Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 10400 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 131719 от 04.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 74006/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ГО, 126-ти състав, са отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединените
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, от „С.в.“ АД
срещу С.В.З. за установяване съществуването на вземане в размер на 2 523,74
лева, представляващо стойността на потребена вода за периода 27.03.2012 г. -
27.01.2018 г., и вземане в размер на 975,11 лева, представляващо законна лихва
за забава върху главницата за периода 27.04.2012 г. - 27.01.2018 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 16107/2018 г. по описа на СРС.
В срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК
е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.в.“ АД срещу първоинстанционното
решение. В жалбата се поддържа, че районният съд в разрез с категоричните
заключения на изслушаните по делото и неоспорени от страните съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертизи неправилно е приел, че ищецът не е ангажирал
доказателства относно реално извършената доставка на ВиК услуги до прецесния
имот и количеството на доставените от него ВиК услуги до имота на ответника за
процесния период. С оглед изложеното се моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се оспорва същата. Моли се за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата, като собственик на процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ******, притежава качеството
потребител на ВиК услуги. Счел е, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищцовата страна е да установи пълно и точно изпълнение на
задълженията по съществуващото между страните облигационно правоотношение,
изразяващо се в предоставяне на твърдените ВиК услуги и ползването на
последните, което не е сторено. Поради недоказаност на това правнорелевантно
обстоятелство, съдът е отхвърлил главния иск, а акцесорният за лихва е
отхвърлил поради обусловеността му от иска за главница.
Решението е частично
неправилно по следните съображения:
За уважаването на
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т. е. наличието на облигационно правоотношение между ищеца като
доставчик на ВиК услуги и ответника като потребител през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество ВиК услуги; стойността
на потребените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С
така посочената разпоредба са нормативно определени лицата, с които се счита
сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има
съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от
ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да
се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е
достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен
ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество
вода.
По делото е представена
справка за лицето С.В.З.,
с ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. –
21.11.2018 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална
партида № 145549, от която се установява, че на 17.08.2000 г. лицата В.Р., Г.М.и
Г.Р., като продавачи, са продали на С.В.З., като купувач, имот, представляващ
апартамент № 74, находящ се в гр. София, жк „******. Следователно, по делото е установено обстоятелството, че
ответницата за процесния период е била собственик на водоснабдения имот,
съответно същата има качеството на потребител
на ВиК услуги.
От приетото по делото от районната съдебна
инстанция заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че в счетоводството на
ищеца има открита партида на името на ответницата. Начислените суми по издадени
фактури от 28.03.2012 г. до 28.12.2017 г. за ползвани ВиК услуги са в общ размер
на 2 553,08 лева, като съгласно счетоводните регистри и представени
справки към 08.03.2019 г. има данни за платена сума за процесния период на дата
21.07.2016 г. в общ размер на 90,61 лева, с която ответницата погасява
задължения както следва : платена главница в общ размер на 29,34 лева по
фактури № **********/28.04.2016 г., № **********/31.05.2016 г. и №
**********/28.06.2016 г., и платени лихви в общ размер на 61,27 лева по
издадени фактури от 26.03.2015 г. до 29.03.2016 г. Мораторната лихва според иска
на ищеца върху главницата от 2 523,74 лева с лихвен период от датата на
изпадане на ответника в забава, считано от 27.04.2012 г. до 27.01.2018 г., е в
размер на 914,59 лева с отчетено и приспаднато плащане от 21.07.2016 г. на
сумата от 61,27 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на непогасените
задължения на клиента възлизат на сума в общ размер от 3 438,33 лева, от
която: 2 523,74 лева – главница, и 914,59 лева – лихва. Експертът е
уточнил, че начислените количества вода в процесните фактури отговарят на
изчисленото количество вода по СТЕ и ищецът е фактурирал ВиК услугите по
утвърдените от ДКЕВР и действащи цени, публикувани в официалния сайт на
компанията.
От заключението на изслушаната пред СРС
съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че след направена от
страна на вещото лице проверка на приложените към делото материали,
представените от ищеца Справки от информационната система на дружеството за
процесния период и посещение на процесния имот експертът е достигнал до извод,
че процесният жилищен имот е водоснабден, като в него са монтирани 2 броя
водомери с номера 31972142 и 55601515, като обемът на доставените до процесния
имот ВиК услуги за процесния период е общо 1 442.414 куб.м. Вещото лице по
СТЕ е констатирало, че изразходваното количество вода за процесния период е
отчитано на база, по измервания с наличните в процесния имот водомери и
определяно в случаите, когато не е отчитан разход на водомерите, като
количеството е отчитано както следва: на база до 12.05.2015 г. за четирима души
/поради изтекъл срок на метрологична проверка за измервателните уреди/, а след
тази дата и след пломбиране на водомерите – по показания на индивидуални
водомери при посещение от проверител, самоотчет и изчислени количества. В
разпита си в проведеното пред СРС о.с.з. на 19.03.2019 г. експертът е посочил,
че от ищеца не са му били предоставени карнети, носещи подписа на ответницата,
а са му представени карнети по електронна поща
При преценката на посочените доказателства и
доказателствени средства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият
въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги.
Противно на възприетото от районната съдебна
инстанция настоящият съдбен състав намира, че от заключенията на съдебно-техническата
и съдебно-счетоводната експертизи, които СГС кредитира изцяло като изготвено
компетентно и обективно, се установява, че в процесното жилище реално са били
предоставяни от „С.в.“
АД ВиК услуги, чийто общ обем за периода 27.03.2012 г. - 27.01.2018 г. възлиза
на 1 442.414 куб.м., равняващи се по стойност
на 2 553,08 лева. В тази връзка не могат да бъдат споделени изводите на
СРС, че от експертните заключения не може да се установи обстоятелството, че
вода реално е употребена в обем, чиято цена е начислена и се претендира от
ищеца. Действително, по делото не са представените процесните фактури,
справка-извлечение за таксувани количества и извлечение от счетоводната
програма за начислени и платени суми, но това и не е било и необходимо предвид
факта, че при изготвянето на експертното си становище вещото лице по ССчЕ се е
запознало и се е съобразило именно със същите. След като назначаването на вещо лице
е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по правило не
може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя
специализираното си заключение, независимо дали са били приобщени по делото или
не - наличието на специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически
включва притежаването на такива и за използваните от експерта източници и
методи. Освен това, ответницата не е възразила и не е ангажирала доказателства
по делото относно редовността на воденото от ищеца счетоводство. Отделно от
изложено, и двете експертни заключения не са оспорени от страните, включително
и относно обстоятелството за липсата на карнети, носещи подписа на С.З., както и не са ангажирани
доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещите лица.
Ето защото СГС съобрази същите при определяне на стойността на реално
доставените ВиК услуги до процесния имот за исковия период.
При така установените
обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание,
като ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 от ГПК е провел
пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е възникнало облигационно правоотношение
между страните, по което е осъществил задълженията си, като е предоставил на
ответника ВиК услуги за периода 27.03.2012 г. - 27.01.2018 г. на обща стойност от 2 553,08 лева.
Поради признаване
съществуването на вземане на ищеца спрямо насрещната страна за цената на
предоставени ВиК услуги, съдът следва да разгледа своевременно направеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност от горепосочената сума.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на
така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те
имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът
им настъпва през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок
от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ /в
сила до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по
установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с
изтичането на три години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на
изискуемостта.
Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 09.03.2018 г., от която
дата се счита предявен и искът за установяване на вземанията (по арг. от чл.
422, ал. 1 от ГПК). Както бе отбелязано, съгласно общодостъпните ОУ към
договора, „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“, т. е. след
изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането, кредиторът разполага
с възможността да предприеме действия по реално изпълнение, включително като
ползва средствата на държавната принуда, поради което от тази дата започва да
тече и давността за погасяване на вземането.
Следователно вземанията, отнасящи се за
потребени ВиК услуги за периода 27.03.2012 г. - 27.01.2015 г., чийто падеж е
настъпил преди 09.03.2015 г., са погасени по давност. Вземанията, чийто падеж е
настъпил след 09.03.2015 г., не са погасени по давност и ответникът дължи
тяхното заплащане. Размерът на непогасените вземания съгласно данните по делото
възлиза на сумата от 550,22 лева /като се отчете направеното на 21.07.2016 г.
плащане в размер на 29,34 лева/, като до този размер искът следва да бъде
уважен, доколкото ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не
установи в хода на процеса извършено плащане на задължението. За горницата до
пълния предявен размер от 2 523,74
лева., искът за главница
следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Основателността на акцесорния иск за претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва е обусловена от
основателността на главния иск. Тъй като главните вземания, предмет на
настоящото исково производство, са срочни, то ответникът изпада в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня, следващ деня на изтичане
на срока – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно в тази му част, за вземанията, отразени в издадените фактури
след 24.02.2015 г., размерът на мораторната законна лихва за периода от 26.03.2015
г. до 27.01.2018 г. /ищецът е поискал до 27.01.2018 г., а не до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.03.2018 г., и с оглед принципа на
диспозитивното начало съдът е ограничен до размера на търсената защита) възлиза
на сумата от 46,12 лева /като се отчете направеното на 21.07.2016 г. плащане в размер на
61,27 лева/. Следователно акцесорният иск за лихва следва да
бъде уважен до сумата от 46,12 лева, а за горницата до пълния предявен размер
от 975,11 лева
следва да бъде отхвърлен.
Поради липсата на пълно съвпадение между изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено до сумата
от 550,22 лева
– стойността на предоставени от ищеца ВиК услуги до процесното жилище, както и
до сумата от 46,12 лева
– законна лихва за забава върху главното вземане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство имат и двете страни,
като за заповедното и първоинстанционното производство разноски на ответницата
не се дължат, доколкото такива не са й били присъдени от районната съдебна
инстанция и решението в тази част не е било обжалвано от С.З..
В заповедното производство заявителят (ищецът) е
направил разноски в общ размер на 119,98 лева, от които 69,98 лева държавна
такса и 50 лева. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата
от 20,45 лева.
В първоинстанционното производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 530,97 лева, от които 80,97 лева държавна такса, 350
лева депозити за експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 90,50 лева.
Във въззивното производство въззивникът-ищец е
направил разноски в общ размер на 175,47 лева, от които 75,47 лева държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 29,91 лева.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК
въззиваемият ответник има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Същият е поискал присъждането на такива до приключване на последното
заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за
извършването им, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в брой за един
адвокат, което се претендира в размер на 600 лева. Предвид своевременно
наведеното от процесуалния представител на въззивника възражение за
прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява основателно, доколкото
настоящото дело не се отличава с фактическата и правна сложност, а извършените
от процесуалния представител на въззиваемата страна процесуални действия са се
ограничили до подаване на отговор на въззивна жалба и молба от 08.06.2020 г.
Затова претендираното от С.В.З.
адвокатско възнаграждение следва да се намали до предвидения в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба №1/2004 г минимум /в редакцията
на посочената норма към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 26.07.2019 г/, а именно до сумата от 474,93 лева. Съответно, „С.в.“ АД следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата сумата от 393,99
лева – разноски във въззивното производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед цената на предявените искове, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 131719 от 04.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 74006/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
126-ти състав, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания по отношение на С.В.З. до размер на сумата от 550,22 лева, представляваща
цена на доставени ВиК услуги през периода от 24.02.2015 г. до 27.01.2018 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ******, и до размер на сумата от 46,12 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главното вземане за периода 26.03.2015 г. до 27.01.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.В.З., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
дължи на „С.в.“ АД, ЕИК: ******, с
адрес: *** сграда 2А, сумата от 550,22 лева, представляваща
цена на доставени ВиК услуги през периода от 24.02.2015 г. до 27.01.2018 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ******, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 46,12 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главното вземане за периода 26.03.2015 г. до 27.01.2018
г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16107/2018 г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 131719 от 04.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 74006/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
126-ти състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени исковете над уважения размер, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.В.З., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК: ******,
с адрес: *** сграда 2А, сумата от 140,86
лева, представляваща сторените разноски съразмерно на уважената част от
исковете, от които 20,45 лева разноски
за заповедното производство, 90,50 лева
разноски за първоинстанционното производство и 29,91 лева разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК „С.в.“ АД, ЕИК: ******, с адрес:
*** сграда 2А, да заплати на С.В.З., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
сумата от 393,99 лева
–
сторени разноски във въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.