О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер91/28.1.2020г.Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов
ЧНД № 3 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с
постъпила жалба от Владислав Горанов -Министъра на финансите, представляващ
Държавата, чрез Румяна Димитрова Георгиева – ст.юрисконсулт в ТД на НАП Варна,
в качеството на пълномощник, съгласно пълномощно № П-42/06.06.2018 г., срещу
Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 16.12.2019 г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 487/2019 г. по описа на
ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1,
т.2 и т.5 от НК.
В жалбата се посочва, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и
незаконосъобразно, като се изтъкват подробни аргументи в тази връзка, с оглед и
на които се иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване разследването
по наказателно производство.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, както и с материалите по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт, намира
следното:
Досъдебно производство ДП №
487/19 г. по описа на ОД на МВР-Варна, е образувано на 26.03.2019 г. с
Постановление на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна, след осъществен
служебен контрол и отмяна на Постановление на Окръжна прокуратура –Варна от
07.01.2019 г. за отказ да се образува
досъдебно производство. Досъдебното производство е образувано за установяване
дали и кой в периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДС и ЗКПО, като
потвърдил неистина в подадени декларации и допуснал осъществяването на
счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и
т.5 от НК.
От фактическа страна, в хода на
разследването, видно от обжалваният пред ВОС прокурорски акт, било установено
следното:
Дружеството
„Е." ЕООД било вписано в търговския регистър на 18.02.2011
г., с посочен собственик и управител И.И.Г., седалище и адрес на
управление - гр. Варна, ул. „П." и предмет на дейност –
търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, търговия със стоки и
услуги на едро и дребно и др. Същото било регистрирано по реда на ЗДДС на
01.03.2011 г. На 19.11.2011 г. като съдружник бил вписан Б.Г.Б., а на
02.03.2017 г. , след прехвърляне на дружествените дялове, като единствен
собственик и управител на Е." ЕООД - Д.Б.Х.В
резултат на извършени от органите на приходите при ТД на НАП-Варна проверки, на
дружеството „Е." ЕООД бил издаден ревизионен акт
№ Р***************-091-001/14.08.2017
г., който обективирил установеното от ревизията, възложена със Заповед от
28.12.2016 г., с която били установени данъчни задължения – ДДС в размер на *****,45 лв. и КД по ЗКПО в размер на *****,** лева. С РА било установено,
че за ревизирания период дружеството не
е декларирало по ЗДДС покупки на цигари и тютюневи изделия, които направило
през 2015 год. от „А." ЕООД на обща стойност ******.**лв. с ДДС *****.96
лв., и от „Е.Л.И Д.ООД на стойност
37 016.41 лв. с ДДС 13 403.31 лв. Ревизията е била проведена по реда на чл. 1**от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.1**от ДОПК , а именно данни
за укрити приходи или доходи свързани със закупени от „А." ЕООД и „Е.Л.И Д.ООД
цигари и липса/непредставяне на счетоводна отчетност, съгласно Закона за
счетоводството.
Във връзка с образуваното досъдебното производство били
проведени разпити на собствениците на „Е." ЕООД към
инкриминирания период, а именно - св.Г. и св.Банев, както и на настоящия такъв
- св.Христов, на осъществявалата счетоводното обслужване на дружеството св.Д.и бившия й съпруг- св.С..
Видно от проведените разпити на св.Г. и св.Банев, същите
се позовават на правото си по чл.121, ал.1 от НПК и не дават показания, извън
соченото от тях, че след регистрирането на „Е." ЕООД, св.Г. развивала дейност със същото,
чрез хранителен магазин, находящ се в
гр. Варна на ул. „П.", която според показанията й била преустановена от
2013 г. От този момент насетне във
фирмата, като съдружник се включил св.Б.–
нейн свекър , тъй като имал барче в с.С., общ.Попово. Св.Б.твърди, че не знае
кой точно е извършвал счетоводно обслужване на дружеството, продадено през 2017
г., като всички документи изпращал на счетоводителката, чрез снаха си.
При
проведения разпит на св.Драгнева, същата заявява, че от около 2011 г. започнала
да извършва счетоводно обслужване на дружеството „Е.", но без сключен писмен договор за това.
Всички документи, които осчетоводявала й били носени от св.Г., като сред тях
имало и фактури за закупени хранителни стоки и цигари, средствата за които били
лични по обясненията на св.Г.. Разполагала с изрично пълномощно от управителя
му само да подава СД по ЗДДС, декларации за социално и здравно осигуряване,
ГДД, което извършвала по електронен път, като при необходимост от носене на
документи в НАП това правела управителката – св. Г.. Твърди, че не е сигурна
дали подала ГДД за 2015 и 2016 г. , като цялата налична документация на
дружеството за тези периоди предала на св.Г.. По време на извършваната от НАП
проверка, подготвила документи, които дала на св.Г., за да ги представи, като
същата сочи и че докато водела счетоводството на „Е.", чийто търговски обект не знаела къде се
намира, същото имало големи задължения към НАП.
Видно от
приобщените по делото материали, регистрите и дневниците по ЗДДС на „Е."
ЕОИОД са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис с титуляр
на КЕП „Д.С.“ ДЗЗД и автор на КЕП К.Ц.Д..
Разпитан
е и собственикът от 2017 г. на на „Е." ЕООД -
св. Д.Х., който твърди, че същото не развива дейност и при придобиването
му не е получил никакви негови документи.
В хода на
досъдебното производство не била установена счетоводна документация на „Е." ЕООД, като от представената от дружеството
Оборотна ведомост за 2015 г. и извършените насрещни проверки в „А." ЕООД и
„Е.Л.И Д.ООД е установено, че през ревизирания период дружеството е заприходило
стоки – тютюневи изделия, получени от горепосочените две дружества, които не са
налични към 31.12.2015 г. и за които не са отчетени приходи.
С Постановление на прокурор от 16.12.2019 г., воденото
досъдебно производство е прекратено, поради липсата на достатъчно доказателства
за осъществен състав на престъпление от НК. Прокурорът се е мотивирал с
невъзможността по безспорен и категоричен начин да се установи дали тютюневите
изделия, чиито покупки не са декларирани, са били продадени, кога, на кого, на
каква цена - по видове и количества. Сочи се, че това осуетявало възможността
за определянето дължим ли е бил ДДС, в какъв размер и за кой данъчен период,
респ. дължим ли е бил данък по ЗКПО за 2015 год. и в какъв размер. В конкретния
случай според прокурора в РА не са налице такива данни, защото при проверката
не са установени конкретни несъответствия по периоди, а е извършена обща
корекция, основана на презумпция и посочения текст от чл.1**от ДОПК. Прокурорът
сочи, че с оглед разпоредбите на чл. 16 и чл. 103 от НПК е неприложимо
презумирането и определянето на укрито данъчно задължение на основание
разпоредбите на чл. 1**от ДОПК, каквато е и практиката на ВКС.
В постановлението
е посочено, че недекларирането на данъчен кредит по направените от „Е."
ЕООД покупки не осъществява от обективна страна състава на престъплението по
чл. 255 от НК, а тъй като не може да се установи дали счетоводната документация
на „Е." ЕООД е скрита или унищожена, от кого, кога и къде, не може да се
установи дори периодът, в който тя е скрита/унищожена, не са налице достатъчно
данни за осъществен състава на престъпление по чл. 308 от НК.
Изтъкнато
е и че доколкото именно след назначаването на ревизионното производство и
връчване на искането за представяне на документи по него, св.Г. и св.Б.са
предприели действия по прехвърлянето дяловете на дружеството - на Д.Б.Х., като
св.Г. е внесла съответната такса в Агенцията по вписванията, за да бъде вписана
промяна в партидата на дружеството, то същите са извършили нарушения по чл.19
от ДОПК, което е от компетността на органът по приходите.
Настоящата инстанция намира постановения въз основа
на така установените гореизложени в обстоятелствената му част релевантни факти и обстоятелства прокурорски
акт, за незаконосъобразен и необоснован предвид и
което счита, че същият следва да бъде отменен,
като аргументите за това са следните:
Видно от обжалваното пред съда постановление,
основанията на прокурора за направения от него извод относно наличието на
предпоставки за прекратяване на воденото досъдебно производство са свързани с
недоказаност на осъществен състав на престъпление - с оглед начинът на определяне в РА на
дължимите данъчни задължения и съотв.липсата на счетоводна документация.
Следва да се посочи, че ВОС също счита, че въз основа
на събраните по делото писмени доказателствени средства, а именно - проведените
разпити на 5 свидетели и съотв.ревизионния акт и приложения към него ревизионен
доклад, същите действително към настоящия момент не могат да обосноват
съставомерност на извършено престъпление от НК, но доколкото тези съждения са
изводими от неизчерпан доказателствен процес, то същите според настоящата
инстанция предпостяват не прекратяване на наказателното производство а
предприемане на действия за попълване с всички възможни средства на
съществуващия доказателствен дефицит.
Безспорно, както е посочил и прокурора, а и
съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС "съдът изследва обстоятелствата
от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК
единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формалната доказателствена
сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да направи това и
по отношение на което и да е било друго доказателство или доказателствено
средство", като така установената автономност не е преосмислена с
последвалото изменение в чл. 127, ал. 1 от НПК . Издаденият РА по отношение на „Е.“ЕООД, представлявано
от св.Х.е предназначен да направи задължението му ликвидно и изискуемо чрез
формата на контрол по чл. 122 от ДОПК. Известно е, че посочената разпоредба не
представлява самостоятелна материално-правна уредба за възникване на данъчно
задължение, а е набор от особени доказателствени правила, които позволяват
прилагането на данъчните закони при съществена или пълна липса на доказателства
за настъпване на данъчен фактически състав. При подобно заместване на данните,
които се изискват от съответния дънчен закон, се достига до приблизително
съвпадение на данъчната основа и данъчната основа, която би била установена в
случай на наличие на липсващите данни и доказателства, като се създават оборими
презумпции в тежест на ревизираното лице. Самото данъчно задължение обаче се
определя по основание, субект и размер от съответния данъчен закон.
Именно и поради това, в случаи като настоящия, разследващите органи следва да положат
нужните усилия за събиране на доказателства свързани с воденото разследване и
едва след изчерпване на всички възможности за дирене и попълване на
доказателствената маса с писмени и гласни доказателства, да бъдат правени
изводи свързани с финализиране на досъдебното производство. ВОС счита, че това
по настоящото дело не е направено, като прокурорът е прекратил разследването
позовавайки се на неприложимост на изводимата от чл.1**от ДОПК презумпция, с
аргументи, които от своя страна също презумират - невъзможност за събиране на
доказателства. Същата обаче за настоящия съд не е обективна такава, предпоставена
от изчерпване на съответните в тази насока действия, а е обусловена от разсъждения
на прокурора - последователни и
идентични, отразени още в отказите му за образуване на досъдебно производство,
отменяни при извършения слежебен контрол, при който и в Постановлението за
образуване на досъдебното на зам.апелативния прокурор в Апелативна
прокуратура-Варна, са дадени подробни указания за извършването на конкретни
действия по досъдебното производство, които ВОС намира за напълно относими към
воденото разследване, доколкото и изпълнителното деяние на основния състав на
данъчното престъпление, може да има различни форми, но които не са били
изпълнени в цялост /освен извършен
разпит на св.Д.Не са проведени посочените разпити на М. и Х. и служителите на „Е.Л.И Д.ООД,
данъчният служител извършил проверката, адв.В.,
не са изискани посочените документи, не е назначена и ССчЕ.
По изложените съображения, съобразявайки очертаните в чл.243, ал.5 от НПК правомощия, настоящия съд прие, че постановлението за прекратяване е
необосновано и незаконосъобразно. Установената необоснованост е
резултат от непълнотата на доказателствения материал,
явяваща се последица от липсата на действия за установяване на
онези обстоятелства, които очертават както наличието, така и липсата на
елементи на престъпление. В този смисъл и ВОС счита, че проверяваното постановление
за прекратяване на наказателното производство е преждевременно, като
обоснованата несъставомерност на осъществено
престъпно деяние, не почива върху изчерпен доказателствен процес.
Предвид
посоченото и на основание чл. 243, ал. 6, т.3
от НПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура-Варна от 16.12.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 487/2019 г. по описа на ОД на МВР-Варна, образувано и
водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.5 от НК.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: