Р Е
Ш Е Н
И Е № 260037
гр. Пловдив,08.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА Г.
при
участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията
АНД №7078/2020г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **********/08.10.2020г. на Кмета на
Община Родопи, с което на „НИЛО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.М.Е., е
наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Жалбоподателят „НИЛО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Ш., моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление /НП/.
Въззиваемата страна Община Родопи Пловдив, чрез процесуалния си
представител - юрисконсулт И.-И., моли
съда да потвърди обжалваното НП.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-жалбоподател „НИЛО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от С.М.Е., придобило с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №*** от ***.
и с нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №*** от ***г. собствеността
върху следния недвижим имот, находящ се в землището на ***с площ по скица 2436
кв.м. /две хиляди четиристотин тридесет и шест квадратни метра/, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с идентификатор №***
Със заповед №535/09.06.2020г. за ПУП- ПРЗ от Община „Родопи“
влязла в сила на 01.07.2020г. за изменение на ПУП, притежаваният имот, е бил
разделен на две части.
За описания по-горе недвижим имот на
05.10.2020г. с вх. №2882/05.10.2020г. в отдел „МДТ“ в Общинска данъчна служба на
община Родопи, е била подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти от И.В.Б.- упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател.
Във връзка с горното, била извършена
служебна проверка от свид.
Р.П., на длъжност „***“ при ***, в хода на която, същата установила, че „НИЛО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е следвало да подаде данъчна декларация за облагане с годишен
данък върху недвижимите имоти по чл.14 от ЗМДТ в 2-месечен срок от настъпването
на промяната в имота със заповед №535/9.06.2020г. влязла в сила на 01.07.2020г.,
а именно до 01.09.2020г., т.е констатирала деклариране на имота със закъснение.
При тези констатации, свид. П. съставила АУАН №**********/08.10.2020г.
срещу „НИЛО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Актът
бил съставен в присъствието на същото упълномощено лице, което подало посочената
декларация, но в обстоятелствената част било отразено, че е присъствал С.М.Е. –
*** на дружеството-жалбоподател. Съставен бил и втори АУАН срещу „НИЛО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и за другата част на имота, вследствие на разделянето.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП, с което на „НИЛО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ.
Описаната по–горе фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя П. и
от приложените по делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира и възприема
показанията на разпитания в хода на съдебното разглеждане на делото свидетел,
тъй като същите са обективни, логични и съответни на приложените по делото
писмени доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната действителност.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и
безспорен начин, че като собственик на недвижимия имот, находящ се в землището на ***с площ по скица 2436 кв.м. /две
хиляди четиристотин тридесет и шест квадратни метра/, с начин на трайно ползване
- ниско застрояване /до 10 м./, с идентификатор № ***, изменен със заповед №
535/ 09.06.2020г. за ПУП- ПРЗ от Община „Родопи“ влязла в сила на 01.07.2020г.
за изменение на ПУП /разделяне на две части/, „НИЛО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е данъчно задължено лице и е
следвало да декларира промяната в общината по местонахождението на имота, в срока
и по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а именно в 2-месечен срок от влизане в сила
на заповедта /01.07.2020г./, т.е. до 01.09.2020г., за облагане на земята с
годишен данък, вече съобразено с обстоятелството, че имотът е разделен на две
части без промяна на носителя на правото на собственост. Неподаването на такава
декларация по чл.14 от ЗМДТ в законосутановения срок не се и оспорва от страна
на наказаното юридическо лице, доколкото е подадена впоследствие, но със закъснение
на на 05.10.2020г. с вх. №2882/05.10.2020г. в отдел „МДТ“ на община Родопи,
което на практика е признание за налично задължение.
Въпреки гореизложеното в резултат на извършената служебна проверка и
контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на
последното.
На първо място посочената за нарушена в АУАН и НП норма е тази на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ /към момента на деянието и издаване на НП/ предвижда за
новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти.
С други думи и с oглед гореизложените обстоятелства, безспорно в
случая се касае за притежаван от преди това имот /земя, нива/ от дружеството-жалбоподател,
който имот не се явява „придобита новопостроена сграда/постройка“, а всъщност
със заповед №535/09.06.2020г., влязла в сила на 01.07.2020г., същият е разделен
на две части без промяна на собствеността. Именно последното обстоятелство /разделянето/
е от значение в случая за деклариране към общината, с оглед облагане на имота с
годишен данък, но съобразено вече с промяната му на два отделни имота.
В този смисъл ал.1 на чл.14 от ЗМДТ е правилна, дотолкова, доколкото
обуславя реда, сроковете и мястото за изпълнение на задъжението на дружеството
като данъчно задължено лице. А всъщност основанието за изпълнение на
задължението е продиктувано от ал.5 на чл.14 от ЗМДТ - именно промяна на обстоятелството /разделяне на процесния имот
на две части/, което има значение за определяне на данъка, тогава и данъчно
задължените лица, като „НИЛО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, уведомяват общината по реда и в
срока по ал.1 на чл.14 от ЗМДТ. В този смисъл правната привръзка на ал.5 с ал.1
на чл.14 от ЗМДТ отсъства от квалификацията на установеното нарушение, което
прави последната неточна. Друг е
въпросът, че съставомерните обстоятества, обосноваващи задължението на
дружеството, а именно разделяне на имота без промяна на носителя на правото на
собственост, са засегнати и стават ясни едва в показанията на актосъставителя. Същите обстоятелства са липсващи в
описателната част на акта и наказателното постановление, доколкото е цитирана
единствено заповед №535/09.06.2020г. ЗА ПУП-ПРЗ от Община Родопи и че следвало
да се изпълни задължението в 2-месечен срок от настъпването на „промяната“ без
конкретизация. Допуснатите процесуални нарушения съществено засягат правото на
защита на наказаното лице за какво точно негово поведение е ангажирана
отговорността му, въз основа на какви обстоятелства, за да се съотнесат към
правилната и точна правна квалификация.
На следващо място следва да се посочи, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба освен
възраженията при съставяне на акта в 3-дневен срок от подписването му,
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В случая АУАН е
съставен на 08.10.2020г., като тридневният срок за писмени възражения по него
изтича на 12.10.2020г. /тъй като 11.10.2020г. е неприсъствен ден/. С издаване
на наказателното постановление на 08.10.2020г. в деня на съставяне на акта и
преди изтичане на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, всъщност на нарушителя е отнето
правото да направи писмени възражения по акта. С тези възражения нарушителят
може да представи доказателства, да изложи факти, които да оборят тезата на
контролните органи и да ги докаже, като въобще не се стигне до издаване на
наказателно постановление. Лишаването на нарушителя от правото му на защита,
регламентирано в чл.44, ал.1 от ЗАНН, е съществено процесуално нарушение и не
може да бъде компенсирано с възможността за съдебен контрол върху издаденото
наказателно постановление.
Посоченото обосновава незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление,
което като такова следва да бъде отменено.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че винаги датата и
мястото на извършване на нарушението трябва да са посочени изрично по ясен и
несъмнен начин, без да се налага тълкуване, като това не е сторено в конкретния случай.
Дружеството-жалбоподател, обаче, е подало впоследствие, макар и със закъснение,
процесната декларация по чл.14 от ЗМДТ, индиция, че все пак е било на наясно
както със сроковете на задълженнието, чието изтичане обуславя и кога е
извършено нарушението, така и с мястото на подаване на декларацията, свързано с
мястото на нарушението. Прави впечатление и друго, действително е отразено
наказание, индивидуализирано по вид и размер, но отсъства санкционната норма, в
която именно са посочени законовите рамки, с които следва да се съобрази
наказващият орган. Тези констатирани нарушения, съдът оценя като несъществени,
доколкото не са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Въпреки
изхода на делото, предвид липсата на изрично искане в тази посока от страна на
жалбоподателя, както и доказателства за реално платени разходи за адвокатски
хонорар, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
**********/08.10.2020г. на Кмета на Община Родопи, с което на „НИЛО БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.М.Е.,
е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