Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр.Кюстендил, 29.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ
СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 335 по описа за 2019год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.
от АПК. Областна
дирекция на МВР – Кюстендил, представлявана от директора ст. комисар Е.С., оспорва
с касационна жалба решение № 367 от
21.10.2019г. на Районен съд –
Дупница по НАХД № 1048/2019г., с което е отменен Електронен
фиш серия К, № 2882579, издаден от ОД на
МВР – Кюстендил. Изложени са доводи за
неправилност на съдебния акт поради
допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като несъобразени с
измененията в разпоредбите на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП и на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със ЗИД на
ЗДвП, обн. ДВ бр.54 от 05.07.2017г. в
сила от 09.07.2017г. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго за потвърждаване на издадения електронен фиш.
Ответникът – К.Г.Г. ***,
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменен електронен фиш серия К, № 2882579, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на К.Г.Г. , е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че на 29.06.2019г. в 16,29 часа, с техническо средство за измерване /АТСС/ СПУКС - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1, е заснето движение на лек автомобил марка „С. Б.“ с рег. № КН **** ВС ПП1, Е-79, км. 329+500 при пътен възел „Байкал“ в посока гр. София, със скорост от 86 км/ч при ограничение на скоростта от 60км/ч, въведено с пътен знак В26.
Горното се установява от приложените от АНО писмени доказателства с писмо рег. № К-2882579 от 03.09.2019г.
Със същите се доказва, че системата за контрол е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, като към датата на нарушението системата е била преминала последваща проверка със срок на валидност /вж. Удостоверение № 17.09.5126, изд. на 07.09.2017г. от БИМ и Протокол № 56-С-ИСИ/11.10.2018г. за проверка/. Като доказателствени средства са приети снимка № 11743с6, посредством която се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил и измерената скорост на движение, както и Протокол за използване на АТСС, съставен на 01.07.2019гг. – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана Наредбата/, посредством който се установява времето на работа, наличието на пътен знак В26, местонахождението и разположението на системата за контрол спрямо пътния знак установяващ ограничението на скоростта, а именно на разстояние 150м. Собственикът на автомобила - К.Г.Г., е установен от приложена справка от Централна база КАТ.
Въззивният съд е изискал и приел писмо на началника на ПП - РУ- Дупница, видно от което пътен знак В26 е разположен на км 329+562 в посока гр. София. Към писмото е приложена и справка относно наличието на ПЗ В26, поставен на ПП-1, Е-79 в посока гр. София, изпратена от началника на ПП - РУ- Дупница, видно от която пътен знак В26 е поставен в процесния участък на км 329+223 и на км 329+562.
При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като е приел за недоказано административното нарушение. Изложени са мотиви за отсъствие на пътен знак, който да въвежда ограничение на скоростта в процесния участък на пътя, с оглед на което се счита, че не е налице нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка са обсъждани данните в приложеното от началника на ПП- РУ -Дупница писмо относно разположението на пътните знаци. При така изложените доводи ДРС е отменил ЕФ.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на
осн.чл.222, ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение
по съществото на спора с потвърждаване
на оспорения електронен фиш.
Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на същия са в противоречие
с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми на специалния
закон. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
От констатираната от районния съд фактическа обстановка по нарушението е
видно, че същото е установено и заснето с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства, която е от
одобрен тип и технически изправна, т.е. с АТСС в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при която е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в
отсъствие на контролен орган и нарушител,
за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата. Доводите в изложения смисъл в оспореното
решение са правилни, съответстващи на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП вр.
с легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. С оглед възраженията на нарушителя, следва да се посочи, че
законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при
издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението, каквото
неправилно тълкуване се съдържа във въззивната жалба. Присъствието на контролен орган е с цел въвеждане на
техническото средство в работен режим, без възможности за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Доказателства за намеса на полицейските
служители в процеса на работа на преносимата система не са представени.
Извън горното, необосновани от
събраните доказателствени средства и неправилни с оглед
приложимия закон са решаващите изводи на въззивната инстанция за допуснато нарушение
при установяване на релевираното деяние
и за недоказаност на същото. Обратно на приетото в оспореното решение с представения по делото протокол за използване на
АТСС от 01.07.2019г.
– приложение
към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, се установява времето на работа,
местонахождението и разстоянието
на системата за контрол спрямо пътния знак установяващ
ограничението на скоростта. Протоколът има нормативно установеното съдържание в образец - приложение към
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, включително данни за мястото на разполагане на АТСС съобразно
изискванията на чл.8 от Наредбата, посоката на движение на контролираните МПС,
режима на работа на уреда и останалите обстоятелства съгласно чл.10, ал.1 от
Наредбата. Нарушителят не е оспорил
изготвения Протокол - приложение към
чл.10 от Наредбата, поради което същият като официален свидетелстващ
документ се полза с материална доказателствена
сила и удостоверените с него обстоятелства
следва да се приемат за доказани.
Годността на използваната в случая система за контрол се доказва от
събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126, изд. на 07.09.2017г. от БИМ и Протокол №
56-С-ИСИ/11.10.2018г. за проверка. От изложеното следват изводи, че при установяване на нарушението не е
допуснато нарушение на изискванията на Наредбата.
По съществото на спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл.189, ал.15 от ЗДвП. С приложеният по делото клип № 11743с6 от паметта на използваното техническо средство, се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Нарушителят е собственик на процесното МПС. Основният спор е относно разрешената скорост за движение в процесния участък, респ. дали пътния знак за органичение на скоростта има действие при км. 329+500 на ПП1, Е-79, където е мястото на нарушението, доколкото последното е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. ДРС е приел за недоказано горното обстоятелство като се е мотивирал с данните в писмото на началника на ПП при РУ-Дупница за поставяне на ПЗ В26 на км. 329+562, считайки че е след мястото на нарушението. Така формираните изводи са необосновани поради неправилна преценка на съдържанието на цитираното писмо и приложената към него справка. Видно от същата, километрите по ПП1, Е-79 са номерирани във възходящ ред в посока Кулата, т.е. при движение в посока гр. София в процесния участък, автомобилите преминават първоначално през км. 329+562, след което през км. 329+500, където е мястото на нарушението по оспорения ЕФ. Следва, че пътният знак В26, поставен на км 329+562 въвежда забрана, приложима за движението на ППС в участъка от пътя, непосредствено след мястото на поставянето му, съобразно правилото на чл.49, ал.1 от ППЗДвП. В случая скоростта на процесното МПС е заснета при движението му по ПП1, Е-79 км.329+500, т.е. в зоната на действие на забранителния пътен знак. От друга страна, от протокола - приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, се установява, че АТСС е разположена на 150м от пътния знак. Съвкупният анализ на горните доказателства ведно с данните за мястото на нарушението сочи на безспорна доказаност на съставомерното деяние по чл.182, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП. Осъществени са елементите от обективната и субективна страна на административното нарушение, за извършването на което на нарушителя е наложено предвиденото административно наказание. Издаденият електронен фиш е законосъобразен и като го е отменил, ДРС е постановил неправилно решение.
Следва отмяната на оспорения съдебен акт и произнасяне по същество от
касационната инстанция на осн. чл.222,
ал.1 от АПК с решение за потвърждаване на електронния фиш.
Водим от изложеното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 367 от 21.10.2019г. на Дупнишкия
районен съд по НАХД № 1048/2019год. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2882579, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който на К.Г.Г., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв. на осн. чл.182, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.