№ 1421
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-000717 от
04.09.2020 г. на Началник РУ Труд към ОД на МВР – гр.Пловдив, с което на
ХР. ИВ. ХР., ЕГН **********, са наложени следните административни
наказания: за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева., за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 10 /десет/ лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/
лева.
По съображения, изложени в жалбата си и допълнителна молба, ХР.
ИВ. ХР. моли съда да отмени обжалваното НП. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна - редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В депозираното до съда писмено становище,
Началника на РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в наредбата.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
1
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.08.2020 г. ХР. ИВ. ХР. се намирал в село Ясно поле управлявайки
МПС „Сузуки Самурай“ с рег. № ***. Достигайки до ул. „1-ва“ срещу № 40
жалбоподателят бил спрян в движение от патрул със служители на РУ Труд,
за извършване на полицейска проверка. В хода на извършената проверка по
отношение на жалбоподателя било установено, че управляваното от него
МПС не било преминало през технически преглед, а също така не носил
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него, както и свидетелство за регистрация на управлявания от него
автомобил. Тези констатации били квалифицирани от актосъставителя Й. ПР.
ПР. като нарушения на чл.147, ал.1 чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт, за който не били подадени
възражения, е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за
собственост на МПС, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед,
както и от свидетелските показания на св. П., които се кредитират изцяло от
съда.
Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДВП съда намира, че такова
не е извършено от жалбоподателя и неправилно е бил приложен материалния
закон. Отговорност по 147, ал. 1 от ЗДвП за непредставяне за технически
преглед носи само собственика на автомобила- Решение № 1153 от 17.05.2018
г. по к. адм. н. д. № 573 / 2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив. За непредставяне на МПС на годишен технически преглед е
предвиден специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда
носене на административнонаказателна отговорност за собственика на МПС,
който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В
настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила, видно от
справка за собственост на МПС, поради което и за същия не съществува
задължение да го представя на технически преглед. Последното е важимо и
предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е
необходимо представяне на определени документи, които притежават
единствено собствениците на ППС. Освен това жалбоподателят, който не е
собственик на МПС няма как да знае, дали и кога същото е представено на
технически преглед.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
неправилно в случая Х.Х. е бил санкциониран за това да е извършил
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Всичко гореизложено очертава незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление в посочената част, ето защо същото следва да
бъде отменено в тази му част.
По отношение нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
2
От събраните по делото доказателства се установява и доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е
извършил административните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като като водач на лек автомобил на
процесната дата и място не е носил свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
както и не е носил свидетелство за регистрация на МПС. Посочените
нарушения очевидно не са били оспорени от жалбоподателя, доколкото в
АУАН няма отразени възражения. Видно е от депозираната жалба, че макар
същият да оспорва издаденото срещу него НП, по същество не се навеждат
конкретни съображения, с които да се опровергаят или да се оспорят по
същество констатираните нарушения. Наведени са единствено формални
възражения, вследствие на което презумптивната доказателствена сила на
АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради
което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Описаните нарушения са подведени под правилната квалификация,
съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С
оглед извършените административни нарушения, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3, съответно за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като са били
наложени административни наказания глоба за всяко от тях в предвидения от
закона фиксиран размер, който също не подлежи на корекция от страна на
съда.
Установените нарушения, отнасящи се до потвърдената част на НП в т.
2 и т. 3, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за този вид нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28
от ЗАНН, предвиждаща маловажен случая. Спрямо същите, настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по съставянето на АУАН и издаването на НП, които нарушения да
водят до отмяна или изменение на НП в тази част.
При този изхода на делото няма изрично искане за присъждане на
разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-000717
от 04.09.2020 г. на Началник РУ Труд към ОД на МВР – гр.Пловдив , с което
на ХР. ИВ. ХР., ЕГН **********, са наложени следните административни
наказания: за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 е
наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-000717 от
04.09.2020 г. на Началник РУ Труд към ОД на МВР – гр.Пловдив, с което на
ХР. ИВ. ХР., ЕГН ********** за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.181, т.1 ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4