РЕШЕНИЕ
№ 8189
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110140465 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „” № 1, ЕИК: , съдебен адрес: гр. София, бул. „“ , РЦ „“, тел. 0884
228 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с която се моли съда да приеме за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 21 912,41 лева
/тридесет и седем хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, от
които
-главница: 11 807,80 лева /единадесет хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет
стотинки/, представляващи неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 19.03.2011г.;
-договорна лихва в размер на 8 690,75 лева /осем хиляди шестстотин и деветдесет лева
седемдесет и пет стотинки/, за периода от 30.11.2014г. до 20.06.2019г. включително,
-надбавка за забава в размер на 1 311,35 лева /хиляда триста и единадесет лева и
тридесет и пет стотинки/, за периода от 08.12.2014г. до 20.06.2019г.;
-обезщетение за забава: 102,51 лева /сто и два лева и петдесет и една стотинки/ за
периода 21.06.2019 до 07.08.2019г.;
-разходи за изискуем кредит: 120,00 лева /сто и двадесет лева/;
ведно със законна лихва върху главницата от 11 807,80 лева /единадесет хиляди
осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/, считано от 08.08.2019г. до окончателно
изплащане на задължението,
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. №1439/2019 г. на РС- .
Ищецът твърди, че на 19.03.2011г. „ ” АД, гр. , чрез Финансов център „ ”,
представлявана от - Мениджър на ФЦ „ “ и . - кредитен инспектор е сключила с АН. ХР.
К., ЕГН - **********, с адрес: гр. , ул. „ 3 Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който е отпуснала парична сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
Крайният срок за погасяване на кредита е 120 /сто и двадесет/ месеца от неговото усвояване.
Средствата по кредита са напълно усвоени. Страните по договора за кредит са уговорили, че
1
от страна на кредитополучателят се дължат лихви върху предоставената сума, като
съответно са предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите. Съгласно
клаузите на сключения договор, кредитът следва да се издължава чрез разплащателна сметка
на кредитополучателя с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план -
Приложение № 1 към договора. Освен основните права и задължения на договарящите,
банковата сделка регламентира и допълнителните условия, както и правните последици,
настъпващи в случай на неизпълнение на поетите от страните ангажименти. С подписване
на договора за кредит кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и общите условия за предоставяне на
кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед на вземане на информирано
решение за сключване на този договор за кредит.
Твърди се, че договорът за кредит е обезпечен с поръчителството на В. Г. Г..
Сочи се, че на 19.03.2019г. „ “ АД е изготвила 2 бр. уведомления, а именно:
Уведомление изх. № 11-20-00571/2019г. до АН. ХР. К. и Уведомление изх. № 11-20-
00592/22.03.2019г. до В. Г. Г.. Поддържа се, че видно от обратната разписка на куриерска
фирма „ “ В. Г. Г. е получила уведомлението „лично“ на 26.03.2019г.
Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.06.2019г. и от тази дата
се активирала и отговорността на поръчителя по договора за поръчителство във връзка с
Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011г.
Сочи се, че за процесните суми е подадено заявление и е образувано ч. гр. дело
1439/2019г. на Районен съд – , като правният интерес от иска се извежда от подаденото
възражение от длъжника В. Г. Г..
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата са депозирала отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника, което от
своя страна влече след себе си неоснователност на предявения установителен иск. Твърди
се, че подписът върху обратната разписка, с която е връчена покана за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не е положен от В.Г..
Поддържа се, че на основание чл. 142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на
кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника и в тази връзка, се твърди, че
сключеният договор за кредит е недействителен поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита. Твърди се и порок в начина на предоставяне на информацията за лихвения процент
по договора за кредит -нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Сочи се, че
предвид неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, процесният
договор за кредит, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Поддържа се, че всички претенции на ищеца в исковата молба за наказателна и
договорна лихва, за период преди 09.08.2016 г., са погасени по давност.
Оспорва се истинността на представената с исковата молба и находяща се на л. 15 от
делото на РС-Петрич разписка, като се твърди, че подписът не е положен от В. Г. Г..
Претендират се разноски.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
По делото е представено копие на Договор за кредит за текущо потребление от
19.03.2011 г., сключен между „ “ ЕАД- кредитор и АН. ХР. К.- кредитополучател.
Съгласно договора кредитодателят е предал на кредитополучателя заем в размер на 15
000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок
на кредита 120 месеца, падежна дата на всяка месечна вноска- 30-то число на месеца,
годишен лихвен процент – 14.45 % или 0.04 % на ден и ГПР 16.52 %. Посочено е, че
договорът за кредит е обезпечен с поръчителство.
2
Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление.
В договора за кредит за текущо потребление е инкорпориран и Договор за
поръчителство, по силата на който В. Г. Г. се е задължила да обезпечава изпълнението на
задълженията на АН. ХР. К. по договора за кредит, като е посочено, че поръчителят
отговаря солидарно с кредитополучателя.
С Уведомително писмо Изх. №11-20-00571/19.03.2019 г. „ “ е обявила на А.К., че
поради забава в погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от
19.03.2011 г. банката обявява същия за предсрочно изискуем и датата на получаване на
писмото цялата непогасена главница става предсрочно изискуема и върху нея се начислява
лихва за забава.
Писмото е връчено с куриерска пратка на „ “ лично на АН. ХР. К. на 20.03.2019 г. на
адрес гр. , ж.к. „ “ №
С Уведомително писмо Изх. №11-20- /22.03.2019 г. „Банка ДСК“ е обявила на В. Г. Г.,
че поради забава в погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от
19.03.2011 г. банката обявява същия за предсрочно изискуем и датата на получаване на
писмото цялата непогасена главница става предсрочно изискуема и върху нея се начислява
лихва за забава.
Писмото е връчено с куриерска пратка на „ “ лично на В. Г. Г. на 26.03.2019 г. на адрес
гр. София,
По делото са приложени в т.ч и в оригинал потвържденията за доставяне на „Спиди“
като от страна на ответницата се оспорва автентичността на подписите на В. Г. Г. и АН. ХР.
К.. В откритото производство по чл. 193 ГПК е разпитана свидетелката , която сочи че тя
живее на адрес: гр. , бул. „ “ № , ет. , ап. , като същият адрес е и този по лична карта на В.
Г. Г., но не живее на адреса. Свидетелката разказва, че В.Г. е получавала кореспонденция на
този адрес. Свидетелката е намирала в пощенската кутия писма от НОИ за ответницата и ги
е предавала на същата. Тя сочи, че не знае В.Г. да е поличавала кореспонденция от „ на този
адрес.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че сумата от
15 000 лева е преведена от банката по сметка с IBAN: с титуляр Хр. К. на 19.03.2011 г.. и
сметката е заверена със тази сума. Вещото лице е посочило, че постъпилите суми до датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.08.2019г. са общо в
размер на 11 109.85 лв, с които са погасени главница : 3 192.20 лв., възнаградителна лихва:
6 492.49 лв., наказателни лихви : 1 119.05 лв. и съдебни разноски : 306.11 лв. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.08.2019г./ усвоената и
непогасена главница е общо в размер на 11 807.80 лв., в това число главница с настъпил
падеж към 08.08.2019г. - 4 700.88 лв. и предсрочно изискуема главница - 7 106.92 лв. Към
датата на изготвяне на експертизата всички вноски са с настъпил падеж. След 08.08.2019г. е
погасена главница общо в размер на 1607.41 лв. която сума е събрана принудително от ЧСИ
Ал. по образуваното въз основа на изпълнителния лист издаден по заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. Вещото лице е изчислило дължима съгласно договора
възнаградителна лихва към 08.08.2019г. е общо в размер на 8793.26 лв., за период от
30.11.2014г. до 08.08.2019г., както и, че за периода от 08.12.2014г. до 20.06.2019г.
включително общият размер на дължимите наказателни лихви е 1 311.35 лв. Дължимата
наказателна лихва за периода от 21.06.2019г. до 07.08.2019г., общо 79 дни, изчислена върху
главница 4700.88 лв., е в размер на 103.16 лв.
Установява се от приложеното ч.гр.д.1439/2020 по описа на СРС, че по заявление „ “
АД, против А.К. и против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
3
14.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 11 807,80 /единадесет
хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011 г. и Договор за. поръчителство,
сумата от 8 690,75 /осем хиляди шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки/
лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл.,
сумата от 1 311,35 /хиляда триста и единадесет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.12.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл.,
сумата от 102,51 /сто и два лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава след датата на -Настъпване на изискуемост за периода от 21.06.2019 г.
до 07.08.2019 г. вкл., 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разходи при изискуемост на
кредита по т. 15 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2019 година до изплащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 138 ЗЗД във вр. чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422
ГПК във вр. чл. 415 ГПК
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ “ и третото
лице помагач АН. ХР. К. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на
договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК/ в
редакцията му към измененията с ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.08.2010 г./ и ЗЗП.
Договорът за кредит е обезпечен с договор за поръчителство, страна по който е ответницата
В.Г.. Усвоена е изцяло сумата от 15 000 лева, което се установи от изводите на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
21.06.2019 г. Това твърдение съдът приема за доказано. Съдът счита, че в откритото
производство по чл. 193 ГПК не е оборено, че подписите, положени от кредитополучателя и
поръчителя на потвържденията за получаване са извършени от АН. ХР. К. и В. Г. Г..
Показанията на св. Николова, която живее на постоянния адрес на ответницата не са годни
да докажат, че ответницата не е подписвала потвърждение за получаване. Ноторно е, че
куриерските дружества търсят получателя на пратката по телефон, като такъв фигурира в
товарителницата и в потвърждението за получаване, като при разговора куриера и
получателя се уговарят как, къде и кога да стане получаването на пратката. Видно от същото
пратката е връчена лично на В. Г. Г. от куриер, като въпреки дадената възможност
ответницата не е ангажирала доказателства, в т.ч. съдебно-графологична експертиза, която
да оспори истинността на подписа върху потвърждението за получаване.
Следва изрично да се посочи и, че тезата на ответницата, че необявяването на кредита
за предсрочно изискуем преди процеса води до неоснователност на иска не може да бъде
споделена. В процесния случай, дори и да се приеме, че кредитът не е обявен от банката за
предсрочно изискуем на 21.06.2019 г., вземанията за главница и договорна лихва са
дължими на две самостоятелни основания- че кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем в процеса с връчване на исковата молба, както и че на основание чл. 235, ал. 3
ГПК съдът следва да отчете, че още на 20.02.2021 г. е настъпил крайния срок на договора и
всички вземания са станали изискуеми. Цитираната от ответницата съдебна практика е
неактуална и противоречи на задължителната практика на ВКС. Предсрочната изискуемост
на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
4
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение
на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. /в т.см. Тълкувателно
решение №8/2017 по тълк. д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/.
Както бе посочено, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено в хода на исковото производство. Изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на кредитора и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/.
Релевантно по делото дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.06.2019 г.
е единствено във връзка с размера на лихвата за забава след датата на предсрочната
изискуемост/ сумата от размер на 102.51 лева/ Следва изрично да се отбележи, че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем на тази дата. в процесния случай е в полза
на ответницата, доколкото съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от
27.03.2019 г. по тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
противния случай банката би могла да претендира както договорната лихва за периода
21.06.2019 г. – 20.02.2021 г., която при предсрочна изискуемост не се дължи, така и лихва за
забава върху договорното възнаграждение/ договорната лихва/за същия този период, които
суми надвишават претендираната сума от 102.51 лева- лихва за забава върху предсрочно
изискуемите вземания.
Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен процесния договор
за потребителки кредит за недействителен.
Процесният договор за кредит не попада в темпоралното действие на чл. 11 от Закона
за потребителския кредит/ в редакцията му ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, на
които се позовава ответницата. Независимо от това изложените оплаквания са
неоснователни и при предходната редакция на закона и при разглеждането на твърдените
нарушения през призмата на общите правила за недействителността в чл. 26 от ЗЗД.
В процесният случай страните не са били ограничени от императивна законова
разпоредба досежно максималния конкретния размер на уговорената лихва съгласно чл. 10,
ал.2 от ЗЗД, доколкото в действащия подзаконов нормативен акт няма предвиден такъв
размер, нито са били ограничени от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдебната
практика по време на действие на процесния договор и преди действието на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК е приемала, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. В процесния случай е уговорено кредитополучателят
да заплаща променлива лихва с годишен лихвен процент 14.45%.
5
Съдът намира, че Клаузата на чл. 7.1 от ОУ на банката е неравноправна. Тя предвижда,
че лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент/такъв на банката/ по
решение на кредитора, а методологията за промяна на базовия лихвен процент се оповестява
в офисите на банката и в интернет страницата й. В договора следва да е предвидена
възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен
индекс, а не както е в случая те да се отчитат, само когато ползват една от страните по
сделката и то по-силната икономически, каквато е банката. Така предвидената клауза
поставя кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката. Следователно
клаузата на чл. 7.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда
на потребителя, доколкото дава право за едностранно изменение на договора от страна на
банката, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие във вреда
на потребителя. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата е нищожна, като съдът намира, че
не е уговорена индивидуално.
Същественото в случая е обаче е, че банката не се е възползвала от правото си да
промени/увеличи/ договорения лихвен процент. От приетото по делото заключение по ССчЕ
се установява, че договорната лихва е изчислявана единствено и само при договорения в
процесния договор за кредит първоначален лихвен процент от 14.45 % Този факт сам по
себе си предпоставя неоснователност на релевираното възражение за недължимост на
договорната лихва. Произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката
в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата по кредита при промяна на базов лихвен процент, не обуславя
нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на
договорна лихва в размер точно определен към датата на подписване на договора./ Решение
№92 от 09.09.2019 г. по т.д. №2481/2017 г. на ВКС, II Т.О./
Според чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В т.9 от договора е посочен размерът на ГПР по кредита – 16.52 %, а в т.9.1, 9.2 и 9.3
от ОУ към договора е посочено какво се включва и какво не във величината ГПР, както и че
същата е включена в общата сума, посочена в погасителния план и дължима на
кредитополучателя. Според чл.19 ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като - лихви,
комисионни, разходи, възнаграждения и пр., изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Формулата за изчисляването му е уредена в Приложение №
1 към чл.19 ал.2 от ЗПК. В т.3 на Приложението са посочени допълнителните допускания,
които банката отчита при изчисляването му и които действително не са посочени нито в
договора, нито в ОУ. В т.9 от договора е посочен ГПР – 16,52%. А в т.т. 9.1, 9.2 и 9.3 на ОУ
са посочени компонентите на ГПР като лихви и такси, посочено е какво не включва той,
както и че общата му сума е посочена в Погасителния план и включва главницата и
разходите по т.9.1.Самото непосочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата на договора,
уреждаща ГПР, тъй като от една страна смисълът на закона е кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е налице, а от друга страна самото естество на допусканията
изключва тяхното приложение към процесното кредитно правоотношение, като например
тези по б. „в“, „г“, „е“, „ж“, „и“, „к“, „л“ и "м“. С оглед на това съдът намира, че след като в
Общите условия изчерпателно е посочено как се формира размерът на ГПР, както и какви
компоненти той включва, кредитополучателят е бил в състояние към момента на
6
сключването на договора да го определи, поради което не е налице твърдяната
недействителност на договора на осн.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК.
Съобразно чл. 19, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на дължимите от
длъжника суми върху всички просрочени месечни суми се дължи лихва в размер на
законната лихва, което обуславя основателност на претенцията за обезщетение за забава.
Съдът намира, че искът е неоснователен за сумата от 120 лева- разходи по изискуем
кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая въпреки твърдението на заявителя,
че сумата от 120лв. не е такса, а разходи във връзка с некоректното поведение на
кредитополучателя, то начина на уговаряне и определяне на размера на вземането сочи, на
обратното. Предварителното договаряне на определен /фиксиран/ размер на дължимите
разходи, чрез препращане към тарифата на банката, сочи, че става въпрос именно за такса, а
не за реално извършен разход по повод на конкретни действия. Освен това разходите
свързани със събирането на кредита, са действия по управление на кредита, като
обстоятелството, че в случая се касае за предсрочна изискуемост, е ирелевантно, доколкото
този развой на събиране на кредита, е предвиден в самия договор. Непогасяването на
кредита, не е непредвидено обстоятелство, напротив кредитора изначално е установил
специален ред за събиране на дълга, при преустановяване на плащанията по него. В този
смисъл дейностите за събиране на предсрочно изискуем дълг, не са допълнителни услуги, а
част от кредитното правоотношение, съответно разходите за тяхното извършване не попадат
в хипотезата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Тъй като, въз основа на горните изводи съдът достига до извод за частична
основателност на исковете, то дължи произнасяне по материалноправното възражение на
ответника за погасяване по давност на претенцията. Това възражение съдът намира за
частично основателно. Процесният договор за банков кредит, по който задължение на
кредитополучателя е да върне отпуснатата сума, следва да се приеме, че нe представлява
периодично задължение, макар и да е уговорено изпълнението му на части съобразно
приложен погасителен план. С оглед на горното, към задължението на длъжника е
приложима общата петгодишна погасителна давност, закрепена в разпоредбата на чл.110
ЗЗД /Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV Г.О. и Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III Г.О./. По арг. от чл.111, б. „в“
ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратка тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019
г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II Т.О./. Вземането за лихва в рамките на
предвидените анюитетни вноски е изрично визирано в погасителния план, респ.
определимо. Паричните задължения са делими и няма пречка давността по отношение
частта от вноската, съставляваща договорна /възнаградителна/ лихва да се погасява с
различна давност от главното задължение. Продължителността на законоустановения срок
за погасяването на вземането за лихва не може да бъде удължаван чрез включване като част
от анюитетна вноска.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 470 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 09.08.2019 г., към този момент би била изтекла
тригодишната погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 09.08.2016 г.,
и петгодишната погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 09.08.2014 г.
Поради това, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от анюитетните
вноски за периода от 30.11.2014 г. до 09.08.2016 г., следва да се счита за погасено по
давност. Непогасеното задължение обхваща лихвите в периода от 30.08.2016г. до 20.06.2019
г. Съобразно приложения към договора погасителен план и изслушаната ССЕ, съдът
служебно изчислява този размер на сумата от 5517,90 лева, непогасена част от
7
възнаградителните лихви, за периода от 30.08.2016г. до 20.06.2019г. За останалата част до
претендирания размер от 8690,75 лева, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Вземането за надбавка за забава 30.11.2014 г. до 09.08.2016 г. за сумата от 317.22 лева,
следва да се счита за погасено по давност. Дължима е надбавка за забава за периода от
10.08.2016 г. до 20.06.2019 г. в размер на 994,13 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 953.75 лева от общо дължими 1140.65
лв., в т.ч. държавна такса-440.65 лева, депозит за вещо лице - 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски в размер на 234.31 лева-
адвокатско възнаграждение.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства на ищеца следва да се присъдят разноски –в размер на 452.06 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,
дължи по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.
138 ЗЗД във вр. чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК на „ ” АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ ”
№ , , съдебен адрес: гр. София, бул. „ “ следните суми: главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 19.03.2011 г., сключен между „ ” АД и АН. ХР. К. в размер на
11 807.80 лева /единадесет хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/,
договорна лихва в размер на 5517.90 лева /пет хиляди петстотин и седемнадесет лева и
деветдесет стотинки/, за периода от 30.08.2016г. до 20.06.2019г. включително , надбавка за
забава в размер на 994.13 лева /деветстотин деветдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/, за периода от 10.08.2016г. до 20.06.2019г., обезщетение за забава в размер на
102.51 лева /сто и два лева и петдесет и една стотинки/ за периода 21.06.2019 до
07.08.2019г.,ведно със законна лихва върху главницата от 11 807.80 лева /единадесет
хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/, считано от 08.08.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №1439/2019 г. на РС- , като ОТХВЪРЛЯ
исковете за договорна лихва над уважения размер от 5517,90 лева до пълния претендиран
размер от 8690.75 лева и за периода от 30.11.2014 г. до 08.08.2016 г., за надбавка за забава
над уважения размер от 994.13 лева до пълния претендиран размер от 1311.35 лева и за
периода от 08.12.2014 г. до 08.08.2016 г. и за разходи за изискуем кредит в размер на 120,00
лева.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „ ” АД, ЕИК: , на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на
953.71 лева и 452.06 лева за ч.гр.д. №1439/2019 г. на РС-Петрич.
ОСЪЖДА „ ” АД, ЕИК: да заплати на В. Г. Г. , ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на
8
234.31 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответницата: АН.
ХР. К., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9