№ 860
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100900883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Е.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника. Посочва, че в негова
полза e възникналo паричнo вземанe към ответника „Б.Г. Т.” ООД във връзка с разваляне на
сключен между тях договор. Заявява, че на 07.12.2021 г. между него и ответника е сключен
предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижими
имоти, подробно индивидуализирани в него. С него страните са се задължили да подпишат
окончателен договор за продажба на недвижимите имоти в срок до 25.03.2022 г. Ответникът
не се е явил, за да бъде подписан окончателен договор за продажба в срок до 25.03.2022 г.,
което представлява неизпълнение на това негово задължение, поето с предварителния
договор. С оглед на това за молителя е възникнало правото да развали този договор, което
той упражнил с нотариална покана, връчена на ответника на 26.04.2022 г. Предвид
настъпилото разваляне на предварителния договор от 07.12. 2021 г. за ответника е
възникнало задължение да заплати на молителя неустойка, дължима при разваляне на
договора съгласно клаузата на чл. 12 от неговото съдържание, която е в размер на 2 000 000
евро. Ответникът обаче не е изпълнил това свое задължение до момента на сезиране на съда,
като той не притежава и активи, с които да може да го изпълни, както и да изпълни
останалите си изискуемите парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че
това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска
от съда да обяви неплатежоспособността на „Б.Г. Т.” ООД и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че
ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендира присъждане на
1
направените в производството разноски.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Б.Г. Т.” ООД, я оспорва. Твърди, че
предварителният договор от 07.12.2021 г. е недействителен, тъй като е сключен от
управителя на „Б.Г. Т.” ООД без наличие на представителна власт, доколкото не е налице
прието решение на общото събрание на съдружниците в дружеството за разпореждане с
недвижимите имоти, описани в предварителния договор. Прави възражение за нищожност
на клаузата, с която е уговорена дължимостта на неустойка при разваляне на договора, а
именно на чл. 12 от предварителния договор, като противоречаща на добрите нрави. С оглед
на това заявява, че за молителя не е възникнало вземане за получаване на неустойка в
размер на 2 000 000 евро. Твърди, че притежава достатъчно активи, с които да погасява
изискуемите си задължения към кредиторите. Поради изложеното моли молбата за
откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са
легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с
нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията,
неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът,
че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице,
което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на
тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)
Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно
задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на
длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е
изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване
в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по
ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на
посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ или че длъжникът има изискуеми задължения за заплащане на
трудови възнаграждения към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения,
е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която
трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ. Липсата на доказателства за това, че молителят е
2
титуляр на вземане срещу длъжника от вида на описаните, означава, че това лице не е
материално-правно легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответника, което е основание за отхвърляне на подадената молба по чл.
625 ТЗ, без изобщо да бъде анализирано финансовото състояние на търговеца и въз основа
на него да бъде изследвана възможността му да погасява възникналите в негова тежест
краткосрочни съответно текущи задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.
В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение №
118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 45 от 10.03.2017 г. по т. д.
№ 2095/2016 г. по описа на ВКС, II т.о.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и
настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали
молителят „Е.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Б.Г. Т.” ООД, притежаващ парично
вземане към него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали
това вземане е изискуемо. От фактите, изложени в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че
молителят твърди, че е титуляр на парично вземане към ответника за получаване на
неустойка, дължима при разваляне на договор, която произтича от сключен между тези
правни субекти предварителен договор за сключване на окончателен такъв за покупко-
продажба на недвижими имоти. Ето защо и съдът следва да се произнесе дали по делото се
доказва, че такова задължение за заплащане на неустойка е възникнало по договор, който
има характер на търговска сделка.
От приетите в производството доказателства се установява, че на 07.12.2021 г., между
„Б.Г. Т.” ООД и „Е.“ ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на два
броя недвижими имоти, находящи се в гр. София и с. Горни Лозен. Това е видно от
представения по делото писмен договор от 07.12.2021 г., който е подписан от представител
на двете юридически лица, които са страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в
тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. По
силата на този договор за всяка една от страните по него е възникнало задължение за
сключване на окончателен договор за продажба на описаните в него два броя недвижими
имоти, с който „Б.Г. Т.” ООД да прехвърли на „Е.“ ЕООД правото на собственост върху
собствените си недвижими имоти срещу получаване на покупна цена за прехвърленото
вещно право в размер на 2 000 000 евро без ДДС. При анализ на всички клаузи от
съдържанието на предварителния договор се налага изводът, че той съдържа всички
уговорки относно съществените условия на окончателния договор за продажба – в него са
индивидуализирани вещите, които се прехвърлят, които представляват недвижими имоти,
които са описани като вид, местонахождение, площ и граници; в договора е конкретизирано
3
по размер и насрещното задължение, което възниква за купувача да заплати на продавача
покупна цена за прехвърленото право на собственост. Установява се и това, че
предварителният договор е сключен в изискуемата по закон форма за действителност на
сделката - писмена, с оглед вида на окончателния договор като такъв за покупко-продажба
на недвижим имот, за който се изисква нотариална форма. Следователно по делото е
доказано, че между молителя и ответното дружество е сключен посочения в молбата по чл.
625 ТЗ предварителен договор, от който се твърди да е възникнало вземането, с което
молителят се легитимира като кредитор на ответника по търговска сделка.
Ответникът въвежда в процеса възражение за нищожност на предварителния договор
от 07.12.2021 г., поради наличие на порок на волята за сключване на сделката, изразена от
представителя на юридическото лице „Б.Г. Т.” ООД. Тази страна заявява, че договорът е
сключен от управителя на „Б.Г. Т.” ООД без наличие на представителна власт, като в тази
връзка се позовава на един единствен факт, а именно на липса на прието решение на общото
събрание на съдружниците в дружеството за разпореждане с недвижимите имоти, описани в
предварителния договор.
Съдът първо трябва да квалифицира направеното възражение за недействителност на
договора. За да се отговори на въпроса дали при направените твърдения ответникът се
позовава на наличие на хипотезата на абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД,
както счита той, съдът съобразява задължителните указания, дадени в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на
ВКС, за това при какви факти порокът на един договор е липса на съгласие и води до
абсолютна нищожност и при какви факти порокът представлява основание за
недействителност по чл. 42 ЗЗД. В това тълкувателно решение е посочено, че порокът липса
на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е налице, когато изобщо липсват две насрещни
противоположни по съдържанието си волеизявления на страните по сделката или тези
волеизявления не се отнасят за един и същи предмет, както и когато волеизявленията на
страните са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано
несъгласие“, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване. Сключване на сделка без
представителна власт е налице когато от страната по нея е изразена воля за сключването й,
като това е станало от представител, който не е имал учредена представителна власт или е
превишил пределите на предоставената му представителна власт. Ето защо и доколкото
ответникът се позовава на това, че от името на дружеството „Б.Г. Т.” ООД е изразена воля за
сключване на процесния предварителен договор от конкретно физическо лице, то това
възражение не представлява такова за нищожност на договора поради липса на съгласие по
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а е възражение за недействителност на договора на основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД.
От съдържанието на предварителния договор от 07.12.2021 г. се установява, че при
неговото подписване дружеството „Б.Г. Т.” ООД е било представлявано от физическото
лице Боян Людмилов Чехларов, което е изразило воля за сключване на тази сделка. При
извършена служебна справка за вписаните в търговския регистър обстоятелства по партида
4
на дружеството „Б.Г. Т.” ООД, е видно, че към датата на сключване на предварителния
договор физическото лице Боян Людмилов Чехларов е вписано като управител на това
юридическо лице. Вписаният в търговския регистър управител на дружеството е негов
волеизявяващ орган и като такъв е оправомощен по силата на закон да изразява воля от
името и за сметка на търговското дружество пред трети лица, като неговата представителна
власт, която произтича от закона, не е ограничена. След като предварителният договор е
подписан от органния представител на „Б.Г. Т.” ООД, то се налага изводът, че този
документ обективира валидно изразена от това дружество чрез представител воля за
сключване на договора и следователно тази сделка не е недействителна поради липса на
представителна власт, както се твърди от ответника.
В чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, на която норма се позовава ответникът, е предвидено, че
общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност взема решения за
придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 3/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, приемането на решение от
общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1,
т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим
имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от
представляващия дружеството орган, поради което и липсата на такова решение не може да
доведе до нищожност на тази сделка. В това решение е посочено още, че нормата на чл. 137,
ал. 1, т. 7 ТЗ регулира единствено управлението на дружеството и има правно значение само
в отношенията между дружеството и управителя, като регламентираното в нея изискване не
засяга правото на представляващия да изразява воля от името на дружеството пред трети
лица, поради което липсата на решение на общото събрание за извършване на
разпоредителни действия по отношение на конкретен недвижим имот не може да се
противопостави на третите лица, с които дружеството договаря, и не съставляват липса на
съгласие за сключване на разпоредителната сделка. Освен това в случая се касае за
извършени от управителя на ответното дружество действия по сключване от негово име и за
негова сметка на предварителен договор, който, дори когато има за предмет окончателна
сделка за разпореждане с недвижим имот, не представлява действие на придобиване или
отчуждаване на недвижимия имот, защото този договор няма вещнопрехвърлително, а само
облигационно действие. Правото на собственост върху недвижимия имот се прехвърля по
силата не на предварителния договор, а по силата на сключения въз основа на него съвсем
друг договор, който представлява окончателната сделка и който може да бъде такъв за
продажба, замяна или дарение на конкретен недвижим имот. Ето защо и действието по
сключване на предварителния договор изобщо не попада в приложното поле на чл. 137, ал.
1, т. 7 ТЗ и за да бъде то извършено от управителя на „Б.Г. Т.” ООД изобщо не е необходимо
да има взето решение от общото събрание на съдружниците.
С оглед горното трябва да се заключи, че по делото не се доказа подписаният на
07.12.2021 г. предварителен договор да страда от порок на волята на „Б.Г. Т.” ООД, който да
5
го прави недействителен. Той е действителна сделка, която е породила действие в
отношенията между страните по нея, което се изразява в тяхното обвързване от
предвидените в неговото съдържание права и задължения.
От съдържанието на волеизявленията на страните, обективирани в текста на
предварителния договор, е видно, че те са се задължили да сключат в срок до 11.03.2022 г.
уговорения окончателен договор, с който „Б.Г. Т.” ООД да продаде на „Е.“ ЕООД правото
на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр. София и с. Горни Лозен, при
покупна цена в размер на 2 000 000 евро. Налице е неизпълнение от страна на
прехвърлителя „Б.Г. Т.” ООД на това задължение, тъй като това дружество не е предприело
действия за сключване на договор за прехвърляне на процесния имот нито в уговорения
срок, нито впоследствие. Това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване в
гражданския процес, поради което и в тежест на ответника по делото е установяването на
положителния такъв, от който тази страна извлича изгодни за себе си правни последици, а
именно че е сключил с молителя окончателен договор с уговореното между страните
съдържание. Доказателства в тази насока обаче няма представени по делото.
Ето защо следва да се приеме, че в производството се установява, че е налице неточно
във времеви аспект изпълнение от „Б.Г. Т.” ООД на задължението, което е възникнало в
негова тежест по силата на предаварителния договор от 07.12.2021 г., да сключи
окончателен договор за продажба на недвижимите имоти, находящи се в гр. София и с.
Горни Лозен. Дружеството е в забава изпълнението на това свое договорно задължение от
деня, следващ уговорения между страните падеж, т.е. от 12.03.2022 г.
Купувачът „Е.“ ЕООД е изправна страна и следователно за него е възникнало
правото да развали договора поради допуснатото от продавача неизпълнение. Това
потестативно право, с оглед характера на предварителния договор, който няма за предмет
вещно право, се упражнява извънсъдебно, с едностранно изявление. Съдът намира, че с
предизвестие, намиращо се на л. 15 от делото на СГС, молителят „Е.“ ЕООД е направил
изявление за разваляне на предварителния договор от 07.12.2022 г. Установява се, че това
предизвестие е връчено на адресата, който е „Б.Г. Т.” ООД, чрез нотариус. От
удостоверяванията, направени от нотариуса за връчване на нотариалната покана, които са
обективирани в представена по делото разписка за връчване, намираща се на л. 23 от делото
на СГС, се доказва, че тя е получена от „Б.Г. Т.” ООД на 26.04.2022 г., като е връчена на
вписания към този момент в търговския регистър управител на дружеството. В отправеното
изявление за разваляне на договора от „Е.“ ЕООД не е предоставен срок на насрещната
страна да изпълни задължението си за сключване на уговорения окончателен договор така,
както изисква чл. 87 ЗЗД. По делото няма представени доказателства, от които да се
установяват факти, при наличие на които да може да се направи извод, че към датата на
отправяне на изявлението за разваляне изпълнението на договора вече е станало
невъзможно или безполезно за кредитора, като от уговорките в неговото съдържание не
може да се заключи и че задължението за сключване на окончателен договор за покупко-
продажба е трябвало задължително да бъде изпълнено в уговорения в договора срок. Ето
6
защо не може да се приеме, че „Е.“ ЕООД може да упражни правото си да развали
процесния предварителен договор, без да даде срок за доброволно изпълнение, поради което
и съдът следва да съобрази какъв би бил подходящия и достатъчен срок за изпълнение на
задължението за сключване на окончателен договор от момента на получаване на
изявлението за разваляне на договора от „Б.Г. Т.” ООД. Такъв е срокът от 1 месец от
получаване на поканата. По делото не се твърди и не се доказва в този срок от един месец,
който изтича на 26.05.2022 г., ответното дружество да е изпълнило задължението си да
прехвърли на купувача уговорените в предварителния договор недвижими имоти, поради
което считано от 26.05.2022 г. изявлението за упражняване от „Е.“ ЕООД на правото му да
развали договора от 07.12.2021 г. е породило правните си последици по прекратяване на
неговото действието с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
От съдържанието на предварителния договор от 07.12.2021 г. се установява, че с чл.
12 от него страните са постигнали съгласие, че при разваляне на договора поради
неизпълнение от продавача на задълженията по чл. 7 и чл. 8 от договора, купувачът има
право едностранно да получи неустойка в размер на платената гаранционна сума. При
тълкуване на волята на съдоговорителите, изразена в съдържанието на тази договорна
клауза, следва да се приеме, че с нея отнапред е уговорен от страните размера на
обезщетението за вреди, което ще се дължи при разваляне на сключения предварителен
договор. Ето защо тази клауза има характер на уговорка за дължимост на неустойка.
Доколкото в чл. 12 от договора е изрично предвидено, че уговорената неустойка се дължи
при разваляне на предварителния договор, то съдът приема, че задължението за нейното
заплащане възниква само при осъществяване на факта на разваляне на договора и има за цел
да обезщети кредитора за претърпените от него вреди, които са в пряка причинна връзка
точно с развалянето на договора и отпадането на неговото действие с обратна сила. В
случая от съдържанието на цитираната договорна клауза е видно, че тя обезщетява вредите
от развалянето на предварителния договор не на всяка от страните по него, а само тези,
претърпени от купувача, които са в пряка причинна връзка с развалянето, осъществено
поради допуснато от продавача неизпълнение на негови задължения, едно от които с оглед
препратката към чл. 8 от договора, където е уговорен срока за изпълнение на задължението
за сключване на окончателен договор, трябва да се приеме, че е именно задължението за
сключване на договор за продажба на недвижимите имоти в срок до 11.03.2022 г., което се
доказа, че не е изпълнено и което неизпълнение е породило правото за разваляне на
договора, което се установи, че е надлежно упражнено от купувача „Е.“ ЕООД.
На следващо място, с оглед направеното от ответника възражение и предвид това, че
съдът е длъжен служебно да следи за това дали всяка една клауза от сключения договор,
включително клаузата на чл. 12 от него, не противоречи на императивните разпоредби на
закона, сред които са и правилата по чл. 26 ЗЗД, настоящият съдебен състав трябва да се
произнесе дали постигнатата между страните уговорка за дължимостта на неустойка при
разваляне на предварителния договор е действителна или същата страда от някой от
пороците, предвидени в чл. 26 ЗЗД, което да я прави нищожна и като такава да не може да
7
породи правни последици.
В чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожна поради наличие на
посочения порок може да бъде и само отделна договорна клауза. За да се отговори на
въпроса дали уговорената с чл. 12 от предварителния договор неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, трябва да бъдат съобразени задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В това тълкувателно
решение е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за
неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към
момента на сключване на договора.
За да извърши преценка за това дали неустойката по чл. 12 от предварителния
договор излиза извън присъщите функции, съдът следва първо да определи какъв е
уговореният между страните размер на тази неустойка.
В чл. 12 от договора от 07.12.2021 г. страните, които са го подписали, са определили
размера на дължимата неустойка при неговото разваляне поради упражнено право за това от
дружеството „Е.“ ЕООД, което има качеството на купувач на недвижимите имоти, като са
приели, че той е равен на платената по сделката гаранционна сума, която съгласно чл. 5 от
договора е в размер на 2 000 000 евро. Този размер на неустойката е равен и на уговорената
в предварителния договор покупна цена, която купувачът се задължава да заплати на
продавача по окончателния договор за продажба срещу придобиване на правото на
собственост върху недвижимите имот в гр. София и с. Горни Лозен, която също е в размер
на 2 000 000 евро. Това означава, че с включването в предварителния договор на клаузата за
неустойка при разваляне се постига това, че без значение дали договорът ще запази своето
действие или то ще отпадне с обратна сила поради упражнено право за неговото разваляне,
купувачът „Е.“ ЕООД винаги ще постигне увеличаване на своето имущество със стойност от
2 000 000 евро. Ако договорът запази своето действие и страните изпълнят задълженията си
по него точно, купувачът ще придобие право на собственост върху недвижими имоти, чиято
пазарна цена възлиза на 2 000 000 евро. Ако предварителният договор бъде развален,
купувачът ще получи парична сума в размер на 2 000 000 евро като неустойка, с която ще се
увеличи неговия патримониум, т.е. и в този случай той получава от насрещната страна
имуществена облага на същата стойност, каквато би получил от нея при точно изпълнение
на договора и запазване на неговото действие. В хипотезата на запазване на действието на
договора срещу получаване на правото на собственост върху недвижимите имоти,
купувачът следва да изпълни насрещна престация, която е да заплати покупна цена, т.е. в
тази хипотеза неговият патримониум ще се увеличи със стойността на имотите, но
същевременно от него ще излязат парични средства в размер на дължимата покупна цена от
2 000 000 евро. За разлика от тази хипотеза, при разваляне на договора поради
неизпълнението от продавача на основното му задължение да сключи уговорения
окончателен договор за продажба, купувачът ще постигне само увеличение на своето
имущество със сумата от 2 000 000 евро, представляваща размера на дължимата неустойка,
която е равна на стойността на недвижимите имоти, които е постигнато съгласие да се
прехвърлят, като в негова тежест не възниква задължение да изпълни някаква престация
насреща, поради което от неговия патримониум няма да излязат никакви имуществени
права, като развалянето му дава и правото да получи обратно всички суми, дадени по
разваления договор, включително платена гаранция и платена цена, ако такава е престирана
авансово. Това означава, че в тази хипотеза купувачът постига само обогатяване за себе си,
като в същото време такава възможност не е предвидена в договора за продавача, който
няма реципрочни права при разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на
купувача. С оглед на това съдът намира, че размерът, на който страните са уговорили, че
възлиза неустойката по чл. 12 от договора, я превръща в средство за обогатяване и то само
на едната от двете насрещни страни по сделката, което е изцяло за сметка на другата. Това
нарушава принципа за справедливост и излиза извън присъщите на неустойката
8
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Освен горното, трябва да се посочи и това, че уговореният от страните размер на
неустойката по чл. 12 от предварителния договор от 2 000 000 евро превишава многократно
размера на действителните вреди, които купувачът „Е.“ ЕООД би претърпял от развалянето
на предварителния договор от 07.12.2021 г. При разваляне на един предварителен договор,
по който страните са поели задължение да сключат окончателен такъв за покупко-продажба
на недвижим имот, вредите, които търпи купувачът са свързани с направени разходи за
подготовка сключването на прехвърлителната сделка, които са разходи за издаване на
документи, които той се задължава да представи за извършване на сделката в нотариална
форма. Той може да направи и разходи за снабдяване с парични средства за заплащане на
уговорената покупна цена чрез сключване на договор за банков кредит или друг договор за
заем. При разваляне на предварителния договор, доколкото купувачът няма да придобие
право на собственост върху недвижимите имоти, както е очаквал, той следва да разходва и
допълнително средства за намиране на нови имоти, като тези, описани в предварителния
договор, с които да задоволи своите потребности, които, с оглед на това, че купувачът има
качеството на търговец, са свързани с осъществяваната от него търговска дейност. В случая
доколкото с договора страните са уговорили, че купувачът се задължава в срок от три
работни дни от подписването на сделката да заплати на продавача сума в размер на 2 000
000 евро като гаранция за изпълнение, то трябва да се приеме, че той търпи вреди и от това,
че не би могъл да ползва тази сума, включително да получава плодове от нея, т.е. лихви, за
времето от нейното престиране на продавача до момента на разваляне на договора, като
същевременно не придобива правото на собственост върху имуществото, с оглед на което
тази сума е предадена. Стойността на всички тези вреди обаче е много по-нисък от размера
на неустойката, защото каквито и разходи да направи „Е.“ ЕООД за сключване на
уговорения окончателен договор и за придобиване на други имоти с подобни
характеристики след неговото разваляне и дори да беше сигурно, че би могъл да предостави
в заем на трето лице паричната сума, дадена като гаранция и да получи лихва за това, то
няма как общият размер на тези разходи и пропуснати ползи да достигне стойността на
двата недвижими имота от 2 000 000 евро, на колкото се равнява уговорената в процесния
предварителен договор неустойка за обезщетяване на вредите при неговото разваляне.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че постигнатата уговорка за заплащане на
неустойката по чл. 12 от предварителния договор от 07.12.2021 г. противоречи на добрите
нрави и е нищожна и въз основа на нея в полза на молителя „Е.“ ЕООД не може да възникне
вземане към „Б.Г. Т.” ООД за получаване на сума в размер на 2 000 000 евро, на което този
правен субект основава искането си за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответника.
След като в производството не се установи, че молителят е носител на вземането,
което твърди, че има към „Б.Г. Т.” ООД за получаване на сумата от 2 000 000 евро, което да
произтича от развалянето на предварителен договор за сключване на окончателен такъв за
покупко-продажба на недвижими имоти, то трябва да се заключи, че той няма качеството
кредитор на парично вземане, отнасящо се до търговска сделка, което означава, че не е
материално-правно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответното дружество и подадената от него молба по чл. 625 ТЗ следва да се
отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника по молбата е
заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват.
9
Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 26
350 лв., от които 1 350 лв. – депозити за възнаграждения на вещи лица по допуснатите
експертизи и 25 000 лв. – адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат, за което са
представени доказателство, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, с която се иска да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Б.Г. Т.“ ООД , с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, поради неплатежоспособност на
това дружество и евентуално поради свръхзадължеността му.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на „Б.Г. Т.“ ООД ,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сума в размер
на 26 350 лв. /двадесет и шест хиляди триста и петдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10