РЕШЕНИЕ
№ 139 13.02.2023 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на деветнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЯНА КОЛЕВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
Секретар:
Г. Д.
Прокурор:
Мирослав Илиев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД
номер 2093 по описа за 2022 година.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна
жалба на Д.М.П., чрез адв. К. против Решение №973 от 20.10.2022г. по АНД
№3211/2022г. по описа на РС Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необосновано и
постановено при нарушения на процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2
от НПК – неправилно решение поради съществени нарушения в процесуалните правила
и противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание касаторът Д.М.П.,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К., с представено
пълномощно.
Ответникът по касацията младши оперативен работник М. Л. в сектор
„Криминална полиция“ при Пето Ру на ОД МВР Бургас, редовно и своевременно
призован, се явява лично.
За Прокуратурата на Република
България се явява прокурор Мирослав
Илиев от Окръжна прокуратура – Бургас.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд - Бургас е образувано по жалба на Д.М.П.
с ЕГН **********, чрез адв. К. - БАК, против Заповед за задържане на лице №
3388зз-221/01.09.2022 г. на 05 РУП Бургас.
За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че при
издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, като заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64
от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. Заповедта е
мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, че
жалбоподателят е заподозрян в извършено престъпление по чл.354а ал.3 НК –
държане на наркотични вещества. Посочена е датата на предполагаемото
престъпление, която съвпада с тази на задържането. В дома на жалбоподателя при
проведено процесуално следствено действие по претърсване и изземване са открити
вещества, наподобяващи по вид наркотични такива. В последствие и наблюдаващ
прокурор е образувал ДП за престъпление по чл.354а, ал.3 НК. При тези данни
съдът е счел, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея и в материалите по
полицейската преписка се съдържат данни, че жалбоподателя има участие в
извършването на престъпно деяние и тези данни са били налични към момента на
издаването на заповедта При така изложените мотиви районният съд е отхвърлил
жалбата на П. и е потвърдил обжалваната заповед за задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 4,
изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред
съответния административен съд.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационната съдебна
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
От фактическа страна е
установено, че на 01.09.2022г. лицето П. държи в дома си наркотични вещества,
за което е заподозрян в извършено престъпление по чл.354а ал.3 НК.
Касационният съдебен състав
приема, че заповедта за задържане е
издадена от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Не могат да се приемат за основателни направените в
касационната жалба възражения, че полицейският орган е следвало предварително
да изясни, че намерените наркотични вещества не били на жалбоподателя, а на
брат му и че по време на задържането не са проведени процесуални действия. Заповедта е издадена на основание
чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според
който полицейските органи могат да задържат лице за срок до 24 часа, за което
има данни, че е извършило престъпление и по своята същност това задържане е
принудителна административна мярка. За прилагането на тази мярка не е
необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен
начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението е достатъчно, административният орган да наложи
мярката, при условията на оперативна самостоятелност.
В конкретния случай задържането на жалбоподателя е
предприето с цел установяване на съпричастност при предприето разследване срещу
него като вероятен извършител на престъпление по чл.
354а, ал. 3 от НК, тъй като в
жилището, което обитава са били намерени наркотични вещества. В този смисъл за
издаване на заповедта не следва безспорно да е установено извършването на
престъплението, както се твърди в касационната жалба. При наличие на данни за
вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни
административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.
72, ал.1, т.1 ЗМВР, органите
на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват
основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката
по чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която е не
да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се
попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване.
Опорочаването на реда на провеждане на
процесуалноследственото действие на което се позовава процесуалния представител
на жалбоподателя, в случай че е налице такова, представлява пречка за
ползването на събрания доказателствен материал в образуваното досъдебно
производство. В административното производство протоколът за претърсване и
изземване следва да бъде ценен като писмено доказателствено средство – официален
свидетелстващ документ изготвен от длъжностно лице в кръга на служебните му
правомощия, който не е оспорен по предвидения ред, като съдържанието му не е и
било оборено от страна на жалбоподателя, чиято е тежестта да го стори. Същият е подкрепен и от протокол за извършена
проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя, или в тяхно
отсъствие, подписан и от двете установени намясто лица – Д.П. и Н. П..
Положените подписи върху двата протокола от страна на
жалбоподателя сочи на запознаването му със съдържанието им преди постановяване
на самата заповед за задържане, в хода на провеждане на административното
производство по постановяването й.
Неоснователни са възраженията, че в заповедта не е
посочено конкретното деяние, за което е издадена заповедта за задържане. Осъществяването
на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от
една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по
действащото право – чл.
354а, ал. 3 от НК, а от друга
страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на
престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за прилагането й, още
повече че съмненията са за установяване извършителя намясто. (В този смисъл са
решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014 г., V отд., Решение
№ 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 616/2015 г. , Решение № 9222 от
5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2017 г. и др.). Обстоятелството дали
впоследствие при проведеното наказателно производство ще се установи
съпричастност на жалбоподателя с извършването на престъплението, не може да
обоснове липса на предпоставките по чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като
това следва да бъде установено на по-късен етап от проведената полицейска
проверка.
Правилно районният съд е
приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, същата е мотивирана и в съответствие с целта на
закона.
По изложените съображения
при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл.
72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от ЗМВР, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №973 от 20.10.2022г. по
АНД №3211/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.