РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100894 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. С., в която се излагат твърдения, че
на **.**.****г. ответникът е разпитан като свидетел по досъдебно производство №***г., по
описа на РУ – *** и въз основа на показанията е повдигнато обвинение на ищеца за
престъпление по чл. 144а, ал. 3 от НК, за което е оправдан с присъда по НОХД ***г., по
описа на Великотърновския районен съд. Изтъква се, че на **.**.****г. ответникът е
разпитан като свидетел и по гражданско дело №***г., по описа на Великотърновския
районен съд, като е изложил показания, че ищецът не е полагал грижи и не е предоставял
средства за издръжка на сина си Х. С., както и че агресивните прояви на детето се дължат на
поведението на бащата. Ищецът твърди, че с показанията ответникът го е обидил и е
изложил клеветнически твърдения, включително и свързани с извършване на престъпление,
с което е накърнил честта и достойнството му. С оглед изложеното се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да осъди П. В. да заплати на К. С. обезщетения за
причинените неимуществени вреди от действията си на **.**.****г. и **.**.****г. в размер
по 625 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на задълженията, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва твърденията да е нанасял обиди и клевети на ищеца с дадените показания като
свидетел. Излага твърдения, че добросъвестно е изложил личните си възприятия за
противоправното поведение на ищеца, във връзка с търсене на защита на правата си и тези
на своите близки. С оглед изложеното, отправя искане за отхвърляне на исковите претенции
1
и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
К. С. е баща на малолетното дете Х. С., а П. В. е баба по майчина линия на детето. Раздялата
между родителите провокирала агресивни действия на ищеца по отношение на майката М.
Я., за които са наложени мерки за защита с решения по гражданско дело №***г. и по
гражданско дело №***г., по описа на Великотърновския районен съд. С решение по
гражданско дело №***г., Великотърновският районен съд утвърдил споразумение, с което
упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, а на бащата
е определен режим на лични отношения. Поради наличие на данни за неизпълнение на
заповедите за защита от ищеца и за нанасяне на телесни повреди в условия на домашно
насилие по отношение на М. Я., е образувано досъдебно производство №***г., по описа на
РУ – ***. Неразбирателството между родителите породило и спор за изменение на
определения режим на лични отношения на бащата, който довел до образуване на
гражданско дело №***г., по описа на Великотърновския районен съд. На **.**.****г.
ответникът е разпитан като свидетел по досъдебното производство като дал показания, че на
**.**.****г., **.**.****г. и **.**.****г. ищецът е причаквал пред жилището М. Я. и я е
следял. В хода на разследването е повдигнато обвинение на К. С. за престъпление по чл.
296, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от **.**.****г. до **.**.****г.,
изразяващо се в неизпълнение за заповеди за защита от домашно насилие по гражданско
дело №***г. и по гражданско дело №***г., по описа на Великотърновския районен съд, за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено в периода от **.**.****г. до **.**.****г., изразяващо се в нанасяне на леки
телесни повреди на М. Я. в условията на домашно насилие и за престъпление по чл. 144а,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено в периода от **.**.****г. до **.**.****г., изразяващо се в
системно следене в условията на домашно насилие на М. Я.. С присъда по НОХД ***г., по
описа на Великотърновския районен съд, ищецът е признат за виновен в извършване на
престъпленията по чл. 296, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, но
поради недоказаност на обвинението е оправдан за престъплението по чл. 144а, ал. 3, вр. ал.
1 от НК. На **.**.****г. ответникът е разпитан като свидетел по гражданско дело №***г.
като изложил показания, че основни грижи за Х. С. се полагат от майката, че К. С. се грижи
за него само присъствено, че не е предоставял издръжка и че под негово въздействие детето
се държи агресивно с майка си. След образуване на посочените дела ищецът станал
тревожен и започнал да се оплаква от нарушения на съня.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Даването на свидетелски показания е законово задължение на гражданите и цели разкрИ.е
на обективната истина по различните видове дела. Значимостта на обществените отношения,
2
които се засягат от недобросъвестното му изпълнение е толкова съществена, че при
съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина от свидетел е предвидена
наказателна отговорност. Последната не изключва и деликтната отговорност при наличие на
причинени вреди на трети лица от противоправно поведение при изпълнение на това
задължение. В случая липсват доказателства за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК като в показанията нито са използвани епитети или изрази, които са унизителни от
гледна точка на морала и накърняват самооценката на ищеца като личност, нито са
разгласени неистински позорни обстоятелства за него или е приписано неизвършено
престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. Налице е излагане на лични
субективни възприятия и оценки на П. В. за действията на К. С. във връзка с грижите и
възпитанието на неговото дете и неспазване на заповедите за защита, които са издадени в
полза на М. Я.. Ответникът е част от семейството на дъщеря си и сина й Х. С., имал е
непосредствени впечатления от отношенията им с ищеца като не е установено с показанията
умишлено да са дадени неверни твърдения и с тях да се цели увреждане на К. С..
Повдигането на обвинение за престъплението по чл. 144а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е в
изпълнение правомощията на прокурора след преценка на всички събрани доказателства
като оправдателната присъда е постановена поради недоказаност и липса на конкретизация
на обвинението, което не се дължи на недобросъвестно поведение на ответника. Последният
е дал показания, за да защити правата и законните интереси на дъщеря си от действията на
ищеца като той е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 296, ал. 1 от НК и
по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. От изложеното се достига до извод за
недоказаност на твърдяното противоправно поведение на ответника, което изключва
необходимост от анализ на останалите елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност като предявените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 800 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от К. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. ***, срещу
П. Г. В. с ЕГН: ********** от гр. ***, искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/ - главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството на ищеца от
изявления на ответника на **.**.****г., извършени при разпит като свидетел по досъдебно
производство №***г., по описа на РУ – ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане
3
на сумата от 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/ - главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството
на ищеца от изявления на ответника на **.**.****г., извършени при разпит като свидетел по
гражданско дело №***г., по описа на Великотърновския районен съд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда К. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, да заплати на П. Г. В. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх. *, ет. *, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4