О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                       07.09. 2021 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На седми септември                                              2021 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

            

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.дело № 110,  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 129 от ГПК.

Искът е предявен от  З.Т. ***, първоначално против държавата, представлявана от министъра на финансите и А.с.г.В. Претендират се вреди от 2 066 083,34 лв. и 11 277,96 евро, вследствие нарушаване правата на ищеца като адвокат – нарушена е била неговата независимост като такъв, бил е третиран неравностойно, вследствие на което той бил загубил свои икономически права и собственост, имало налице пълзяща дискриминация, като той бил поставен в необичайна ситуация, при която бил лишен от възможността да получи адвокатско възнаграждение по определен договор за правна помощ и вследствие на това търпи и други вреди, които са подробно описани. Посочва се, че вредите се търсят на извън договорно основание -  чл. 4, параграф 3 от ДЕС. От пространното изложение на обстоятелствата по молбата, съдът установи, че като цяло правният интерес от воденето на делото се обосновава с това, че са нарушени нормите на европейското законодателство, които уреждат упражняването на адвокатската професия и задължението на държавата и нейните органи да не допускат дискриминация в тази дейност.

Исковата молба беше оставена без движение за отстраняване на нередовности по нея, а по-късно, поради неизпълнение на всички указания на съда, производството беше прекратено.

Към момента има произнасяне по въпроса по какъв ред следва да бъде разгледано делото. Налице е определение на Апелативен съд – Бургас по в.ч.гр.д. № 158/ 2021 г., от чиито мотиви е видно, че делото следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, което произтича от съдебната практика на Европейския съд и на ВКС.

В същото време, АС – Бургас посочва, че извън това, указанията, които ОС – Търговище е дал на ищеца са били законосъобразни. Това касае обстоятелствената част на исковата молба и въпреки че са били ясни и ищецът не ги е изпълнил, то следва да му бъде дадена още една възможност да уточни обстоятелствата, от които счита, че произтича отговорността на съответните държавни органи. След изясняване на предмета на делото и всички спорни обстоятелства, ответникът следва да посочи дали продължава да поддържа иска и срещу самата държава, без да посочва друг потенциален процесуален субституент, в лицето на някой от държавните органи и какви са действията или бездействията, които са извършени от този орган в противоречие на правото на ЕС.

Предвид на това на ищеца бяха дадени отново указания в посочения смисъл.

Той подаде втора уточнителна молба. С тази молба искът се поддържа срещу Върховния касационен съд, който според него следва да отговаря по иска в качеството му на процесуален субституент на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.

Тази молба също беше оставена без движение и даден срок на ищеца да уточни и допълни обстоятелствената част като посочи следното, в рамките на не повече от 3 страници, формат А4:

 С кои свои действия, по кои свои дела, ВКС е нарушил нормите на европейското законодателство, които е посочил, че са нарушени на стр. 4, т. 2 от допълнителната молба и защо счита, че тези действия нарушават правната сигурност и конкурентността при упражняване на адвокатската професия и независимостта на адвоката, спрямо кого и какво е третиран неравностойно.

В отговор на това разпореждане на съда постъпи трета уточняваща молба от ищеца. В нея той отново поддържа тезата си, цитира практика на СЕС и посочва по кои дела и с кои свои действия ВКС е нарушил както нормите на правото на ЕС, така и основни негови принципи, като е цитирал и коя съдебна практика счита за нарушена.

Макар и тази молба да не изпълнява докрай изискванията на съда за конкретност, точност и яснота на изложените обстоятелства, съдът прецени, че е безсмислено да дава още възможности на ищеца за уточнение и с оглед равнопоставеност в процеса и съобразяване становището на другата страна, взе решение препис от исковата молба и всички уточняващи молби да се връчи на ВКС.

В срок постъпи отговор на тази искова молба, чрез В. Димитров, служител с юридическо образование към ВКС. В нея се оспорва на първо място допустимостта и на второ основателността на предявения иск. Следвало производството по делото да се прекрати, тъй като констатираните нередовности не са отстранени, налице е противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба. Ако съдът не прекрати делото, то искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, като съобрази изложените в исковата молба и уточняващите молби обстоятелства, както и становището на ВКС, прави следните изводи:

Съдът напълно споделя становището на ВКС, по отношение на допустимостта на исковата молба. Бяха дадени достатъчно много възможности на ищеца да изправи нередовностите на исковата молба, като отстрани противоречията и изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава иска си. Въпреки указанията на съда, допълнителните молби не внесоха повече яснота в изложението на ищеца и за съда не е ясно спрямо кого и на какъв принцип е бил третиран неравностойно, за да се прецени дали е налице дискриминация.

След множеството уточнения на претенцията си, ищецът посочи като ответник по предявените искове Върховния касационен съд, но в цялостното изложение на първоначалната искова молба се говори предимно за нарушенията, действията и бездействията на Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд. Претърпените вреди ищецът  обосновава като последица именно от действията на тези два органа на съдебната власт. Като говори за „ответника“ в цялото си изложение на първоначалната искова молба, надхвърлящо 50 страници, ищецът смислово има предвид Апелативния съд в гр. Варна. Не е достатъчно в последната уточнителна молба ищецът да замени ответника с един орган на съдебната власт с друг - или, от един извършител на деликта с друг, тъй като това не е безразлично с оглед изясняване на твърдените обстоятелства и съответно на предмета на делото. Във всички свои твърдения под „ответника“ по делото, ищецът визира именно този орган на съдебната власт, който е постановил Решение № 306/16.11.2012 г. по т.д. № 509/2012 г., а по-късно и решение № 174 от 28.12.2018 г. по гр.д. 453/2012 г. Ищецът обсъжда мотивите на решение № 306 на АС Варна, а не който и да е било акт, действие или бездействие на ВКС. В този смисъл е цялото изложение на ищеца. Очевидно е, че с последвалата замяната на ответника с друг – Върховния касационен съд, всичките твърдения на ищеца не могат автоматично да се пренесат към този нов ответник. Това създава изключителна неяснота за ответната страна какъв точно е предметът на делото и я затруднява да организира надлежно защитата си. Действително в последната молба има посочени и действия на ВКС, както и имена на съдии, но не става ясно дали изложеното в първоначалната искова молба относно действията на съдилищата в гр. Варна следва да се имат предвид при разглеждане на исковата молба.

Абсолютно невъзможно е за съда да проследи мисълта и логиката в изложението на ищеца и да опише точно и ясно обстоятелствата по исковата молба. Това е необходимо за доклада на съда, за разпределяне на доказателствената тежест и за евентуални указания към страните.

Затова производството по делото следва да се прекрати отново.  

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по настоящото гр.д. № 110/ 2019 г. на ОС – Търговище, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неизправяне на нередовностите и указанията на съда за точно, логично, кратко и ясно изложение на обстоятелствата във връзка с това кои норми на европейското право са нарушени, спрямо кого, как и на какъв принцип ищецът е бил третиран неравностойно/ описване на случаи, в които съдилищата са взели различни решения и са действали по различен начин/по отношение на права, които ДФЕС и европейското законодателство защитават.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред А.с.г.В.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :