№ 318 / 25..7..2017 г..
Р Е
Ш Е Н
И Е
25..07..2017 година, град Монтана
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти
граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23..06..2017 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора ................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 743 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..108 от
Закона за собствеността и в условията на евентуалност - иск с правно основание
чл..72 от ЗС..
Ищцата Й..П..А.. xxx, чрез
пълномощника си адвокат О..Е..,xxx и адвокат З..М..,xxx, твърди, че от 49
години владее и ползва имот, лозе в местността „Старите лозя” в землището на гр..Монтана,
като имотът бил закупен от покойния й баща П.. С.. Н.. с НА № 38 от 1951г.. Закупеният имот е бил с площ от 1..000 кв..м.. През годините
поради различни мероприятия общината вземала от площта и той останал в размер
на 700..00 кв..м..
През месец януари 2015 година и се обадил
съседът Т.. Н.., който и казал, че щяло да има търг за тяхното лозе.. Помолила
го да вземе мерки и да участва в търга, тъй като тя не могла да дойде.. В
последствие се оказало, че всъщност търгът е проведен на 23..01..2015 година и
има лице, което го е спечелило..
От 2000 година, първо баща и и
майка и, по-късно и тя ежегодно заплащала данъци на Община Монтана.. Платила е
данък и за 2015 г..
Помни, че преди години баща и
подал молба в служба „Общинска собственост” да закупят земята.. Последвали три
последователни години, в които тя загубила родителите си и синът си.. Лично
ходила в същата служба и служителката при проверка в досието на имота я
уверила, че имало подадена молба от баща и и нямало какво да подава.. Така тя
години наред е била с убеждението, че всички действия, които е следвало да
бъдат извършени от тяхна страна относно процесния имот са извършени.. Сега се
оказало, че има новообразуван имот, част от който е техния и има вече нов
собственик..
Ищцата твърди, че придобила имота по давност,
тъй като явно и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху него,
която не е прекъсвана в продължение на 49 години.. Имотът бил актуван като
частна общинска собственост с акт № 3801 от 14..12..2014г.. Поддържа, че с
договор за покупко-продажба на земеделски имот по ПНИ на местност „Парта”
ответницата Й..А..П.. е придобила процесната земеделска земя, представляваща
имот № 19..299 и от тогава ответницата владее и ползва имота.. Счита, че
договорът сключен с ответницата и Община Монтана не е довел до целените правни
последици, като приобретателят не е придобил правото на собственост, тъй като
Община Монтана не е собственик на имота и не може да прехвърля права, които не
притежава.. Имотът им е незаконосъобразно актуван като общински, не попада в
обхвата на действие на ЗСПЗЗ и неправилно е актуван с АЧОС.. Родителите и тя
никога не са губили владението върху имота, не е отнеман от ТКЗС или други
образования, не е бил одържавяван и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ..
Ищцата твърди, че в имота има
изградена малка вила на около 20 кв..м, резервоар за вода с вместимост 10
кубика с инсталация за поливка, овощни дръвчета, лозе около 300 кв..м,
постройка за инвентар, 2 пейки и маса, тоалетна, които за направени през
годините със средства и труд на покойните й родители..
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл..108 от ЗС да признае по отношение на ответницата, че е
собственик на 700 кв..м.., част от имот № 19..299 по ПНИ на местност „Парта” в
землището на гр..Монтана, при граници и съседи: от север – имот № 19..301 на А..
К.. Т..; от изток – имот № 19..305 на Т.. А.. А.., на запад – имот № 19..300 на
Н.. Т.. А.. и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на описания
имот..
В случай, че искът не бъде
уважен, да бъде постановено решение, с което на основание чл..72 от ЗС
ответницата да бъде осъдена да заплати всички подобрения в имота по пазарни
цени общо в размер на 19 650 лева,
както и да й се присъдят разноските по делото..
Ответникът Й.. xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат Л..Г..,xxx, в срока по чл..131, ал..1 от
ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по
предявените искове.. Поддържа, че искът по чл..108 от ЗС е недопустим, а
разгледани по същество исковете по чл..108 ЗС и чл..72 от ЗС са и неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.. Подробни доводи и съображения развива в писмения
отговор и представена писмена защита.. Претендира направените в хода на
производството разноски, заплатени за адвокатско възнаграждение..
С оглед оспорването от страна на
ищцата на правото на собственост на Община Монтана относно процесния имот,
съдът на основание чл..215 от ГПК е конституирал Община Монтана, като необходим
другар по делото, а съпругът на ответницата Г..И..П.., като задължителен другар
в производството.. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието
участие в производството е задължително, съставлява положителна процесуална
предпоставка, без наличието, на която исковото производство е недопустимо.. На
необходимия и задължителния другар също са изпратени преписи от ИМ и
приложенията с указанията по чл..131 от ГПК..
Постъпил е и писмен отговор от Г..И..П..,
конституиран като ответник по делото, в качеството му на задължителен другар,
който също поддържа, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло, по съображения изложени в писмения отговор..
Община Монтана, конституирана,
като ответник, в качеството на необходим другар, взема становище в срока по чл..131
от ГПК.. Поддържа, че искът по чл..108 от ЗС е недопустим, тъй като с ответника
Й..А..П.. нямат никакви общи права и задължения, нито такива, които почиват на
едно и също основание.. По същество се твърди, че искът за ревандикация е
неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за неговото уважаване и е в
тежест на ищеца да докаже тяхното наличие..
Моли за отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни..
Доказателствата по делото са
писмени..
Изискано е и приложено Административно
дело № 684 по описа за 2015 година на Административен съд Монтана..
Допусната е и назначена
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Д..Д.., приета от съда
и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото, съобрази и съдебно-техническата
експертиза, на основание чл..235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за
уважаване на ревандикационния иск.. Освен това правото на собственост не се
погасява с неупражняването му..
Искът
по чл..108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без
основание.. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи
предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е
собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а
така също и това владеене или държане да е без основание..
В
конкретният случай не се установиха, при пълно и главно доказване
предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск..
Безспорно
е по делото, че ищцата е наследник на П.. С.. Н.., б..ж..а на град Монтана,
починал на 24..07..2004 година.. Негови
наследници по закон са Н.. П.. Н.. – преживяла съпруга, починала на 20..06..2005
година, З.. П.. С.. – дъщеря и Й..П..А.. – дъщеря, ищца в процеса.. След
смъртта на Н.. П.. Н.., дъщерята З.. П.. се е отказала от наследството,
оставено от нейната майка и този отказ е вписан в особената книга при Районен
съд Монтана..
Твърденията на ищцата, че е придобита от нейния наследодател П.. С.. Н..
собствеността върху недвижим имот – лозе в местността „Старите лозя” чрез
покупко-продажба през 1951 година, за което е издаден НА № 38, том І, дело № 55
от 05..04..1951 година, с площ от 1 декар, не се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства.. От цитираният нотариален акт се установява, че този имот е придобит от Т.. А. Т...
Приложената по делото Декларация от 10..06..1966 година, с която подписаният Т..
Ат.. Т. е удостоверил, че е получил от П.. С.. Н.. стойността на продадения от
него имот негова собственост, съгласно акт № 38, който му предал при продажбата, не може да се приеме като документ, установяващ и
удостоверяващ собственост, същата няма транслантивно действие и не е годно
средство да направи ищеца собственик..
В
исковата молба са заявени две взаимно изключващи се обстоятелства: твърди се,
че бащата на ищцата е установил владение върху имота на годно правно основание,
а от друга страна се сочи, че е подал молба до Община Монтана за закупуването
на земята..
Подаването на молба до Община Монтана от наследодателя
на ищцата обуслява друг извод, а именно, че той е имал качеството на ползвател
на земеделска земя в терен по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, за което е предвиден ред за
снабдяване с документ за собственост при изпълнение на определени предпоставки
и в регламентирани срокове, т..е.. той не се е считал за
собственик на процесния имот, а е негов ползвател..
Съгласно
чл.. 19, ал.. 1 от ЗСПЗЗ земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост.. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване.. Като административен орган на поземлената собственост, ОСЗ има
задължение не само да признае правото на възстановяване на собствеността на
правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в
закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на
възстановената собственост.. Тълкуването, че невъзстановени земи са тези, за
които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело до
накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно очакване за
възстановяване на земите им в реални граници .. След като ОСЗ с принципно
решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на
земите да зависи от ефективността на нейната работа.. Ето защо следва да се приеме,
че разпоредбата на чл.. 19 ЗСПЗЗ
урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за
възстановяване.. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се
придобива от общината по реда на чл..
19, ал.. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях.. В решение №
203 по гр.. д.. № 1703/2016 г.. на ВКС, I г.. о.., също е прието, че общината
става собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези
имоти по чл.. 19 ЗСПЗЗ, които не са
заявени за възстановяване в законните срокове.. В конкретният случай не се ангажираха никакви
доказателства, в тежест на ищцата да е искано признаване правото и на ползвател
на процесния имот и да е изпълнена предвидената процедура по признаване правото
на собственост и снабдяване с нотариален акт, след заплащане стойността на
имота, съгласно §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в срока, уреден в §4а ал..6 ПЗР
ЗСПЗЗ, а именно до 31..01..1998 година..
Съгласно
чл.. 79, ал.. 1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е
основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото
не е налице изрична законова забрана за това.. В случая имотът е попадал в
приложното поле на чл.. 29, т.. 4 ЗСГ (отм..), с оглед данните за установяване
на държане върху него от представената декларация, носеща дата 10..06..1966
г.. и тази забрана
действително отпада с отмяната й с ДВ бр.. 21/31..03..1990 г.. Законът за собствеността на
гражданите/ отм../ е в сила от 30..03..1973 г.., а чл..29 е отменен през 1990
година.. Разпоредбата на чл..29 ал..1 т..1 ЗСГ предвижда, че не се допуска
придобиване по давност на недвижими имоти или на вещни права по чл..15, за
които се прилага законът за реда за прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти, за които давността не е изтекла до влизането му в сила.. Този
закон е в сила от 11..11..1958 година и е отменен на 30..03..1973 година..
Съгласно чл..1 и чл..10 от този закон посредничеството за сключване на сделки с
недвижими имоти могат да извършват само народните съвети.. В периода от 10..06..1966
година до 30..03..1973 година не е изтекъл предвидения в закона срок, по силата
на който праводателят на ищцата е могъл да придобие имота по давностно владение..
След този момент обаче също е
налице забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти,
съгласно чл.. 86 ЗС, до изменението й през 1996 г.., а давностният срок за
имоти държавна и общинска собственост е спрян от 01..06..2006
г.. с § 1 ЗИД на ЗС.. В случая следва да се изясни
статута на имота като селищен или земеделски от гледна точка на възможността по
отношение на него да тече давност, доколкото с разпоредбата на чл.. 5, ал.. 2
/нова, ДВ, бр.. 107 от 18..11..1997 г../ от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в
сила /22..11..1997 г../, която норма е неприложима при решаване на настоящия
казус.. Тя е приложима за всички имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, а според чл.. 10, ал.. 1 и ал.. 7 от ЗСПЗЗ, така земи,
притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС и независимо от това дали са били
включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации или не.. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл.. 2 от ЗСПЗЗ,
според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и
едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни
образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито да представлява двор или складово
помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му
по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни
имоти.. Безспорно е установено, че по отношение на процесния имот, не са
заявени реституционни права по ЗСПЗЗ, същият е записан като остатъчен общински
фонд в разписния лист, поради което са
доказани предпоставките по чл.. 19 ЗСПЗЗ, като придобивен способ на
земеделската земя, която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна
общинска собственост.. Не може да се приеме, че
приложението на чл.. 86 ЗС и чл.. 5, ал.. 2 ЗВСОНИ е изключено, поради което и
релевираният от ищеца период на владение на имота до 2015 г.. е ирелевантен за настъпване на правните последици
на придобивната давност, поради което ищцата
не може да се легитимира като собственик на основание този придобивен способ
към момента на предявяване на иска..
Предвид разпоредбата на чл..79 ал..1 от
Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години..
С
осъществяване на условията по чл..79 ал..1 ЗС владелецът придобива в
собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от
закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг
правен субект.. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия
собственик.. За субективния елемент на придобивната давност е от значение
намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът
счита имота за свой..
Фактическият
състав на чл..79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това
следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта.. Само с осъществяването на посочените условия
владелецът придобива в собственост владеният обект..
От
доказателствата по делото не се установи по
безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл..79 ал..1
от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на
владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и
несмущавано от когото и да било, са изпълнени от страна на ищцата за имота..
Съгласно
легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл..68
ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт
върху вещ.. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта
като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва.. При това
характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или
държател на вещта са две: 1.. Обективна – да се упражнява фактическа власт
върху вещ и 2.. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата
власт върху вещ.. От факта на владение произтичат различни правни последици –
вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се
придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията
между собственика на вещта и владелеца или държателя..
В тази
връзка, съдът намира, че заявеното в исковата молба от ищцата, че нейния
праводател е подал молба в служба „Общинска собственост” Монтана да закупи
земята и тя самата лично е ходела до същата служба и служителката е извършила
проверка в досието на имота и я уверила, че имало подадена молба и няма какво
повече да прави и така години наред е останала с убеждението, че всички действия,
които е следвало да бъдат извършени от тяхна страна са извършени, не сочи на
категорично и безусловно субективно осъзнато състояние на владелец за имота, по
повод на което се налага извода, че дори да е упражнявана фактическа власт, то
липсва субективното намерение да се държи вещта като своя..
От друга
страна, от констатациите и данните в заключението на вещото лице Д..Д.., чиято
експертиза не бе оспорена от страните и съдът я възприема изцяло, като дадена
компетентно, обективно и без да е заинтересована от делото се установява, че
имот с № 19..299 по Плана на новообразуваните имоти на местността „Парта” в
землището на Монтана е разделен на два имота, а именно: от североизточната му
част е образуван имот с № 19..571 от 1028 кв..м, а от югоизточната/ което е
предмет на иска/ - имот с № 19..572 от 734 кв..м Изменението на ПНИ е одобрено
със Заповед № 1174/06..07..2016 година на Кмета на Община Монтана, влязла в
сила на 21..07..2016 година..
Установено
е, че по помощния план на собствениците на м..”Парта”, площта на двете части на
бивш имот № 19..299 по ПНИ е означена като един имот с № 601..132, записан в регистъра като „Земи по чл..19
ЗСПЗЗ.. По помощния план на ползвателите /кадастрален план на в..з..”Парта” от
1993 г../ е видно, че бивш имот с № 19..299 по ПНИ на м..”Парта” е образуван от
площта на имоти пл..№ 2870; 2871 и 2873, които са записани на Община Монтана, т..е..
по този начин се установява, че тези имоти попадат в терен по §4 на местност
„Парта” в землището на град Монтана..
В момента по плана на новообразуваните имоти
на м..”Парта” са отразени два имота: № 19..571 от 1028 кв..м и № 19..572 от 743
кв..м, записани на Й..А..П....
Обстоятелството,
че за имот с № 19..572 е налице пълно съвпадение на съседите от всички страни
на имота, описан в нотариален акт № 38, том І, дело № 55/1951 година, не
променя извода, че ищцата не е придобила правото на собственост по давностно
владение, което е присъединила към владението на своя праводатал..
Тези земи са земеделски, този имот има характерът на
такъв, спрямо него не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ от ищцата, нито като наследник на бивш
собственик, нито пък като ползвател на същия, заявила права по §4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е записан
като остатъчен общински фонд в плана на новообразуваните имоти, поради което са
доказани предпоставките по чл.. 19
ЗСПЗЗ, като придобивен способ на земеделската земя, която по силата на § 42 ПЗР
на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска собственост..
Кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Монтана и землището на град Монтана е
одобрена със Заповед № РД-18-29 от 05..04..2006 г.. на ИД на Агенция по
кадастъра, като новообразуваните имоти са нанесени от Агенция по геодезия,
картография и кадастър..
С Акт № 3801 за частна общинска собственост община
Монтана, на основание чл..2 ал..1 т..3 и чл..56 от Закова за общинската
собственост – Заповед № 30/07..02..2006 година на Областен управител на Област
Монтана, поземлен имот с идентинтификатор № 48489..19..299 и площ от 1 771..40 кв.. м е актуван като
частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията по предвидения в
закона ред.. Актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ,
който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени
въз основа на посочените в него предхождащи актове и на посоченото в него
основание.. Тези записвания не са оспорени от ищцата.. Оспорена е от страна на
ищцата констатацията, че процесния имот е собственост на общината, което представлява
оспорване на права, но не и оспорване на документ по надлежния ред.. За този
имот е извършена процедура по за
провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост; със Заповед № 120 от 26..01..2015 година на Кмета на
Община Монтана е определен и купувач в лицето на ответницата Й..А..П.... На 27..01..2015
година е сключен и Договор за продажба на земеделски имот по План на
новообразуваните имоти между Община Монтана, в качеството и на продавач и Й..А..П..,
като купувач, за земеделски имот – частна общинска собственост 19..299, с площ
от 1 771..40 кв..м, с описани граници и съседи и достигната на търга цена..
Договорът е вписан в Служба по вписвания град Монтана на 03..02..2015 година..
След вписването му договорът има действие спрямо всички трети лица.. /Това е
установено от представената и приложена по делото преписка за новообразуван
имот № 19..299 и тръжна документация за проведения търг за продажба на недвижим
имот/.. Не се спори
и досежно обстоятелството, че ответницата Й..А..П.. владее имота.. Но същата го
владее на основание договора за покупко-продажба, т..е с основание..
В практиката на ВКС няма отклонения от
разбирането, че актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито
по силата на някой от визираните в чл..
77 ЗС способи.. В тази аспект съставянето или несъставянето на акт за държавна
или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или
липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на
държавата ресП.. на конкретна община.. Тежестта
на доказване, когато се касае до установяване, че имотът
не е имал друг собственик, е на държавата или общината..
С ЗДС /Закон за държавната собственост/ и ЗОбС / Закона за
общинската собственост/ основанията за придобиване правото на собственост от
държавата и Общините се прецизираха, като за някои от придобивните способи,
съставляващи фактически състав, се изисква и посочване на фактите, на които
почива възникване на правото на собственост или друго вещно право.. Съгласно чл..
5, ал.. 2 от ЗДС и ЗОбС актове за държавна или общинска собственост се ползват
с доказателствена сила, която при оспорване следва да бъде опровергана, тъй
като сам по себе си АДС ресП.. АОбС не създават права.. Съгласно чл.. 5, ал.. 1
от ЗОбС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото на собственост с акта за общинска собственост.. В конкретният случай начина на
придобиване правото на собственост от Община Монтана относно процесния имот е
установен, актуван е като общинска частна собственост след приключилата
процедура по реституиране на земеделските земи, за които не са заявени реституционни
претенции.. Само тези земи
представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл.. 19, ал.. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има
право да се разпорежда с тях..
С
придобиване на собствеността от страна на Община Монтана и извършена процедура
и проведен публичен търг с явно наддаване и на основание договора за
покупко-продажба от 27..01..2015 година,
Й..А..П.. е придобила освен новообразувания имот № 19..299 по плана на НПИ на
местност „Парта”,землище град Монтана с
площ от 1 771..40 кв..м и собствеността на сградите, построени в
недвижимия имот, видно от приложената към договора скица № 146 от 23..06..2016
г.. на община Монтана.. В тази връзка, съгласно чл..92 ЗС, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е
установено друго, т..е.. те изрично да са изключени в договора за продажба,
което в случая не е направено, с други думи казано, постройките, подобренията и
насажденията също са прехвърлени.. Обстоятелството, че покупко-продажбата е
извършена на 27..01..2015 година, то придобитият имот е в режим на семейна
имуществена общност, поради установяването, че ответницата Й..А..П.. е в
сключен граждански брак с Г..И..П.. от 02..05..1980 година, съгласно данните от
Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за
граждански брак № 174 от същата дата на Община Монтана..
При това
разбиране, съдът намира, че не се установиха предпоставките за уважаване на предявеният
ревандикационен иск, с правно основание чл..108 от ЗС спрямо Й..А..П.. и Г..И..П..,
същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло като такъв.. По
отношение на Община Монтана искът също е неоснователен..
По предявеният в условията на
евентуалност иск с правно основание чл..72 от ЗС..
За да бъде уважен искът по чл.. 72, ал.. 1 от ЗС ищецът следва да
установи в процеса, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили
неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършване
на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.. В случай,
че е бил недобросъвестен владелец претенцията му следва да бъде квалифицирана
като такава по чл.. 74, ал.. 1 от ЗС за присъждане на по-малката сума между
направените от него разноски и увеличената стойност на имота.. Ищцата не
може да бъде
приравнена на добросъвестна, дори и заради обстоятелствата,
че от 2000 година и до 2015 година е заплащала данък за този имот..
Претендират се подобрения, на
стойност от 19 650 лева, за изградена малка вила на около 20 кв..м,
резервоар за вода с вместимост 10 кубика с инсталация за поливка, овощни
дръвчета, лозе около 300 кв..м, постройка за инвентар, 2 пейки и маса,
тоалетна, които за направени през годините със средства и труд на покойните й
родители, а след смъртта им и от нея самата..
В своята практика ВКС последователно приема, че
владелецът е добросъвестен по смисъла на чл..
70, ал.. 1 ЗС, когато владее вещта на основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.. С оглед посочения в закона
момент, релевантен за преценката за субективната добросъвестност, последващото
узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание, не превръща
владението в обикновено.. Докладчикът по
делото приема, че при предявен иск за
заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот съдът следва да се
произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност на имота, ако
установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец, а ако установи,
че владението е било недобросъвестно да присъди по-малката сума измежду сумата
на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на подобренията, евентуално увеличената стойност на имота в
хипотезата на чл.. 74, ал.. 2 ЗС.. Предвид преценката на събраните в хода на
процеса доказателства и мотивите, изложени по-горе, съдът намира, че ищецът е
държател по смисъла на чл.. 68, ал.. 2
ЗС и този статут изключва въобще основателността на претенции и права в режима
на чл.. 71 - 76 ЗС, в частност по чл.. 74, ал.. 2 ЗС.. Постановление № 6 от 27..12..1974 г.. на
Пленума на Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че
разпоредбите на чл.. 72 и чл.. 74 ЗС регулират правоотношения, породени от
неоснователното обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени
само от владелеца на същата.. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не
упражняват владение.. Въпросът за правното основание на предявения иск обаче, е
дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз
основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба..
Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам
да определи правното основание на иска.. При ликвидацията на облигационни
отношения, породени от извършени от подобрителя работи е необходимо да се
изясни преди всичко в какво качество той го е извършил.. В хода на процеса не
се установи кога, с какви и колко средства и от кого – дали от праводателя на
ищцата или от самата нея са извършени посочените подобрения, с които се е
повишила стойността на процесния имот.. От друга страна, качеството на ищцата
като държател изключва възможността за присъждане на претендираното обезщетение
в размер на 19 650..00 лв.. Това обуславя извода за неоснователност и на
евентуално предявеният иск с правно основание чл..72 от Закона за собствеността..
При този изход на делото, в тежест на
ищцата са направените от ответника, необходимия другар и задължителния другар
разноски в хода на производството..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й..П..А.., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx иск с правно основание чл..108 от Закона за собствеността за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Й..А..П.., xxxxxxxxxx
и Г..И..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че е СОБСТВЕНИК на 700 кв..м.., част от
имот № 19..299 по ПНИ на местност „Парта” в землището на гр..Монтана, при
граници и съседи: от север – имот № 19..301 на А.. К.. Т..; от изток – имот №
19..305 на Т.. А.. А.., на запад – имот № 19..300 на Н.. Т.. А.., както и да се
ОСЪДЯТ Й..А..П.., xxxxxxxxxx и Г..И..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ОТСТЪПЯТ
СОБСТВЕНОСТТА И ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО
върху 700 кв..м, част от имот № 19..299 по ПНИ на местност „Парта” в
землището на гр..Монтана, при граници и съседи: от север – имот № 19..301 на А..
К.. Т..; от изток – имот № 19..305 на Т.. А.. А.., на запад – имот № 19..300 на
Н.. Т.. А.., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й..П..А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
иск с правно основание чл..108 от Закона за собствеността за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение ОБЩИНА МОНТАНА, ул..Извора № 1, представлявана от
кмета Златко Живков, че е собственик на 700 кв..м.., част от имот № 19..299 по
ПНИ на местност „Парта” в землището на гр..Монтана, при граници и съседи: от
север – имот № 19..301 на А.. К.. Т..; от изток – имот № 19..305 на Т.. А.. А..,
на запад – имот № 19..300 на Н.. Т.. А.., както и да се ОСЪДИ ОБЩИНА МОНТАНА,
ул..Извора № 1, представлявана от кмета Златко Живков ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА
И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху 700 кв..м,
част от имот № 19..299 по ПНИ на местност „Парта” в землището на гр..Монтана,
при граници и съседи: от север – имот № 19..301 на А.. К.. Т..; от изток – имот
№ 19..305 на Т.. А.. А.., на запад – имот № 19..300 на Н.. Т.. А.., ИЗЦЯЛО,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й..П..А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
иск с правно основание чл..72 от Закона за собствеността, срещу Й..А..П.., xxxxxxxxxx
и Г..И..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЗА ИЗПЛАЩАНЕ подобрения върху 700 кв..м..,
част от имот № 19..299 по ПНИ на местност „Парта” в землището на гр..Монтана,
при граници и съседи: от север – имот № 19..301 на А.. К.. Т..; от изток – имот
№ 19..305 на Т.. А.. А.., на запад – имот № 19..300 на Н.. Т.. А.., в размер на
19 650..00 лв.., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА Й..П..А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
ДА ЗАПЛАТИ на Й..А..П.., xxxxxxxxxx и Г..И..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от
700..00 лв.. за изплатения адвокатски хонорар;
ОСЪЖДА Й..П..А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА МОНТАНА, ул..Извора № 1, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350..00 лв..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването на
страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: