№ 3
гр. Дряново, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20244220200058 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № **********/ 29.04.2024г. на
Зам. директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново.
Жалбоподателят П. К. К. от *** твърди, че НП се явява незаконосъобразно,
издадено от некомпетентен за целта орган в противоречие с предвидената от закона
форма, като не е вярна отразената в него фактическа обстановка. Не била спазена
процедурата по издаването му, като от друга страна било нарушено правото му на
защита. Правото на защита било нарушено, защото в атакуваното НП не било
посочено по какъв начин не бил следил за спазване правилата за сеч. Заявява, че
процесната дървесина попадала в просека на два технологични плана, за два
новосъздадени пътя, като дървесината била маркирана и въпреки извличането на
дървесината от тези просеки и обелването на част от дънерите, марката си личало, че
била поставена в основата. В НП не била посочена формата на вината, при която било
извършено твърдяното административно нарушение, което водело до неспазване на
предвидената от закона форма по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), както и било нарушение по чл.
53, ал. 1 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012г.
били предвидени две различни задължения. Липсата на цифрово конкретизиране на
административното обвинение, също преграждало правото му на защита по
недвусмислен начин да бъде наясно по коя от всички алтернативи му се налага
административно наказание. От друга страна бланкетното изписване на текста на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), без посочване на коя от всички хипотези се
1
налага административно наказание отново преграждало правото му на защита, поради
неяснота на административното обвинение. Никъде в атакуваното НП не било
посочено в какво качество му се налагало административно наказание. Липсвали
мотиви дали е налице или не маловажност на случая. Оспорва и процедурата, по която
било издадено НП, включително и касателно сроковете, както и относно
компетентността на административнонаказаващия орган. Моли съда да отмени НП
като незаконосъобразно и неоснователно, при нарушаване правото му на защита,
издадено от некомпетентен за целта орган и в нарушение на процедурата по
издаването му.
Административнонаказващият орган зам. директор на РДГ – Велико Търново,
редовно призован, се представлява от пълномощника юрисконсулт И.. В съдебно
заседание на 09.12.2024г. моли съда да потвърди обжалваното НП. Посочва, че правото
на защита на жалбоподателя не било нарушено, тъй като административно
наказателното производство започвало с издаването на акта за установяване на
административно нарушение, в който явно и точно било посочено задължението,
което не било изпълнено. Периода, който бил определен за извършване на
нарушението, започвал от започване срока на сечта съгласно данните от
позволителното за сеч до 16.10.2023г,. когато била извършена проверката и били
направени констатациите. В Наредба № 8 за сечите в горите изрично било посочен
начинът, по който се отбелязвали дърветата, които се предвиждали за сеч. Посочено
било, че контролната горска марка се слагала в основата на пъна по начин, че тя да се
вижда след като е отсечено дървото. Моли съда да потвърди издаденото НП и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното :
На 16.10.2023г. свидетелите П. Й. и Н. М., служители на РДГ Велико Търново и
свидетелят Н. К. – служител на РУ Дряново извършили проверка по сигнал, подаден
на телефон 112 в имот с № 32319.143.6 попадащ в отдел 240, подотдел „б“ землище
***, за който имало издадено позволително за сеч № 0740293 от 18.09.2023г. При
проверката на място установили, че в имота е извършена сеч на общо 15 броя дървета
от дървесен вид бял бор, черен бор и зимен дъб, немаркирани с контролна горска
марка в основата на пъновете. Проверяващите провели телефонен разговор с лесовъда
К. и го уведомили за извършването на проверката, но същият заявил, че не може да
присъства. За извършената проверка бил съставен констативен протокол серия В №
010544 от 16.10.2023 г.
За установеното нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии от 30.01.2012г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от 09.11.2023 г. против жалбоподателя. Въз основа
2
съставения акт е издадено обжалваното НП № ********** от 29.04.2024 г. от зам.
директор на РДГ Велико Търново, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 12б
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии е наложена
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Й., М. и К. – участвали в
проверката, които изцяло потвърдиха фактическите констатации, изложени в
констативния протокол и съставения акт за установяване на административно
нарушение.
Изслушани са показанията на свидетелите Ц., Т. и Л., посочени от
жалбоподателя. От показанията на свидетеля Т. се установи, че той е издал
позволително за сеч на жалбоподателя през 2023г. за района на ***. Посетил на място
района и установил, че първоначално дърветата, подлежащи на сеч, били маркирани с
оранжева боя. Тъй като се наложило премаркиране, вторият лесовъд маркирал със
синя боя. При маркирането установил, че имало рязани дървета, тъй като било сечено
в съседни имоти. Св. Л. заяви, че трасирал пътища по технологичния план за обекта в
*** със синя боя. Посочва, че марката се слага в корена, а ако няма корен – на малко
по-високо ниво. Твърди, че кората на дърветата може лесно да се обели и по този
начин да се заличи марката. От показанията на св. Ц. се установи, че същият е
пълномощник на фирмата, в която работи жалбоподателя. Като разбрал за
извършената проверка, отишли с него на място и установили, че в новообразуваните
пътища, които били начертани на технологичния план и на терен, дърветата били
маркирани с червена боя като незаконно отсечени. По негов спомен всички дървета,
които били маркирани с червена боя, отдолу имали синя маркировка, която била
затрупана с пепел и шума.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна
до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са
визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП, както и при връчването им, не са допуснати нарушения по
ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява
законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в
административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
3
постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална
страна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП е
издадено от некомпетентен орган. Видно от представената заповед № РД 49-195/
16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните е наредено на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ директорите на регионалните дирекции по горите да издават
наказателни постановления по ЗГ, а при невъзможност на посочените лица да
упражняват делегираните им правомощия – наказателни постановления да издават
техните заместници. По делото е приета като доказателство служебна бележка №
РДГ05-6077/ 13.06.2024г. на директора на РДГ – В. Търново, видно от която за периода
26.04.2024г. до 02.05.2024г. инж. З. И. е замествала директора на РДГ В. Търново по
заповед № К-535/ 25.04.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по горите гр. София (приета по делото) и не е използвала разрешен годишен отпуск и
отпуск за временна неработоспособност. Поради което следва да се приеме, че по
силата на цитираните по-горе заповеди на датата на издаване на обжалваното НП –
29.04.2024г. зам. директорът на РДГ В. Търново е бил компетентен да издава НП по ЗГ.
Действително в разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012г.
са предвидени две различни задължения за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ – да следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите
на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на
всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч. Липсата на цифрово конкретизиране по коя от двете
алтернативи се квалифицира извършеното административно наказание, както и по коя
от алтернативите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се налага административно наказание по
никакъв начин не прегражда правото на защита на жалбоподателя. Словесното
изписване на фактите и обстоятелствата относно твърдяното нарушение и наложеното
административно наказание е еднозначно и по никакъв начин не може да се свърже с
хипотезата на извършване на гола сеч. Поради което и възраженията на
жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е
допуснато неяснота на административното обвинение са неоснователни..
При установената по делото фактическа обстановка, подробно описана по-горе,
съдът намира, че правилно и законосъобразно е наложено административно наказание
на жалбоподателя за нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2
от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч №
0740293/ 18.09.2023г. е издадено на жалбоподателя във връзка с притежаваното от него
удостоверение за упражняване на лесовъдска практика. Съгласно чл. 108, ал. 3 от
4
Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, до освидетелстване на сечището. Следователно от издаване на
позволително за сеч това лице поема отговорността да осъществява контрол за
спазване на законовите изисквания при осъществяване на тази сеч. Нормата на чл. 61
от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите също регламентира, че до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи
отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и
за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като разпоредбата на
цитирания чл. 47 изисква при добив на дървесина лицата, извършващи сечта да секат
само определените и отбелязани за сеч дървета, както и да пазят марките на
маркираните за сеч дървета. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108,
ал. 2 от Закона за горите след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола
сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч.
По делото се установи, че в периода от издаване на позволително за сеч на
18.09.2023 г. до датата на проверката 16.10.2023 г. в сечище – обект за добив на
дървесина, находящо се в отдел 240, подотдел "б" в землището на ***, е извършена
сеч на 15 броя дървета, които не са определени и отбелязани за сеч. Видно от
приложеното позволително за сеч сечта не е гола, което налага извършване на контрол
за сеч на отбелязаните с контролна горска марка дървета. От изложеното съдържание
на цитираната като нарушена в НП законова разпоредба и предвид установената по
делото фактическа констатация за допусната сеч на 15 броя дървета, които не са били
определени и отбелязани за сеч, следва извода за допуснато от жалбоподателя
административно нарушение чрез бездействие именно на посочената от наказващия
орган правна норма. Нарушението е описано със съставомерните му елементи – форма
на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За настоящия съдебен
състав е безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол при добива
на дървесината, жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска дейност, с
издадено позволително за сеч, е извършил посоченото в НП нарушение. Несъмнено
представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните
свидетели Й., М. и К., установяват категорично нарушението и неговия извършител.
Свидетелите пряко и непосредствено при проверката на място са възприели правно
релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Тези техни показания
кореспондират и на представените писмени доказателства. Освен това липсват данни
5
тези свидетели да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се
намират в някакви отношения със страните.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ц., Т. и Л., тъй като същите са
извършвали различни действия, свързани с издаденото позволително за сеч (Т. и Л.), а
свидетелят Ц. е управител на фирмата, в която работи жалбоподателя., поради което са
заинтересовани от изхода на делото. Твърдяното от тези свидетели, че отбелязаните
като незаконно отсечени дървета са имали контролна марка със синя боя не са
подкрепя от останалите доказателствата по делото, включително и от показанията на
разпитаните свидетели Й., М. и К..
По изложените по-горе съображения съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, както и тази на процесуалния
му адв. Б. от АК - ***, направени в съдебно заседание на 09.12.2024г. При издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не се
констатира неправилно приложение на материалния закон. Освен това не е изтекла
предвидената в закона давност за погасяване на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съдът счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, на която
се позовава жалбоподателят, е неприложима, тъй като случаят не е маловажен.
Извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. За
да достигне до горния извод съдът отчита и не малкия брой отсечени дървета без
контролна горска марка – 15 броя. Административнонаказващият орган е изложил
подробни съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
На следващо място наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно
определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите се
наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
наказващият орган е съобразил правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното
наказание е определено в минималния размер, посочен в закона, и отговаря на
тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени
отношения. Освен това, настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така
определения размер на наказанието ще въздейства възпитателно както на
жалбоподателя, така и на останалите членове на обществото.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави
без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП. Последното следва да
6
се потвърди като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да
уважи направеното от процесуалния представител на РДГ – Велико Търново искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да сумата
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и
защита в производството пред районния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/ 29.04.2024г.,
издадено от Зам. директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което за извършено нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите, във вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
на П. К. К., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 (триста) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН ********** от *** да заплати на Регионална дирекция
по горите Велико Търново, със седалище и адрес на управление ***, сумата 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7