Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 186
Гр. Перник, 12.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Х.
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Х. КАНД № 189/2022
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М., пълномощник на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ), срещу съдебно решение
№ 448 от 13.07.2022 г., постановено по АНД № 1965/2021 г. по описа на Районен
съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-2100005 от
23.11.2021 г., издадено от директора на ДИТ – Перник, с което на „***“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ж.к. „***:“,
ул. „***“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно и поотделно от
изпълнителните директори З.К.Я. и Л.О.Т., на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева).
Касаторът твърди, че е налице процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че изводът на районния
съд за характера на отношенията между лицето Б.Х. и „***“ ЕАД е неправилен –
продължителността във времето, спазването на петдневна работна седмица,
осемчасовият работен ден, фактът, че материалите, които е ползвало лицето са
собственост на дружеството, сочат на отношения по предоставяне на работна сила,
а не на извършване на конкретна работа. Твърди в тази връзка, че уговорена с
представения по делото граждански договор е типична трудова функция на
изпълнителя по същия, в условията на продължителност, с непрекъснатост и
повтаряемост при осъществяването й, на едно и също работно място и срещу
заплащане на трудово възнаграждение. От друга страна представеният по делото
граждански договор според касатора не съдържа съществените елементи на договора
за изработка, съгласно чл. 258 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за
предоставяне на конкретен резултат, за което да се заплати уговорената цена –
поетото в случая задължение от изпълнителя по договора е за извършване на
продължителна във времето дейност, с която се осъществява основната му икономическа дейност, с което са поети задължения за
предоставяне на работна сила, а не за постигане на конкретен резултат.
Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по
същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕАД, редовно уведомен за
същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Излага доводи за
неоснователност на касационната жалба, моли съда да остави в сила
първоинстанционно решение, претендира присъждане на съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован,
се представлява се от старши юрисконсулт А.М., който поддържа касационната
жалба. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да
бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С
НП № 14-2100005 от 23.11.2021 г. на директора на ДИТ – Перник, на ***“ ЕАД, с
ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева) за това, че на 18.10.2021 г., към 15:50 часа, в гр. Перник, като не е
уредил като трудови взаимоотношения по предоставяне на работна сила,
посредством сключването на писмен трудов договор, с лицето Б. Х., заварена да
работи като „кредитен специалист“ в офис за кредити „***“, находящ с в гр. Перник на ул. „Кракра“
№ 8, стопанисван от дружеството и обект на контрол към
този момент от страна на контролни
органи на ДИТ – Перник, не е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението по АНД № 1965/2022 г.,
предмет на настоящия касационен съдебен контрол, го е отменил като
незаконосъобразно.
За
да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, на база приобщените по
делото доказателства е приел за
безспорни фактите, такива, каквито същите били установени и в хода на
проведеното административнонаказателно производство, а именно, че на 18.10.2021
г. инспектори в ДИТ – Перник, при извършвана проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол „офис за кредити „***“, находящ се в гр.
Перник на ул. „Кракра“ № 8, стопанисван от „***“ ЕАД, гр. София, обекта заварили
лицето Б. Х.. Същата заявила пред проверяващите, че работи във фирмата от две
години въз основа на сключен граждански договор. На основание правомощието си
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ инспекторите поискали от Х. писмено да декларира
факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от същата дейност. В предоставена
й от контролните органи декларация за попълване, подписана и датирана саморъчно
от Б. Х. в 15:40 часа на 18.10.2021 г., същата вписала личните си данни, както
и обстоятелството, че работи в „***“ EАД от 04.03.2019 г. като кредитен
консултант. В графата отнасяща се до наличие на сключен писмен трудов договор посочила,
че няма такъв, а има граждански договор, който не бил представен до издаване на
НП. Изискани от проверяващите били допълнителни документи, необходими за
финализиране на проверката, които да бъдат представени в ДИТ – Перник. В предоставените
на 20.10.2021 г. посредством електронна поща документи липсвал сключен трудов
договор с Б. Х..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна решаващият първоинстанционен
съд, вследствие извършената, дължима служебно цялостна проверка за
законосъобразност на проведеното производство по издаване на процесното
наказателно постановление, приел от правна страна, че АУАН и НП отговарят
формално на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения, но разгледана по същество
жалбата е основателна. На база направените в жалбата възражения и изложени правни
доводи, въз основа на приобщените по делото доказателства, по съществото на
спора в решението е прието, че изводът на наказващия орган за осъществен състав
на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е
неправилен, като необоснован, тъй като по делото не са събрани убедителни
доказателства за наличието на същностните елементи на трудово правоотношение –
предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа, при
определени работно време и място, при регламентирани почивки и спазване на трудова
дисциплина, срещу договорено трудово възнаграждение.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
си с доказателствата по делото. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил
в хода на делото принципа, залегнал в чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като
се произнесъл по вътрешно убеждение основано в обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона, съобразил
е правилото на чл. 14, ал. 2 от НПК, както и е събрал доказателства по свой
почин, съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от НПК и във вр. с чл. 303 от НПК. В резултат, установената по делото фактическа обстановка е основана в
достатъчност и относимост на доказателствата, същата е възприета след обсъждане
както на релевантните факти и обстоятелства, така и на доводите на страните, а
съдебният акт е постановен след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства. При извършената касационна проверка не се установи в хода на
производството пред районния съд да са допуснати съществени процесуални
нарушения и в някоя от останалите хипотези на чл. 348, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Предвид
това без основание са бланкетните доводи в жалбата, че решението е постановено „в
нарушение на процесуалните правила“.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни
изводи за неправилното прилагане на материалния закон в производството по
издаване на процесното наказателно постановление. Въз основа на правилно
установената по делото фактическа обстановка, съответни на приложимия материален
закон са изводите на решаващия първоинстанционен състав за липса на основание
за ангажиране имуществената отговорност на наказаното дружество, настоящ
ответник, чрез налагането на имуществена санкция за неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1 от КТ във връзка със санкционната
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Липсата на доказателства по делото за
наличие на отношения по предоставяне на работна сила между „***“ ЕАД и Б. Х.
предвид липсата на установено и доказано в хода включително на съдебното
следствие наличие на достатъчно същностни елементи на трудово правоотношение между
страните към момента на извършената на 18.10.2021 г. проверка, обосновава извод
и за липса на основание за уреждане на наличното между страните отношение по
извършване на посреднически действия от страна на Б. Х. във връзка с
извършваните от ответника финансови услуги като трудовоправно, посредством
сключването на писмен трудов договор, каквото е изискването на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1 от КТ.
Във
връзка с горното без основание са основно съдържащите се в касационната жалба доводи,
че по делото е доказано наличието на трудово правоотношение с всички негови
елементи, между „***“ ЕАД и Б. Х. към 18.10.2021 г. Споделят се изцяло мотивите
на районния съд, че наказващият орган при издаване на НП е изградил изводите си
от правна страна изцяло и единствено въз основа на предявеното със съставения
за процесното нарушение акт, респективно на установеното при извършената на
място в обекта проверка и подписаната от Б. Х. декларация, но че към този момент
наличие на елементи на трудово правоотношение не са установени от
доказателствената съвкупност, а напротив, събраните до този момент писмени и
устни данни са внесли противоречиви факти, а същите сами по себе си са били
недостатъчни за формиране на извод за съществуващо отношения по предоставяне на
работна сила, без същите да са уредени като трудови и съобразно изискваната от КТ
форма. В резултат нито към момента на проверката, нито в хода на производството
до издаване на процесното НП е установено, че Б. Х. е осъществявала дейност,
характеризираща се с определени работно
време, работно място, получавано трудово възнаграждение и спазване на
определена от „***“ ЕАД трудова дисциплина. Данните в декларацията по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, главно обосновали съставянето на АУАН, в случая не са били достатъчни сами по себе си
да обусловят извод за наличие на трудово правоотношение. Други доказателства
преди съставяне на АУАН, респективно преди издаване на НП, не са събрани,
включително не е изискано и представянето на посочения в декларацията на Б. Х.
граждански договор, с декларирана още пред проверяващите конкретна начална дата.
Наличие
на елементи на трудово правоотношение между „***“ ЕАД и Б. Х. към 18.10.2021 г.
не е установено и доказано и в хода на съдебното следствие по делото пред районния
съд. Дори съвкупността на събраните по делото доказателства не установява наличие отношение между „***“
ЕАД и Б. Х. с такъв характер към момента на извършената от контролни органи на
ДИТ – Перник проверка. Такива обстоятелства не могат да бъдат изведени
категорично включително от съдържанието на представения и приобщен като
доказателство по делото пред районния съд договор за търговско посредничество. Напротив,
същият, преценен ведно останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, включително показанията на Б. Х., дадени в хода на съдебното
следствие пред районния съд, разколебава в още по-голяма степен доводите на
наказващия орган за наличие елементи на трудово правоотношение в отношенията
между „***“ EАД и Б. Х..
Предвид
изложеното споделят се изцяло мотивите на районния съд, че събраните още при
проверката на място в обекта писмени и устни данни, внесли противоречиви факти
– главно данни за наличие на граждански правоотношения с посочена конкретна
тяхна начална дата, липса на данни за периодичност на изплащано възнаграждение,
липса на данни за спазвана трудова дисциплина и пр., са подлежали на
допълнителна проверка с цел доказване извършването на процесното нарушение на
трудовото законодателство по категоричен и несъмнен начин по аргумент
включително от императивната разпоредба на чл. 54 от ЗАНН (ред. към датата на издаване
на НП). Споделят се и мотивите на първата съдебна инстанция, че елементите на
трудова обвързаност не са установени категорично и посредством приобщената по
делото доказателствена съвкупност. По делото, каквото и е приел и районният
съд, е недоказано по несъмнен начин, че към датата на проверката – 18.10.2021
г., Б. Х. е имала качеството „работник“, като е престирала на „***“ ЕАД
работната си сила в изпълнение на определен вид работа, при определени работно
време и място, с регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина и
срещу договорено трудово възнаграждение с постоянен характер.
С оглед изхода на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно е искането на ответната
страна по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, но предвид
липсата за приложени доказателства за направените разноски, такива не следва да
се присъждат. Пред настоящата касационна инстанция не са представени
доказателства за уговорено и платено възнаграждение за един адвокат, както и
списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Предвид изхода на делото няма
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
преставител на касатора, каквото в настоящото производство се претендира.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 448 от 13.07.2022 г., постановено по АНД №
1965/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/