РЕШЕНИЕ
№213
гр. Велико Търново, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
дванадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря Пенка Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. №597 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на КРОКИ 2011-EООД гр....чрез
... Х. от ВТАК със служебен адрес гр. В. Търново,ул.“Хан Аспарух“ № 5, ет.1
против Заповед за налагане на ПАМ
№10973 / 15.1.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Финансов контрол“
на ЦУ на НАП, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов
контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект, находящ се в гр.В. Търново, ул.“Проф. И. Янулов“ № 1,А стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за 14 дни .
В жалбата се твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна поради постановяването й в нарушение на материалния закон и
в противоречие с процесуалноправните норми. За жалбоподателя не става ясно по
какъв начин запечатването на обекта осигурява защита на фиска
и намира мотивите за хипотетични, доколкото касаят бъдещо поведение на
търговеца. След като деянието е било довършено, не разбира как налагането на процесната ПАМ ще преустанови евентуалното административно
нарушение , както и вредните последици от него. Счита, че напълно лишени от
нормативна подкрепа са мотивите, че налагането на ПАМ има санкционен характер
или че с налагането й се цели препятстване нарушението да се превърне в
практика. ПАМ има само обезпечителен, охранителен характер. Смята, че срокът за налагане на мярката също е
необоснован, не кореспондира с целите на закона и противоречи на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и
за присъждане на направените разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от ... Х., която поддържа така подадената жалба и в указания от
съда срок представя писмени бележки. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Прави възражение за прекомерност на търсеното юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при
Главна дирекция „Финансов контрол“ на ЦУ на НАП не се явява, представлява се от
...С., който оспорва така подадената жалба като
неоснователна. Намира, че същата не страда от пороците по чл.146 от АПК.
Правилно в приложения по делото протокол са установени констатациите на органа
по приходите, които са били подписани без възражения. С оглед на това моли да
се отхвърли така подадената жалба. Претендира за заплащането на юрисконултско възнаграждение , за което представя списък по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2021г. в 13,30 часа в
гр. Велико Търново 08.09.2020 г. служители на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново е извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното
законодателство на търговски обект –
детски магазин, находящ се в гр. В.
Търново, за ул.“Проф. И. Янулов“
№ 1,А,
стопанисван от жалбоподателя. При проверката, преди легитимация на
проверяващите, е извършена контролна покупка на детски еднократни пелени,
размер 3 на стойност 18,99 лева, заплатени в брой от С. – инспектор по
приходите при ЦУ на НАП , ГД „Фискален контрол“ отдел „Оперативни дейности“ В.
Търново с банкнота от 20 лева. Въпреки , че в обекта има фискално устройство ФУ
с инд.№ 4233938 и ИН на фискалната памет 02762485 ,
което е свързано с програмен продукт за отчитане на продажбите, на С. не е
издаден фискален касов бон, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. Това
се потвърждава и от контролната лента на електронен носител КЛЕН, разпечатана
от ФУ, от която е видно, че няма издаден фискален касов бон на 4.1.2021г. в периода
от 13,03- 13,40 часа. След легитимация на проверяващите, е изваден междинен
финансов отчет от фискалната памет и са изброени паричните средства в касата в
проверявания обект, при което е
установена касова наличност от ФУ 460,97 лева, от които платени с
дебитна карта 98,44 лева, въведена сума в касата 200 лева, изведени пари от
касата 0 лева, а фактическата наличност е 473,10 лева, при което от страна на
продавач- консултанта е извършено преброяване на паричните средства и е
съставен опис на банкнотите. В резултат на това е установена положителна касова
разлика в размер на 12,13 лева. За посочените по- горе факти е съставен
Протокол за извършена проверка на основание чл.110, ал.4, вр.
с чл. 50, ал.1 от ДОПК.
На жалбоподателя е връчен
Протокол, с който са изискани допълнителни писмени доказателства по проверката,
и на това основание се е провела среща между управителя на задълженото лице и
служителите на НАП, извършили проверката. За тази среща също е съставен
протокол, от който е видно, че управителят и.п.предоставя следните документи :
1. Договор от 2.1.2015г. с ЕТ“Драгомир Велчев – Асо“ за отдаване под наем на
обекта, 2. График за работно време на проверявания обект за м. януари 2021г,
Заповед № 2/4.1.2021г. , 4.Възражение относно извършената проверка
Установено е, че магазинът представлява помещение, което се намира в
гъсто населен район на града , в близост до парк, ясла и детска градина, където
обичайно има търсене на предлаганите услуги- продажба на детски продукти и
консумативи, като същото предполага постоянна всекидневна натовареност на
търговския обект, голям оборот на стоки, бебешки храни, играчки и дрехи , с
оглед осъществяваната търговска дейност на дружеството. Това е довело до
обосновано предположение на контролните органи, че обектът реализира значителни
обороти , поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното
нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на
държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените в обекта продажби с последица неправилно
определяне на реализираните приходи.
Констатираното неиздаване на
фискален касов бон е преценено от компетентния орган като основание по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за издаване на оспорената заповед, с която е
наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от
14 дни от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до обекта, като е указано наличните стоки
да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Заповедта е
връчена лично на и.п.– Управител на дружеството, като запечатването е определено да се извърши на 2.2.2021. Жалбата срещу нея е подадена чрез ТД на НАП –
Велико Търново на 1.2.2021г, видно от даденият в приходната администрация
входящ номер.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства цялата
административна преписка по оспорената Заповед,
както и оборотна ведомост за декември 2020г.,договор за съвместна
дейност от 2.2.2018г. с Креативити
ЕООД, гр. В. Търново,ул. „Ниш“ № 2 , както и Заповеди на Изпълнителен директор
на НАП, с която се оправомощават определени служители
на НАП да съставят протоколи и издават Заповеди за прилагане на ПАМ.
Разпитани като свидетели са В.М.-
продавач – консултант, и приходните ,органи извършили проверката и контролната
покупка – Г.С.и Н.Д., които съдът цени като обективни и безпристрастни. Същите
установяват, че към момента на проверката не е бил затварян обекта за
посетители,такива е имало, както и че са извършени няколкократно борене на
сумите в касата на обекта. М. твърди, че е издала касов бон, оставила го е и е
тръгнала да пише заявка, но когато са се върнали отново в магазина, сигурно я е
изхвърлила. Не е знаела за правото си да направи възражение относно начина на
преброяване на касовата наличност. С. съответно е извършил контролната покупка
и на него не му е издаден касов бон, не е видял къде поставя парите
продавачката. Мисли, че разликата , която се е получила в сумите , не е от тази
контролна покупка. Същият е подписал и съставения протокол. Такива са
твърденията и на другия свидетел Д..
По искане на жалбоподателя е
открито производство по чл. 193, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК за оспорване съдържанието на официален документ по чл. 50 от ДОПК- протокол за извършена проверка на 4.1.2021г. За доказване на твръдението на жалбоподателя са допуснати двама свидетели ,
при условията на довеждане, след което единият е бил заличен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на оспорване административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено
от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по
делото е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, в т. 1. на която е посочено, че началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е съставена в писмена форма и формално
съдържа изложение на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта са вписани
фактически и правни основания за издаването му, като има и препращане към
съдържанието на Протокола за извършена проверка сер.
АА №0007597/04.01.2021 г. Кореспонденцията между тях, както и съображенията по
чл. 186, ал. 3 от АПК, мотивирали органа да наложи ПАМ, и тези за определяне
срока на действието й, са въпрос по съществото на спора.
В хода
на административното производство са събрани доказателства, от които е видно,
че компетентният орган е установил вярно фактическата обстановка по спора.
Органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като
са извършили проверката в присъствието на служителката и са довели до знанието
на управителя на дружеството установените факти и предприетите въз основа на
тях последващи действия. Осигурено е участието на проверяваното
лице в производството и не е възпрепятствано правото му на защита. Съобразно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК са изяснени значимите факти и
обстоятелства при констатиране на нарушението, което налага извод, че не е
налице съществено процесуално нарушение, което да е ограничила правото на
защита на жалбоподателя и да представлява самостоятелно основание за отмяна на
ИАА.
Оспорената заповед е издадена при
неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с неговата цел
поради следното:
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС /в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 104 от 2020
г./ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства предвижда, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. Според чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С оглед приложимото право се
налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на процесната
е достатъчно установяване на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При наличието на тези
предпоставки по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане
на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. При налагането на ПАМ административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено
нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го
стори. Наличието на констатирано нарушение обаче не освобождава
административния орган от задължението да издаде административен акт, който да
отговаря на изискванията по чл.186, ал. 3 от ЗДДС. Показанията на св. С.и Д.,
кореспондират на данните от контролната
лента на електронен носител КЛЕН, разпечатана от ФУ, от която е видно, че няма
издаден фискален касов бон на 4.1.2021г. в периода от 13,03- 13,40 часа. Но тъй
като не е установен точния част на контролната покупка и след като разликата в
касовата наличност е 12,13 лева, която не съответства на извършената контролна
покупка от 18,99 лева, настоящата инстанция намира, че твърдянато
нарушение не е абсолютно доказано.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
вменява на компетентния орган мотивиране на заповедта, което изисква не просто
посочване на някакъв срок на ПАМ, а определяне на такава продължителност, която
да отговаря на целите на закона и да е съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК. В
заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но по
отношение на срока на наложената принудителна административна мярка мотивите са
бланкетни. По този начин формално е удовлетворено
изискването на чл. 146, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и основания за
издаване на административния акт, но изложените мотиви не съдържат конкретни и
ясни съображения за прилагането на посочения срок на ПАМ. В заповедта в бланкетен вид и типизирано са посочени обобщени
обстоятелства като „размера на неотчетената продажба“, „установената разлика
между фактическата наличност и наличността според ФУ“, „местоположението на
обекта“, „характера на дейността“, „защита на обществения интерес“ и други
подобни обобщаващи изрази. Не става ясно по какъв начин изброяването на тези
обстоятелства допринася за определянето на 14-дневен срок на ПАМ, при размер на
твърдяната неотчетена продажба от 18 ,99 лева и максимален срок на ПАМ от 30 дни. Не става ясно какви са мотивите на
органа за кореспонденцията между размера на неотчетената продажба и
продължителността на запечатването. В случай, че се приеме, че съответствието
„размер неотчетена продажба – срок“ е адекватно /което според съда не е така/,
то стои въпросът какъв би бил подходящият срок на ПАМ при констатиране на
неотчетени продажби за крупни суми. На следващо място, разлика между фактическа
и касова наличност не фигурира сред съставомерните
елементи на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Възможно е местоположението на обекта
и характера на дейността да са определящи, но от процесната
заповед не става ясно какво е тяхното значение за запечатването на кварталния
магазин за 14 дни. Налага се извод, че продължителността на действието на
наложената мярка е определена произволно от органа, по негово свободно
усмотрение, за което липсват еднозначни мотиви и обосновка. Използваните общи фрази
не изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които административния орган да
обоснове законосъобразността на наложената ПАМ и запечатването на обекта за процесния срок. Срокът на ПАМ в настоящия случай е безмотивен и доколкото е ориентиран към средния законово
установен такъв, се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК.
При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта на
закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватни на
нарушението мерки.
За пълнота следва да се посочи,
че задължението на лицето да регистрира промените в касовата наличност извън
случаите на продажба е различно от това за регистриране и отчитане на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка /сравни чл. 3, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/2006 г./. Освен това, по правилата на
житейската логика и чисто аритметично претендираното
от органа несъответствие между фактическата наличност на паричните средства и
наличността според ФУ в обекта се явява необосновано. От фактическа страна е
доказано, че проверяващите са извършили покупка, за която са платили с банкнота
от 20 лева. Свидетелката потвърждава това, като твърди, че проверяващият е
бързал и не е взел със себе си касовия бон. Незабавно след легитимиране на
служителите на НАП е извършен опис на паричните средства, при което е
установена касова наличност различна от стойността на покупката, което е
следвало да мотивира административния орган да изясни това противоречие,
доколкото съгласно чл. 35 от АПК ИАА се издава само след като е установена и
изяснена фактическата обстановка, което в настоящия случай не е сторено. Както
се посочи по- горе, с оглед на така установеното ,не може да се приеме, че АО е
извършил пълно, пряко доказване на фактическия състав по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС.
. В обстоятелствената част на ПАМ
не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или търговецът е
извършвал и преди подобни нарушения. След като от установеното нарушение не е
доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез
укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ
за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. В конкретния
случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и формално да е
изложил мотиви, административният орган не е обосновал продължителността на
срока за налагане на мярката. Изложените съображения не са съобразени със
спецификата на конкретния случай, а обосноваването на продължителността на
срока по начина, по който е направено, е относимо към
всяко нарушение по чл. 186 от ЗДДС.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, за да бъде
заповедта законосъобразна.
Излагането на мотиви в заповедта
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, а да са съобразени с фактите, приети от органа
при издаване на заповедта и другите обстоятелства, за да може да се извърши
преценка за съответствието на акта с целта на закона. Нарушаването на принципа
на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно
такова несъответствие с целта на закона – по арг. от
чл. 6 от АПК. ПАМ е израз на твърде интензивна административна държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването
на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Съдът намира, че за конкретното
нарушение, за наложената ПАМ „запечатване на обект“, незаконосъобразно е
определен срокът, и доколкото съдът не може да определи/измени размера му,
следва да отмени заповедта като незаконосъобразна. Това е така, защото мярката
се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не може да го
замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на акта като незаконосъобразен. По изложените съображения жалбата се
явява основателна.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски по производството. Съдът следва да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ размер на 650 лв. и представляващи държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв , съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Доколкото обаче от ответник жалба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът след като съобрази чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която има следното съдържание (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., определя дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на КРОКИ 2011-EООД гр....чрез ... Х. от ВТАК със
служебен адрес гр. В. Търново,ул.“Хан Аспарух“ № 5, ет.1, Заповед за налагане на ПАМ №10973 /
15.1.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Финансов контрол“ на ЦУ на
НАП, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „
при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект, находящ
се в гр.В. Търново, ул.“Проф. И. Янулов“ № 1,А
стопанисван от жалбоподателя и забрана
за достъп до него за 14 дни .
ОСЪЖДА НАП гр. София, да заплати на
„ КРОКИ 2011-EООД“ гр....разноски по делото в
размер на 550 /петстотин и петдесет / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните на основание чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: