РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 21.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА

         

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1151 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.Г.А., роден на *** г. гражданин на Федерална република Германия, със СУМПС № J01005YTV41, с л.к. № L6WLV5PGH, издадена от гр. Дюселдорф на 20.08.2013 г., живущ в Германия, чрез адв. Д.Ц. ***, против Наказателно постановление № 20-0340-000862, издадено на 17.07.2020 г. от Началник РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.

В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 21, ал. 2 от НПК, доколкото санкционираното лице е немски гражданин, който не владее писмено и говоримо български език и не му е било осигурено участието на преводач. Сочат се и пороци в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като липсата на свидетели при съставяне на АУАН и липса на конкретно посочване на мястото на нарушението. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, от пълномощника му е представено писмено становище, с което поддържа възраженията в жалбата и излага становище по същество на спора.

Административнонаказващият орган /АНО/ - РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, не изпраща представител, представя становище по жалбата, с което я оспорва и моли за потвърждение на издаденото НП, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено до минималния размер, в случай на уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.07.2020 г. около 16:00 часа в община Септември на път трети клас № 8402 в посока от с. Варвара за гр. Септември, жалбоподателят М.Г.А., гражданин на Германия, управлявайки собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № *****, предприема маневра – изпреварване на движещото се пред него МПС, без да се убеди, че движещият се зад него лек автомобил „****“ с рег. № ***** с водач К.А.от гр. София е започнал да го изпреварва, вследствие на което двата автомобила се сблъскват странично. Лек автомобил „****“, за да избегне по-силен сблъсък се отклонява на ляво и блъска предна лява гума в ограничителен бордюр в ляво по посоката на движение. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила. Не е констатирана употреба на алкохол от страна на двамата водачи.

За настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като на място бил изпратен автопатрул на РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик в състав свидетелят Д.А.С., длъжността „полицай“ при РУ – Септември и Т.М.. На място били установени участниците в ПТП – то, като въз основа на дадените от тях обяснения и видимите щети по автомобилите бил изготвен констативен протокол за ПТП.

Въз основа на възприетото при посещението на местопроизшествието, включително и въз основа на обясненията, дадени от двамата водачи, свидетелят Д.С. съставил на М.Г.А.АУАН № 253318/17.07.2020 г., с който му вменил нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Немският гражданин отказал да подпише съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на съставения АУАН на същата дата се постановило обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 17.07.2020 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д.С., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност, както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От показанията на свидетеля се установи, че при съставяне и предявяване на АУАН на жалбоподателя не е бил назначен преводач. Същият е бил заедно с приятелката си – български гражданин, която му е превеждала.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата срещу издаденото НП е подадена директно до РС – Пазарджик от пълномощника на жалбоподателя на 28.07.2020 г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок, но настоящата инстанция намира, че същата следва да се счита за подадена в срок по съображения, които ще бъдат изложени по-долу.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съдът намира за напълно основателно възражението направено от пълномощника на жалбоподателя, касаещо приложението на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК.

В този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при съставяне на АУАН и предявяването му на лицето не е участвал преводач. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда, че АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че нарушителят – М.Г.А.е чужд гражданин. Също така се установи, че при предявяване на АУАН на нарушителя не е бил назначен преводач, респективно жалбоподателя не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Посочи се от актосъставителя единствено, че актът е разяснен на жалбоподателя с помощта на приятелката му, което обстоятелство обаче по никакъв начин не е намерило отражение в самия акт. Също така не става ясно дали приятелката на жалбоподателя владее и на какво ниво съответния чужд език, доколкото от една страна един преводач следва да владее езика в неговата устна и писмена форма на едно определено ниво, което  да му дава възможност да извършва преводи от и на този език.   

По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможност да му бъде разяснено на разбираем за него език в какво се състои извършеното нарушение, в резултат на което да може да организира пълноценно защитата си, вкл. и чрез подаване на възражение до административнонаказващия орган (каквото, в тази връзка, не е и подавано). Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило санкционираното лице от възможността да разбере в какво се състои нарушението, респективно – да организира защитата си.  Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл 21, ал 2 НПК съобразно който лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Назначаването на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод съгласно разпоредбата на чл. 290, ал.2 НК. Никъде в акта, актосъставителят Д.С. не е отбелязал по какъв начин е преведено и разяснено съдържанието на акта на нарушителя.

Не само при съставянето на АУАН не е участвал преводач, такъв не е участвал и при предявяване на наказателното постановление на санкционираното лице.

Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. В случая липсват доказателства, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод.

Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН и НП по отношение на невладеещото български език санкционирано лице е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление, без съдът да обсъжда въпроси по същество.

В тази връзка и доколкото издаденото НП не е придружено с писмен превод на език, който санкционираното лице владее, същото не е имало и по какъв начин да узнае своевременно, че постановлението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, поради което подадената жалба, макар и след изтичане на 7-дневния срок, следва да се приеме за редовна и допустима. 

На следващо място при анализа на събраните доказателства съдът констатира, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като не е дадена възможност на лицето да направи възражения в тридневен срок от предявяването на съставения му АУАН. Видно от приложения по делото АУАН, същият е съставен на 17.07.2020 г. и е връчен на жалбоподателя на същата дата, като тридневния срок за възражение изтича на 20.07.2020 г., а НП е издадено на 17.07.2020 г. – в същия ден, в който е съставен и АУАН.

 Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.

 В случая в административнонаказателното производство е следвало да се осигури гарантираната от закона възможност на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, да упражни правото си на защита, като направи възражения в срока, регламентиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Действително, при съставяне на АУАН М.Г.А.не е вписал възражения, но както беше посочено вече, същият не е бил запознат със съдържанието му, доколкото в развилото се производство не е участвал преводач. Отделно от това законът изрично не е лишил лицата, посочили в акта, че нямат възражения, да представят писмени такива в тридневен срок след това. Издаването на НП още преди да е започнал  да тече тридневният срок за депозиране на писмени възражения, е довело до съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице. С възраженията си нарушителят може да представи доказателства, да изложи факти, които да оборват тезата на обвинението и да ги докаже. Именно такава е целта на тази предоставена му от закона възможност и тя е свързана със задължението на наказващия орган по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо - да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Посочените разпоредби гарантират провеждането на производство, в което да се съберат всички доказателства и въз основа на тях наказващият орган да прецени дали е извършено нарушението, описано в АУАН, съответно дали е извършено от лицето, посочено като нарушител. По тази причина неспазването на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН следва да се счете за ограничаващо правото на защита на лицето, а оттам и за съществено процесуално нарушение, доколкото недопускането му би могло да доведе наказващият орган до различен правен резултат. Допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Налице и друг порок в процедурата по съставяне на АУАН, изразяваща се в нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, доколкото в същия не са посочени свидетели. Установи се по делото, че АУАН е бил състав през РСОД, но тъй като мобилният принтер не е имал връзка със системата, се е наложило същият да бъде разпечатан през стационарен компютър директно от системата на АНД на МВР. Последното обаче не се отразява върху императивно вмененото задължение на актосъставителя по чл. 40 от ЗАНН при изготвянето на АУАН да впише в него свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а в случай на липса на такива свидетели – други двама свидетели. Тези правила са свързани с безспорното доказване на нарушението и обосноваността на съставения акт и гарантират правото на защита на нарушителя.

Следва да се отбележи, че е особено важно за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.

Всичко изложено дотук мотивира извода за незаконосъобрзност на издаденото наказателно постановление, доколкото допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, което своевременно е направило искане за присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.07.2020 г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (трита лева) жалбоподателят е заплатил изцяло в брой. Не следва да се уважава възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на въззиваемата страна, доколкото същото е определено в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски в размер на 300 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-000862, издадено на 17.07.2020 г. от Началник РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на М.Г.А., роден на *** г. гражданин на Федерална република Германия, със СУМПС № J01005YTV41, с л.к. № L6WLV5PGH, издадена от гр. Дюселдорф на 20.08.2013 г., живущ в Германия, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на М.Г.А., роден на *** г. гражданин на Федерална република Германия, със СУМПС № J01005YTV41, с л.к. № L6WLV5PGH, издадена от гр. Дюселдорф на 20.08.2013 г., живущ в Германия, сума в размер на 300 /триста/ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: