№ 514
гр. Смолян, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500346 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.435 ал.2 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба от В. М. П., депозирана чрез
пълномощника му адв.Здр. Д., срещу постановление обективирано в протокол от
08.09.2022година по изп.д. № 163/2021година по описа на ЧСИ П. М., рег.№*** и район на
действие Смолянския окръжен съд в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без
уважение депозираната от В. М. П. молба вх.№07037 от 01.09.2022година за присъждане
направените от него разноски за заплатено от последния възнаграждение за адвокат в
изпълнителния процес в размер на 300 лева.
Жалбата е бланкова и е изразено несъгласие с действията на ЧСИ в обжалваната част,
аккто и енаправено искане да бъде осъден взискателя да заплати направените разноски от
длъжника В. П. по изпълнителното дело.
В постъпилото от "Юробанк България"АД – взискател в изпълнителното
производство възражение се изразява становище за недопустимост и по същество за
неоснователност на частната жалба.
В представените по реда на чл.436 ал.3 ГПК мотиви частният съдебен изпълнител
излага становище за процесуална недопустимост и по същество за неоснователност на
жалбата. Относно процесуална недопустимост на жалбата сочи,че съгласно чл.435ал.2т.7
ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, както и се позовава на
разрешението дадено в т.2 от ТР №3/10.07.2017година на ОСГТК на ВКС по т.д.
№3/2017година. По същество счита, че съдия изпълнителят не е компетентен да присъжда
разноски в полза на длъжника, а само в полза на взискателя.
Съдът, след преценка на становищата на страните и извършените процесуални
действия, след обсъждане данните по делото, съобрази следното:
С молба № 07037 /01.09.2022 г.В. М. П. – длъжник по изп.д. № 163 /2021година по
описа на ЧСИ П. М., чрез пълномощника си адв.Здр. Д. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство въз основа на приложено към молбата копие от решение №
87/27.07.2022година постановено по гр.д.№671/2022година по описа на ВКС, с което е
отменено частично решение №65/13.03.2018година по гр.д.№25/2017година по описа на
1
Златоградския районен съд и е признато за установено на основание чл.422ал. ГПК , че
ответникът В. П. дължи на Ю. общо сумата 594.94 лева, както и в частта относно
реализираната отговорност на страните за направените съдебно-деловодни разноски пред
районени окръжен съд, както е и копие от изпълнителен лист,, издаден на
29.08.2022година по гр.д.№25/2017година по описа на ЗРС, с който Ю. е осъдена да заплати
на В. П. сумата 2191лева.
Със същата молба е направено искане за присъждане в полза на длъжника на
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Към молбата
е приложена разписка към договор за правна защита, от която се установява, че В. П.
езаплатил на адв.Здр. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
С обжалваното постановление от 08.09.2022г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство и е оставил без уважение искането за присъждане разноски
на длъжника за заплатено адвокатско възнаграждение.
При така установените от страните и съдебния изпълнител действия, съдът приема
жалбата за недопустима.
Разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК предвижда процесуалната възможност на длъжника
да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските като способ на защита
срещу провежданото срещу него принудително изпълнение. Постановление за разноски по
смисъла на чл. 435 ал.2 ГПК е всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението – така т.2 от ТР № 3 /
10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Такъв акт може да бъде сметката за разноски, изготвена от
съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката
за допълнителни разноски, постановлението за определяне на неплатените разноски при
приключване на принудителното изпълнение. Разглежданият случай не попада в хипотезата
на чл.435 ал.2 ГПК. Разноските по изпълнението поначало са за сметка на длъжника, дори и
когато не са били внесени авансово от взискателя.
От тълкуването на разпоредбата на чл.435ал.2 ГПК се налага извод, че
постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с
него се присъждат разноски на взискателя, които той е направил в хода на образуваното
изпълнително дело, т.е когато произнасянето на съдебния изпълнител обременява правната
сфера на длъжника. Само за определените от съдия изпълнителя разноски, които се
възлагат в тежест на длъжника съгласно чл.435ал.2 ГПК последният разполага с правна
възможност и интерес да обжалва. Такава възможност изрично е предвидена от
законодателя, тъй като актът, с който съдебния изпълнител на основание чл.79 ГПК
определя размера на разноските в изпълнението, които събира от длъжника е пряко
изпълнително основание и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително
производство, без да се образува ново такова. Обратното обаче не е вярно.Законодателят не
е предвидил възможност съдебният изпълнител с постановление да присъжда разноски в
полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното производство и и този акт да
представлява пряко изпълнително основание. След като съдия изпълнителят не разполага с
компетентност да се произнася по отговорността за разноски в полза на длъжника, то няма
как такова произнасяне да е включено в предмета на обжалваемото действие.
ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните действия подлежащи на
обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния
изпълнител да присъди разноски в полза на длъжника, които последният е направил в
изпълнителното производство след прекратяване на същото,на основание чл.422ал.3 ГПК
няма как да попада в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК.Допусне ли се разширително тълкуване,
незаконосъобразно ще бъде разширен обхвата на компетентността на съдия изпълнителя в
изпълнителния процес.Още повече, че взискателят в изпълнителния процес е лишен от
възможността да обжалва постановление на съдия изпълнителя за присъждане разноски в
2
полза на длъжника, което е в подкрепа на извода, че такова изобщо не е включено в
компетентността на съдия изпълнителя.
Допълнително в подкрепа на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че
отговорността за разноски е уредена в гражданския процес и произтича от процесуалния
закон и по действащата правна уредба се съдържа в общите правила на Гражданския
процесуален кодекс. Действително изпълнителният процес е продължение на искоивя
процес,но отговорността за разноски направени в съдебното изпълнение епредмет на
специална регламентация в чл.7 ГПК. Според посочената разпоредба разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника,освен когато делото се прекрати(извън случая на
плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Тази норма е специална и изброява
случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските направени от взискателя в
рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуална възможност да се
събират по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението, в случай
на неговото прекратяване в хипотезата на чл.433 ал.1т.3 ГПК. За същият остава открита
възможността да установи вземането си по исков ред, тъй като направените от длъжника
разноски имат характер на вреди,претърпени във връзка с прекратеното изпълнение и въз
основа на влязлото в сила уважаващо претенцията му съдебно решение може да се снабди с
изпълнителен лист, съответно да събере по принудителен ред направените разноски. Без
наличието на изпълнителен титул обаче и при изрична уредба в процесуалния закон, за
длъжника не съществува възможност да възстанови направените разноски в рамките на
прекратеното изпълнително производство, тъй като съдебния изпълнител не може да ги
възлага на взискателя.
Не без значение е и обстоятелството, че обезсилването на изпълнителните действия е
с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така както се счита за , така
както се счита за непостановен отменения съдебен акт. Когато епроведено принудително
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които
впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено,предприетите по
него изпълнителни действия се обезсилват по право с прекратяването принудителното
изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици, в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана в решение №285 от
06.10.2015 година постановено по гр.д.№1953/2015 година, ІV гр.о на ВКС. Следователно
направените от длъжниците в производството разноски могат да бъдат претендирани от
взискателя като обезщетение за вреди, резултат от незаконосъобразното принудително
изпълнение, но по общия ред.
На основание гореизложените съображения се налага извода, че компетентността на
съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по
тяхното присъждане. Отказът да присъди на длъжника разноски, направени в
изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на
обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК, поради което подадената жалба няма
предмет,действия включени в обхвата на допустимия съдебен контрол и същата следва да
бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. М. П., ЕГН ********** от с.Ср.,
община Н. срещу постановление обективирано в протокол от 08.09.2022година по
изпълнително дело № 163/2021година по описа на ЧСИ П. М., рег.№*** и район на действие
Смолянския окръжен съд в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без уважение
3
депозираната от В. М. П. молба вх.№07037 от 01.09.2022година за присъждане направените
от него разноски за заплатено от последния възнаграждение за адвокат в изпълнителния
процес в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив с
частната жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4