Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 02.03.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер № 228 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от О.Т.П. ***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А.А. от
ТАК, против Наказателно постановление № 44-0000222 от 02.05.2019 г. на Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Т., с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500 лева. В жалбата се визира
допуснато нарушение на закона, тъй като неправилно било прието, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Същият признава, че през м. октомври
2018 г. е извършвал превоз на товари от Т. за България като водач на описания в
НП товарен автомобил. Сочи, че на 26.10.2018 г. бил на границата между двете
държави като от турска страна имало сериозно задръстване с километрична опашка
от чакащи товарни автомобили. Според изложеното турските гранични власти не
разрешавали на водачите да отбиват автомобилите на паркинг, тъй като имало
преминаващи нелегално мигранти. Поради това положение жалбоподателят, както и
другите водачи, придвижвали автомобилите с по няколко метра и реално не
пътували докато не пресекли границата. Жалбоподателят признава, че след като
преминал на българска територия се придвижил безпрепятствено в рамките на 2-3
часа. Според него по време на продължилото чакане на границата той реално не
бил пътувал, а почивал. Намира за некоректна констатацията за липса на
основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Т., не изпраща представител по делото, но в писмото, с което е
депозирана АНПреписка в съда, е изразено становище за потвърждаване на
обжалваното НП. Изтъква се липса на допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон при издаване на НП, а констатираното административно
нарушение било доказано безспорно. Определя установеното деяние като грубо
нарушаващо нормативно установените правила, регламентиращи извършването на
обществен и международен превоз на товари.
Районна прокуратура – град Т., не
изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – видно от постъпилата жалба със същата се обжалва само
частта от издаденото НП, с която е наложена глоба в размер на 1500 лева за
нарушение по чл. 8 §2 изр. ІІ от Регламент № 561/2006 г., поради което НП в
останалата му част за наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 НП като необжалвано е влязло в законна сила. Предвид датата на
връчване на НП на жалбоподателя на 07.05.2019 г. и с оглед датата на пощенското
клеймо на плика, с който жалбата е изпратена – 14.05.2019 г., следва, че
жалбата е подадена в законния 7-дневен срок от лицето, визирано като нарушител
и имащо интерес от обжалване, поради което и същата се явява редовна и допустима.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
Видно от приложения по делото Акт
за установяване на административно нарушение с. А-2018 № 263302/05.04.2019 г. инспектор
от ОО „АА“ – гр. Т. е констатирал следното: „на 26.10.2018 г. около 05.35 часа в
гр. Cotelca, Т. О.Т.П. *** с месторабота „П. транспорт“ ЕООД като водач на товарен
автомобил влекач от категория № 3 марка“ ДАФ 95ХФ430“ с рег. № *** –
собственост на „П. транспорт“ ЕООД, оборудван с тахографски апарат/аналогов/Siemens
VDO 1324 с № 812239, е извършил международен превоз на товари от Т. до
България/град В./с прикачено ремарке с рег. № ***за периода от 05.35 часа на
26.10.2018 г. до 24.30часа на 27.10.2018 г. като се констатира следното
нарушение: водачът не е спазил изискванията за ползване на дневна почивка от
най-малко 9 последователни часа за гореописания период като намалението на
почивката е намалена с 2 часа и 30 минути. Нарушението се констатира при
извършена комплексна проверка на „П. транспорт“ ЕООД на 05.04.2019 г. в ОО „АА“
– град Т. и от CMR BK/18/1194-G“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното
нарушение по чл. 8 §2 изр. ІІ от Регламент № 561/2006 г. във вр. с чл. 4 б. „ж“
второ тире и във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител. Като доказателства са
описани 3 бр. тахографски листи, копие на CMR, копие на протокола от
тахографския апарат, копие на свидетелство за регистрация. Описаните
доказателства са реално налични към представената АНПреписка. Визираният
нарушител не е отбелязал възражения срещу акта на предназначеното за целта
място в последния, а и няма данни в рамките на законовия тридневен срок от
същия да са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 44-0000222 от 02.05.2019 г. на
Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Т., в което напълно дословно
са възпроизведени изложените в АУАН факти и обстоятелства, описващи нарушението
с разликата, че в НП е посочен друг начален час на периода, за който се отнася
нарушението, а именно „от 00.45 часа на 26.10.2018 г. до 24.30часа на
27.10.2018 г. “. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл. 8 §2 изр. ІІ от Регламент № 561/2006 г. във вр.
с чл. 4 б. „ж“ второ тире и във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, за което е
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 лева
на основание чл. 93б ал. 7, т. 3 ЗАвтП. За изясняване на констатациите по акта
в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Д.С., свидетеля
по акта И.И. и ангажирания от жалбоподателя свидетел Т.П./баща на
жалбоподателя/. Свидетелят С. посочва, че на 05.04.2019. е извършена комплексна
проверка на“ П. транспорт“ ЕООД като от прегледа на последователните тахографски
листи, всеки предназначен за 24-часов период, е констатирано, че за периода от 05.35
часа на 26.10.2018 г. до 24.30часа на 27.10.2018 г. жалбоподателят не спазил
изискването да почива в продължение на най-малко 9 часа, като нарушението било
извършено в 5.35 часа на турска територия и отразената от тахографа почивка
била с продължителност едва 6 часа и 30 минути. Свид. И. също потвърждава
направената при проверката констатация, че в посочения период водачът е почивал
едва 6 часа и 30 минути вместо регламентираната минимална почивка от 9 часа. Свид.
П., който също бил шофьор на международни превози, сочи, че няколко пъти
пътувал заедно със сина си, но за процесния случай уточнява, че не е бил с него.
Същият описва на база впечатленията си от други пътувания през
турско-българската граница, че имало колони от чакащи автомобили в продължение
на 5км до 10 км. и при чакане се правела почивка от около 9 часа, но понякога
на 2-3 часа колоната тръгвала и всеки трябвало да се придвижва. Свидетелят
уточнява, че полицаите не позволявали да се спира настрани за почивка, защото
мигрантите се качвали по спрените камиони. Според същия синът му е тръгнал след
6 часа пауза в колоната и не е могъл да направи другите 3 часа почивка. Показанията
на свидетелите И. и С. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
напълно кореспондиращи помежду си. Те кореспондират и с отразеното в
приложените тахографски листи. Показанията на свидетеля П. са дадени от близък
родственик на жалбоподателя, поради което и подлежат на внимателна преценка с
оглед високата вероятност от заинтересованост и субективизъм в тях. Наред с
това същите не съдържат данни за конкретното пътуване на жалбоподателя, описано
в НП. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. и С.
относно релевантните за делото факти.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до опорочаването им и до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „АА“, ОО „АА“ – Т.,
имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92, ал. 1 ЗАвтП. При
прегледа на този акт следва извода, че същият съдържа всички посочени в
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН реквизити. От даденото в акта описание става ясно
какво е констатираното нарушение, като същото е с посочена правна квалификация,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен. Посочен е и
конкретен час от датата, на който според актосъставителя е извършено визираното
нарушение. Ето защо съдът намира, че съставеният АУАН е законосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – наказателното постановление е
съставено от овластено за това лице, като овластяването му следва от
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 предл. ІІ ЗАвтП и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на министъра на ТИТС, с която оправомощава началниците на областните отдели „Автомобилна
администрация“ да издават наказателни постановления по ЗАвтП. Обжалваното НП
съдържа визираните в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити. При направените
констатации съдът прави извода за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон в хода на АНПроизводство.
По фактите и приложението на
материалния закон: От изложеното в жалбата следва, че жалбоподателят оспорва направената в
АУАН и в НП констатация с мотива, че е направил изискваната почивка докато е
чакал на границата и се е придвижвал на къси разстояния в рамките на колоната
от автомобили. В тази връзка, освен събраните свидетелски показания, съдът
прегледа внимателно и приложените тахографски листи. Тахогравският лист, на
който е записано със син химикал „Hamzabeyli/Т./ – Cotelca/Т./ 25.10.2018 г.,
26.10.2018 г. с изминати общо 249 км“, показва, че за 25.10.2018 г. последното
управление на автомобила от жалбоподателя датира от 24.00 часа и е със скорост
почти 60 км/ч., а преди това автомобилът се е движел активно за времето от
15.37 часа до 17.25 часа. За следващото денонощие от 00.00 часа на 26.10.2018 г.
до 24.00 часа на 26.10.2018 г. е налице друг тахографски лист, на който е
записано със син химикал „Cotelca/Т./- Омуртаг/България 26.10.2018 г., 27.10.2018
г. с изминати общо 393 км“, който показва, че за времето от 00.00часа до 3.30
часа на 26.10.2018 г. няма регистрирано движение и управление на автомобила, т.
