Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 15. 10. 2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 15. 05. 2019г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Съдия
: Методи Величков
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 85 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на 25,
ал.1 от Закона за търговския регистър.
Образувано
е по жалба на А.Б.П., с ЕГН **********,*** –
адвокат А.П. срещу отказ № 20190911134310 от 12.09.2019г. на Агенция по
вписванията, издаден по повод заявление вх. № 20190911134310 от 11. 09. 2019г.
за обявяване в търговския регистър на несъгласието му като кредитор, с
намаляването на капитала на „Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация“ ЕООД гр. Перник.
Пернишкият
окръжен съд като обсъди доводите на жалбоподателя, постановеният отказ и
приложенията, изготвени от Агенция по вписвания и представени с жалбата, намира
следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице - заявителя в регистърното производство по
заявление вх. № 20190911134310
от 11. 09. 2019г., срещу отказ № 20190911134310 от 12.09.2019г. на Агенция по
вписванията, за вписване несъгласието му като кредитор, с намаляването на капитала на
„Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД гр.
Перник, в срока по чл. 25, ал.1 от ЗТР,
поради което е процесуално допустима. Следователно същата подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена
без уважение :
Съгласно чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до
търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска
цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за
които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.
Съгласно чл. 150, ал.2 от ТЗ, съгласието на
кредиторите се предполага, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено
несъгласието си. Т.е. ако кредиторът не е съгласен, то той следва да изрази
писмено несъгласието си, но никъде не е предвидено, че това несъгласие подлежи
на вписване. Тълкувайки последиците от наличието на писмено изразено
несъгласие, които са намерили отражение в разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ТЗ,
съдът намира, че писменото несъгласие на кредитор, не подлежи на вписване в
ЗТРРЮЛНЦ, а същото следва да бъде единствено писмено изразено и да е достигнало
до знанието на дружеството, чийто капитал се намалява – било чрез нотариална
покана, чрез писмо с обратна разписка, чрез куриерска служба и т.н., стига то
да изразено в 3 месечния срок и да е налице удостоверителен документ, че такова
несъгласие е изразено и то е достигнало до дружеството, чийто капитал се
намалява.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя без уважение
жалба от А.Б.П., с ЕГН **********,*** – адвокат А.П., срещу отказ №
20190911134310 от 12.09.2019г. на Агенция по вписванията, издаден по повод
заявление вх. № 20190911134310 от 11. 09. 2019г. за обявяване в търговския
регистър на несъгласието му като кредитор, с намаляването на капитала на
„Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД гр.
Перник.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в седмичен срок от датата на
връчването му на страните.
Съдия :