Р Е Ш Е Н И Е
№ 209 10.02.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 1726 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба от „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ бл.57, вх.6, ет.9,
ап.33, представлявано от управителя Г.Б., против Ревизионен акт № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г.,
издаден от В.Х.Р.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 97/12.06.2019г.
на М. В. Й. – началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на директор на
дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019г. на изпълнителния директор
на НАП, с който са определени данъчни задължения – данък върху добавената
стойност по ЗДДС общо в размер на 33 511.47 лева, от които главница
28 667.00 лева и лихви – 4 844.47 лева за данъчни периоди: от
01.02.2017г. до 28.02.2017г.; от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; от 01.08.2017г.
до 31.08.2017г.; от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до
31.10.2017г.
С жалбата се иска отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД се представлява от адвокат Л.С., която поддържа
жалбата и искането за присъждане на разноски, като прилага списък на същите.
Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от главен
юрисконсулт Ве. М., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно материалния интерес в размер на 1 536.00 лева.
Представя писмени защита с допълнителни аргументи и доводи за неоснователността
на жалбата и законосъобразността на издадения ревизионен акт.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218005087-020-001/28.08.2018г., изменена със заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия: № Р-02000218005087-020-002/31.10.2018г.;
№ Р-02000218005087-020-003/04.12.2018г. и № Р-02000218005087-020- 004
/10.01.2019г.
Ревизията е извършена по отношение на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя
Миладинови“ бл.57, вх.6, ет.9, ап.33, представлявано от управителя Г.Б. и е с
обхват по видове задължения и периоди както следва: Данък върху добавената
стойност /ДДС/ за периодите: от 01.02.2017г. до 28.02.2017г.; от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и от
01.08.2017г. до 31.10.2017г. През ревизирания период основната дейност на дружеството
е била производство
на товарозахватни съоражения, сапани от стоманени въжето, верижни сапани,
сапани от полиестерна коприна, товаро захватни устройства, корабен такелаж,
колани за укрепване на товари за камиони за международен превоз.
За
установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е
предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК като е
изискал съответни документи и обяснения от ревизираното дружество. На основание
чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни,
сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи. На
основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица
– „Сантекс-ойл” ЕООД, „Хрис трейд – 2015” ЕООД, „Систем Сървис” ЕООД и др.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000218005087-092-001/22.02.2019г.
(л.43-62 от делото), който е връчен по електронен път на задълженото лице „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17“ ООД на 25.02.2019г.
На основание
констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г. (л.33-39 от делото), С ревизионния акт на основание констатираните
при ревизията факти и обстоятелства е направен отказ на данъчен кредит по реда
на чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.25, чл.68,ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС - по издадени от "Сантекс Ойл" ЕООД на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД фактури
и по отношение на дружеството жалбоподател са определени данъчни задължения, както следва: – Данък върху добавената стойност по
ЗДДС общо в размер на 33 511.47 лева, от които главница 28 667.00
лева и лихви – 4 844.47 лева за данъчни периоди: от 01.02.2017г. до
28.02.2017г.; от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.;
от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. Ревизионният акт бил връчен на
дружеството по електронен път на 01.04.2019г.
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорил по административен ред пред
директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалба вх.№ 04-Б-Ж-72/18.04.2019г.,
подадена на 12.04.2017г. чрез ТД на НАП - Бургас.
С Решение
№ 97/12.06.2019г. (л.13-20 от делото) на
М. В. Й. – началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на директор на
дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019г. на изпълнителния директор
на НАП, обжалваният № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г. е потвърден изцяло
като законосъобразен.
Решението
е било връчено на дружеството по електронен път на 02.07.2019г.
С жалба Вх.№ 04-Б-Ж-72#2/16.07.2019г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, „БУЛГАРА ТРЕЙД
17“ ООД оспорило ревизионния акт, потвърденен от директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото
административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Според отразеното в констативната част на РД, през
ревизирания период основната дейност на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД е производство
на товарозахватни съоръжения, сапани от стоманени въжета, верижни сапани,
сапани от полиестерна коприна, товаро-захватни устройства, корабен текелаж,
колани за укрепване на товари за камиони за международен превоз.
Контролните
действия в ревизионното производство са насочени към проверка законосъобразното
прилагане на ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2017г. до 28.02.2017г., от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и от
01.08.2017г. до 31.10.2017г. За тези отчетни периоди, на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД е извършена предходна ревизия, приключила с
издаването на РА № Р-02000217007790-091-001/07.06.2018г., който е обжалван по
реда на чл.152 от ДОПК. Същият е отменен с решение на директора на дирекция
ОДОП Бургас № 180/21.08.2018г. и на основание чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК
преписката е върната за извършване на нова ревизия. С решението на директора на
дирекция ОДОП Бургас са дадени конкретни указания на органа по приходите, които
да бъдат изпълнени.
Органът по приходите, в изпълнение
указанията на директора на дирекция ОДОП Бургас, е извършил съответните
процесуални действия по събиране на доказателства, подробно изложени в
констативната част на РД.
На основание чл.45 и чл.56 от ДОПК са
извършени насрещни проверки на „Сантекс – ойл“ ЕООД и на неговите доставчици „Хрис
трейд 2015“ ЕООД, „Топ принт“ ООД и „Систем сървис“ ЕООД и е изискано
представяне на документи и писмени обяснения, удостоверяващи реално извършени
доставки към ревизираното дружество – копия на издадените данъчни документи
/фактури/; приемо-предавателни протоколи; документи за извършено плащане по
доставките; транспортни документи; документи за произход на стоката и предходни
доставчици; счетоводни документи и регистри относно начина на осчетоводяване на
доставките и начисляване на ДДС и т.н., както и писмени обяснения за начина на
договаряне на доставките, лицата предали/приели стоките; от кого е извършен
транспорта на стоките и за чия сметка е същия, съответно МПС и рег. № на
същите, превозни документи, участници в товаро-разтоварните дейности, шофьори,
пътни листи и т.н.; притежава ли дружество ДМА, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на фактурираните доставки и др.
