О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№322
град Велико Търново, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IХ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев административно дело № 551 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена от адв. П. И. като пълномощник на ЕТ
„Даниел Василев-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Елена, ул. „Трети март“ № 9, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 04/312/02932/301/04/01 с изх. №
01-6500/8544 от 25.08.2020 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с който е
определена сума за възстановяване в размер на 199 165,44 лв.
В жалбата
се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ на
основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Молителят сочи, че с АУПДВ е определена
за възстановяване сума, която е с огромен размер спрямо получаваните от него
доходи. Излага аргументи, че усложнената епидемична обстановка, свързана с
разпространението на коронавирус COVID-19 на територията на страната и въведените противоепидемични
мерки допълнително затруднявали социално-икономическите взаимоотношения и
възможностите за реализиране на доходи, като тези обстоятелства биха довели до
настъпването на значителни и трудно поправими вреди.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с направените в молбата искания, констатира
следното:
Искането за спиране е направено от субект, който е адресат на
административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на
неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по
същество.
В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на
оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт,
допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на
самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се
елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/.
Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното
изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда.
Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата
на специален закон – чл. 28, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, при което за административния орган не съществува задължение да
доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно,
съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК,
за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е
необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице
значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена -
загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането
на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова
отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му
създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е
достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и
вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл.
166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото
лице, което иска спирането на изпълнението.
Допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ безспорно засяга
негативно правната сфера на адресата на акта, но въпреки това законодателят е
приел, че обжалването не спира изпълнението, като е дал приоритет на защитения
обществен интерес. При допуснато със закон предварително изпълнение на
административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от
категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Както бе посочено, не всяко
засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно поправимо,
поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка
относно наличието на предпоставките за спиране. За да спряно предварителното
изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за
настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали
са значителни. Такова доказване в настоящият случай не е направено. В
практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност
от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени
доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези
доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на
лицето, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови
тежести. В настоящия случай не е представено нито едно такова писмено
доказателство, в т.ч. за доходите на жалбоподателя. Липсва конкретизация на
очакваните вреди, а единствено бланкетно е заявено настъпването на такива. Наличието
на извънредна епидемична обстановка към датата на издаване на обжалвания АУПДВ
само по себе си не представлява обстоятелство, което да презюмира настъпването
на значителни или трудно поправими вреди. Евентуални вреди като затруднения в
търговската дейност не съставляват вреди, които по интензитет да надвишават
защитимия интерес за допускане на предварително изпълнение. Евентуалните вреди,
които се твърди, че ще настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на
възмездяване в самостоятелно съдебно производство, в случай че съдебното
производство приключи с отмяна на оспорения АУПДВ.
Предвид изложеното искането за спиране предварителното изпълнение на
обжалвания АУПДВ е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от
горните съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля
искането за спиране
на изпълнението на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 04/312/02932/301/04/01 с изх. № 01-6500/8544 от 25.08.2020 г. на
изп. директор на ДФ „Земеделие“.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :