Р Е Ш Е Н И Е № 1
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 06.02.2015г.
В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седми януари,
през две
хиляди и петнадесета година в, състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Митева, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 720
по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от К.Ц.Ж., ЕГН **********,***,
против К.Г.И., ЕГН **********,***.
Предявени са от ищеца искове с правно основание: чл.45,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
са: че по тъжба на ответника било образувано НЧХД № 960/2009г. по описа на ВРС,
за това, че ищецът, в качеството му на длъжностно лице на 05.07.2009г. около
19.50 часа публично, в присъствието на ответника, му казал думите: „Виждаш ли
колко си прост. Глупак. Простак. Сега ще ти взема книжката.”, и така го обидил
публично като засегнал честта и достойнството му. По повдигнатото частно
обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 от НК ищецът бил признат за невинен с
присъда № 680/24.11.2009г., потвърдена с Решение от 16.04.2010г. по НЧХД
21/2010г. по описа на ОС – М., влязла в сила. Поддържа се, че към момента на
депозиране на тъжбата ищецът заемал длъжността н–к Сектор в РПУ – В., а малко
след това и по време на процеса – н-к Сектор „П.П” в ОД на МВР – В., както и че
тъжителят посочил за адрес за призоваване на подсъдимия – адреса, на който
работи: гр.В., ул.”Ц. С. В.”**, който е адресът на ОД на МВР – В., поради което
всички призовки му били връчвани на този адрес и обстоятелствата по тъжбата,
както и хода на делата станали достояние на колегите и началниците на ищеца.
Горното предизвикало неудобства и притеснения за ищеца и семейството му. Наред
с това претърпял силен стрес, влошило се здравословното му състояние – получил
сериозно неврологично заболяване „киста в ляво темпорално базално медиално”.
Във връзка със заболяването, на 30.03.2011г. претърпял операция на главата с
цел премахване на въпросната киста, извършена в Клиника по неврохирургия на
МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С.. Понастоящем търпи последиците от заболяването,
изразяващи се в главоболие, шум в ушите, изтръпване на крайниците.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитване на срам, неудобства, служебни проблеми,
здравословни проблеми, болки и страдания в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 12.11.2009г. до окончателното
изплащане на сумата. Иска се допускане на 4 – ма свидетели при режим на
довеждане за установяване на твърдяните в исковата молба обстоятелства:
претърпените болки и страдания. Иска се назначаване на съдебно – медицинска
експертиза, която да бъде извършена от неврохирург или невролог, който да даде
становище за характера и тежестта на заболяването на ищеца и възможно ли е това
заболяване да е причинено от силен стрес и на нервна основа. Иска се прилагане по
делото на НЧХД № 960/2009г. на ВРС и ВНЧХ 21/2010г. по описа на ОС – М..
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като се
сочи наличието на престъпно обстоятелство по чл.286 от НК – набеждаване на
ищеца от ответника, чието установяване в гражданското производство е ограничено
от правната норма на чл.124, ал.5 от ГПК; че исковата молба е нередовна; че
деянието „подаване на тъжба” не е противоправно деяние; че искът е неоснователен,
тъй като тъжителят е упражнил правото си на защита по чл.56 от Конституцията,
подавайки процесната тъжба; че не е налице умисъл от субективна страна у
тъжителя, нито превратно упражняване на права, както и че липсва причинно –
следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираните
неимуществени вреди; че не са налице претърпени вреди. Твърди се още, че ищецът,
като служител на МВР, е преминал тестове за психическа годност, което
предполага по-голяма от обичайната резистентност към стрес и нервно напрежение.
Оспорва искането за допускане на 4 – ма свидетели за едни и същи обстоятелства.
Иска се от ответника на основание чл.192 от ГПК съдът да изиска от УБ МБАЛ
„Св.Ив. Р.” ЕАД – С. цялата медицинска документация, послужила за издаването на
епикризата на ищеца, ведно с протоколи за изследвания, оперативни протоколи,
анамнеза, за установяване на обстоятелството кога и какви са били оплакванията
на ищеца и налице ли е причинно – следствена връзка между заболяването и твърдяните
неимуществени вреди. Поставят се допълнителни въпроси към експертизата:
Възможно ли е заболяването на ищеца да не се дължи на фактор „водено
наказателно производство срещу него или е възможно да е резултат от множество
фактори? Възможно ли е да се установи кога е възникнало заболяването на ищеца?
Иска се вещото лице да не е от В. съдебен район поради вероятна
заинтересованост, а същото да бъде от лечебното заведение, в което се е лекувал
ищеца - УБ МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С.. Иска се съдът да изиска от МВР В. на
основание чл.186 от ГПК цялото трудово досие на ищеца за установяване на
психо-тестовете, в които е участвал ищеца при назначаването си на различни
длъжности.
Моли се съдът да допусне на ответника двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата: има ли негативни
изменения в обичайното държане на ищеца от 2009г. до сега и виждан ли е ищецът
често на обществени места, като заведения за обществено хранене, барове,
ресторанти и др. в периода от 2009г. насетне и как се е държал той; има ли
промяна в обичайното му държане.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от
ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните, че в
тежест на ищеца е да докаже, че са налице кумулативно: твърдяното противоправно
деяние; че е налице посочената неимуществена вреда; наличието на причинно - следствена
връзка между деянието и вредата, както и размера на претендираната вреда.
Поради това, че вината се предполага, в тежест на ответника е да докаже, че
деянието не е извършено виновно; да обори съществуването на причинно-следствена
връзка между деянието и вредата, както и наличието на такава.
Съдът, като разгледа исковата молба и като взе предвид
направените доказателствени искания, намира че искът е допустим, тъй като не е
налице престъпно обстоятелство – набеждаване по смисъла на чл.286 от НК –
набеждаване на ищеца от ответника, защото при подаване на тъжба и провеждане на
частно наказателен характер дело липсва фактическия елемент - деянието да е
извършено пред „надлежен орган на власт”, поради което претенцията произтича не
от престъпление, а от общото правило да не се вреди другиму и в случая не е
налице ограничението по чл.124, ал.5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исковата молба и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приложените към настоящото
дело НЧХД № 960/2009г. по описа на ВРС и НЧХД 21/2010г. по описа на ОС – М., че
между страните е проведено частно наказателно производство, по което ответникът К.И., в качеството му на тъжител, е
подал тъжба до ВРС, против ищеца К.Ж.,
за това, че последният, в качеството му на длъжностно лице на 05.07.2009г.
около 19.50 часа, публично в присъствието на ответника, му казал думите:
„Виждаш ли колко си прост. Глупак. Простак. Сега ще ти взема книжката.”, и така
го обидил като засегнал честта и достойнството му.
Тъжбата е заведена в РСВ на 24.08.2009г., видно от поставеното клеймо на
входящата регистратура.
В тъжбата си тъжителят е посочил адрес за призоваване на подсъдимия – по
месторабота: гр.В., ул.”Ц. С. В.”, № ** – РУ на МВР.
С присъда № 680, постановена на 24.11.2009г. по НЧХД № 960/2009г. по описа
на ВРС, съдът е признал подсъдмия К.Ж. за невиновен в извършване на
повдигнатото обвинение и го е оправдал.
С Решение, постановено на 16.04.2010г. по НЧХД 21/2010г. по описа на ОС – М.,
образувано по жалба на тъжителя, присъдата на РС – В. е потвърдена. Решението е
влязло в сила на същата дата - 16.04.2010г. като неподлежащо на обжалване.
Видно от представените по горепосочените наказателно – частен характер
дела, призовки за призовани лица, подсъдимият Ж. е призован в
първоинстанционното производство, веднъж на адрес: гр.В., ул.”Ш.”* /на
28.09.2009г./ и *** / на 09.11.2009г./, като двата адреса са на РУ на МВР – В.
и ***, които се намират в една и съща административна сграда, и веднъж пред
втората съдебна инстанция – едновременно на адрес: гр.В., ул.”Ш.”* и чрез
адвокат пълномощника си Б.В. /на 16.02.2010г./.
От приетата по делото Епикриза, изд. от МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С., се
установява, че на 30.03.2011г. ищецът К.Ж. е приет в клиниката по неврохирургия
към университетската болница и му е извършено оперативно лечение за
отстраняване на киста - в ляво темпорално базално медиално. Посочено е от
анамнезата, че оплакванията са от м.ноември 2010г., когато поради изтръпване на
левите крайници е консултиран с невролог; че е изразено съмнение за „инсулт”
поради това, че болният е с артериална хипертония със 7-8 годишна давност. Поради наличието на
данни за арахноидна киста след изследване от невролог и появили се шум в ушите
и главоболие, което станало нетърпимо, се наложило постъпването в болница.
Свидетелят В.Д. установява, че като пряк началник на ищеца К.Ж., знаел за
административно нарушение от 05.07.2009г., свързано с ответника, както и че
след този случай забелязал промяна в поведението на ищеца, а именно, че бил
притеснен; че разбрал, че получава призовки по повод образувано срещу него дело
в ОД на МВР – В., откъдето се разпределят, тъй като ищецът бил на длъжност
Началник Сектор „ОП” на РУ – В.; че като негов ръководител го попитал за
неговото притеснение; че ищецът се опитвал да скрие от семейството си и това
още повече го притеснявало; че го познава като авторитетен служител, ползващ се
с авторитет сред колегите си; че призовките се получават в Дирекцията на
полицията, в деловодството, като след доклад на пощата се разпределят по отдели
и се предават на друг служител за връчване, при което трябва да се прочетат, и
така станали достояние на всички колеги. Установява също, че ищецът бил
притеснен за авторитета си, за семейството си, бил отчаян и се чувствал
неконфортно; че веднъж му станало лошо от притеснение.
Свидетелят П.П. установява, че бил подчинен на ищеца и че призовките до
него идвали в Районното управление, където ги разпределял началник на групата,
както и че той лично през 2009г. му занесъл призовка, на която пишело
„обвиняем”; че забелязал промени в служебното положение на ищеца след получаване
на призовките, изразяващи се в намаляване на броя на инструктажите на
патрулните полицаи; че ищецът чувствал срам и неудобство от подчинените си
заради това, че са разбрали от призовките за качеството му на „обвиняем”, а в
личностен план - че се затворил в себе си. Установява още, че знае за
заболяването на ищеца, както и че последният припаднал на диван и бил закаран в
Бърза медицинска помощ.
Свидетелят Цв.Цв. – дъщеря на ищеца, установява, че след заведеното през
2009г. дело по тъжба на ответника, баща й се променил като станал по – нервен,
притеснявал се за кариерата си; че в началото на 2011г., след делото започнал
да има главоболие и да пие хапчета за глава, след което му направили операция
на главата. Установява, че за делото разбрала от баща си, който показал на нея
и на майка й призовка за делото, както и че им разказал подробности по делото
за това, че е обвинен в нещо, което не е извършил; че ищецът е педантичен,
работохолик, че когато се налага е сдържан, както и че от тридесет – годишна служба
нищо друго не го е злепоставило в този град.
Свидетелят Вл. Ц. – син на ищеца, установява, че познава ответника като „К.”
от обща приятелка, като няколко пъти са „сядали” на една и съща маса, както и че
знаел, че баща му има проблем с едно лице. А също, че след празнуването на един
рожден ден на 13.02.2012г., едно момче му казало, че баща му работи в КАТ, при
което разбрал, че лицето, с което има проблем е „К.”. Установява още, че на
масата, пред 5-6 човека, ответникът започнал да говори за злоупотреба със
служебно положение, да обяснява, че баща му е много лош; че приятелите му
искали да направят нещо на сестра му, както и че така му се искало да се засили
с „Тойотата” си и да блъсне „Мерцедеса” на баща му. Свидетелства също, че
ответникът казал думите: „да еба майката на К.Ж.”.
Свидетелят Ив. Б. установява, че познава ищеца К.Ж. отдавна, а визуално от
пет години; че от 2009г. насетне го вижда по улиците на гр.В., да се разхожда и
бута колело в градската градина, в съда по дела, както и *** по работа; че
изглеждал нормално, добре, без да има вид на стресиран човек. Установява още,
че е приятел с ответника К.И., както и че ищецът К.Ж. е идвал на басейна, който
свидетелят стопанисва и му е казал да не бъде свидетел.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебно –
медицинска експертиза, се установява, че за периода от 30.03.2011г. до
07.04.2011г. ищецът К.Ж. е лекуван оперативно от Арахноидна киста, причиняваща
притискане на главния мозък и е изписан без неврологичен дефицит и без
оплаквания; че не е възможно да бъде установено кога е възникнало заболяването,
поради това, че симптоматиката, която дава възможност да се открие, се е
появила след възникване на заболяването; че заболяването на ищеца не може да
бъде свързано с причинен „силен стрес и на нервна основа”, защото причините са
винаги свързани с детската възраст, когато кистите започват да нарастват; че
заболяването може да се открие по всяко време от развитието на човека, а при
ищеца – на 49 години, като симтоматиката на заболяването е възникнала по време
на воденото срещу него дело, без да има връзка между тях.
По делото е приета документация – класифицирана информация относно
пригодността на ищеца за установяване на по-голяма от обичайната резистентност
към стрес и нервно напрежение, но с оглед заявеното от страната, която е
поскала доказателствата - да не бъдат допускани за обсъждане, то съдът намира,
че не следва да ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
следното: предявеният иск е неоснователен и недоказан. Основанията за това са
следните:
На основание чл.45, ал.1 ЗЗД, ответникът отговаря за вредите, причинени от
него на пострадалото лице, като вината му се предполага, съгласно разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД. За да се ангажира отговорността от непозволено увреждане,
освен субективният елемент – вина, е необходимо едновременното наличие и на
следните обективни предпоставки: вреда, извършено противоправно деяние, както и
причинна връзка между деянието и резултата.
По отношение на вредите: Установи се наличието на претърпяна от ищеца неимуществена
вреда, изразяваща се в причинени му психически болки и страдания, срам и
неудобство от воденото срещу него по тъжба на ответника наказателно частен
характер дело, с обвинение за това, че е извършил престъпление: „обида” по
чл.148, ал.1, т.1 и т.4 от НК. Установи се безспорно по делото, от влязлата в
сила присъда по НЧХД № 960/2009г. на ВРС, че ищецът, в качеството му на
подсъдим, е оправдан по повдигнатото му от ответника обвинение поради това, че
не е извършил престъплението, в което е обвинен. Установи се също, че това
обвинение и водения срещу него частен наказателен процес, е довело до уронване
на авторитета на ищеца сред колегите му, като ръководен служител в системата на
МВР, на доброто му име, изградено в обществото, на честта и достойнството му
като личност. Показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи, че
след получаване на призовката за заведеното срещу него наказателно дело, ищецът
се затворил в себе си, че бил отчаян и се чувствал неконфортно, а също – че
станал по нервен и се притеснявал за семейството си, като веднъж му станало
лошо от притеснение, а в служебен план - че чувствал срам и неудобство от
подчинените си и притеснявал се за кариерата си, отразили се отчасти и на
утвърдените служебни задължения, са последователни, допълват се и не се
опровергават от други доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Показанията на св. Б., за това, че ищецът се разхождал и бутал колело в
градската градина, както и че изглеждал нормално, добре, без да има вид на
стресиран човек, не опровергават фактическата обстановка, установявана от
останалите свидетели и съответстват на показанията им, че въпреки преживяваното
ищецът бил педантичен, работохолик и умеел да сдържа чувствата си.
Установи се също, че след приключване на наказателното производство, за
периода от 30.03.2011г. до 07.04.2011г. ищецът е лекуван оперативно от
Арахноидна киста, причиняваща притискане на главния мозък, като лечението е
успешно и пациентът е изписан без неврологичен дефицит и без оплаквания –
обстоятелства, преценяващи се също като претърпени болки и страдания -
неимуществени вреди, засягащи здравето като човешко благо.
По отношение на причинно – следствената връзка: за да бъдат
установените вреди подлежащи на репариране, е необходимо същите да са в пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка с виновното поведение на деликвента.
В настоящия случай, от съдебно - медицинската експертиза безспорно се установи,
че претърпяната от ищеца неимуществена вреда, изразяваща се в заболяване,
довело до оперативна интервенция, не може да бъде свързано с причинен „силен
стрес и на нервна основа” във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, а симптоматиката, която дава възможност да се открие заболяването,
е съвпаднала по време по време с воденото срещу него дело, без да има връзка
между тях. Тоест, причинените на ищеца болки и страдания във връзка с болестта
му, не се намират в причинно следствена връзка с деянието. По отношение на
останалите неимуществени вреди, съдът намира, че е налице причинно – следствена
връзка между тях и подадената от ответника тъжба, с която го е обвинил в
извършване на престъпление. Това е така, защото измененията в поведението на
ищеца, за това, че е започнал да изпитва притеснения за доброто си име и
авторитет, за семейството си и за кариерата си; да изпитва неудобство и да се
затваря в себе си, произтичат пряко от личното му запознаване с изложеното в
тъжбата против него – че е извършил престъпление, с воденето на наказателното
производство в тази насока и личностното му психическо въздействие от тях. А по
отношение на причинените на ищеца неудобството и срам от колегите в работата
си, основателен е доводът на ответника, че това не в пряка и непосредствена
връзка с посочването в тъжбата на адрес за призоваване на ищеца по месторабота
и получаването на призовките за заседанията в две съдебни инстанции на този
адрес, тъй като чл.178, ал.4 от НПК предвижда призоваване по месторабота, а
подсъдимият е могъл да посочи и друг адрес за призоваване, включително на
адвокат пълномощника си, тъй като е представляван от адвокат. В настоящия
случай обаче, узнаването на обстоятелството, че ищецът е подсъдим и че срещу
него се води наказателно производство е станало неизбежно достояние на колегите
и подчинените му поради това, че в самото наказателно производство част от тях
са участвали в качеството на свидетели и са възприели тези обстоятелства
непосредствено. От друга страна, от данните по делото, както и от разпита на
всички свидетели в настоящото производство, се установява наличието на
личностен „проблем” между страните, който неизбежно е станал достояние на много
по-широк кръг от хора.
По отношение на противоправността на деянието: За да бъде
уважен искът по чл.45, ал.1 от ЗЗД, наред с предполагаемата вина, наличието на
причинена вреда и причинно следствена връзка между вредата и деянието, е
необходимо деянието да е противоправно. Съгласно чл.56 от Конституцията на Р.Б.,
всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или
законни интереси, което включва и подаването на тъжба. Съгласно задължителната
съдебна практика, изразена в съдебно Решение № 758 от 11.02.2011г. на ВКС по
гр.Дело № 1243/2009г., ІV г.о, ГК, упражняването на едно материално или
процесуално субективно право от неговия носител е поначало правомерна дейност,
като жалбоподателят ще бъде добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Противоправно ще бъде деянието обаче, когато
е налице злоупотреба с право – когато то се упражнява за да бъдат увредени
права и законни интереси на другиго /чл.57, ал.2 от Конституцията/. Тоест, деянието
е противоправно, когато тъжбата не е подадена с цел да бъдат проверени
обстоятелствата, а когато тъжителят знае, че обстоятелствата са неверни и
подава тъжбата, за да навреди другиму. В настоящия казус ответникът е подал
тъжба в качеството му на тъжител против ищеца за това, че последният в
качеството му на длъжностно лице и публично, му е нанесъл „обида”, но не е
установил твърдяните в тъжбата обстоятелства и обвинението му е останало
недоказано. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на умисъл у
ответника, за това той да е действал недобросъвестно – че е знаел, че
изложените от него обстоятелства са неверни и че е подал тъжбата с цел да
увреди ищеца – обстоятелства, които ако са налице, са в тежест на ищеца да
установи. Установи се по делото, че тъжбата, по която е образувано НЧХД №
960/2009г. по описа на ВРС, е подадена в съда на 24.08.2009г. за извършено
деяние на 05.07.2009г., тоест 1 месец и 9 дни след него, през който период няма
данни и доказателства за ясно съзнание на ответника, че липсва основание за
наказателна отговорност и желание да причини вреда на ищеца. Поради това,
действието на ответника не е противоправно, а е в защита на негови законни
права, които е счел за накърнени.
Предвид изложеното, не е налице фактическият състав на непозволено
увреждане, поради липсата на кумулативно необходимия елемент: противоправност
на деянието. Искът по чл.45, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Предвид отхрърлянето на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и искът за пресъждане на лихва за забава върху главницата за
претендирания период.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на претендираните в производството разноски за
един адвокат, за които са представени доказателства, че действително са
направени, съразмерно отхвърлената част от иска, а именно: в размер на 1500
лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски за платен депозит за
възнаграждение за вещо лице, в размер на 150 лева.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Ц.Ж., ЕГН **********,***, против
К.Г.И., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от
образувано и проведено по тъжба на ответника против ищеца НЧХД № 960/2009г. по
описа на ВРС, по което е оправдан по повдигнато обвинение по чл.148, ал.1, т.1
и т.4, пр.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
изразяващи се в изпитване на срам, неудобства, служебни проблеми,
здравословни проблеми, болки и страдания в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва от 12.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Ц.Ж., ЕГН **********,***, да заплати
на К.Г.И., ЕГН **********,***,
разноски по делото, в размер на 1500
лева за адвокатско възнаграждение и 150
лева за платен депозит за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/