Във
връзка с доказване реалността на доставките от „Сантекс – ойл“ ЕООД, на
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения и на самото ревизирано дружество,
с които е изискано представяне на документи, удостоверяващи реално получени от
него доставки от посочения доставчик, счетоводни регистри и справки за
счетоводното отразяване на доставките, документи, удостоверяващи
транспортирането на стоките, приемо-предавателни протоколи за предаване/приемане на стоките и
т.н.
На база на установените при насрещните
проверки факти и обстоятелства и след обобщаване на събраните в хода на
ревизионното производство документи, ревизиращият орган е направил извод, че
липсват безспорни доказателства за реално извършени доставки към ревизираното
дружество по фактурите, издадени „Сантекс – ойл“ ЕООД, поради което за същите
не са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано
право на данъчен кредит в общ размер на 28 667.00 лв. за
данъчните периоди: м. 02, м. 04, м. 08, м. 09 и м. 10. от 2017г.
Според органа по приходите предмет на спора се явява реалността на доставките,
документирани с фактурите, издадени от „Сантекс – ойл“ ЕООД към „БУЛГАРА ТРЕЙД
17“ ООД и претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит
по тях. Както в предходното ревизионно производство, така и при настоящото,
органът по приходите е установил, че ревизираното дружество е упражнило право
на данъчен кредит по следните фактури, издадени от „Сантекс – ойл“ ЕООД: -
данъчна фактура /ДФ/ № 234/27.02.2017г. с предмет на доставката продажба на
принтер с данъчна основа /ДО/ 31 815.00 лв. и начислен ДДС 6 363.00
лв.; ДФ № 235/26.04.2017г. с предмет на доставката продажба на НЕМАГ – круша за
въже с ДО 31 200.00 лв. и начислен ДДС 6 240.00 лв.; ДФ №
236/17.08.2017г. с предмет на доставката продажба на НЕМАГ – круша за въже с ДО
37 440.00 лв. и начислен ДДС 7 488.00 лв.; ДФ № 239/27.10.2017г. с
предмет на доставката продажба на круши за въже с ДО 14 160.00 лв. и
начислен ДДС за 2 832.00 лв.; - ДФ № 238/26.09.2017г. с предмет на
доставката продажба на круша за въже с ДО 20 400.00 лв. и начислен ДДС
4 080.00 лв. и ДФ № 237/31.08.2017г. с предмет на доставката продажба на
НЕМАГ – круша за въже с ДО 8 320.00 лв. и ДДС 1 664.00 лв.
За изясняване предмета и реалността на
доставките, ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно
описани в констативната част на РД.
Към ревизионно производство, с
приобщителен протокол № Р-02000218005087-П71-001/25.01.2019г., органът по
приходите е присъединил доказателства, събрани при предходното ревизионно
производство, а с протокол № Р-02000218005087-П71-002/08.02.2019г. е
присъединил доказателства, събрани в хода на други ревизионни производства за
доставчика „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД и „Мален 86“ ЕООД, с които са установени трайни факти и
обстоятелства за ревизираното лице и неговите доставчици, посочени от стр.3 до
стр.5 и от стр.22 до стр.25 на РД.
В хода на ревизионното производство са
извършени насрещни проверки, както на прекия доставчик „Сантекс – ойл“ ЕООД,
така и на предходните и по-предходните на него доставчици по веригата – „Хрис
трейд 2015“ ЕООД, „Топ принт“ ООД, „Систем сървис“ ЕООД.
Органът по приходите е констатирал, че
при извършване на твърдените доставки, задълженото лице не е представило
писмени обяснения и не е изяснено кои са материално-отговорните лица ангажирани
с извършване на доставките, мястото и датата на фактическото прехвърляне на
собствеността на стоките, кой е организирал транспорта на стоките и за чия
сметка е той. Не са представени приемо-предавателни протоколи, транспортни
документи, документи за съхранение на стоките, документи, удостоверяващи
извършени тестове на стоката. Не е представен опис на резервните части за
широкоформатен принтер „Джети 3.307“.
За предходен доставчик на принтера и
резервните части за него, „Хрис трейд 2015“ ЕООД е посочило „Топ принт“ ООД и е
представило на проверяващите фактура № *********/21.02.2017г. на стойност
1 000.00 лв. и ДДС 200.00 лв.
„Хрис трейд 2015“ ЕООД не е представило
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на съответната стока –
принтер и резервни части за него, кога е извършено предаването, кои са
отговорните за това лица – МОЛ предали/приели стоката. Не са представени
доказателства какви конкретно резервни части са фактурирани по вид, количество,
единична цена и стойност, съответно откъде са доставени, наличие на сертификати
за годност, сертификати за техническите характеристики на стоката и т.н. Не са
представени транспортни документи, удостоверяващи как е превозена стоката и
докъде, кой е извършил товаро-разтоварните операции. Не са представени платежни
документи за извършени плащания между страните. Проверяваното дружество е
предоставило договор за ремонт и следгаранционно обслужване на техника от
06.02.2017г. със „Систем сървиз“ ЕООД, според който общата сума за резервни
части и ремонт на широкоформатен принтер „Джети 3.3037“ е 29 251.46 лв., без ДДС.
Във връзка с представените от „Хрис
трейд 2015“ ЕООД документи, че предходен доставчик на широкоформатния принтер е
„Топ принт“ ООД, а ремонта е извършен от „Систем сървис“ ЕООД, при ревизията са
извършени насрещни проверки на тези юридически лица и са изискани документи и
писмени обяснения от тях, удостоверяващи, че са действителните изпълнители по
сделката.
Съгласно отразеното в протокол за
извършена насрещна проверка № П-03000318183879-141-001/07.11.2018г., „Топ
принт“ ООД е продало на „Хрис трейд 2015“ ЕООД напълно амортизиран принтер за
широкоформатен печат за резервни части. Принтерът е използван 6 години за
отпечатване на рекламни материали – билбордове, рекламни фолиа и е напълно
амортизиран и разглобен на резервни части и корпус.
При извършената проверка на „Систем
сървис“ ЕООД, резултатите от която са обективирани с Протокол за извършена
насрещна проверка № П-02000218182165-141-001/28.11.2018г., е установено, че
дружеството е представило договор за ремонт и следгаранционно обслужване на
техника на 06.02.2017г., като предходният управител е подписал и представил на
„Хрис трейд 2015" ЕООД Протокол/предложение за изпълнение на поръчка от
13.02.2017г. с предмет: ремонт и следгаранционно обслужване и техника.
Предметът на договора е включвал преглед, профилактика и сервизиране с доставка
на всички необходими резервни части с цел поддържането в работно състояние на
специализирана техника, а именно широкоформатен мастиленоструен принтер „Джети
3.3037 SE“ 6-цветен за висококачествен печат, но предметът на договора /ремонт
и гаранционно обслужване/ не е осъществен. В него са посочени цени за ремонтни
работи и консумативи в щатски долари с фиксинг БНБ за щ. д. на 06.02.2017г.
1.82345 за лева, като общата стойност възлиза на 14 945 щ.д., с левова
равностойност 27 251.46 лв., без ДДС. Цената на ремонта и привеждане в
експлоатация на актива /за предварително тестване и настройване на печатащите
устройства на главите и софтуер/ е в размер на 2 000.00 лв., без ДДС или
общата стойност за резервни части и ремонта възлиза на 29 251.46 лв., без
ДДС, със срок за извършване на ремонта – 30 дни от датата на получаване на 70 %
авансово плащане от гореспоменатата стойност. Същият Протокол/Предложение е
подписан от предходния управител на „Систем сървис“ ЕООД, но не е подписан от
съответния МОЛ на „Хрис трейд 2015“ ЕООД, нито по-късно от правоприемници на
същото дружество. Предметът на договора не е изпълнен и не са налице никакви
други взаимоотношения между двете дружества. Съответно, по договора няма
извършено плащане, няма издадени платежни документи; няма издадени каквито и да
било други съпътстващи документи, тъй като не е осъществен ремонт на актива.
Дейността на „Хрис трейд 2015“ ЕООД е покупко-продажба на офис техника,
резервни части за нея и сервиз, компютърни и интернет технологии, разработване
на софтуерни продукти, но няма доказателства, че негов клиент е „Сантекс – ойл“
ЕООД и съответно не са сключвани договори с него.
В резултат на така установените факти в
хода на ревизията органът по приходите и достигнал до извода, че на посочения
актив – принтер „Джети 3.3037 SE“, 6-цветен, не е извършен ремонт от посоченото
дружество „Систем сървис“ ЕООД, принтерът е напълно амортизиран и неизползваем,
тъй като е произведен през 2003г., за неговото използване липсва както софтуер,
така и резервни части.
По отношение на доставките на
изделията, предмет на останалите фактури в процеса на ревизията е установено
следното:
„Хрис трейд 2015“ ЕООД е издало към
„Сантекс – ойл“ ЕООД фактури № 12/23.02.2017г. и № 14/26.04.2017г. и същите са
отразени в регистрите по ЗДДС – дневник продажби и справка-декларация /СД/ по
ЗДДС за съответния данъчен период.
Относно произхода на стоките, „Хрис
трейд 2015“ ЕООД е представило договор за покупко-продажба на круша за въже
„Nemag № 34-36 125 т“, сключен на 24.04.2017г. между Х.М. Х. и „Хрис трейд
2015“ ЕООД за сумата от 780.00 лв., която купувачът следва да плати в брой.
Представен е и приемо-предавателен протокол, с който Х. М. Х. предава на „Хрис
трейд 2015“ ЕООД 15 бр. круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“ с ед. цена
52.00 лв. и обща стойност 780.00 лв. За извършеното плащане е представена
разписка от 24.04.2017г., удостоверяваща, че лицето Х.М. Х. е получил от Й. Х.
П. – управител на „Хрис трейд 2015“ ЕООД сумата по гореописания договор в
размер на 780.00 лв.
В хода на ревизионното производство са
предприети действия за извършване на насрещна проверка на Х. М. Х. с цел
установяване реално извършени доставки между страните и изясняване произхода на
продадената от него стока, Извършени са две посещения на адрес за
кореспонденция на лицето, гр. Дългопол, ул. „Христо Михайлов" № 18, но
Христов или упълномощено от него лице не са открити на посочения адрес. Предвид
обстоятелството, че не е осъществен контакт с лицето, органът по приходите е
бил в невъзможност да установи какъв е произхода на стоката и осъществени ли са
реални доставки от посоченото физическо лице Х. М.Х. към „Хрис трейд 2015“ ЕООД
на такива специфични стоки.
Относно доставките на стоки с посочен
от „Сантекс – ойл“ ЕООД предходен доставчик „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД,
ревизиращият орган е приобщил с Протокол №
Р-02000218005087-П71-001/25.01.2019г. доказателства, събрани при предходното
ревизионно производство, в което е извършена насрещна проверка на „Етно къмпани
инвест – 1“ ЕООД, приключила с издаване на протокол за насрещна проверка №
П-02000218042039-141-001/05.04.2018г. При нея е установено, че фактури №
**********/16.08.2017г. на стойност 36 900.00 лв. и ДДС 7 380.00 лв.
с предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже № 34-36 125 т“ 18 бр. с ед.
цена 2 050.00 лв., № **********/31.08.2017 г. на стойност 8 200.00
лв. и ДДС 1 640,00 лв. с предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже №
34-36 125 т“ 4 бр. с ед. цена 2 050.00 лв., № **********/25.09.2017г.
на стойност 20 010.00 лв. и ДДС 4 002,00 лв. с предмет на доставката
„НЕМАГ – круша за въже № 34-36 125 т“ 3 бр. с ед. цена 2 050.00 лв. и
„НЕМАГ – круша за въже № 36-42 175 т“ 6 бр. с ед. цена 2 310.00 лв. и
№ **********/25.10.2017г. на стойност 13 860.00 лв. и ДДС 2 772.00
лв. с предмет на доставката „НЕМАГ – круша за въже № 36-42 175 т“ 6 бр. с
ед. цена 2 310,00 лв., са отразени в дневника за продажби и
справката-декларация в съответния данъчен период, а начисленият ДДС е отразен
по счетоводна сметка 4532, за което е представен аналитичен регистър на
сметката. За доказване на доставките е представен договор за покупко-продажба
на круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“, сключен на 07.08.2017г. отново с
физическото лице Х.М. Х., съгласно който цената на стоките е в размер на
3 310.04 лв., които следва да бъдат платени в брой.
Представен е приемо-предавателен
протокол за предаване на 25 бр. круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“ с ед.
цена 52.00 лв. и 31 бр. круша за въже „Nemag № 36-42 175 т“ с ед. цена
64.84 лв. от Х. М. Х. на „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД и разписка от
07.08.2017г., че Х.М. Х. е получил от Ди.Д. Й.– управител на „Етно къмпани
инвест – 1“ ЕООД сумата по гореописания договор в размер на 3 310.04 лв.
При проверката не са представени
документи, удостоверяващи от кого са придобити стоките от Х.М. Х., предмет на
доставката и как той се е снабдил с тях, предвид специфичния им характер. За
изясняване на тези факти, ревизиращият орган е предприел процесуални действия
по връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения от
посоченото лице Х. М. Х., но същият не е открит от органите на приходната
администрация. В този смисъл, остава неизяснен въпросът относно произхода на
стоките, фактурирани от „Етно къмпани инвест –1“ ЕООД към „Сантекс – ойл“ ЕООД,
а последното от своя страна към ревизираното дружество „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД.
Проверяваното дружество е представило и
договор за покупко-продажба на круша за въже „Nemag № 34-36 125 т“,
сключен на 30.08.2017 г. между „Мален 86“ ЕООД и „Етно къмпани инвест – 1“
ЕООД, съгласно който цената на стоките е в размер на 54 200,00 лв., платими в
срок до 31.03.2018 г. Не са представени платежни документи, удостоверяващи
извършено плащане между страните по сключения договор.
Представен е приемо-предавателен
протокол, с който „Мален 86“ ЕООД, представлявано от М.К. Н. предава на „Етно
къмпани инвест – 1“ ЕООД представлявано от Д. Д. Й. 40 бр. круша за въже „Nemag
№ 34-36 125 т“ с ед. цена 1 355.00 лв.
Представен е договор за
покупко-продажба на круша за въже „Nemag № 34-42 175 т“, сключен на
30.09.2017г. между „Мален 86“ ЕООД и „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД, съгласно
който цената на стоките е в размер на 16 680.00 лв., а срока за плащане е
до 31.03.2018г. По този договор също не са представени платежни документи,
удостоверяващи извършено разплащане между страните.
Представен е приемо-предавателен
протокол, съгласно който „Мален 86“ ЕООД, представлявано от М. К. Н.предава на
„Етно къмпани инвест - 1“ ЕООД, представлявано от Д. Д. Й. 10 бр. круша за въже
„Nemag № 34-42 175 т“ с ед. цена 1 680.00 лв.
Органът по приходите е извършил
проверка в информационния масив на НАП с цел изясняване откъде „Мален 86“ ЕООД
е придобило стоките, предмет на спора. Проверката е установила, че дружеството
продавач въобще няма закупувани такива стоки, следователно няма как
впоследствие да продаде такива видове и количества стоки на „Етно къмпани
инвест – 1“ ЕООД, след като не ги е придобило. В този смисъл, не е доказан
произхода на фактурираните стоки, от което може да се направи основателно
предположение, че такива изобщо не са съществували. Неизяснен е и въпросът с транспорта на
стоките предвид факта, че не са представени конкретни данни за транспортните
средства, с които е извършен превоза, данни за лицето, извършило превоза, както
и съставени в тази връзка транспортни документи.
Органът по приходите е направил опит да
установи контакт с М. К. Н. /собственик и управител на „Мален 86“ ЕООД/ и/или
упълномощено от него лице за връзка с НАП, но такъв не е осъществен, защото
лицето или негов пълномощник не е намерен на адресът на кореспонденция на
дружеството.
Отделно от изложеното в РА, според
решаващия орган следва да се има предвид и следното:
Жлбоподателят „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД е закупил от „Сантекс –
ойл“ ЕООД, през периода м. 04. – м.10.2017г. общо 52 бр. круши /захвати/ за
въже, марка „Nemag“. Въпросните стоки подлежат на регистрация и технически
преглед, а така също следва да са придружени със сертификат от производителя
им. Нито един от предходните доставчици – „Мален 86“ ЕООД, Х. М. Хр., „Етно
къмпани инвест – 1“ ЕООД и „Хрис трейд 2015“ ЕООД не e представил такъв
документ, доказващ годността, надеждността и безопасността на тези изделия.
Няма логично обяснение за причината защо тези изделия са стояли повече от
година и половина на склад при жалбоподателя. Също така, прави впечатление, че
Х. М. е продал въпросните изделия на цени от 52.00 лв. и 64.84 лв. за 1 брой, а
неговите контрагенти „Хрис трейд 2015“ ЕООД и „Етно къмпани инвест – 1“ ЕООД ги
препродават веднага след това на цени около 2 000.00 лв. за 1 бр., т.е.
около 40 пъти по-скъпо. Последната стойност е близка до цената, която предлага
холандският производител на тези круши /захвати/ „Nemag“ като нови, което е
видно от представената оферта от жалбоподателя – съответно 1 078 евро и
1 252 евро. Тук отново липсва търговска логика за закупуване на използвано
изделие на цена близка до тази на официалния производител, като в случая при
закупуване на нов продукт, същия ще е придружен със сертификат за качество и
вероятно няма да има нужда от технически преглед.
Според решаващия орган не кореспондира със
събраните по делото доказателства и обяснението на представляващия
жалбоподателя относно приложението на въпросните изделия и придружаващите ги
сертификати. Нито един от доставчиците не е представил такъв сертификат при
предаването на крушите /захватите/. Видно от представения протокол за
първоначален технически преглед от 05.02.2019г., същия не касае последващ
преглед на изделията, а първоначален. Освен това, този преглед е извършен от
„БМФ Порт Бургас“ ЕАД, където най-вероятно ще бъдат използвани въпросните
изделия, тъй като предназначението им е да издържат огромни товари.
Нито
един от търговците по веригата не е представил сертификати и документи за
първоначална регистрация на общо 52 бр. круши /захвати/ за въжета, марка
„Nemag“, въпреки че без тях използването на тези видове стоки не е безопасно.
Не е установен и произходът на тези метални изделия. В конкретния случай,
следва да се подчертае отново факта, че при проследяване на веригата от
доставчици на посочената стока е установено, че липсват доказателства за
придобиване на посочените видове и количества стоки от първия по веригата от
доставчици – Х. М. и „Мален 86“ ЕООД, което на практика означава, че макар и да
се намират в патримониума на жалбоподателя, не са налице доказателства, че те
са закупени именно от посочения във фактурата доставчик.
Подобна е фактическата обстановка и при
придобиването на широкоформатен мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ –
цветен за висококачествен печат на основата на разтворители. Проследявайки
веригата от доставки – „Топ принт“ ООД – „Хрис трейд 2015“ ЕООД – „Сантекс –
ойл“ ЕООД и жалбоподателя, става ясно, че първото дружество продава на
21.02.2017г. корпус и резервни части за въпросния принтер на цена от
1 200.00 лв. с включен ДДС. Само два дни след това, на 23.02.2017г. „Хрис
трейд 2015“ ЕООД също продава на доставчика „Сантекс – ойл“ ЕООД корпус и
резервни части, но на цена от 37 200 лв. с включен ДДС, който пък само 4
дни след това – на 27.02.2017г. продава на жалбоподателя не корпус и резервни
части, а въпросния широкоформатен мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ –
цветен за висококачествен печат на основата на разтворители. В преписката са
налични доказателства, че този принтер е преглеждан поне от две фирми – „Систем
сървис“ ЕООД, която има сключен договор с „Хрис трейд 2015“ ЕООД, преди същото
да закупи въпросния принтер, както и от „Стомар Бургас 97“ ЕООД. Първото
дружество е установило, че въпросният принтер не може да бъде пуснат в
действие, като за целта са нужни закупуването на 36 бр. части и компоненти,
които да бъдат вложени в машината. Общата цена на ремонта е около 40 000
лв. Не са представени доказателства за реализация на договора за ремонт и
гаранционно обслужване. Второто дружество, което е преглеждало принтера, също
дава заключение, че същият не може да бъде пуснат в действие, като издава
фактура само за извършен преглед.
Не кореспондира с установените факти и
обяснението на жалбоподателя относно бъдещото приложение на този принтер.
Самото му предназначение за широкоформатен печат противоречи на посоченото от
жалбоподателя евентуално приложение. Видно от доказателствата по преписката, на
въпросния принтер е извършена оценка от вещи лица, които са описали подробно
характеристиките му, видно от които той има сериен № – 6706, идентификационен
номер – 6652001, произведен е през 2003 г., което означава, че „Топ принт“ ООД
е закупило през 2010г. машина втора употреба, която е използвало още 6 г.
Експертите отново приемат, че относно пускането на машината е необходим
софтуер, който липсва. По преписката са налични и доказателства, че ремонт на
принтер изобщо не е извършен, мотивите за което са изложени по-горе от
настоящото решение.
С оглед така изложената фактическа обстановка,
според горестоящия административен орган, по безспорен начин се установява, че
липсват реални сделки между „Сантекс – ойл“ ЕООД и „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, тъй
като жалбоподателят не е представил, както в хода на ревизионното производство,
така и при административното обжалване на акта доказателства за извършен
транспорт относно доставката на широкоформатния принтер, а е безспорно
установено, че нито той, нито доставчикът му разполагат със собствено МПС, с
което да бъде извършен превозът на актива. Никъде по веригата от продажби не е
посочен индивидуализиращ белег на принтера. Също така, доставчикът е закупил корпус
и резервни части, а е продал принтер, като по преписката няма доказателства за
направени усилия от негова страна за сглобяване или ремонтиране на техниката,
което да доведе до продажба на принтера на тази цена.
Според решаващия орган получавайки фактурите
от „Сантекс – ойл“ ЕООД, жалбоподателят е знаел, че с тях се документират
фиктивни доставки. Липсва житейска и търговска логика да се закупи
широкоформатен мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ – цветен за
висококачествен печат на основата на разтворители, който не би могъл да бъде
използван, както според основното му предназначение, така и за дейността,
посочена от жалбоподателя. Заплащането на такава висока цена за неработеща и
напълно амортизирана машина, нуждата от твърде скъп ремонт /около 40 000
лв./, прави тази сделка изключително неизгодна, при положение, че „Булгара
трейд 17“ ООД е знаело, че принтерът не работи и цената му е твърде висока. В
подкрепа на този извод е и факта, че към настоящия момент в сайта на
производителя на тази техника е налична реална оферта на реновиран принтер от
този модел, като цената му е 12 000 щатски долара, т.е. дори и с
доставката, цената ще е поне три пъти по-ниска.
Относно доставката на крушите /захватите/ за
въжета „Nemag“ решаващият орган счита, че жалбоподателят е закупил тези стоки,
без доказателства за произход, без сертификат, а в същото време е следвало да
вложи усилия и средства за привеждането им в състояние годно за употреба.
Лицето не е дало разумно обяснение, защо въпросните изделия не са закупени от
производителя им /нови, със сертификат и годни за употреба/, след като
посочената стойност на тези артикули в ценовото предложение, подадено от
производителя на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, е подобна на тази по фактурите,
издадени от „Сантекс – ойл“ ЕООД и то за употребявани стоки.
Според горестоящия административен орган
фактът, че въпросните стоки – принтер и круши /захвати/ за въжета, не са
използвани около година и половина след закупуването им, е в подкрепа на тезата
на ревизиращите за липса на реални доставки между жалбоподателя и посочения във
фактурата доставчик.
След анализа на установените в ревизионното
производство факти и обстоятелства решаващият орган е стигнал до извода, че
доставчиците не са били реални собственици на стоките, предмет на доставка към
ревизираното лице и че сключените сделки между „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД и
„Сантекс – ойл“ ЕООД по фактурите, предмет на спора, са симулативни и страните
не са целели настъпването на предвидените в тях последици, а само създаване на
една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите
правни отношения. Налице е привидност на веригата от сделки, които реално не са
осъществени, а целят единствено ползване на данъчно предимство, чрез
упражняване право на данъчен кредит по създадени неистински и с невярно
съдържание документи. С издаването на процесните фактури не може да се приеме,
че са осъществени реални доставки на стоки от посочения доставчик, тъй като
фактурите сами по себе си не са данъчно събитие, а частен документ, от който
ревизираното лице черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране
на данъчен кредит.
Предвид общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
фактите, от чието осъществяване ревизираното дружество претендира настъпването
на изгодни за себе си правни последици, то е и лицето, което следва да докаже
наличието на всички предпоставки за признаване право на данъчен кредит. В
конкретния случай, както ревизираното лице, така и неговия доставчик /а така
също и по-предходните доставчици/ не са ангажирали безспорни и годни
доказателства за наличие на реална доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1
от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
и чл. 11 от ППЗДДС.
В този смисъл решаващият орган е приел за
правилни и обосновани изложените в РА и РД мотиви, с които е оспорено правото на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури и че е налице хипотеза, при която, без реално да са
извършени облагаеми доставки от посочения доставчик, респективно без да е
възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.6,
ал.1 от ЗДДС, доставчикът в противоречие на изискванията на чл.114 от ЗДДС е
издал на жалбоподателя фактури, в които неправомерно е начислил ДДС и на
основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС.
В рамките на
съдебното производство по делото беше възложена
съдебно-икономическа и техническа експертиза, заключението на която беше
изготвено от М.Д.Д..
Вещото лице дава следните отговори на поставените й
въпроси: - поцесните фактури са осчетоводени и включени в дневника за продажби
и в справката-декларация на доставчика „Сантекс Ойл" ЕООД за съответния
период и е начислен ДДС по смисъла на чл.86 от ЗДДС; - за доставката на принтер
JETI 3.3037 SE 6 са съставени всички счетоводни записвания и той е
заприходен като ДМА в счетоводна сметка 204 Машини и оборудване с
датата на въвеждането му в експлоатация- 31.05.2018г. Принтерът е заприходен
и в двата амортизационни плана-данъчен и счетоводен от 01.06.2018г. и от тази дата се
начисляват амортизационни отчисления за него; - стоките, предмет на процесните
фактури са разплатени изцяло по банка с платежни нареждания от купувача „БУЛГАРА
ТРЕЙД 17" ООД на доставчика „Сантекс ойл" ЕООД към 31.10.2017г.; - към делото е
приложена пазарна оценка на процесния принтер от лицензирани оценители към „Дар Апро 8"ООД
изготвена на 12.07.2018г. с пазарна цена на широкоформатен
мастиленоструен принтер Jeti 3.3037 SE 6 в размер на 32
000 лв. без
ДДС. Към датата на настоящата експертиза цената на широкоформатен
мастиленоструен принтер Jeti ще е от 31 582
лв. до 40
355 лв.
Според вещото лице, на основание изискванията на НБЕТНПС
за пускане в експлоатация на повдигателни съоръжения и тяхното състояние при
огледа, извършен към 13.12.2019г., процесните круши с марка „Немаг" са
неупотребявани до момента на експертизата пособия.
В процеса на съдебно дирене беше разпитан като свидетел
Янко Григоров Яков, който даде показания относно наличието, предназначението и
състоянието на процесните съоръжения /круши/.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г.,
издаден от В.Х.Р.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 97/12.06.2019г.
на М. Войнова Йотова – началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на директор на
дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019г. на изпълнителния директор
на НАП, с който са определени данъчни задължения – данък върху добавената
стойност по ЗДДС общо в размер на 33 511.47 лева, от които главница
28 667.00 лева и лихви – 4 844.47 лева за данъчни периоди: от
01.02.2017г. до 28.02.2017г.; от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; от 01.08.2017г.
до 31.08.2017г.; от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000218005087-020-001/28.08.2018г., изменена със
заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия: №
Р-02000218005087-020-002/31.10.2018г.; № Р-02000218005087-020-003/04.12.2018г.
и № Р-02000218005087-020- 004 /10.01.2019г. Ревизионният акт е издаден в
рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед
изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и
процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния
акт.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
По отношения
материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът взе предвид
следното:
Според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за
стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява
сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само
ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната
теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит
е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко
извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение
за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се
поражда право на данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.
Изводът
за наличие или липса на реална доставка е плод на
оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, Реалното извършване на една доставка е положителен факт от
действителността, който при осъществяването си остава следи и за него
съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга
представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател.
Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски
регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства,
които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно
може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице
следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и
упражняване на правото на приспадане.
По делото не е спорно, че
процесните ДМА – широкоформатен мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ и технически
съоръжения НЕМАГ – круша за въже са налични и във владение на дружеството –
жалбоподател. Това се установява категорично от приложения по делото Протокол сер.АА
№ 1162211/30.11.2018г. (л.409-410 от делото) и Инвентаризационен опис от същата
дата (л.411 от делото). И двата документа са подписани от служители на ТД на
НАП Бургас. Според съдържанието им в склада на задълженото лице -„БУЛГАРА ТРЕЙД
17" ООД се намират на съхранение: 40бр. Круша за въже Nemag N34-36-125т. и
12бр. Круша за въже Nemag N34-36-175т., както и Широкоформатен мастиленоструен
принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ – цветен за висококачествен печат на основата на
разтворители.
Спорно е дали посочените
в процесните фактури цени на доставка на процесните съоръжения са реални и
дали крушите за въже Nemag са нови и
неупотребявани, а принтерът е в пълна изправност и изцяло функциониращ.
От събраните в ревизионно
производство и по делото доказателства се установява, че ревизираното дружество
е упражнило право на данъчен кредит по данъчна фактура /ДФ/ № 234/27.02.2017г.
(л.231 от делото), издадена от „Сантекс – ойл“ ЕООД, с предмет на доставката
продажба на принтер с данъчна основа /ДО/ 31 815.00 лв. и начислен ДДС
6 363.00 лв. „Сантекс – ойл“ ЕООД е придобил принтера и резервни части към
него от „Хрис трейд 2015“ ЕООД с
покупко-продажба, за което е издадена данъчна фактура № 12/23.02.2017г. на
стойност 37 200.00 лева с ДДС (л.296 от делото). За
предходен доставчик на принтера и резервните части за него, „Хрис трейд 2015“
ЕООД е посочило „Топ принт“ ООД и е представило на проверяващите фактура №
*********/21.02.2017г. на стойност 1 000.00 лв. и ДДС 200.00 лв.
От посочените фактури се установява, че жалбоподателят е
закупил единствено принтера, без съответните резервни части към него, които са
предмет на предходните сделки, от което би могло да се предположи, че към
датата на издаване на фактурата – 27.02.2017г. притерът би следвало да е
ремонтиран и в изправност. Това обаче е невъзможно с оглед датите, на които са
осъществявани покупко-продажбите на принтера и доказатествата, че същият не е
бил функциониращ и е подлежал на ремонт. Не е имало техническа възможност за
толкова кратко време въпросният ремонт да бъде извършен, а и липсват
доказателства, че такъв е бил действително осъществен.
Проследявайки веригата от
доставки – „Топ принт“ ООД – „Хрис трейд 2015“ ЕООД – „Сантекс – ойл“ ЕООД и
жалбоподателя, става ясно, че първото дружество продава на 21.02.2017г. корпус
и резервни части за въпросния принтер на цена от 1 200.00 лв. с включен ДДС.
Само два дни след това, на 23.02.2017г. „Хрис трейд 2015“ ЕООД също продава на
доставчика „Сантекс – ойл“ ЕООД корпус и резервни части, но на цена от
37 200 лв. с включен ДДС, който пък само 4 дни след това – на 27.02.2017г.
продава на жалбоподателя не корпус и резервни части, а въпросния широкоформатен
мастиленоструен принтер „Jeti 3.3037 SE 6“ – цветен за висококачествен печат на
основата на разтворители. В преписката са налични доказателства, че този
принтер е преглеждан поне от две фирми – „Систем сървис“ ЕООД, която има
сключен договор с „Хрис трейд 2015“ ЕООД, преди същото да закупи въпросния
принтер, както и от „Стомар Бургас 97“ ЕООД. Първото дружество е установило, че
въпросният принтер не може да бъде пуснат в действие, като за целта са нужни
закупуването на 36 бр. части и компоненти, които да бъдат вложени в машината.
Общата цена на ремонта е около 40 000.00 лв. Не са представени
доказателства за реализация на договора за ремонт и гаранционно обслужване.
Второто дружество, което е преглеждало принтера, също дава заключение, че
същият не може да бъде пуснат в действие, като издава фактура само за извършен
преглед.
Съдът не кредитира
изводът на вещото лице, че процесният принтер е бил изцяло функциониращ и в
изправност. Обстоятелството, че същият е принтирал етикети, което е твърдението
на вещото лице не доказва, че всички негови функции са били в действие. Освен,
че вещото лице няма техническа компетентност да установи това, в експертизата
не се твърди, че е извършван технически преглед на принтера, от който да се
установи, че всички негови функции са били налични и същият е бил напълно
функциониращ и в изправност. Паради това съдът намира, че не са налице
доказателства, че посочената в процесната фактура цена е действителна, поради
което органът по приходите правилно и законосъобразно е отказал правото на
приспадане на данъчен кредит по отношение на на данъчна фактура /ДФ/ №
234/27.02.2017г., издадена от "Сантекс Ойл" ЕООД, с предмет на
доставката продажба на принтер с данъчна основа 31 815.00 лв. и начислен
ДДС 6 363.00 лв.
По отношение процесните
40бр. Круша за въже Nemag N34-36-125т. и 12бр. Круша за въже Nemag
N34-36-175т., посочени в Протокол №
**********.11.2018г. и Инвентаризационен опис от същата дата съдът намира, че с
оглед събраните по делото доказателства и съдържащите се такива в преписката по
ревизионното производство, няма доказателства за това, че посочените съоръжения
са действително круши за въже марка Nemag. Видно от сайтовете в интернет, които съдържат
информация относно формата и приложението на подобни технически съобръжения и
по-конкретно такива на посочената фирма, имат съвсем различна форма от тази,
която е посочена от вещото лице в изговената от него експертиза, респ. от
посочените в съдебно заседание от разпитания свидетел Я.Г. Я.. В ревизионното
производство и по делото не бяха представени доказателства за произхода на
процесните 40бр. Круша за въже Nemag N34-36-125т. и 12бр. Круша за въже Nemag
N34-36-175т. Липсва инфомация за техническите им характеристики, година на
производство, срок на годност, начин на употреба и т.н., които да са издадени
от фирмата производител, в случая посочената Nemag. След като няма
доказателства в тази насока не може да се приеме, че съоръженията предмет на
доставка действително представляват круши за въжета – производство на
посочената фирма, каквото е твърдението на жалбоподателя „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД
и неговият процесуален представител. Крушите за въже Немаг /Rope Pear Socket Nemag/ имат крушовидна форма и се различават
съществено от съоръженията посочени като такива в приложените по делото от
процесуалния представител на жалбоподателя снимки и скици. Действителната им
форма може да бъде видяна в следните сайтове на посочените интернет адреси:
https://www.nemag.com/solutions/rope-pear-socket/;
https://www.certex.co.uk/products/steel-wire-rope-accessories/sockets-and-accessories/rope-pear-socket-nemag-p89126; https://wedolifting.com/products/steel-wire-rope-and-accessories/sockets/product/nemag-rope-pear-socket.
Освен, че процесните
т.нар. круши за въжета се различават по форма от тези на производителя Немаг, в
представената съдебно заседание скица/схема от процесуалния представител на
жалбоподателя, на стр. 4, под № 3.3 съоръжение е наименовано „Thimble“, което в
пред от английски означава „Напръстник“. Посоченото наименование се различава
коренно от използваното от фирмата производител Немаг, а именно: Rope Pear Socket Nemag – в превод „Гнездо за въже от
круша“. Показателно е също така, че процните „круши“ са обозначени по следния
начин: Круша
за въже Nemag N34-36-125т. и 12бр. Круша за въже Nemag N34-36-175т. Видно от
приложените по делоторазпечатки от процесуалния представител на жалбоподателя и
също така от цитираните по-горе интернет сайтове, не се установява наличието на
посочените модели. Т.е. няма
доказателства, че производителят Немаг произвежда такъв вид круши. Има Rope Pear
Socket Nemag с размери 34-36 мм, които обаче са с посочен тонаж, различен от
процесните, имат друго наименование и различни характеристики:
|
RP-11 |
15 |
95 |
34-36 |
239 |
142 |
55 |
445 |
36 |
31,5 |
50 |
70 |
42 |
5.9 – код, диаметър и т.н. |
След като процесните
фактури са издадени за доставка на технически изделия които са различни от
намерените в склада на ревизираното дружество следва изводът, че липсват
доказателства за реално осъществена доставка на т.нар. Круша за въже Nemag
N34-36-125т. Круша за въже Nemag N34-36-175т., поради което съдът намира, че
такива не са извършени.
От изложеното следва, че
жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1536.00 лв, съобразно
материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ бл.57, вх.6,
ет.9, ап.33, представлявано от управителя Г.Б., против Ревизионен акт № Р-02000218005087-091-001/19.03.2019г.,
издаден от В.Х.Р.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 97/12.06.2019г.
на М. В. Й. – началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на директор на
дирекция „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2019г. на изпълнителния директор
на НАП, с който са определени данъчни задължения – данък върху добавената
стойност по ЗДДС общо в размер на 33 511.47 лева, от които главница
28 667.00 лева и лихви – 4 844.47 лева за данъчни периоди: от
01.02.2017г. до 28.02.2017г.; от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; от 01.08.2017г.
до 31.08.2017г.; от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до
31.10.2017г.
ОСЪЖДА „БУЛГАРА ТРЕЙД 17“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ бл.57, вх.6, ет.9, ап.33
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас
при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1536.00 лв. /хиляда петстотин тридесет и шест лв./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: