Решение по дело №1003/2012 на Районен съд - Казанлък

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Казанлък, 31.05.2012 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 28.05.2012 година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1003 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.23 ал.2 СК и цена на иска 13146 лв.

 

В исковата си молба ищецът Д.Г.С., чрез пълномощника си адв.Ц.М. твърди, че с ответницата, като бивши съпрузи, придобили по време на брака си апартамент в гр.К. с площ от 108.47 кв.м., ведно с принадлежащото му мазе по реда на Наредбата за закупуване и разпределяне на жилища във връзка с чл.117 ЗТСУ чрез жилищно - спестовен влог.

Ищецът отговарял на условията, които предвиждала Наредбата, като притежавал такъв влог на негово име и от преди брака.

Жилището, което съпрузите закупили било на стойност 19430 лв., като към момента на покупката по влога разполагали с 15430 лв., а за остатъкът от 4000 лв. бил отпуснат заем от ДСК. Цялата сума по влога била прехвърлена съгласно чл.46 ал.2 от цитираната наредба, като задължаването на влоговата книжка се извършило служебно от ДСК. Ищецът твърди, че 8000 лв. от набраните по влоговата му книжка били внесени преди брака, т.е. били негова лична собственост. Върху тях до деня, в който била направена първата вноска по време на брака били набрани лихви в размер на 669.02, които също били негова лична собственост, с оглед характера на главницата.

В спестовния влог по време на брака му с ответницата били прехвърлени и още 3350 лв. на 07.02.1981 г. от друга негова сметка, като част от тях – 1767.84 лв. също били събрани от него преди брака по негов работнически влог. Тази сума, прибавена към жилищния влог, където към този момент били налични 8000лв. главница и 669.02 лв. лихви образували обща главница от лични негови средства в размер на 10336.86 лв., като същите продължили да се олихвяват до деня на закупуване на жилището – 25.09.1986 г. Ищецът твърди още, че определянето на лихвите през периода на наличието на влога му до закупуване на имота се извършвало по Тарифа за лихвите, одобрена с ПМС №160/23.12.1975 г., като размерът на годишната лихва, която ДСК изплащала по безсрочните спестовни влогове била 1%, която изчислена с натрупване върху общата главница от 10336.86 лв. достигнала сумата от 10854.55 лв – главница и лихви също негова лична собственост.

С тези лично негови средства в размер на 10954.55 лв. било извършено заплащане на по-голямата част от имота, поради което ищецът моли съда да установи, че 10955/19430 идеални части от този имот са негова лична собственост.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си претендира и направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, но в съдебно заседание лично заявява, че оспорва иска и счита, че дори и по-голямата част от имота да е закупена с пари от влога на ответника, то същият 11 години е живял в нейната къща в с.О. от преди брака, без да е заплащал наем, без да й помага в домакинството и бита, поради което моли съда да й даде това, което й се полага. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е имал влог и размера на сумите, с които същият е разполагал във влога. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са семейство от 1977 г., както и че сумите по влога са използвани за закупуване на жилището, като твърди още, че за закупуване на имота са дадени и суми от детския влог на сина им – 3000 лв., но не представя доказателства за това.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

 

Предявеният иск е за установяване на частична трансформация на лични средства в съпружеско имущество с правно основание чл.23 ал.2 от СК.

За успешното му провеждане е необходимо ищецът по делото да докаже, че е вложил лични средства в закупуване на общо имущество по време на брака, както и какъв е размерът на вложените лични средства.

По делото не се спори, а и писмените доказателства са категорични, че ищецът е притежавал личен жилищно-спестовен влог, открит на негово име още 1972 г., т.е. преди брака.

Видно от приетото по делото като доказателство съдебно решение по гр.д. №  г. по описа на РС- Казанлък страните по делото са сключили граждански брак на 09.10.1977 г., който е прекратен с развод през 2010 г.

Видно записванията в спестовната книжка за жилищно-спестовен влог на ищеца, към деня на сключване на брака – 09.10.1977 г. ищецът е притежавал по този влог 8000 лв., които са негова лична собственост.

 От записванията в спестовната книжка за този влог е видно, че за периода от откриване на влога до 07.02.1981 г. – деня на първата вноска, по влога няма нови постъпления, а са начислени единствено лихви в размер на 669.02 лв., които съдът намира, че също са лична собственост на ищеца, с оглед характера на главницата от 8000 лв., върху която са начислени – лична собственост на ищеца.

По същия този влог ищецът е направил вноска на 07.02.1981 г. в размер на 3350 лв., като 1767.84 лв. от тази сума са преведени от друга негова спестовна книжка за работнически влог, сумите по която, видно от записванията по нея, са набрани също от преди брака.

Към тази обща главница от 10386.86 лв. от лични средства по жилищно-спестовния влог на ищеца, формирана от 8000 лв. главница, 669.02 лв. лихви и 1767.84 лв. вноска от работническия влог следва да се добави и лихвата, която е натрупана върху нея до деня на залащане на имота – 02.07.1986 г.

Ищецът определя тази лихва в размер на 669.02 лв., за което представя и изготвена от него справка.

Тъй като размерът на лихвения процент, посочен в тарифата е определен, точен и изчисленията по него не представляват особена счетоводна сложност, то съдът намира, че за определяне на лихвата за посочения период не са необходими специални знания и умения по делото.

Лихвеният процент за този период- 1981 г. – 1986 г. е регламентиран в Тарифа за лихвите, одобрена с ПМС №160/23.12.1975 г., действаща тогава.

Съгласно разпоредбите на Тарифата за лихвите размерът на годишната лихва, която ДСК е изплащала по безсрочните спестовни влогове е 1%. Размерът на този лихвен процент, изчислен с натрупване върху главницата от 13386.86 лв. се равнява на лихва в размер на 581.62 лв. за посочения период, а не както сочи ищецът – 617.69 лв. Това е така, тъй като като съдът приема, че за 1986 г. процентът е 0.5%, а не 0.75%, поради обстоятелството, че имотът е платен не към деня на сключване на договора - 25.09.1986 г., а на 02.07.1986 г. – деня на съставяне на протокола  за избор на жилище и лихвата за 1986 г. е 54.33 лв., а не 80.40 лв., както счита ищецът.

Към деня на заплащане на процесното жилище – 02.07.1986 г. ищецът е разполагал в жилищно-спестовния си влог със сумата от 10918.48 лв., от които 8000 лв. главница, 669.02 лв. лихви върху нея, 1767.84 лв. преведени от работническия към спестовния му влог лични средства и 581.62 лв. лихви върху всички суми от спестовния влог.

Безспорен между страните по делото е и въпросът, че тези лични средства са вложени именно за закупуване на процесното жилище по време на брака чрез жилищно- спестовен влог.

Към този момент условията и процедурата за закупуване на имоти са се уреждали от Наредбата за закупуване и разпределяне на жилища във връзка с чл.117 ЗТСУ чрез жилищно- спестовен влог.

Съгласно разпоредбите на този нормативен акт притежаването на жилищно-спестовен влог от лице, желаещо да закупи жилище е било необходимо и задължително условие за закупуване на жилище по този ред.

Чл.46 от цитираната Наредба предвижда, че още при съставяне на протокола за избор на жилище ДСК е задължавала влоговата сметка и служебно е изтегляла сумите по нея, като е връщала на стопанска дирекция „Изграждане на населените места” протоколът за избор на жилище, след което се е съставял и договорът по чл.117 ЗТСУ.

В процесния случай отбелязване за извършения превод от спестовния влог на ищеца е направено и отразено в представената по делото спестовна книжка, стр.2.

Не случайно към договора за закупуване на жилище са описани като представени писмени документи: спестовна книжка, тиражно писмо, протокол за избор и др., което безспорно доказва, че сумите от спестовния влог на ищеца от 15430 лв., и включените в тях лични такива са били преведени именно за закупуване на имота.

Тъй като към деня на заплащане на имота от съпрузите притежаваните от ищеца лични средства са били в размер на 10919 лв., то тази сума следва да бъде възпроизведена  в съответните идеални части собственост, съотнесена в квота към покупната цена на имота – 19430 лв. или на ищеца следва да бъде призната лична собственост в имота от 10919/19430 идеални части.

Горното прави предявеният иск основателен и доказан до размера на 10919/19430 идеални части, до който размер същият следва уважен, а в останалата част до 10955/19430 идеални части следва да бъде отхвърлен като недоказан.

 

На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1128.28лв. съдебни и деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Я.Ж. С., ЕГН ********** ***, че 10919/19430 идеални части от следния недв. имот: апартамент №  в жилищна сграда, блок “ Ч.“ 27, вх., на етаж, находящ се в кв.  по плана на гр. К., на адрес: , състоящ се от три стаи, кухня, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 108.47 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № и 1/50 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при съседи: на жилището-М. К., М. И. и И. Т. и на избеното помещение- М. К. и коридор са лична собственост на Д.Г.С., ЕГН ********** ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като недоказан.

 

 

ОСЪЖДА Я.Ж. С., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.С., ЕГН ********** *** сумата от 1128.28лв. съдебни и деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: