Решение по дело №869/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на К. Д. Л., с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед № ЗН-448/17.0242024г. на Началника на Затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца и жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание – забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години. Твърди се нарушение на формата на акта : Налице била вътрешна противоречивост на мотивите и невъзможност да се разбере за какво нарушение на трудовата дисциплина е наказан жалбоподателят. За издателя на заповедта били налице основанията за отвод, тъй като бил проявил предубеденост и негативно субективно отношение към жалбоподателя. Оспорва да е извършил нарушенията на трудовата дисциплина. Твърди се и несъобразяване с целта на закона. Прави се искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Oтветникът по оспорването – Началникът на Затвора Бургас, е подал отговор, в който жалбата се оспорва и се иска отхвърлянето . Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Г. К. от АК Бургас, която поддържа жалбата и претенцията за разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М. С., която оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателят заема длъжността надзирател I-ра степен в затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“, I-ва категория към Затвора Бургас I-ва категория.

Според Ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 09.03.2024 г., за времето от 20:00ч. на 09.03.2024г. до 08:00 ч. на 10.03.2024 г. жалбоподателят е бил постови надзирател на пост № 6 в ЗО „Дебелт“, като за времето от 00:00ч. до 01:30ч. е ползвал почивка за отдих (л. 29).

На 10.03.2024 г. в 01:00 часа на територията на ЗО „Дебелт“ била извършена проверка от Старши комисар Я. Ж. – Началник на Затвора Бургас, Главен инспектор Ж. И. и Главен инспектор Д. М., при която било установено, че петима младши инспектори, между които и жалбоподателят, се намират в корпус „Д“ и спят без униформено облекло (по бельо). За проверката била съставена Докладна записка с вх.№ ДЗ-2510/11.03.2024 г., изготвена от Младши експерт Д. Д. Н. – Командир на отделение в ЗО „Дебелт“, до Началника на затвора (л.28). На Докладната записка е поставена резолюция от 12.03.2024г., с която Началникът сектор ЗО „Дебелт“ разпоредил да се извърши проверка и снемат обяснения от служителите, за които било установено, че спят.

В тази връзка жалбоподателят представил сведения рег. № ДЗ-2680/15.03.2024г., в които посочил, че на 10.03.2024г. по време на нощна смяна използвал полагащата му се почивка за храна и отдих от 00:00 ч. до 01:30 ч. В 01:05 ч. Старши комисар Я. Ж. дошъл в корпус „Д“ и извикал всички почиващи в дежурната стая, а след това били разпределени по постовете.

Във връзка с извършената проверка била изготвена справка № ДЗ-2826/20.03.2024г. от Главен инспектор Н. С. – Началник на сектор ЗО „Дебелт“ (л. 27), според която за времето от 20:00 ч. на 09.03.2024г. до 08:00 ч. на 10.03.2024 г. К. Л. бил постови надзирател на пост № 6 в ЗО „Дебелт“, като в 22:00 ч. дейността на поста била преустановена и респ. възстановена в 6:00 ч. За времето от 00:00ч. до 01:30ч. Л. бил в почивка. От записите на камерите за видеонаблюдение се констатирало, че около 00:00ч. на 10.03.2024г. Младши инспектор К. Л. и и други надзиратели се насочили към корпус „Д“ за използване на предвиденото време за почивка. При извършената проверка Старши комисар Я. Ж., заедно с дежурния командир Д. Н., констатирали, че жалбоподателят спи без униформено облекло (по бельо). При проверката Л. бил разбуден и призован в стаята на дежурния главен надзирател за провеждане на разговор.

Жалбоподателят се запознал с изготвената справка на 08.04.2024г., видно от съставения протокол рег. № ДЗ-3079/26.03.2024г. (л.25).

На 25.03.2024г. Началникът на Затвора Бургас изготвил на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР покана с рег. № ДЗ-3020/25.03.2024г. за изслушване на жалбоподателя (л.26).

С покана за даване на допълнителни обяснения и възражения с рег. №ДЗ-3080/26.03.2024г. (л.21) Началникът на Затвора информирал на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР жалбоподателя, че в срок до 24 часа от връчване на поканата има право да представи писмените си обяснения, като посочи и доказателства за твърдените от него факти относно извършеното от него нарушение. Посочени са и два въпроса, на които жалбоподателят следва да даде отговор в писмените си обяснения, а именно: 1. Дали на 10.03.2024г. в 01:00ч., докато е ползвал регламентираните почивки за време за отдих и време за хранене, е бил с униформено облекло и каква е била причината да му бъде разпоредено да се яви в дежурната стая; 2. Дали е спял, когато е била извършена проверката на 10.03.2024 г. в 01:00ч., докато е използвал регламентираните почивки за време за отдих и време за хранене. Поканата била връчена на жалбоподателя на 08.04.2024г., видно от направеното върху същата отбелязване.

На 08.04.2024г. Старши комисар Я. Ж. – Началник на Затвора Бургас, изслушал жалбоподателя във връзка с извършено от него нарушение на служебната дисциплина. Съставен бил протокол за изслушване на служител с рег. №ДЗ-3077/26.03.2024г. (л. 23), в който е посочено, че с деянието си Л. виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с §1, т.3 от ДР на ППЗИНЗС. В протокола не е направено отбелязване дали жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение на служебната дисциплина.

На същата дата жалбоподателят депозирал допълнителни обяснения и възражения рег. № ДЗ-3508/08.04.2024г. (л.19), в които възразил срещу начина на водене на проверката – тенденциозно, необективно и предубедено, както е поискал отвод на Началника на Затвора Бургас. В писмените обяснения посочил, че е отишъл в спалното помещение, свалил якето и панталона си и легнал на леглото да почива, затова при извършване на проверката бил по тениска и боксерки. Твърди че никога не му е представяна заповед, инструкция, правилник или указания, от които да е ясно в какво облекло следва да осъществява полагащата се почивка по време на дежурство.

На 17.04.2024г. Началникът на затвора издал оспорената заповед (л.15). В мотивите на същата е обсъдена проверката, извършена на 10.03.2024 г. относно организацията и изпълнението на постовата служба от служителите на надзорно-охранителния състав в ЗО „Дебелт“. В заповедта са обсъдени представените от Л. обяснения, както и че към момента на издаване на заповедта служителят няма наложени дисциплинарни наказания. Във връзка с установените факти и на основание чл.204, т.4 от ЗМВР във връзка с чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания, Началникът на Затвора Бургас наложил на младши инспектор К. Д. Л. – надзирател I-ва степен в затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвор Бургас, дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца. Цитирани са разпоредбите на §1, т.3 и т.6 от ДР на ППЗИНЗС, даващи легални определения на понятията време за отдих и време за хранене. В съобразителната част е посочено, че за изпълнение на служебните задължения е необходимо служителите от надзорно – охранителния състав да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение. Целта на ползването на времето за отдих е служителите да възстановят силите си, но не престават да изпълняват служебните си задължения. Тъй като жалбоподателят е бил без част от униформеното си облекло, не е бил в готовност при необходимост да се яви незабавно на пост. Затова е прието, че докато е бил без част от униформеното си облекло, жалбоподателят е прекъснал изпълнението на служебните си задължения.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.05.2024 г. и е обжалвана пред Административен съд Бургас чрез Началника на Затвора Бургас с жалба вх. № 5604/22.05.2024г. (л.2).

В хода на настоящото производство са приложени Заповед № 713/30.12.2022г. на Началника на Затвора Бургас относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в Затвор Бургас, подразделенията му, структурни звена, работни екипи и работни места (л.58), както и списък на служителите в ЗО „Дебелт“, запознати с посочената заповед (л.64).

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е постановена от оправомощен за това орган по чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Според разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ал. 1, т. 1 (които които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията) се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Съдът не споделя доводите в жалбата за нищожност на обжалвания акт : Дисциплинарното производство не е за тежки нарушения на трудовата дисциплина, за извършване на които се налага дисциплинарно наказание уволнение, за което е предвиден специален ред по чл.207 от ЗМВР.

За налагането на дисциплинарни наказания, извън тези по реда на чл.207 от ЗМВР, липсва разпоредба, установява забрана един и същ орган да установи нарушението на трудовата дисциплина и да наложи дисциплинарното наказание – така решение № 5030 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2018 г., V о. По делото липсват обективни данни и доказателства, които да установяват, че Началникът на Затвора Бургас е бил заинтересован от изхода на административното производство или има с жалбоподателя отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, в който случай дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да бъде отведен. Субективното усещане за липса на безпристрастност, което се е формирало у жалбоподателя, не е достатъчно, за да приеме съдът, че за ДНО са били налице основанията за отвод. Съмненията, изразени в обясненията от 08.04.2024г., и направеното искане за отвод са изводими от установеното от жалбоподателя обстоятелство, че протоколът за изслушване бил подготвен предварително и му бил поднесен за подпис. Смисълът на обясненията по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР е привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се защити както срещу фактите, така и срещу правната им квалификация. Доколко е спазена тази процедура, е въпрос, на който съдът дължи отговор при проверката по чл.149, т.3 от АПК. За пълнота и с оглед доводите в жалбата съдът отбелязва, че правилата на ЗАНН са неприложими в това производство, тъй като органът, наложил дисциплинарното наказание, действа като административен орган, а не като административнонаказващ орган, и заповедта се проверява по реда на чл.145 и сл. от АПК, а не по реда на ЗАНН, тъй като макар и да е наложено наказание, то е дисциплинарно, а не такова по чл.13 от ЗАНН.

Според чл.206, ал.1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Спорът по делото се свежда до това не дали жалбоподателят е бил изслушан и дали му е била осигурена възможност да даде писмени обяснения, а дали предварително подготвеният протокол за изслушването установява изпълнението на тази процедура. На пръв поглед изглежда, че процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР е опорочена чрез предварително съставяне на протокола за изслушване и регистрирането му с номер от 26.03.2024г. Това обаче не е така, защото в чл.206, ал.1 от ЗМВР не е поставено изискване за съставяне на някакъв специален протокол. Както вече съдът отбеляза по – горе, нормата на чл.206, ал.1 от ЗМВР е установена изцяло в защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се защити, като бъде изслушано - т.е. ако желае да даде устно обяснение, или да представи писмени обяснения. Жалбоподателят се явил на посочения ден 08.04.2024г. в 10:00 часа заедно с адвокат Г. К., депозирал предварително подготвени писмени обяснения и му били връчени преписи от копие от постовата книжа за пост № 6 и сведението, дадено от него, регистрирано с № ДЗ-2680/15.03.2024г. Дали протоколът е бил предварително подготвен е без значение, щом е било охранено правото на лицето да даде писмени обяснения, по което обстоятелство впрочем липсва спор.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са допуснати други нарушения на процесуалните правила, вкл. относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.

Според разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа изброени в пет пункта реквизити : 1/данни за извършителят; 2/ мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 3/ разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; 4/ правното основание и наказанието, което се налага; 5/пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

За да бъде мотивирана заповедта за уволнение, следва да съдържа посочените реквизити (указанието по т.5 е от значение за спазване на срока за обжалването), които да са описани по начин, че на наказания служител да става ясно какво дисциплинарно нарушение е извършил с описание на елементите от обективната и субективната му страна и защо трябва да бъде наказан. Тези обстоятелства са от значение за възможността на съда да провери правилността на заповедта, като извършва контрола за съответствието  с материалния закон. Извършеното от жалбоподателя действие, което е прието за дисциплинарно наказание, се свежда до това, че по време за отдих и хранене си събул униформените панталони и легнал да спи. Прието е в заповедта, че с извършване на описаните действия жалбоподателят е нарушил виновно своите задължения, като извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник – министъра и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Очевидно, в заповедта е прието, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, тъй като словесно са възпроизведени текстовете на §1, т.3 и т.6 от ДР на ППЗИНЗС, в които са дадени обясненията на понятията време за отдих и време за хранене по смисъла на правилника. ДНО е нарушил изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР да посочи разпоредбите, които са нарушени. Описаните в заповедта текстове от ДР от ППЗИНЗС са, както се каза вече, обяснения на съдържанието, което ППЗИНЗС влага в тези понятия. Тези обяснения не установяват дължимото правило за поведение. Липсват посочени конкретни разпоредби, които да са относими към случая. Изложени са словесни съображения защо жалбоподателят трябва да си почива и да се храни облечен със служебната униформа и въоръжен, но не е посочен този текст от ЗИНЗС, който задължава служителя да изпълнява служебните си задължения и докато ползва отреденото му време за почивка и хранене. Този пропуск не може да се отстрани в съдебната фаза, вкл. и чрез представяне на допълнителни доказателства, което пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразността на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта нарушените разпоредби. Без значение е какви изводи могат да се направят от доказателствената съвкупност, щом нарушените разпоредби не са конкретизирани в проверявания акт.

Приетото от съда за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на изискването за нейната форма прави невъзможна проверката за съответствието на заповедта с материалния закон.

С оглед изложените дотук съображения оспорената пред съда заповед за уволнение следва да бъде отменена.

По разноските :

Предвид отмяната на атакувания акт, съдът следва да разгледа и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които се претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК, в общ размер 760.00 лева, от които 750.00 лева адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса. Според представения по делото договор за правна помощ от 08.05.2024г., уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева е изцяло платено, което налага произнасяне по възражението за прекомерност. Възнаграждението е определено в размера по чл.8, ал.3, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер, макар и да не е задължителен с оглед Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, служи за ориентир при обичайна фактическа и правна сложност, каквато е налице и по настоящото дело. Възражението за прекомерност е изцяло декларативно, поради което следва да се остави без уважение. Следва да се отчете активното процесуално поведение на пълномощника на жалбоподателя, вкл. и изключително подробната и мотивирана жалба, далеч надхвърляща изискванията на чл.150, ал.1, т.5 от АПК. Разноските следва да се възложат за плащане от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, което е юридическото лице, част от структурата на което е органът, издал отменената заповед - §1, т.6 от ДР на АПК.

Предвид основателността на жалбата, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.211, изр.2 от ЗМВР решението е окончателно.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Д. Л., [ЕГН], постоянен/настоящ адрес [населено място], [жк], Заповед № ЗН-448 от 17.04.2024г. на Началника на Затвора Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на К. Д. Л., с посочени данни, сумата 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Началника на Затвора Бургас за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.