е. същият е бил в покой, но от 3.30 часа до 5.30 часа се виждат отбелязвания, обозначаващи
придвижвания на къси разстояния и с много ниска скорост, които съответстват на
положение при изчакване на граница. Същият тахографски лист показва, че в 5.35
часа на 26.10.2018 г. управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел
активно до 6.25 часа, като на моменти достигнатата скорост на движение е била
над 80 км/ч, а изминатото разстояние за този времеви интервал от 50 минути е 55
км. Следващото време на управление на автомобила е от 11.10 часа до 13.00 часа
на 26.10.2018 г., след което от 19.37 часа до 22.40 часа. При тези данни следва
извода, че за времето от 00.00 часа на 26.10.2018 г. до 24.00 часа на 26.10.2018
г. жалбоподателят няма регистрирана направена почивка от поне 9 часа. Регистрираното
на тахографския лист управление със скорост от 60км/ч до 80 км/ч показва
активно движение и управление на МПС и не може да се приеме за леко придвижване
или изчакване на границата. Визираната като нарушена разпоредба на чл. 8 §2 изр. ІІ от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85
на Съвета, регламентира, че за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата
дневна почивка, а ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов
период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка
се разглежда като намалена дневна почивка. Разпоредбата на чл. 4 б. „ж“ второ
тире от същия Регламент дава дефиниция на понятието „намалена дневна почивка“,
което означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от
11 часа. Визираната норма на чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП сочи, че при извършване
на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална
маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите
и водачите спазват изискванията на посочените в тази норма регламенти, един от
които е и горепосочения Регламент № 561/2006 г. В
разпоредбата на чл. 12 от Регламент № 561/2006 г. е предвидена възможност за
отклонение от изискванията на членове 6,7,8 и 9, а именно:“ При условие, че
пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да
достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите
на членове 6—9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на
лицата, на превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината
за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на
разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства
най-късно при пристигането в подходящото място за престой. “. Съдът цитира
посочената разпоредба във връзка с довода в жалбата, че поради наличие на
мигранти турската гранична полиция не позволявала престой на границата. В
конкретния случай обаче жалбоподателят по никакъв начин не е отразил това
обстоятелство като причина по смисъла на чл. 12 изр. ІІ от Регламент № 561/2006
г., за да се допусне отклонение от изискването на чл. 8 §2 от същия. Предвид отразената
от тахографа скорост на движение и изминати километри не може да се приемат за
налични и хипотезите на „друга работа, предназначена за осигуряване
безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение
на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна
транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни
формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др. „по смисъла на чл. 3 б.
„а“ т. 1 б. „V“ от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи
транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и хипотезата на „периоди
на разположение“ по чл. 3, т. 2 б. „б“ от същата директива, които са периоди, различни
от тези, свързани с периодите на почивка по време на работа и периодите на
почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното
си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички обаждания, за да
започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство или
да извърши друга работа; в частност такива периоди „на разположение“ включват
периодите, през които транспортният работник придружава превозното средство
докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата
или поради забрани за пътното движение.
При така анализираните данни и
доказателства съдът намира за доказано описаното в НП административно нарушение,
тъй като се установи категорично, че жалбоподателят не е направил в посочения
период изискваната от закона минимална 9-часова дневна почивка. В случая
визираният в НП период е разширен над 24 часа, тъй като е посочен краен момент
24.30 часа на 27.10.2018 г., който вече навлиза в датата 28.10.2018 г. Нарушението
според доказателствата е извършено в денонощието на 27.10.2018 г. Предвид
точния час на описаното нарушение съдът не намира наличие на процесуално
нарушение в посочения факт на посочен краен момент от дата, която е извън
визираните 24 часа и за която липсва тахографски лист. Съдът счита, че правилно
е подбрана и санкционната норма в случая. Визираното в НП законово основание за
налагане на административно наказание, а именно разпоредбата на чл. 93б ал. 7, т.
3 ЗАвтП, регламентира, че водач, който не спазва изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена
дневна почивка над 2 часа - с глоба 1 500 лв. В случая почивката е намалена с
повече от два часа, поради което и наложеното наказание е правилно определено
като размер. Предвид факта, че законодателят е фиксирал точен размер на
наказанието за посоченото нарушение, то АНОрган не разполага с опцията да
индивидуализира размера на наказанието според конкретните обстоятелства на
случая, визирани в чл. 27 ЗАНН. Относно изложения в жалбата мотив за липса на
обективирана в НП преценка за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия
орган при констатиран маловажен случай на административно нарушение да не
наложи наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за „маловажност
на случая“ подлежи на съдебен контрол, като в нейния обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако
след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата
маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание поради
незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана
със самия акт на издаване на НП. Но ако при тази преценка съдът счете, че
случаят не се явява маловажен, той следва да потвърди издаденото в съответствие
със ЗАНН НП. Липсата на изложени мотиви за маловажност на случая в НП не е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като с издаване на самото НП
АНОрган показва преценката си за немаловажност на нарушението. В конкретния
случай съдът не намира обстоятелства, които да сочат на една ниска степен на
обществена опасност на деянието, която да обуслови неговата маловажност. Недоказано
е твърдяното от жалбоподателя обстоятелство за наложило се изчакване при
преминаване на границата в рамките на поне девет часа. Същото дори е
опровергано от записванията по тахографския лист. А и за тези случаи съдът
коментира по-горе какви са възможностите за прилагане на изключението по чл. 12
от Регламент № 561/2006. Ето защо съдът намира за правилна преценката на
АНОрган за немаловажност на случая, като приема, че не следва НП да бъде
отменено поради определяне на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Изложените до тук съображения водят до извода за законосъобразност и
правилност на НП в обжалваната му част, което предполага и потвърждаването му в
тази част.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № 44-0000222 от 02.05.2019 г. на Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Т. В ЧАСТТА МУ, в която за извършено административно нарушение по чл. 8 §2 изр. ІІ
от Регламент № 561/2006 г. във вр. с чл. 4 б. „ж“ второ тире и във връзка с чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, на О.Т.П. *** е
наложено на осн. чл. 93б ал. 7, т. 3 ЗАвтП административно наказание, а именно
глоба в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова