РЕШЕНИЕ
№ 4263
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110164188 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. И. Я., ЕГН **********, срещу И. М. С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните –
Кристиян И.в С., ЕГН **********. Предявен е и насрещен иск от И. М. С., ЕГН **********
срещу М. И. Я., ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК относно родителските
права по отношение на детето на страните - К. И.в С., ЕГН **********, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени от
2018 г., от когато ищцата полага основни грижи за детето и то живее с нея, като има редовни
контакти с баща си и баба си и дядо си по бащина линия. Сочи, че 2023 година детето е
тръгнало на училище, като по този повод е възникнал конфликт между бабата и дядото по
бащина линия на детето и майката, тъй като последната е записала детето в 101-во СУ „Бачо
Киро“ в кв. Надежда, докато бабата и дядото по бащина линия са искали детето да бъде
записано в училище в кв. Иван Вазов, което подразнило и ответника. Поддържа, че към
момента е по- пригодния родител да упражнява родителските права, тъй като на детето са
осигурени необходимите битови и образователни потребности, както и че работата й
позволява да бъде достатъчно време с детето и да му помага с уроците. Твърди се, че ищцата
желае бащата и детето да имат регулярни контакти. Отправя претенция за заплащане на
издръжка за детето в размер на 400,00 лева, считано от подаване на исковата молба, както и
1
претенция за заплащане на издръжка за минало време една година преди завеждане на
исковата молба в размер на 350,00 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата имат син - Кристиян И.в С.. Оспорва се, че
след раздялата детето е живяло с майката, като се твърди, че за период от пет години
основни грижи за детето са полагани от бащата. Оспорва твърдението ищцата да работи
редовна смяна, както и това да са имали разногласие къде да бъде записано детето в първи
клас, като се сочи, че майката самоволно е записала детето в 101-во училище. Твърди се, че
страните са разделени от края на 2019 година, когато ищцата е напуснала общото им
жилище в което са продължили да живеят ответника и детето, като се твърди, че детето е
живяло с ответника от петък до понеделник всяка седмица, а често и през седмицата. Сочи
се, че след раздялата, края на 2019 година, ищцата е заживяла с нейна приятелка на квартира
без да вземе детето при себе си, а след това е сменила няколко пъти местоживеенето си, като
в периода от 2022 – 2023 година е заживяла в жилището на баба си в ж.к. „Надежда“ 1.
Сочи, че ответника е полагал основни грижи за детето, като ищцата го е виждала
спорадично и когато последната има време и възможност. Твърди се, че когато детето е било
болно болнични са ползвали ответника или неговата майка, но не и ищцата. Предявява
насрещен иск за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката спрямо детето на страните. Отправя се искане за заплащане на издръжка в
размер на 250,00 лева считано от постановяване на съдебното решение.
В срока по чл. 131 от ГПК ищцата е депозирала отговор, с които изцяло оспорва исковата
молба.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата М. И. Я. заявява, че иска тя да упражнява
родителските права и детето да живее при нея каквото е желанието и на самото дете.Сочи,
че иска ответника да заплаща издръжка, тъй като не е заплащал такава от раздялата между
страните. Твърди, че никога не е ограничавала контактите между детето и бащата, като иска
през седмицата детето да е при нея, за да го води и взима от училище, а събота и неделя
детето да е с бащата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника И. М. С. твърди, че желае той да
упражнява родителските права, тъй като детето не се справя с учебния материал, тъй като
дисциплината при майката не е достатъчно добра и събота и неделя не могат да наваксат с
материала. Твърди, че детето докато е при майката седи предимно на телефона. Сочи, че
училището на детето е и в неговия района на местоживеене, както и че може да осъществява
по –голям контрол.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се, че страните са родители на детето К.И.в С., ЕГН ********** /л. 6 от
2
делото/. Същото е записано в 101 СУ „Бачо Киро“ в ж.к. Надежда през учебната 2023/2024
година.
От изготвения и представен по делото доклад на ДСП- Сердика се установява, че
основни грижи по отношение на детето се полагат и от двамата му родители. Майката живее
в двустаен апартамент в ж.к. „Надежда 1“ с много добри хигиенно – битови условя, в
жилището живее и бащата на ищцата. Бащата живее в двустаен апартамент в ж.к. „Надежда
2“ с много добри хигиенно – битови условия. В хода на социалното проучване е проведена
среща и разговор и с дамата родители, кат всеки от тях е заявил, че контактува с друга във
връзка с потребностите на детето, както и че всеки от тях иска да упражнява родителските
права спрямо детето. Родителите са посочили, че към момента детето през седмицата живее
с майката, а от петък вечерта до понеделник сутрин е с бащата. При проведения разговор
детето е споделило, че е ученик в първи клас в 101 СУ „Бачо Киро“, посещавазанимания,
посочило е същия режим на лични отношения, какъвто са посочили и родителите, както и че
се разбира и с двамата си родители, но се чувства по- спокойно с майката.
