МОТИВИ
към Решение № от 14.07.2020 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 579 по описа за 2020 година
С Постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 17.06.2020
г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение,
обвиняемият Е.С.Р. ***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл.
191, ал. 1, от Наказателния кодекс за това, че за времето от 17.03.2019 г. до 14.05.2020 г. в град
Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с Ана Маринова Йовчева,
ЕГН: ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание пред РС –
Хасково, не се явява представител на РП – Хасково, за да заяви становище по
внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Е.С.Р. *** –
адв. К.К. ***, редовно
призован, се явява, като заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на
досъдебното производство писмени материали и не желае събирането на
допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения пледира за основателност
на направеното от прокуратурата предложение подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК за престъпление по чл. 191 ал. 1 от Наказателния кодекс и моли да
бъде наложено административно наказание на неговия подзащитен по чл. 78а НК, но
в минимален размер, като аргументира доводите си в тази насока.
Подсъдимият Е.С.Р. ***, редовно
призован, се явява лично, като също заявява, че ще се ползва изцяло и само от
събраните на досъдебното производство писмени материали и не желае събирането
на допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник, а при дадената му възможност да упражни правото
си на последна дума изразява молба за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.С.Р. е роден на *** г., същият е
български гражданин, от турски произход, неженен, с основно образование, неосъждан,
безработен.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 505, издадена от Районен съд – Хасково на 07.04.2020
г. подсъдимият Е.С.Р. не
е осъждан, респ. не са налице данни да е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От приложената
характеристична справка се установява, че за същия няма регистрирани криминални
прояви и заявителски материали, няма данни да
злоупотребява с алкохол и или наркотични и упойващи вещества, нито за близки връзки
с криминално проявени лица, макар да се сочи, че подсъдимият познава такива.
Според отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, подсъдимият не реализира доходи от трудови възнаграждения или
други източници, не притежава недвижими имоти, респ. регистрирани не негово име
моторни превозни средства.
Установено, от събраните в хода на
разследването гласни и писмени доказателства, приобщени по делото в съдебна фаза,
е, че подсъдимият Е.С.Р. и Ана Маринова Йовчева, родена на *** г. разпитана в
качеството на свидетел поддържали близки отношения от края на 2018 г. След като
се запознали, Ана Йовчева била споделила на подс. Е.Р.
на колко години е. Двамата много се харесали и решили да станат гаджета. Ходели
около 3-4 месеца, след което решили да заживеят заедно, като се оженят, както
било според традициите на представителите на техния етнос. Съобщили на
родителите си, че се обичат, искат да имат сексуални контакти и да се оженят.
Първоначално родителите им не били съгласни, защото свид.
Ана Йовчева била още малка, но след настояване от тяхна страна, те се съгласили
поради това, че младите се обичали.
Така, в началото на месец март 2019
г., майката на подс. Е.Р. – свид.
Гюлю Мустафа Алиосман, заедно с роднини отишли до
къщата на свид. Ана Йовчева намираща се в гр.Хасково,
ул. „Ятак“ № 86, за да я искат за жена на сина й. Там били посрещнати от свид. Ана Йовчева и нейната майка – свид.
Мелят Мюмюн Михайлова. По това време бащата на свид.
Ана Йовчева - свидетелят Марин Йовчев Михайлов бил в Германия, където работел.
Неговото отсъствие обаче, не попречило на събитието. Родителите на свид. Аана Йовчева разговаряли с
приложение към социалната мрежа „Фейсбук“ и така
бащата дал съгласието си дъщеря му да стане жена на подс.
Е.Р..
Двете семейства се разбрали на
17.03.2019 г. да направят годеж. На годежа не присъствали бащите на свид. Ана Йовчева и подс. Е.Р.,
които нямало как да се върнат от Германия, където работели. След годежа, свид. Аана Йовчева заживяла
заедно с подс. Е.Р. ***, която нямала номер, защото
била ново строителство. От тогава двамата имали сексуален контакт.
От 17.03.2019 г. те били заедно, като
в това време били като семейство, спали заедно, правили секс и всичко както „мъж
и жена“, без да имат надлежно сключен граждански брак. От съвместното им
съжителство на семейни начала, на 27.01.2020 г. им се родило дете от женски пол
- Гюлю Е.С., което подс. Е.Р.
припознал. В своите обяснения той заявил, че обича свид.
Йовчева и искал да продължат да
съжителстват с нея като семейство, тъй като били щастливи.
Изложената дотук фактическа обстановка е
категорично установена от представените по делото писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и
от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи
от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинение на досъдебното производство, внесено впоследствие с
предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. да бъде прието, че
деянието е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е заживял на
съпружески начала с непълнолетно лице от женски пол.
Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята
същност спада към категорията на продължените престъпления – не се осъществява
чрез еднократно действие от страна на дееца, а представлява поддържане от него
на едно трайно престъпно състояние за период от поне месец, като непълнолетната
заживява доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по
никакъв начин.
По делото се установи, че подсъдимият
Е.С.Р. ***, за който
няма съмнение, че е лице от мъжки пол, следователно се явява субект на
престъплението, за което е привлечен към отговорност, като пълнолетно лице, в
посочения в акта на прокуратурата период – от 17.03.2019 г. до 14.05.2020 г., в град Хасково, без да е сключил
граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 -
годишна възраст, а именно с Ана Маринова Йовчева, ЕГН: **********. Следователно, кумулативно изискуемите
се от закона предпоставки за ангажиране отговорността на подсъдимия са налице. С
оглед така възприетата от съда и
категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в
постановлението на РП – Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията
на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на
същото по чл. 191, ал.1 от НК за горепосочения период от време, в края на който
е прекратено изпълнителното деяние на продълженото по своя характер
престъпление, поради предприетите действия по ангажиране на отговорността, се
доказват по несъмнен начин.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, същият е съзнавал общественоопасния
му характер, доколкото е бил наясно с възрастта на лицето, с което е заживял
съпружески, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял тяхното настъпване.
За извършеното подсъдимия Е.С.Р. ***, престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият не е осъждан към периода на деянието и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, и съобразено с влошеното му материално състояние –
същият е безработен и не притежава движимо и недвижимо имущество, както и най –
вече със семейното му положение и факта, че е припознал и се грижи за роденото
през 2020 г. дете. Така наложеното наказание се явява и в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и
житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха се постигнали
целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
Мотивиран така, Хасковският районен
съд постанови решението си.
Съдия: