№ 2
гр. гр. Лом, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620100946 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост на движими вещи с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Б. Л. с ЕГН
********** и В. В. Л. с ЕГН **********, двамата с адрес в *******, срещу ТД на
НАП – гр. ****** и „Медикъл“ ООД, с ЕИК ******* и адрес на управление: ********.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на „Медикъл“ ООД с ЕИК
******* и Национална агенция за приходите чрез ТД на НАП - ******, че ищците -
И. Б. Л. и В. В. Л., са собственици на движими вещи, описани в Протокол за опис от
25.03.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – ******, *****, М.Т.-П.,
върху които е било насочено принудително изпълнение за публични задължения на
„Медикъл“ ООД, с ЕИК *******, по изп. дело № 12130000208/2013г. по описа на ТД
на НАП- ******.
В исковата молба се твърди, че на 26.03.2021г. ищецът И. Б. Л. получил по
електронна поща протокол за опис на движими вещи от Старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – ****** – *****, М.Т.-П., извършен на 25.03.2021г., за който има
съставен протокол, в който са отразени движими вещи, представляващи съпружеска
имуществена общност на ищците. Ищецът Л. подал възражения до ТД на НАП – *****
относно факта, че тези вещи съставляват СИО и не са собственост на дружеството
«Медикъл» ООД. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено на основание чл 269, ал. 1 от ДОПК по отношение на двамата ответници,
че ищците са съсобственици на всички движими вещи, описани в Протокол за опис от
1
25.03.2021г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП ****** - *****, като
бъде разпоредено връщането на движимите вещи. Ищците сочат, че публичният
изпълнител не е взел отношение по жалбите им до ТД на НАП- ******- *****.
Претендират се разноски от ищците. В нарочна молба от 24.03.2022 г. /л.89/ са
индивидуализирани движимите вещи, собственост на ищците, за чието връщане се
претендира, описани в протокола за опис от 25.03.2021г., а именно: ламаринен плот,
прикрепен за стена – 1 бр., плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр, дървен стелаж
на 5 реда – 1 бр, печка за закуски на два етажа PL 4 infrared food over, микровълнова
фурна Зануси - модел ZM 21М 4- 1 бр., касети за хляб пластмасови - 40/60 - 7 бр.,
клещи — маркиращи - двуредни - 1 бр., печка за пици единична Vellmano М Mod 501 -
1 бр., фритюрник двоен - 1 бр., пожарогасител Торнадо - 1 бр., бойлер Дипломат - 80
литра-1бр., бъркалка за тесто 50787-131 модел IFME22 /2016 50 HZ - 1 бр., пилети за
тави - 3 двойни и 1 единична – 4 бр., везна - електрическа Vedia max 6/15 Kg - 1 бр.,
палета за хляб - зелени - 5 бр., описани на листа 11, 12 и 13 от Протокол за опис от
25.03.2021г.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника ТД на НАП-
*****. В отговора си ответникът заявява, че оспорва исковата молба като
неоснователна и недопустима. Предявеният иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от
ДОПК вр. чл. 124. ал. 1 от ГПК е недопустим, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ДОПК се намира в Глава двадесет и седма, озаглавена
"Защита срещу принудително изпълнение", докато изрично в исковата молба се сочи.
че са собственици на движими вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021 г. с
наложен запор по чл. 198 ДОПК, намиращ се в Раздел II на Глава двадесет и четвърта -
"Обезпечения", озаглавен "Обезпечителни мерки". От систематичното място на чл.
269, ал. 1 ДОПК следва извода, че уредената в тази разпоредба защита е приложима
при започнато принудително изпълнение, каквото в конкретния случай е реализирана.
Сочи се, че не е спорно между страните, че срещу „Медикъл“ ООД има образувано
изпълнително дело № 12130000208/2013г. За обезпечаване на установените и
изискуеми публични задължения с ПНОМ № изх. № С180012-110-0080267/01.11.2018г.
е наложена обезпечителна мярка - запор на вещи, подробно описани в
постановлението, собственост на дружеството- длъжник. С протокол за опис с изх. №
С180012-028-0002306/31.10.2018г. са описани запорираните вещи, като същите са
оставени на отговорно пазене на Д.И.Д., собственик на сградата, в която се намират
вещите. С цел установяване на актуалното състояние на вещите и евентуалната им
реализация е насрочен нов опис на същите за 23.03.2021г., като действията са
обективирани в протокол за опис с изх. № С210012-028- 0000641/24.03.2021г. Същият е
обжалван и има Решение № 50/12.04.2021г., същото е обжалвано пред АС - Монтана и
е оставено без разглеждане. Л. е оспорил действията на публичния изпълнител по
извършения опис на движими вещи, обективирани в Протокол за опис с изх. № 080012-
2
*********/31.10.2018г. в качеството си на трето лице, заявявайки самостоятелни права
върху изброените вещи в жалбата, като предявява право на собственост, съответно
право на ползване. По изложените мотиви претендира отмяна на извършения опис в
обжалваната част като неправилен и незаконосъобразен. Легитимацията на Л. като
трето лице със самостоятелни права върху вещта, предмет на публична продан, е била
обоснована чрез представянето към жалбата на копия на документи - 5 бр. фактури,
договор за покупко-продажба от 31.07.2013г. и договор за изработка от 01.02.2018г. и
приемо-предавателен протокол към него от 09.02.2018г., договор за безвъзмездно
управление на движими вещи от 02.01.2018г. и приемо-предавателен протокол към
него. По така подадената жалба с вх. № 29984/15.11.2018г. от „Медикъл“ ООД
решаващият орган се е произнесъл с Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №66/13.03.2019г. след извършена проверка. Със служ. бележка №
7250/23.11.2018г. на директор дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - ****** е
възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с
представени документи относно собствеността на вещите. Със Заповед №
235/26.11.2018г. Директорът на ТД на НАП - ***** на основание чл. 34, ад.1, т. 2 и т. 3
от ДОПК е спрял производството по административно обжалване до окончателното
приключване на проверката. След приключване на проверката с Протокол №
П04001219007989-073-001/01.03.2018г. производството е възобновено, издадено е
Решение № 66/13.03.2019г., като същото е връчено на И. Л. на 19.03.2019г. Това
Решение е било предмет на съдебно обжалване в частта относно извършен опис на
следните вещи: дървен стелаж с пет реда за хляб, електронна везна, микровълнова
фурна, маркиращи клещи двуредови, плод неръждавейка с мивка алпака и бойлер
Дипломат, така както са посочени и в Договора за изработка от 02.01.2018г. и Договор
за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г. Изрично в жалбата до
съда е упоменато, че г-н Л. обжалва решението в качеството си на трето лице,
заявяващо самостоятелни права собственик/ползвател върху описаните вещи. Съдът е
приел, че изложената в оспореното решение фактическа обстановка, изцяло се
подкрепя от представената по делото административна преписка. Жалбоподателят
поддържа, че е собственик/ползвател на процесните вещи по описа в т.7,т.10,т.
12,т.14,т.22,т.26 в Протокола за опис, в договора за изработка от 01.02.2018г. и Договор
за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г., приети за неавтентични
от органа, като частни документи по чл. 180 от ГПК. По този начин И. Л. в качеството
му на трето лице, заявявайки самостоятелни права върху вещите, предмет на
Протокола за опис, няма право да обжалва по съдебен ред, действията на публичния
изпълнител. Съгласно чл. 269, ад. 1 и ад. 2 от ДОПК е предвидено, че трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си,
като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Сочи се още, че в чл. 268, ал. 1
от ДОПК е предвидено, че Решението на директора на ТД НАП, постановено в
3
производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител,
може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от трето лице, а за случаите, в
които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена,
изрично е предвидено в чл. 267, ал. 2 т. 4 от ДОПК, че третото лице може да предяви
иск в 30-дневен срок от получаване на препис от решение. Следователно, в
приложимия процесуален закон е изключена възможността третото лице да обжалва по
съдебен ред решението на Директора на съответната ТД на НАП, постановено по реда
на чл. 267 ДОПК. В настоящия случай ищецът Л. се е възползвал от предвидената в чл.
266, ал. 4 ДОПК възможност за зашита cpeщу принудителното изпълнение в
качеството си на трето лице със самостоятелни права върху вещите, върху които е
насочено принудителното изпълнение, но жалбата му срещу действията на публичен
изпълнител по насочване на изпълнението върху същите е оставена без уважение с
Решение № 66/13.03.2019г. на директора на ТД на НАП- *****. Същото е получено на
19.03.2019г. /видно от решение на АС - Монтана/, а искът по който е образувано
настоящето дело, е предявен две години по-късно, т. е. извън срока по чл. 267,ал. 2,т. 4
от ДОПК, поради което е недопустим. 30-дневния срок по чл. 267,ал. 1, т. 4 от ДОПК е
преклузивен по отношение на иска по чл. 269 ДОПК и ако третото лице със
самостоятелни права не упражни правата си да предяви положителен установителен
иск в този срок, с изтичането му се погасява субективното право на ищеца да установи
съществуването на самостоятелни права върху имуществото, предмет на предприетото
принудително изпълнение, действията на публичния изпълнител по насочване на
изпълнението се стабилизират. На последно място по същия предмет и между същите
страни е налице вече произнасяне на компетентни органи. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че представените към жалбата договори -
договор за изработка от 01.02.2018 г. и Договор за безвъзмездно управление на
движими вещи от 02.01.2018 г. са неавтентични.
Писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника „Медикъл“ ООД не е
постъпил.
В съдебно заседание ищците И. Л. и В. Л. се представляват от пълномощника си –
адв. В. В., който поддържа иска и излага съображения в подкрепа на същия.
Ответникът ТД на НАП- ****** в съдебно заседание се представлява от юрк.
Анелия М., която моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, респ. да бъде отхвърлена.
Ответникът „Медикъл“ ООД не се представлява в съдебно заседание и не
представя становище по спора.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
4
правна страна следното:
Правна квалификация: Съгласно чл. 269, ад. 1 и ад. 2 от ДОПК е предвидено, че
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да
установи правото си, като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. В чл. 268,
ал. 1 от ДОПК е предвидено, че Решението на директора на ТД НАП, постановено в
производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител,
може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от трето лице, а за случаите, в
които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена,
изрично е предвидено в чл. 267, ал. 2 т. 4 от ДОПК, Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск е с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269
от ДОПК - за установяване по отношение на ответниците ТД на НАП – гр. ****** и
„Медикъл“ ООД, с ЕИК ******* – съответно взискател и длъжник по изпълнително
дело №12130000208/2013г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП -
******, че движимите вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – ******, *****, М.Т.-П., върху които е било
насочено принудително изпълнение за публични задължения на „Медикъл“ ООД, с
ЕИК *******, по изп. дело № 12130000208/2013г. по описа на ТД на НАП- ******,
принадлежат на ищците И. Б. Л. и В. В. Л., като тяхна СИО.
По допустимостта на иска МОС се е произнесъл с Определение № 19/11.01.2022
г. по в.ч.гр.дело № 381/2021 г., с което е отменено Определение от 05.10.2021 г. по
гр.дело № 946/2021 г. по описа на ЛРС, с което първоинстанционният съд е приел иска
за недопустим и е прекратил производството. Въззивната инстанция с цитираното
определение е върнала делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск с указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Т.е.
въпросът по допустимостта на иска е решен и не следва да бъде преразглеждан отново
от настоящия състав. В настоящия спор следва да се разгледа единствено въпросът
относно правото на собственост на движимите вещи, които ищците претендират, а
именно дали тези вещи им принадлежат, съобразно събраните по делото доказателства.
Оставалите въпроси, предмет на изпълнителното производство, на неговото движение
и на отправяни жалби по повода на същото, не са предмет на настоящото
производство.
По фактите:
Срещу „Медикъл“ ООД с ЕИК *******, представлявано от И. Б. Л., е образувано
изпълнително дело № 12130000208/2013г. по описа на публичен изпълнител при ТД на
НАП- ******, ***** за натрупани публични задължения на дружеството. С протокол
за опис с изх. № С180012-028-0002306/31.10.2018 г. /л.61-68 адм.дело/ са описани
движими вещи, находящи се в сграда в *********, като същите са оставени на
отговорно пазене на Д.И.Д., собственик на сградата, в която се намират вещите. Тези
5
описани движими вещи, съгласно протокола за опис от 31.10.2018г. /л.61 от адм.д./, са,
както следва: печка за закуски на 2 етажа PL 4 infrared food over; печка за пици
единична Vellmano М Mod 501 - 1 бр., фритюрник двоен; Вертикална хладилна
витрина; Втасалка Атлас; Пекарна за хляб на 2 реда; - електрическа Vedia max 6/15 Kg;
Бъркалка тесто; бъркалка за тесто 50787-131 модел IFME22 /2016 50 HZ; микровълнова
фурна Зануси - модел ZM 21М 4; Вертикален фризер Кока кола Фригорекс; дървен
стелаж на 5 реда; Система за видеонаблюдение; плот - неръждавейка с мивка алпака –
2 бр; ., палета за хляб - зелени - 5 бр.; пилети за тави - 3 двойни и 1 единична – 4 бр.,
пожарогасител Торнадо; мивка алпака двойна; шкаф с плот неръждавейка; ламаринен
плот, прикрепен за стена; мивка алпака двойна с едно малко и едно голямо корито;
бойлер Дипломат - 80 литра; касети за хляб пластмасови - 40/60 - 7 бр.; тави
правоъгълни 60 бр.; тави за пици 15 бр.; маркиращи клещи. С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180012-110-0080267/01.11.2018г. /л.56/ е
наложена обезпечителна мярка - запор на движимите вещи, подробно описани в
постановлението. И. Л. е оспорил действията на публичния изпълнител по
извършения опис на движими вещи, обективирани в Протокол за опис с изх. № 080012-
*********/31.10.2018г. в качеството си на трето лице, заявявайки самостоятелни права
върху изброените вещи в жалбата, като предявява право на собственост, съответно
право на ползване. По така подадената жалба с вх. № 1299/12.11.2018г. /л.47-49/ от И.
Б. Л. заместник териториален директор на ТД на НАП – ****** се е произнесъл с
Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 66/13.03.2019г. след
извършена проверка. С това решение № 66 от 13.03.2019 г. на зам.директора на ТД на
НАП - ***** жалбата е оставена без разглеждане – по отношение на вещите, описани в
т. 5, т. 6, т. 8 и т. 13 на стр. 9 от протокола за опис. Жалбата е оставена без уважение –
по отношение на вещите, описани в точки: 1, 2, 3, 7, 9, 10, 12, 14, 15, 16, 18, 22 и 26 от
протокола, като са потвърдени действията на публичния изпълнител по извършен опис
на движими вещи, обективиран в Протокол за опис с изх.№ С180012-028-
0002306/31.10.2018г. Отменени са действията на публичния изпълнител касателно
вещите, описани в т. 19, т. 21, т.24, т. 25 на стр. 10 от протокола за опис, а именно: по т.
19 - шкаф с мивка неръждавейка, т. 21 - мивка алпака двойна с едно малко и с едно
горно корито , т. 24 - тави правоъгълни 60 бр. и т. 25 - тави за пици 13 бр.
Настоящият ищец И. Л. е обжалвал решението пред Административния съд – Монтана.
Това решение е било обжалвано от Л. в частта относно извършен опис на следните
вещи: дървен стелаж с пет реда за хляб, електронна везна, микровълнова фурна,
маркиращи клещи двуредови, плод неръждавейка с мивка алпака и бойлер
„Дипломат“, така, както са посочени и в Договора за изработка от 02.01.2018г. и
Договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г. С Определение
на АС – Монтана по адм. дело № 167/2019 г. жалбата на Л. е оставена без разглеждане
като недопустима и производството по делото прекратено по съображения, че трето
6
лице със самостоятелни права върху вещта, предмет на публичното изпълнение, не
разполага с правото да обжалва по съдебен ред решението на директора на
съответната ТД на НАП, постановено по реда на чл. 267 ДОПК и за него остава
възможността да защити правата си по исков ред - по чл.269 от ДОПК.
Насрочен е нов опис на вещите за 23.03.2021г., като действията са обективирани в
протокол за опис с изх. № С210012-028- 0000641/24.03.2021г. /л.52-59 адм.д/.
Описаните вещи, с посочена временна оценка за всяка, са: ламаринен плот, прикрепен
за стена – 1 бр., плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр, дървен стелаж на 5 реда – 1
бр, печка за закуски на два етажа PL 4 infrared food over, микровълнова фурна Зануси -
модел ZM 21М 4- 1 бр., касети за хляб пластмасови - 40/60 - 7 бр., клещи —
маркиращи - двуредни - 1 бр., печка за пици единична Vellmano М Mod 501 - 1 бр.,
фритюрник двоен - 1 бр., пожарогасител Торнадо - 1 бр., бойлер Дипломат - 80 литра-
1бр., бъркалка за тесто 50787-131 модел IFME22 /2016 50 HZ - 1 бр., пилети за тави - 3
двойни и 1 единична – 4 бр., везна - електрическа Vedia max 6/15 Kg - 1 бр., палета за
хляб - зелени - 5 бр.
Съдът приема, че по делото не е спорно, че за събиране на публичните
задължения на „Медикъл“ ООД е образувано изпълнително дело №12130000208/2013г.
по описа на ТД на НАП - ******. За обезпечаване на вземанията с Постановление изх.
№ С180012-110-0080267/01.11.2018г. е наложена обезпечителна мярка - запор на вещи.
подробно описани в постановлението. С Протокол за опис с изх.№ С180012-028-
0002306/31.10.2018г. са описани запорираните вещи. Насрочен е нов опис на вещите за
23.03.2021г., като действията са обективирани в протокол за опис с изх. № С210012-
028- 0000641/24.03.2021г. /л.52-59/. Спорен е въпросът кому принадлежи правото на
собственост върху движимите вещи, така, както са индивидуализирани в уточняващата
искова молба.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /на л. 5 от адм.дело
162/2021 на АС – Монтана/ и справка НБД /л. 36/, ищците И. Б. Л. и В. В. Л. са
сключили граждански брак на 22.04.2001 г.
Движимите вещи, видно от протокол за опис с изх. № С210012-028-
0000641/24.03.2021г., са намерени и описани на адрес: ******.
Видно от фактура № ********** от 01.09.2017г. /л.23 от адм.дело/ И. Б. Л. е
закупил от доставчик „ПРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД с ДДС № ********* фритюрник с две
гнезда – 1 бр. , тестомесачка 50787 – 131, модел 22/2016 – 1 бр. , палета за хляб и
палета тави – 9 бр., мивка алпака две гнезда – 1 бр., за сумата от 2390 лева. С приемо-
предавателен протокол 01.09.2017 г. /л.24/ от „ПРО ЕКСПЕРТ“ЕООД са предадени на
И. Б. Л. описаните в тази фактура вещи.
Видно от фактура № ********** от 02.10.2017г. /л.23 адм.дело/ И. Б. Л. е закупил
от доставчик „ПРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД с ДДС № ********* печка за закуски на два
7
етажа PL 4 infrared food over – 1 брой и печка за пици единична Vellmano М Mod 501 -
1 бр., сер № *********, Турция, 380 V, 501 кw, 50/60 h – 1 брой, на обща стойност
1070 лева. С приемо- предавателен протокол 02.10.2017 г. /л.25/ от „ПРО ЕКСПЕРТ“
ЕООД са предадени на И. Б. Л. описаните в тази фактура вещи.
С Протокола от 01.03.2019 г. /л.130/ ТД на НАП е приело за установено, че
насрещната проверка не е установила наличие на оригинал или копие на издадените
фактури при доставчика им - „ПРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД - фактура № ********** от
01.09.2017г. /л.23 адм.дело/ и фактура № ********** от 02.10.2017г. /л.23 адм.дело/,
както и че не са представени счетоводни документи за нейното отразяване, не са
представени съпътстващи фактурата документи, не е представен документ за приемани
и предаване предмета на фактурата и не са представени документи за осъществено
плащане. Това е прието въз основа на търсения на адреса на дружеството в гр. София,
но ненамиране на адреса на офис на дружеството, нито на негов представител /л.133
адм.дело/. Фактът, че не е открит представител на това дружество „ПРО ЕКСПЕРТ“
ЕООД и не е осъществена успешна насрещна проверка от органите на НАП не следва
да е в тежест на купувача по издадените фактури - И. Б. Л.. Не бе оспорена
автентичността на издадените от „ПРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД фактури, нито бяха
опровергани отразените в тях факти от действителността - че ищецът Л., именно като
физическо лице, е закупил отразените в двете фактури стоки: фритюрник с две гнезда
– 1 бр., тестомесачка 50787 – 131, модел 22/2016, палета за хляб и палета за тави – 9
бр. общо /това са претендираните пилети за тави - 3 двойни и 1 единична – 4 бр. и
палета за хляб - зелени - 5 бр./, мивка алпака две гнезда – 1 бр., за сумата от общо
2390 лева; както и печка за закуски на два етажа PL 4 infrared food over и печка за
пици единична Vellmano М Mod 501, сер № *********, Турция, 380 V, 501 кw, 50/60 h,
на обща стойност 1070 лева. Ето защо по отношение на изброените вещи се доказа, че
правото на собственост принадлежи на И. Б. Л. и неговата съпруга В. В. Л., които вещи
са притежавани в режим на СИО, тъй като са придобити след сключване на брака /2001
г./ по силата на чл.21, ал. 1 СК.
Съгласно Договор за изработка от 01.02.2018 г. /л.27 от адм.д./ И. Б. Л., в
качеството на поръчващ, е възложил на изпълнителя св. Д.Т.Г. да извърши на свой
риск срещу възнаграждение с материали на възложителя изработката на дървен стелаж
с пет реда за хляб в срок до 09.02.2018 г. С приемо-предавателен протокол от
09.02.2018 г. /л. 26/ изпълнителят Д.Т.Г. е предал на възложителя И. Б. Л. описания в
договора дървен стелаж с пет реда за хляб. С разходен касов ордер от 09.02.2018 г.
/л.26/ поръчващият И. Л. е заплатил на изпълнителя по договора за изработка сумата от
20 лева в брой. Автентичността на Договор за изработка от 01.02.2018 г. не е оспорена
от ответника ТД на НАП – ******, а се твърди, че договорът е създаден единствено с
цел погасяване на задължението, и че фактите в него не отговорят на
действителността, видно от уточнението на юрк. М. в съдебно заседание. От
8
показанията на св. Д.Г. е видно, че същият е изработил дървен рафт по поръчка на И.
Л., като взел размери в обект, находящ се в ******, където се продавали хляб, закуски,
хранителни стоки. Видно от приложения договор за изработка, приемо-предавателен
протокол и разходен касов ордер, поръчващият е физическото лице И. Л., който е след
изпълнение на договора от страна на св. Г. е придобил собствеността върху
изработената вещ. Съставените частни свидетелстващи документи – цитираният
договор, приемо-предавателен протокол и РКО, не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти от
действителността. Т.е. съдът следва да извърши преценка, съвкупно с останалия
доказателствен материал по делото, следва ли да се довери на отразените в тях факти,
че са се случили именно, така, както са посочени в тези документи. Въпросът е дали
тези документи могат да преодолеят презумпцията на чл. 215, ал. 2 от ДОПК, по силата
на която разпоредба за движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на
ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му
или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси
или сейфове. Това е една оборима презумпция, установена от закона. В случая не се
събраха доказателства, които да дискредитират показанията на свидетеля Г., който
твърди, че е подписал изготвените документи по повод поръчката и че фактите са
осъществени, така, както са вписани в тези документи. Поради това съдът намира, че
удостоверените в договора за изработка, в приемо-предавателен протокол и в разходен
касов ордер факти са се осъществили, така, както са отразени в тези документи, в
каквато насока са и показанията на св. Г.. Опровергаващи доказателства спрямо тези
документи и спрямо свидетелските показания не се събраха, които да водят до
различен извод. Св. Д.Г. сочи, че взел размери в обект, находящ се в ******, където се
продавали хляб, закуски, хранителни стоки. В какво качество Л. е действал,
поръчвайки вещта - като управител на „Медикъл“ ООД или като физическо лице, е
видно от съдържанието на представения договор за изработка, в който са вписани
имената И. Б. Л.. Ответникът ТД на НАП- *****, чрез процесуалния представител
юрк. М., твърди, че свидетелят, изработил дървения стелаж, е приел поръчката в
търговския обект на дружеството „Медикъл“ ООД, като съдът намира, че няма пречка
физическото лице И. Л., закупувайки вещта именно в това си качество, да я предостави
за ползване на дружеството „Медикъл“ ООД, дори без писмен договор, но вещта да
остане собственост на физическото лице. Ответникът ТД на НАП – ***** не
представя и не изисква събирането на доказателства, от които да е видно, че тази вещ е
включена в активите на „Медикъл“ ООД – например чрез представяне на извадка от
амортизационния план на предприятието или справка от аналитичен регистър на
оборотна ведомост към съответна дата, от които би било видно дали тази вещ е
включена към активите на дружеството. Ето защо съдът намира, че със събраните
писмени и гласни доказателства е оборена презумпцията на чл. 215, ал. 2 от ДОПК, а
9
именно, че посочената вещ е собственост на „Медикъл“ ООД. Напротив, доказа се, че
ищецът И. Л., заедно със съпругата си В. Л., притежават в режим на СИО съгласно чл.
21, ал. 1 СК посоченият дървен стелаж за хляб.
По отношение на следните вещи: електронна везна «Vedia max» 6/15 Kg ,
микровълнова фурна „Zanussi jetwave“, модел ZM 21М 4, маркиращи клещи -
двуредни, плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр., бойлер «Дипломат» - 80 литра,
са представени Договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018 г.
/л.21 от адм.д/ и приемо-предавателен протокол от 02.01.2018г. /л.22 от адм.д./. С
Договора за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018 г. /л.21 от
адм.дело/ собственикът С. Г. Б. от ****** и предоставила на ползвателя И. Б. Л. от
****** за лични нужди движими вещи, както следва: електронна везна «Vedia max»
6/15 Kg , микровълнова фурна „Zanussi jetwave“, модел ZM 21М 4, маркиращи клещи
- двуредни, плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр, бойлер Дипломат - 80 литра.
Собственик на вещите остава лицето Б., като в този смисъл с представения договор Л.
и съпругата му Л. не се легитимират като собственици на вещите, а Л. е само техен
ползвател. Искът е предявен като положителен установителен иск - за установяване
собствеността върху вещите, описани в протокола за опис, а именно, че правото на
собственост принадлежи на ищците. С представения договор ищците доказват точно
обратното - че вещите не са тяхна собственост, съставляваща СИО, а на трето лице. В
този смисъл искът за установяване собствеността върху изброените вещи, а именно, че
принадлежи на ищците, се явява неоснователен, поради което за изброените вещи
следва да бъде отхвърлен. Ако третото лице С. Б. е действителният собственик на тези
вещи, то тя разполага със самостоятелния иск по чл. 269 вр. чл. 124 ДОПК. С исковата
молба ищците твърдят, че са собственици на всички движими вещи, описани в
протокола на публичния изпълнител, притежавани в режим на СИО – искова молба на
л. 5 /адм.дело/ и уточняваща молба на л.89 /гр.д 946/ и претендират връщането им
именно в качеството им на собственици, а не на ползватели на част от вещите. Поради
това за изброените вещи искът следва да бъде отхвърлен, а именно за: електронна везна
«Vedia max» 6/15 Kg , микровълнова фурна „Zanussi jetwave“, модел ZM 21М 4,
маркиращи клещи - двуредни, плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр., бойлер
«Дипломат» - 80 литра.
Ищецът Л. уточнява в обясненията си, че в Договора за продажба от 31.07.2013 г.
посоченият транспортьор–зареждач съставлява посочения в уточняващата молба от
24.03.2022 г. претендиран ламаринен плот, прикрепен за стена – 1 брой, а посочените в
приемо-предавателния протокол 12 бр. транспортьор- зареждач, един от тях съставлява
въпросният ламаринен плот за стена, като в тази връзка представя протокола. Ищецът
сочи, че 12 бр. траспортьор - зареждач е същата вещ, отразена и във фактурата. Видно
от представена фактура № ********* от 29.07.2013 г. /л. 126 от делото/ е, че на
получателя И. Б. Л., с ДДС № BG **********, са доставени от „И АР БИ ЛИЗИНГ“
10
ЕАД, с ДДС № BG *********, вещи на обща стойност 9600 лева с вкл. ДДС, сред
които и 12 бр. транспортьор- зареждач. Видно от приемо-предавателния протокол от
31.07.2013 г. „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД е предал описаните вещи във фактурата. С
договора за продажба от 31.03.2013 г. продавачът „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД е продал
описаните вещи във фактурата. С Протокол от 01.03.2019 г. /л.130/ ТД на НАП е
приело за установено, че насрещната проверка установява, че получател на вещите,
предмет на фактура № *********/29.07.2013 г., е физическото лице ЗП И. Б. Л.. Въз
основа на съставения протокол е издадено Постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки /л.129/, в което също е прието, че запорираните вещи по фактура
№ ********* от 29.07.2013 г., издадена от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, не са собственост
на „Медикъл“ ООД, а са собственост на физическото лице ЗП И. Л. с ЕГН
**********. От общодостъпна информация в интернет-пространството, без
необходимост от специални познания, може да се установи, че транспортьор -
зареждачите служат за зареждане на пещи за хляб и визуално отговарят на описанието
ламаринен плот. Ето защо и този претендиран ламаринен плот, прикрепен за стена,
посочен в обясненията на ищеца с наименованието „транспортьор- зареждач“, съдът
намира, че е придобит от Л. съгласно фактура № ********* от 29.07.2013 г., в
качеството му на физическо лице, в режим на СИО, заедно с неговата съпруга В. Л..
Доказателства за притежавани от ищците вещи касети за хляб пластмасови - 40/60
- 7 бр. и пожарогасител «Торнадо» - 1 бр. не се събраха по делото, поради което искът
следва да бъде отхвърлен досежно тези вещи.
По отношение на разноските:
Цената на иска е общо 1385 лева за всички претендирани вещи, съгласно
определение от 12.05.2022 г. /л. 93/. Искът е отхвърлен за вещи на стойност 285 лева
/изчислена съгласно оценка от протокол за опис на л. 52-59 адм.д./, а именно за:
електронна везна «Vedia max» 6/15 Kg -0 лв.; микровълнова фурна „Zanussi jetwave“,
модел ZM 21М 4- 50 лв.; маркиращи клещи - двуредни – 0 лв.; плот - неръждавейка с
мивка алпака – 2 бр. – 200 лв.; бойлер „Дипломат“ - 80 литра – 0 лв.; касети за хляб
пластмасови - 40/60 - 7 бр. – 5 лв.; пожарогасител „Торнадо“- 1 бр. – 30 лв.
Следователно искът е уважен за размер от 80 %. Ищците са сторили разноски общо
355, 40 лева, от които държавна такса 55,40 лева и 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Доказателства за сторени пътни разноски липсват, а и според съда
такива принципно не следва да се присъждат на ищците, на които принадлежи изборът
на процесуален представител от съответно населено място и съответно тежестта на
пътни, дневни и други разноски. В този смисъл признатите разноски, сторени от
ищците, са общо 355,40 лева, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 80% следва да
бъдат присъдени в тежест на ответниците - т.е. 284,32 лева, които следва да се
поделят поравно, т.е. по 142,16 лева за ТД на НАП – ***** и за „Медикъл“ ООД, тъй
11
като разноските не се дължат солидарно, а разделно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски на ответника ТД на НАП-
****** за юрисконсултско възнаграждение съобрано отхвърлената част на иска – 20 %
/ за 285 лв. е отхвърлен искът/. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Сългасно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед броя на съдебните заседания следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 300,00 лева, като
същото, след определянето му по НЗПП, следва да се редуцира съобразно
отхвърлената част на претенцията /20 %/, или 60,00 лева се дължат за юрисконсултско
възнаграждение на ответника ТД на НАП- ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. След
извършване на компенсация между дължимите от ТД на НАП – ***** разноски към
ищците от 142,16 лева и дължимите от ищците към ответника ТД на НАП – *****
разноски от 60 лева, следва ответникът ТД на НАП да заплати на ищците 82,16 лева
разноски по компенсация.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национална агенция за
приходите чрез ТД на НАП - ******, с адрес: ******, и „Медикъл“ ООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: **********, че ищците И. Б. Л. с ЕГН
********** и В. В. Л. с ЕГН **********, двамата с адрес в *******, са собственици
на движими вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП – ******, *****, М.Т.-П., върху които е било насочено
принудително изпълнение за публични задължения на „Медикъл“ ООД, с ЕИК
*******, по изп. дело № 12130000208/2013г. по описа на ТД на НАП- ******, а
именно: ламаринен плот, прикрепен за стена – 1 бр.; дървен стелаж на 5 реда – 1 бр.;
печка за закуски на два етажа PL 4 infrared food over – 1 брой; печка за пици единична
Vellmano М Mod 501, сер № *********, Турция, 380 V, 501 кw, 50/60 h – 1 брой;
фритюрник двоен - 1 бр.; тестомесачка 50787 – 131, модел IFME 22/2016 50 HZ– 1 бр.;
палети за тави - 3 двойни и 1 единична /общо 4 бр./; палета за хляб- зелени - 5 бр.;
мивка алпака две гнезда – 1 бр., на основание чл. 269 от ДОПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска по отношение на следните движими вещи: електронна везна «Vedia max» 6/15
Kg; микровълнова фурна „Zanussi jetwave“, модел ZM 21М 4; маркиращи клещи -
двуредни; плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр.; бойлер „Дипломат“ - 80 литра;
касети за хляб пластмасови - 40/60 - 7 бр.; пожарогасител «Торнадо» - 1 бр., като
12
неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите чрез ТД на НАП - ******, с адрес:
******, да заплати на ищците И. Б. Л. с ЕГН ********** и В. В. Л. с ЕГН **********,
двамата с адрес в *******, деловодни разноски по компенсация в размер на 82,16
лева.
ОСЪЖДА „Медикъл“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на ищците И. Б. Л. с ЕГН ********** и В. В. Л. с
ЕГН **********, двамата с адрес в *******, деловодни разноски общо 142,16 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването на страните на преписи.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13