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори и Справка -данни за осигуряването на М. И. Я. /л. 77 и л. 78 от делото/,
ответницата полагала труд по трудово правоотношение със „ЕН ДЖИ ШОПС“ ЕООД, като
за периода септември 2022 г. - април 2024 г. е реализирала средномесечен осигурителен
доход в размер на около 933,00 лв. За същия период ответникът е реализирал средномесечен
осигурителен доход в размер на 1296,11 лв. /л.75 от делото/, като е работил по трудово
правоотношение със „Ариста Хоумс“ ЕООД от 15.12.2015 година.
От показанията на св. Е.В.М. – майка на ищцата, се установява, че страните са разделени
от 2018 година, от които момент основни грижи за детето полага майката, а бащата го е
взимал по предварителна уговорка с майката, обикновено петък, събота и неделя. Сочи, че в
разговор детето й е споделило, че не иска да ходи при баща си и че бабата по бащина линия
му се кара. Твърди, че когато е питала ищцата дали ответника заплаща издръжка, тя й е
казвала, че не плаща такава. Сочи, че ищцата към момента е напуснала работното си място,
тъй като е било трудно да лавира и сега щяла да започне нова работа с по- добро работно
време. Сочи, че майката живее в детето в жилището на баба си с нея и баща си.
Свидетелката споделя, че детето е имало затруднения в комуникацията с децата, както и с
писането и с математиката и е завършило първи клас с много добър – 4. Сочи, че е имало
два случая при които бащата е взимал детето от свидетелката и е миришел на алкохол,
залитал е и е говорил едвам. Свидетелката сочи, че ищцата е напуснала жилището в ж.к.
Надежда,в което са живеели с ответника като е отишла да живее в „Илиянци“ заедно с
детето. Сочи, че по времето в което майката е живяла в „Илиянци“ е работела като
сервитьорка и това бабата по бащиния линия е гледала детето в нейното жилище. Сочи, че
след това ищцата е започнала работа в магазин за алкохол и цигари и работното време е
било от 07:00 часа до 22:00 часа на смени два на два, като в този период бащата е взимал
детето от детска градина и го е водил в дома на бабата по бащина линия. Разказва, че
първоначално страните са се разбрали, детето да бъде записано в 22-ро училище но в
3
последствие ищцата е направила разчет как ще бъде по удобно и е променила решението си
за което е уведомила ответника. Твърди, че детето Кристиян се е карал с други деца и са се
били в училище, за което майката е разговаряла с директорката, както и че това поведение
не продължава вече. Сочи, че детето посещава психолог на който го води бабата по бащина
линия. Сочи, че след като детето е започнало училище майката е започнала да работи във
магазинчето за алкохол и цигари от 07:00 часа до 17:00 часа.
Разпитана по делото Г. Х.С.а – майка на ответника, съобкава, че страните са живеели
заедно от 2016г. като са се разделили началото на 2019 година. Сочи, че детето след
раздялата е живяло при баща си доста време, а към момента детето живее при майка си през
седмицата, а от петък до понеделник с баща си. Твърди, че не полага особено грижи, тъй
като детето има затруднения в учебния материал, наложило се е и след края на учебната
година детето да учи още месец. Свидетелката заявява, че се е срещала с учителката от
занималнята, която също е заявила, че детето не може да се справя с учебния материал.
Сочи, че детето е по – разсеяно и има дефицит на вниманието което допринася за
проблемите му в училище. Свидетелката сочи, че бащата е потърсил помощ от психолог, за
да извърши оценка на детето. Твърди , че са забелязали, че детето не е решило които е
трябвало да реши през седмицата и те не са били проверени от майката. Твърди, че бащата е
викан в училището и по повод дисциплината на детето. Свидетелката сочи, че разходите
свързани с детето са поемани от родителя, при когото детето е било към онзи момента, като
сочи, че основно ответника е заплащал разходите по допълнителните дейности на детето в
детската градина. Споделя, че тя и дъщеря й са водили детето на екскурзия в „Дисни ленд“,
която е била финансирана от ответника.
Съдът прецени показанията на двете свидетелки по реда на чл. 172 ГПК, с оглед близката
родствена връзка на всяка една от свидетелките с страните по делото. В показанията на
свидетелките протИ.речие е налице относно обстоятелството с кого от родителите детето е
живяло основно и кой от тях е бил отглеждащия родител, като в тази част съдът не
кредитира показанията на свидетелките. В останалата част съдът намира, че показанията на
свидетелките са последователни логични и безпротИ.речиви, поради което ги кредитира и
ще ги ползва при формирани на крайните си изводи. Действително от показанията на
свидетелките е налице и известно протИ.речие относно момента в които е настъпила
фактическата раздяла между страните, но съдът намира, че това протИ.речие е
несъществено и не се отразява на релевантните факти и обстоятелства поради което не
следва да бъде обсъждано.
По делото е изготвена и представена СПЕ, от която се установява, че и двамата родители
разполагат с необходимия родителски капацитет и могат да грижи за детето. В заключението
си вещото лице е посочило, че детето е в добро психо–емоционално състояние, но с
тенденция за проблемно поведение в контекста на спазване на правила и норми на
поведение. Вещото лице е посочило, че привързано и към двамата си родители, като основна
фигура на привързаност при него е майката, но и бащата е значим авторитет за детето, към
когото детето проявява привързаност. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в
4
случая е налице различия в родителките подходи, които са не са драматично различни дори
се допълват. Вещото лице в съдебно заседание разяснява, че не е характерно за дете в такава
ниска възраст да има негативна мотивация спрямо ученото, но причините не се коренят в
родителския капацитет.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения:
Страните са родители на малолетно дете К. И.в С., ЕГН **********, от мъжки пол.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, изразеното от майката изрично
желание и при съобразяване възрастта и пола на детето, полаганите до момента грижи за
него, както и от заключението на СПЕ и изложеното от самото дете в социалния доклад,
съдът намира, че е в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
възложено на майката. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето,
тъй като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя,
който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7
СК за настаняването му при дядо и баба, в семейство на други роднини или близки, в
приемно семейство или в услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, като съдът намира за
подходящ предвид възрастта на детето, установената по делото силна емоционална
привързаност между него и бащата: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 17:00 часа
в четвъртък до 19:00 часа в понеделник, с преспиване; 30 дни през лятото, разделени на два
периода от по 15 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с
продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим
не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от
10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата
година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият
5
е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то
за същия не е налице невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. По делото
не е спорно и че ответникът няма друго дете за което да полага грижи. Ето защо, съдът
намира, че същият следва да заплаща издръжката на детето в размер на 350,00 лв. месечно,
до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен в
останалата си част за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 400,00 лв.
месечно. Издръжката се дължи, считано от 23.11.2023 г. - датата на депозиране на исковата
молба. Издръжката се дължи в посочения размер до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законна лихва за забава върху
всяка просрочена вноска.
По отношение на претенцията за минало време по реда на чл. 149 от СК съдът намира
същата за неоснователна доколкото по делото се установи, че ответника не е заплащал
издръжка по отношение на детето, но детето е живяло и с двамата си родители, като всеки
от тях е поемал разходите във връзка с отглеждане на детето. За този период една година
преди подаване на исковата молба не бе установено, кой от родителите е полагал основни
грижи за детето, поради което претенцията остава недоказана.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено и от двете страни, но предвид характера на производството и обстоятелството, че
исковата претенция не е уважена или отхвърлена изцяло поради което разноските следва да
останат за страните така както са направени /в този смисъл е ТР № 3 от 27.06.2024г. по ТД №
3/2023г. на ОСГК на ВКС/. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса,
поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143,
ал.2 СК - в размер на 252,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете К. И.в С., ЕГН **********, на
майката М. И. Я., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете Кристиян И.в С., ЕГН **********, при майката М. И. Я., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата И. М. С., ЕГН **********, и детето К. И.в С., ЕГН **********, както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 17:00 часа в четвъртък до 19:00 часа в
понеделник, с преспиване; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 15
последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна
година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
6
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от
10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна
година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на
02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата И. М. С., ЕГН
**********, да заплаща на детето К. И.в С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. И. Я., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от 23.11.2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 350,00 лв. месечно до пълния предявен размер от 400,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за минало време, една година преди
подаване на исковата молба с правно основание по чл. 149 от СК, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 252,00 лв., представляваща държавна такса върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7