървена дръжка, с дължина 64 см, 1 брой метална кирка с
дървена дръжка, с дължина 95
см, 1 брой търнокоп с дръжка с дължина 94 см, като след влизане на
присъдата в сила, да бъдат унищожени.
При този изход на процеса
съдът осъди подсъдимия Х.Н.Д. да заплати сумата от 10.00 лв. по сметка на ОД на МВР -Ловеч
разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :